Древен храм действа на мозъка
„ Ал Сафлиени “ в Малта е единственият праисторически под земята храм в света, който пази неповторима загадка: той резонира с периодичност, която има необикновен резултат върху мозъка. Подземната конструкция Hypogeum, издигната преди съвсем 5000 години, е един от най-добре непокътнатите образци за малтийската просвета.
Святото място се състои от поредност от елипсовидни камери на три равнища, до които се влиза през разнообразни коридори. Основните пространства се отличават с куполни сводове и комплицирана конструкция от подправени отделения.
Учените считат, че мястото в началото е употребявано като светилище - евентуално като седалище за оракула. Затова неповторимата камера в структурата, издълбана от корав варовик и демонстрираща невероятни акустични свойства, е наречена Камерата на Оракула.
Думата, изречена в Камарата на Оракула, се усилва многократно и се чува на всички места в античния храм. Според някои отчети това основава чувството за наличие на индивида в гигантска камбана. На избрани височини слушателят усеща вибрациите на звука в костите и тъканите толкоз мощно, колкото ги чува в ухото.
Удивителните акустични свойства, проявени в структурата, към този момент са проучени в забележителна степен. Малтийският композитор Рубен Зара и италиански проучвателен екип откриват, че в камерата на Оракула звукът резонира с периодичност от 110 Hz, което е в сходство с откритията в доста други неолитни камери по света, като Нюгрейндж, Ирландия. Изследователят Робърт Ян от Принстънския университет счита, че точната височина на ехото се дефинира от размера на помещението или качеството на камъка.
Остава неуточнен въпросът – тенденциозен ли е този резултат? Дали храмът в действителност е бил предопределен да го сътвори? Може би нашите предшественици са знаели нещо, което ние едвам в този момент преоткриваме?
Една доктрина, показана от Паоло Дебертолис и Николо Бисконти от университетите в Триест и Сиена, гласи, че невероятната стая е издигната, с цел да сътвори звучност, която въздейства върху душeвността на хората, може би с цел да усъвършенства мистичните прекарвания по време на избрани ритуали. Тази концепция получава забележителна поддръжка в университетските среди.
През 2008 година Иън Кук от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и негови сътрудници вършат опит, при който мозъчната интензивност на редица доброволци е следена благодарение на енцефалограф посредством влияние върху разнообразни резонансни честоти. Те разкрили, че при 110/111 Hz мозъчната интензивност в езиковите центрове е доста понижена, което разрешава на други процеси да станат по-изявени.
Според Пол Деверо, професор по археоакустика в Кеймбридж, този вид мозъчна интензивност е обвързвана с хипнотично положение на унесеност, в това число ярки умствени облици и слухови халюцинации. Най-вероятно всичко това не се случва при други честоти. Следва, че хората, които са взели участие в ритуално пеене в Камерата на оракула може да са били изложени на трептения, които са повлияли на мозъчната им активност. Според учените по биологично държание това влияние задейства област, която е обвързвана с настроението, емпатията и общественото държание.
Мултидисциплинарен екип от откриватели неотдавна организира необикновен опит, при който слага микрофони в Камерата на оракула и употребява цифрови записващи устройства, с цел да тества реакцията на камерата на разнообразни гласове и елементарни музикални принадлежности, които може да са участвали по времето, когато е употребявано мястото (4000 - 2500 година пр.н.е.).
Изследователите откриват, че мъжкият глас може да подтиква структурния резонанс на две честоти (114 Hz и 68-70 Hz). Рогът и черупката въобще не основават резонанс, а фрикционният тъпан основава слаб резонанс. Интересното е, че
шаманският тъпан, направен от естествена кожа, основава мощна резонансна стимулация с периодичност от 114 Hz, а мъжки глас, пеещ о-о-о-о (докато женският глас не създава подобен ефект), провокира сходен отговор.
Въпреки проучванията на необикновените свойства на Камерата на оракула въпросите не понижават. Все отново учените се приближават от ден на ден и повече до разгадаването на мистериите на това антично и мистериозно място.
Святото място се състои от поредност от елипсовидни камери на три равнища, до които се влиза през разнообразни коридори. Основните пространства се отличават с куполни сводове и комплицирана конструкция от подправени отделения.
Учените считат, че мястото в началото е употребявано като светилище - евентуално като седалище за оракула. Затова неповторимата камера в структурата, издълбана от корав варовик и демонстрираща невероятни акустични свойства, е наречена Камерата на Оракула.
Думата, изречена в Камарата на Оракула, се усилва многократно и се чува на всички места в античния храм. Според някои отчети това основава чувството за наличие на индивида в гигантска камбана. На избрани височини слушателят усеща вибрациите на звука в костите и тъканите толкоз мощно, колкото ги чува в ухото.
Удивителните акустични свойства, проявени в структурата, към този момент са проучени в забележителна степен. Малтийският композитор Рубен Зара и италиански проучвателен екип откриват, че в камерата на Оракула звукът резонира с периодичност от 110 Hz, което е в сходство с откритията в доста други неолитни камери по света, като Нюгрейндж, Ирландия. Изследователят Робърт Ян от Принстънския университет счита, че точната височина на ехото се дефинира от размера на помещението или качеството на камъка.
Остава неуточнен въпросът – тенденциозен ли е този резултат? Дали храмът в действителност е бил предопределен да го сътвори? Може би нашите предшественици са знаели нещо, което ние едвам в този момент преоткриваме?
Една доктрина, показана от Паоло Дебертолис и Николо Бисконти от университетите в Триест и Сиена, гласи, че невероятната стая е издигната, с цел да сътвори звучност, която въздейства върху душeвността на хората, може би с цел да усъвършенства мистичните прекарвания по време на избрани ритуали. Тази концепция получава забележителна поддръжка в университетските среди.
През 2008 година Иън Кук от Калифорнийския университет в Лос Анджелис и негови сътрудници вършат опит, при който мозъчната интензивност на редица доброволци е следена благодарение на енцефалограф посредством влияние върху разнообразни резонансни честоти. Те разкрили, че при 110/111 Hz мозъчната интензивност в езиковите центрове е доста понижена, което разрешава на други процеси да станат по-изявени.
Според Пол Деверо, професор по археоакустика в Кеймбридж, този вид мозъчна интензивност е обвързвана с хипнотично положение на унесеност, в това число ярки умствени облици и слухови халюцинации. Най-вероятно всичко това не се случва при други честоти. Следва, че хората, които са взели участие в ритуално пеене в Камерата на оракула може да са били изложени на трептения, които са повлияли на мозъчната им активност. Според учените по биологично държание това влияние задейства област, която е обвързвана с настроението, емпатията и общественото държание.
Мултидисциплинарен екип от откриватели неотдавна организира необикновен опит, при който слага микрофони в Камерата на оракула и употребява цифрови записващи устройства, с цел да тества реакцията на камерата на разнообразни гласове и елементарни музикални принадлежности, които може да са участвали по времето, когато е употребявано мястото (4000 - 2500 година пр.н.е.).
Изследователите откриват, че мъжкият глас може да подтиква структурния резонанс на две честоти (114 Hz и 68-70 Hz). Рогът и черупката въобще не основават резонанс, а фрикционният тъпан основава слаб резонанс. Интересното е, че
шаманският тъпан, направен от естествена кожа, основава мощна резонансна стимулация с периодичност от 114 Hz, а мъжки глас, пеещ о-о-о-о (докато женският глас не създава подобен ефект), провокира сходен отговор.
Въпреки проучванията на необикновените свойства на Камерата на оракула въпросите не понижават. Все отново учените се приближават от ден на ден и повече до разгадаването на мистериите на това антично и мистериозно място.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ