ШОКИРАЩ РАЗКАЗ! Майката на Никол след побоя: Няма как човек да остане нормален! СНИМКА на момиченцето!
Акушерката Емилия Ковачева била "нагла " и "желязна " по време на процеса
18 години затвор няма по какъв начин да бъдат задоволително наказване за акушерката, пребила новородено бебе. В това са изцяло уверени родителите на дребната Никол. Пред bTV те описаха по какъв начин продължава животът им след ужасяващото нахлуване. В студиото беше и самата Никол – през днешния ден едно напълно обикновено и любопитно 2-годишно момиченце.
„ Нещата бяха доста тежки, изключително първите 10 дни, през които не се знаеше дали Никол ще оцелее. Късмет беше, че беше доста дребна, възрастен при тези тежки контузии няма по какъв начин да оцелее. Това, което я избави, беше, че е новородена, както и волята й за живот”, сподели татко й Румен Димитров.
А борбата за Никол стартира като един прекрасен ден – 18 април 2015 година, денят, в който тя и майка й Станислава трябвало да бъдат изписани от болница „ Софиямед”: „ Въпросната заран Емилия (Ковачева) влезе, бутна кошчето на майката, която беше до мен, и излезе. Аз изтичах, тя към този момент буташе други две бебенца. Казах: „ Къде е Никол, за какво не ми я водите?”. Тя ми сподели: „ Тя е малко жълта, несъмнено има жълтеница, ще би трябвало да я печем на лампа”. Когато взех Никол, тя беше доста гръмогласна, в този момент едно леко мъркане, необичайно ми беше. Давам й мляко, тя беше доста лакома, не желае да пие мляко”.
Състоянието на бебето внезапно се утежнява и е преместено в „ Токуда”, където откриват тежките му контузии. „ Ако имаш през цялата бременност проблем с детето, не че по този начин ще живееш по-добре… Но по този начин – денят, в който те изписват, да ти стане един от най-черните дни в живота, на никого не го пожелавам”, показа Станислава Димитрова.
Как обаче е изглеждала акушерката при оповестяването на наказването? „ Желязна. Аз в случай че съм и ми кажат „ 18 години”, там ще падна и ще умра. За да посегнеш на бебе би трябвало да си стоманен. Явно по тоя метод по-лесно са минавали дежурствата”, дава отговор Румен. По време на процеса той и жена му се срещнали с „ арогантността” на околните на акушерката, която отхвърля да е нападала детето: „ Поредната нейна безочливост беше когато Танчето даваше свидетелски показания. Тя зададе въпрос… Може ли да пребиеш детето на една майка и в правосъдна зала да я попиташ „ Аз имала ли съм проблеми с Вас?”.
Станислава не желае извинението на акушерката, не счита и че има наказване, което да е задоволително сурово: „ Нито ще ни върне най-хубавите моменти, когато детето е трябвало да се върне у дома, нито ще ми върне постоянно неспокойния сън”.
Малката Никол се развива „ повече от добре” на фона на понесените контузии, само че ще е под лекарско наблюдаване може би през целия си живот поради опасения за посттравматична епилепсия. Въпреки това, родителите са оптимисти. Опора им е по-голямата щерка Вики, която сега на случая е на 5, само че в никакъв случай не си разрешава да се разплаче.
След всичко претърпяно, за родителите контузията остава. „ Има случаи, в които ходя самичък по улицата и рева, след такова прекарване няма по какъв начин човек да остане нормален”, признава бащата Румен. Той се надява на едно – в България да има единствено една Емилия Ковачева и никое друго семейство да не претърпява това, през което те са минали.
18 години затвор няма по какъв начин да бъдат задоволително наказване за акушерката, пребила новородено бебе. В това са изцяло уверени родителите на дребната Никол. Пред bTV те описаха по какъв начин продължава животът им след ужасяващото нахлуване. В студиото беше и самата Никол – през днешния ден едно напълно обикновено и любопитно 2-годишно момиченце.
„ Нещата бяха доста тежки, изключително първите 10 дни, през които не се знаеше дали Никол ще оцелее. Късмет беше, че беше доста дребна, възрастен при тези тежки контузии няма по какъв начин да оцелее. Това, което я избави, беше, че е новородена, както и волята й за живот”, сподели татко й Румен Димитров.
А борбата за Никол стартира като един прекрасен ден – 18 април 2015 година, денят, в който тя и майка й Станислава трябвало да бъдат изписани от болница „ Софиямед”: „ Въпросната заран Емилия (Ковачева) влезе, бутна кошчето на майката, която беше до мен, и излезе. Аз изтичах, тя към този момент буташе други две бебенца. Казах: „ Къде е Никол, за какво не ми я водите?”. Тя ми сподели: „ Тя е малко жълта, несъмнено има жълтеница, ще би трябвало да я печем на лампа”. Когато взех Никол, тя беше доста гръмогласна, в този момент едно леко мъркане, необичайно ми беше. Давам й мляко, тя беше доста лакома, не желае да пие мляко”.
Състоянието на бебето внезапно се утежнява и е преместено в „ Токуда”, където откриват тежките му контузии. „ Ако имаш през цялата бременност проблем с детето, не че по този начин ще живееш по-добре… Но по този начин – денят, в който те изписват, да ти стане един от най-черните дни в живота, на никого не го пожелавам”, показа Станислава Димитрова.
Как обаче е изглеждала акушерката при оповестяването на наказването? „ Желязна. Аз в случай че съм и ми кажат „ 18 години”, там ще падна и ще умра. За да посегнеш на бебе би трябвало да си стоманен. Явно по тоя метод по-лесно са минавали дежурствата”, дава отговор Румен. По време на процеса той и жена му се срещнали с „ арогантността” на околните на акушерката, която отхвърля да е нападала детето: „ Поредната нейна безочливост беше когато Танчето даваше свидетелски показания. Тя зададе въпрос… Може ли да пребиеш детето на една майка и в правосъдна зала да я попиташ „ Аз имала ли съм проблеми с Вас?”.
Станислава не желае извинението на акушерката, не счита и че има наказване, което да е задоволително сурово: „ Нито ще ни върне най-хубавите моменти, когато детето е трябвало да се върне у дома, нито ще ми върне постоянно неспокойния сън”.
Малката Никол се развива „ повече от добре” на фона на понесените контузии, само че ще е под лекарско наблюдаване може би през целия си живот поради опасения за посттравматична епилепсия. Въпреки това, родителите са оптимисти. Опора им е по-голямата щерка Вики, която сега на случая е на 5, само че в никакъв случай не си разрешава да се разплаче.
След всичко претърпяно, за родителите контузията остава. „ Има случаи, в които ходя самичък по улицата и рева, след такова прекарване няма по какъв начин човек да остане нормален”, признава бащата Румен. Той се надява на едно – в България да има единствено една Емилия Ковачева и никое друго семейство да не претърпява това, през което те са минали.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ