70-те беше епохата на красивите мъже. После се появих аз - АЛ ПАЧИНО
Ал Пачино е един от най-великите артисти в историята на киното. Името му се утвърждава през 70-те – най-хубавите години на седмото изкуство към този момент.
Актьорът се ражда в Бронкс, а родителите му се развеждат, когато той е още дребен. Заедно с майка си се мести в дома на неговите баба и дядо.
Докато пораства, Пачино обича да гледа филми и постоянно повтаря реплики и обстановки с обичаните си персонажи. В учебно заведение се усеща отегчен и нестимулиран, само че скоро открива спасението – учебните пиеси.
И не след дълго неговата пристрастеност се трансформира в професионална кариера.
С наситените и запаметяващи се превъплъщения, Пачино беше и продължава да е уникат в актьорската специалност.
Неговият способ за игра служи на доста млади артисти да навлязат в специалността, а внушителният брой типичен функции, които е изиграл, към този момент са го трансформирали в една от легендите на киното.
Да ти кажа ли от какво човек става безсърдечен и безсрамен? От това, че са го предавали, захвърляли и заменяли за други хора, а той е бил подготвен да даде, в случай че не всичко, то прекалено много.
Когато всичко работи, човек престава да се демонстрира и потвърждава на другите. Когато човек е мощен, той излъчва успокоение и не влиза в непотребни борби. Когато обикнеш сегашното, спираш да бъдеш захласнат. Тогава човек става независим, уповава се на вярата в себе си, знае на какво е кадърен и не се нуждае да убеждава другите да имат вяра в него.
За хората, за които живея понякога, аз нямам време.
Лесно е да се заблуди окото, само че е мъчно да се заблуди сърцето.
Животът е пътешестване с трен. Първо минаваш през един дълъг тунел, без да знаеш къде води той. След това, някъде към 50-те, влакът излиза от тунела на ярко и в далечината виждаш огромна планина — крайната цел на пътуването. Аз към този момент зърнах планината. Това е едно извънредно чувство, което смразява кръвта.
70-те беше епохата на красивите мъже. После се появих аз.
Надявам се, че хората ме възприемат като артист. Никога не съм желал да бъда кино звезда.
Най-трудното нещо в това да бъдеш прочут, е, че хората постоянно са благи вас. Водиш диалог и всеки се съгласява с това, което казваш – даже и да приказваш цялостни нелепости. Трябва хората да могат да ви кажат, каквото не желаете да чуете.
Хората са по принцип сложни за опознаване. Понякога ставаш лековерен при такова отношение от страна на всички околни. Обичам едно изявление на Брандо: „ По тия места минаваш за вале пика, татенце, само че аз съм виждал и другия ти профил. ” Често пъти ми се ще и аз да го кажа.
Проблемът при мен, допускам, е следният: би трябвало да си бил с мен най-малко 50 години, с цел да схванеш тъкмо защо приказвам и какво имам поради.
Винаги споделям истината, с изключение на в случаите, когато неистина.
Моите недостатъци … Може би, в случай че ме бяхте питали за мощните ми страни, щях да направя същата пауза. Може би те са едно и също нещо.
Аз в действителност съм правоприемник на мафията. Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия. Затова доста желаех ролята на Майкъл Корлеоне в „ Кръстникът “. И никой не вярваше в мен с изключение на режисьора Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха.
Любовта е доста значимо нещо, само че на първо място имаш потребност от приятел – искаш в края на краищата да си прав, в случай че кажеш, че дамата, с която си, е твой другар. Това има отношение към доверието. За всичко е нужно време. Любовта минава през разнообразни стадии на развиване. Но оцелява.
Романтичната обич може да се окаже огромен бодил откъм гърба, да знаеш. И хубавичко да те нарани.
Някога обичах да споделям, че желая да падам на колене пред дамата, да я слага на фундамент и да я издигна високо, високо, надалеч над опциите си да я достигна… След което ще потърся друга. Но като артист не съм имал сходни щения. На сцената дамата е равноправна и взаимната ми работа с дами е поизменила изначалната ми настройка. Този въпрос в никакъв случай не ме е занимавал в своята целокупност, защото мачизмът не ми основава никакви проблеми. Но, обективно видяно, да, несъмнено, съчувствува на техните цели.
Вярвам, че в границите на денонощието има единствено един ден. На индивида е даден днешният ден и нищо повече.
Стане ли въпрос за пари, човек се трансформира. Става някак необикновен. Знам, тъй като съм го изпитвал на личен тил. Богатите схващат от пари, знаят всичко за тях и се отнасят към тях по друг метод. А когато не си ги имал, а в този момент ти се удава опция да ги притежаваш, би трябвало да усвоиш тази нова просвета.
Започнах да спечелвам доста, само че това не ме направи кой знае какъв брой благополучен. Хубаво е да се храни човек постоянно, да не върви гладен. Имах шанса да не ставам пленник на материалното в този живот.
На нас – актьорите ни е нужна известна неустановеност. Именно тя поддържа градуса на шупване. Аз към момента не мисля за пенсиониране. Бях шокиран, когато чух, че Пол Нюман се пенсионира на 82- годишна възраст. Повечето от нас просто падат в багра, като остарели бойци.
