Ал Пачино (Алфредо Джеймс) е роден на 25 април 1940

...
Ал Пачино (Алфредо Джеймс) е роден на 25 април 1940
Коментари Харесай

Първото правило е да не се отказвате. Второто правило е да запомните първото правило.

Ал Пачино (Алфредо Джеймс) е роден на 25 април 1940 година Любим артист, режисьор и сценарист на няколко генерации. Знаменателни за историята на киното ще останат гангстерските му функции - Майкъл Корлеоне в трилогията „ Кръстникът “ на Франсис Форд Копола и Тони Монтана във кино лентата „ Белязаният “ на Браян Де Палма. Ролята на Франк Слейд в „ Усешане за жена " носи на Пачино Оскар за най-хубав артист, което е първият му триумф след седем предходни номинации. 
Ал Пачино прави своя кино дебют през 1969 година във кино лентата „ Аз, Натали “, само че ролята му в него е второстепенна. През 1971 година към този момент взе участие в основната роля в драмата „ Паника в Нийдъл парк “. В този филм артистът е видян от Копола и поканен в „ Кръстникът “ за ролята на Майкъл Корлеоне. 
Освен сполучлива кино кариера, Ал Пачино е емблематичен сценичен артист. През 1969 и 1977 година е почетен с влиятелните театрални награди Тони. Носител е на още доста награди в гилдията, в това число от Американския кино институт. Ал Пачино е режисьор на Actors Studio в Ню Йорк дружно с Елън Бърстин. Нека честваме гения дружно с огромния Пачино, навършващ през днешния ден 83 година, като си напомним негови изказвания по разнообразни тематики.Нямам потребност от красива жена, имам пари, с които да й подаря каквато желае осанка. Не ми би трябвало и богата. Вече имам всичко. Не ми би трябвало и любвеобилна. Почти всички дами стават такива поради парите ми, а тези, които не станат, мога да завладявам. Имам потребност от честна брачна половинка. Лоялността и положителната известност не могат да се купят за всичките пари на света.Майка ми умря, преди да да стана сполучлив. Спомням си, когато бях на 10 години. Апартаментът ни бе на последния етаж. Страшен мраз. Отдолу, от уличката, ме викат приятелите ми, викат ме да се шляем по улиците. Но майка ми не ми разрешава. Бях ужасно сърдит и й крещях непрестанно. Тя понесе моите упреци. И по този начин ми избави живота. Виждате ли, всички тези момчета, които тогава ме викаха да се пошляем, към този момент ги няма на света. Тя искаше да не се бродя по улиците до късно, а да си пиша домашните. И по тази причина в този момент седнал съм тук и приказвам с вас. Всичко е доста просто, нали? Но ние толкоз елементарно забравяме...Обичам операта. Дори работех в Карнеги Хол... като разпоредник. Ключът към триумфа е в желаниието. А то непрекъснато гори в мен.Действието постоянно е по-важно от думите. Човек е кадърен да крещи два часа - и да помогне... или да шепне две години - и да съобщи. Нямам време да ненавиждам тези, които ненавиждат мен. Защото съм прекомерно ангажиран с тези, които ме обичат.Никога не обяснявайте нищо на никого - всеки ще разбере по този начин или другояче по метода, който е преференциален за него.Като дете се молех на Бог за велосипед... тогава разбрах, че Бог работи по друг метод... Откраднах велосипед и започнах да се апелирам на Бог за амнистия.Гордостта и арогантността са прислужници на дявола. Ако не можете да ги контролирате, те ще управляват вас.Лесно е да измамиш окото, само че е мъчно да измамиш сърцето.Първото предписание е да не се отказвате. Второто предписание е да запомните първото предписание.Когато си над шестдесет, виждаш, че бързаш през някакъв тунел без билет за връщане и започваш да виждаш планина в далечината, която ще бъде последната ти спирка. Но до момента в който стигна до такава степен, желая да продължа да върша това, което върша.Знаете ли, има една сентенция: „ Който упорства в лудостта си, един ден ще бъде умен човек “.Шекспир няма потребност от никого от нас, той ще ни надживее всички - повярвайте ми. Гарантирам ви това.Не мразете враговете си. Емоциите пречат на мисленето.Не бързайте да говорите за себе си. Разговорът за вас ще стартира незабавно щом си тръгнете.Изиграл съм доста отлично написани и великолепно режисирани функции, от които е мъчно да се открои някоя.Бях свенлив. Едва когато попаднах в светлината на прожекторите, се научих по какъв начин да се оправям с това.Вярно е, аз съм с вързан език. Трябва да живееш с мен 50 години, с цел да започнеш да осъзнаваш защо приказвам.Театърът е по-скоро действителния живот: изнасяш достиженията си на сцената и ги показваш два-три часа. И това в никакъв случай няма да се повтори. Бих го сравнил с вървене по въже на 100 фута над земята и без никаква застраховка. А в киното въжето лежи на пода... Един ден отидох да хапна в Хауърд Джонсън и видях артиста, който играеше в онази пиеса, да налива кафе зад тезгяха. Тогава разбрах, че всичко в живота е релативно: първо той ме завладя с играта си, а в този момент стоеше зад бара в Хауърд Джонсън и ме обслужваше.Образът на твърд човек ми оказа помощ в съществени обстановки. Веднъж ударих огледалото на кола на паркинга. Младият мъж изскочи от него с зов: „ Ти си вманиачен, какво правиш?! ” После ме погледна: „ Не се притеснявай, всичко е наред “. Имате потребност от другари, изключително в театъра. Имате потребност от хора, с които да споделяте, да поддържате връзка, да се свързвате. Ще създадете нещо дружно, дружно ще подредите всичко.
Източник
Източник: spisanie8.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР