Аквариум, клетка, екран или просто кутийка, разградена с предугаждащи живота

Аквариум, клетка, екран или просто кутийка, разградена с предугаждащи живота ни ходове. Или още по-просто – взор през прозореца, от който не виждаш нищо. Или в действителност виждаш всичко, което не искаш да видиш. „ Отмяна “ е зрелище за всичко, което си споделяме, само че какво от това. За разпада. За технологията на тялото. За хората незамърсен. За възраждането...

За оня момент, в който всичко е добре – не когато свърша добре, а когато приключва с „ Обичам те! “. Тя (Виттория Николова) и той (Йордан Ръсин) са в очакване на дете – огромно персонално събитие. С огромни персонални секрети. С предпочитание да се завърнат – един към различен, към самите себе си, към съвършеното – нищо.



За нея той е методичен отпадък, за него – тя е синтетичен отпадък. Независимо от интервала на случването. Във свръхтехнологично време, в хакерленд, когато, макар опасността, използваме една и съща ключова дума за всичко. Дори като код за връзка в действителния живот. Когато облакът е метод на живот, а не сантиментален извор. Защото преди живеехме в облаците, а в този момент – в облак...

Критиката у нас дефинира „ Отмяна “ на Стейси Грег като футуристична пиеса, а на открито я назовават мрачно-комична пиеса, която слага под въпрос какво значи да си човек. Режисьор на българската версия е артистът Зафир Раджаб, за който това е втора премиера в афиша на „ Възраждане “.

Малката сцена на театъра търпи следващото чудновато и доста забавно сценографско решение (този път на Елис Вели). Зрителят е воайор, подложен в „ неуместното “ състояние да наднича, с цел да стане съпричастен към другите етапи от едни фамилни връзки. Те минават от естествен „ човешки “ диалог, през свада и нещо като „ сексбот “ – в опит за сканиране на по-новата версия на човешкия хардуеър на другия...



В „ Отмяна “ Виттория Николова играе, само че и пее, и то добре, а Йордан Ръсин е подложен в като че ли неестествената за него задача – да надвиква партньорката си съвсем от самото начало. Но и това е част от анулацията – на стандарта в прочита на творбата.

Сред фамилните викове напълно съответен декор е музиката от Оne day / Reckoning song на неповторимия Асаф Авидан. Когато тя го провокира да върти обич с тостера, а той просто е обезверен в любовта съм към нея – толкоз, че да я сътвори още веднъж и да й се изясни в обич, която, според настройките на новата Вайълет, би трябвало да е споделена...

В екипа на представлението са също Ян Руменин – композитор, студио „ Стършел “ – мултимедия. С гласа си взе участие и Лора Ахтарджиева.