Един от най-големите български актьори с неочаквана изповед
Актьорът Йосиф Сърчаджиев направи емблематична изповед, непредвидена от мнозина. Едно от емблематичните имена в българското кино и спектакъл ще получи Наградата на София на 29-ия " София филм фест ".
Плакетът е дело на фамозния ваятел Георги Чапкънов - Чапа. Тазгодишното издание на форума чака своите фенове от 13 до 31 март в НДК.
" Разбира се, че ще съм там и ще виждам доста филми ", сподели 79-годишният артист, който е признателен, че сътрудниците още веднъж са се сетили за него, защото от доста време не играе, а единствено режисира.
" На 20 февруари предходната година умря брачната половинка ми Райна. Всеки ден си мисля за нея, всеки ден и се апелирам Господ да ми елементарни греховете. Никога не мога да се отблагодаря на околните си по тази причина, което вършат и са правили за мен ", споделя артистът. И прибавя още:
" В началото, когато тя си отпътува от този свят, споделям отпътува, тъй като нямам доверие, че няма да се забележим повече, нищо не правех. Сега съм благополучен, че продължава да се играе пиесата ми " Асансьорът " в театъра в Ловеч, която слагам.
Да, мъчно ми е да вървя, придвижвам се постепенно, само че не спирам. Не желая да съм грижа за децата си ".
Актьорът има вяра в задгробния живот, защото е виждал по какъв начин жена му приживе разговаряла с духове, написа " Стандарт ".
" Имаше сеанси, аз съм участвал, гледал съм. Пишеха й на разнообразни езици и не можехме да разберем доста, само че след това се убеждавахме, че не са небивалица. Освен всичко, аз също съм претърпял среща със гибелта, само че тя тогава не ме пожела ", споделя артистът.
" Бил съм отвъд, знаят всички. Не помня доста, единствено като се разсъниха почувствах облекчение, някакво вътрешно доволство. После през годините до момента в който заспивах чувах всякакви мои другари, които ми говореха някакви неща, покойници ", твърди артистът режисьор.
" Много са ми постановките, хората ги харесват другояче. И отново Райна беше индивидът, който ме насочи да почна като режисьор. С нея непрекъснато се карахме, само че бяхме все дружно ".
" Гледам доста да се движа. Когато спра, ще е краят. Преди години смятах, че възприятията и духът са устойчиви. Сега разбирам, че тялото също е доста значимо. Духът и тялото са свързани и взаимно си оказват помощ.
Или се разрушават. Можеш да станеш дребен и да започваш да растеш и на 60 години. Аз се учех да вървя, да приказвам, да си послужвам с ръцете. Ако това е воля да искаш да живееш, значи съм волеви човек ", споделя Сърчаджиев.
Плакетът е дело на фамозния ваятел Георги Чапкънов - Чапа. Тазгодишното издание на форума чака своите фенове от 13 до 31 март в НДК.
" Разбира се, че ще съм там и ще виждам доста филми ", сподели 79-годишният артист, който е признателен, че сътрудниците още веднъж са се сетили за него, защото от доста време не играе, а единствено режисира.
" На 20 февруари предходната година умря брачната половинка ми Райна. Всеки ден си мисля за нея, всеки ден и се апелирам Господ да ми елементарни греховете. Никога не мога да се отблагодаря на околните си по тази причина, което вършат и са правили за мен ", споделя артистът. И прибавя още:
" В началото, когато тя си отпътува от този свят, споделям отпътува, тъй като нямам доверие, че няма да се забележим повече, нищо не правех. Сега съм благополучен, че продължава да се играе пиесата ми " Асансьорът " в театъра в Ловеч, която слагам.
Да, мъчно ми е да вървя, придвижвам се постепенно, само че не спирам. Не желая да съм грижа за децата си ".
Актьорът има вяра в задгробния живот, защото е виждал по какъв начин жена му приживе разговаряла с духове, написа " Стандарт ".
" Имаше сеанси, аз съм участвал, гледал съм. Пишеха й на разнообразни езици и не можехме да разберем доста, само че след това се убеждавахме, че не са небивалица. Освен всичко, аз също съм претърпял среща със гибелта, само че тя тогава не ме пожела ", споделя артистът.
" Бил съм отвъд, знаят всички. Не помня доста, единствено като се разсъниха почувствах облекчение, някакво вътрешно доволство. После през годините до момента в който заспивах чувах всякакви мои другари, които ми говореха някакви неща, покойници ", твърди артистът режисьор.
" Много са ми постановките, хората ги харесват другояче. И отново Райна беше индивидът, който ме насочи да почна като режисьор. С нея непрекъснато се карахме, само че бяхме все дружно ".
" Гледам доста да се движа. Когато спра, ще е краят. Преди години смятах, че възприятията и духът са устойчиви. Сега разбирам, че тялото също е доста значимо. Духът и тялото са свързани и взаимно си оказват помощ.
Или се разрушават. Можеш да станеш дребен и да започваш да растеш и на 60 години. Аз се учех да вървя, да приказвам, да си послужвам с ръцете. Ако това е воля да искаш да живееш, значи съм волеви човек ", споделя Сърчаджиев.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ