Наистина ли прозявките са заразни
Алармата е звъннала и е време да ставаме от леглото. Обикновено още преди да го създадем, сме се прозели най-малко един път. Същото вършим в късния следобяд, когато умората от деня ни натисне. Или пък след обяд с сътрудниците, когато тонусът ни е понижен.
9 неща, за които не сме и подозирали, че могат да бъдат заразни
От бракоразвод до смях
Всъщност каква е функционалността на прозяването? Съществуват редица научни хипотези, само че по този начин и няма корав отговор на този въпрос. Тази активност се среща при съвсем всички гръбначни животни, измежду които е и индивидът.
Смята се, че е значима за оцеляването на типа. Но по какъв начин тъкмо? Хипотезата, че посредством прозяването до мозъка доближава повече О2, не е доказана. Както и тази, че прозявките служат за изостряне на вниманието.

Едно най-малко е ясно - когато се прозяваме, организмът ни минава през промяна на. " Заразността " обаче е най-вече човешка линия на прозявките, която се среща и при някои типове човекоподобни маймуни като шимпанзетата да вземем за пример.

Оказва се, че за последното роля играе емпатията - хора със обществени разстройства като страдащи от аутизъм или шизофрения по-рядко се " заразяват " от прозявките на близките.

Някои учени заключават, че прозявките в действителност са точно обществен механизъм, който ни прави част от групата. Но върху появяването им въздействат и фактори като отмалялост, дишане и телесна температура, пишат
9 неща, за които не сме и подозирали, че могат да бъдат заразни
От бракоразвод до смях
Всъщност каква е функционалността на прозяването? Съществуват редица научни хипотези, само че по този начин и няма корав отговор на този въпрос. Тази активност се среща при съвсем всички гръбначни животни, измежду които е и индивидът.
Смята се, че е значима за оцеляването на типа. Но по какъв начин тъкмо? Хипотезата, че посредством прозяването до мозъка доближава повече О2, не е доказана. Както и тази, че прозявките служат за изостряне на вниманието.

Едно най-малко е ясно - когато се прозяваме, организмът ни минава през промяна на. " Заразността " обаче е най-вече човешка линия на прозявките, която се среща и при някои типове човекоподобни маймуни като шимпанзетата да вземем за пример.

Оказва се, че за последното роля играе емпатията - хора със обществени разстройства като страдащи от аутизъм или шизофрения по-рядко се " заразяват " от прозявките на близките.

Някои учени заключават, че прозявките в действителност са точно обществен механизъм, който ни прави част от групата. Но върху появяването им въздействат и фактори като отмалялост, дишане и телесна температура, пишат
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ




