Алармата се включва, телефонът вибрира, за да покаже 5 часа.

Алармата се включва, телефонът вибрира, с цел да покаже 5 часа. Навън е мрачно и студено. В душата усещанията са същите. Ставането от леглото е с тъга поради болките. Започва следващият тежък работен ден. Далеч от вкъщи. На хиляди километри…

„ Оставаме без кръст. Първите дни е най-кошмарно. Докато пречупиш болката. След това се търпи”, описват работнички по плантации във Англия, представени от 24rodopi.com.

Живеят в бунгала. По няколко. Като в дребен концентрационен лагер. Но непринуден. Бачкат крепко, с цел да събират пари за фамилиите си вкъщи.

„ Там британци няма да видите. Те не работят такава активност. Дори сме сигурни, че не знаят за съществуването й. Ако не сме ние и такива като нас от Източна Европа, те няма какво да напазаруват от питателните си вериги. А по какъв начин живеем там, на никого не му пука. Ние сме плебеи за тях. Ние вършим черната им работа.

Те гледат на нас отвисоко. С гадност и омерзение. Ние сме чужденците, които би трябвало да основават тяхното благоденствие. Работим за жълти стотинки по техния стандарт. Глезим високомерието им. Мързеливи търтеи, без емигрантите са свършили!”, описват нашенки.

Това са коравите дами от Източна Европа. Плъзнали по нивите в Англия, Испания, Португалия, Франция… Там, където към този момент ги назовават „ банди “. Там, където африканец няма да видите, само че пък градовете са цялостни с мигранти от „ черния континент “.

Нашенци обаче са „ бандите “, които все плашат демократичните държавни управления на загниващата в лицемерието си Европа.