Алън Уотс (6 януари 1915 – 16 ноември 1973) е

Алън Уотс (6 януари 1915 – 16 ноември 1973) е измежду първите англоезични философи, които приказват за будизма и даоизма.

Той е английски мъдрец, публицист, оратор, прочут най-много като тълковник и популяризатор на източната философия за западната публика.

Британският мъдрец и публицист написа повече от 25 книги и публикации по въпроси за източната и западната вяра, в това число „ Пътя на дзен “ (1957), трансформирала се в паметна за контракултурата в Щатите и един от първите бестселъри за будизма на Запад.

Парите са метод за премерване на благосъстоянието, само че не са благосъстояние сами по себе си.

Торба със златни монети или пълен портфейл, препълнен с банкноти не костват нищо за един уединен моряк в намерено море на своята лодка.

Той се нуждае от същинско благосъстояние, под формата на риболовен такъми, компас и мотор, зареден с газ.

Именно бъркането на парите с благосъстоянието ни пречи да вървим напред в цялостна степен, да развием технологическия си талант и да осигурим премного храна, облекла, домове и други неща от първа нужда за всички хора на земята.

Чрез парите ние измерваме благосъстояние и ние сме изобретили парите по същия метод, както сме изобретили скалата на Фаренхайт за температура и скалите за тегло.

Но за разлика от парите, същинското благосъстояние е композиция от сила, техническа просветеност и първични материали.

Никой не задлъжнява, с изключение на в сериозни случаи. Но пък по тази причина просперитета ни задължава да бъдем непрекъснато в сериозно положение посредством войната. И поради войните ние сме непрекъснато в дълг.

Концентрираме се върху парите, вместо върху същинското благосъстояние.

Ако спрем да измерваме притежанието по стандарта на парите, а го сменим със стандарта на същинското благосъстояние, цените ще останат същите, само че всеки ще има повече от задоволително да яде, пие, облича или с други думи – да живее задоволително добре.

Изключително съществено се пробвам да обясня, че към днешна дата, икономическата химера не е някаква концепция за бъдещето, а нужна опция на саморазрушението.

Прекалено просто е да се упреква бизнеса, че търси облагата, а не цени самия артикул.

Не може да се чака някой да прави бизнес без да чака облага от него.

Истинската неволя е, че облагата се дефинира само като пари и се разграничава от действителната облага – да живееш с достолепие в удобна околна среда.

Да се поправя грешката посредством пробутване на закони е надалеч от задачата, тъй като множеството закони имат толкоз малко връзка с действителния живот, колкото и парите с благосъстоянието.

Политиката и законите повече задълбочават тези проблеми, в сравнение с да ги вземат решение.

Финансисти, банкери и акционери би трябвало престанат да се мислят за богове и да осъзнаят, че са елементарни хора и да се запитат какво желаят от живота.

Отговорът на този въпрос ще им донесе доста повече, в сравнение с ще намерят по пътя, по който са тръгнали.

Осъзнаването е задачата пред всички нас.

Най-голямата заблуда на нереалното его е, че то може да направи всичко и да направи извънредно усъвършенстване в света единствено по себе си.

Това е невероятно, чисто физически, както е невероятно да се вдигнеш от земята, като се хванеш за връзките на обувките си.

Още повече, че егото, сходно на парите, е идея, знак, даже илюзия, а не биологичен развой или физическа действителност.