Актьорът вярва, че в България все още може да се

Актьорът има вяра, че в България към момента може да се направи лустрация на децата и внуците на Държавна сигурност

Ексклузивно изявление с един от най-обичаните и известни български артисти и телевизионни водещи Васил Василев-Зуека особено за Tribune.bg. Откровен диалог с един същински човек с основно „ Ч “ за страстите към първата му галерия в София – „ Моят Дон Кихот “, финала на „ Като две капки вода “ и срещата с обичаните му сътрудници, сложното решение да поеме по нов път в живота дружно със своето семейство, Испания, България, шарените 90-те и предаването „ Ку-Ку “, където в действителност изгрява неговата звезда. Какви бяха фантазиите на Зуека по това време и какви са в този момент, в годината на неговия 60-годишен празник? Отговорът на тези и на още доста въпроси, вижте в идващите редове:

Г-н Василев, преди броени дни се завърнахте в България за малко, като мотивите бяха две огромни събития, а точно финалът на шоуто „ Като две капки вода “, както и най-новата Ви галерия, озаглавена „ Моят Дон Кихот “, която представихте в София, с какви страсти и прекарвания бе придружен престоят Ви в родината?

- Олеле, ами не знам, още не мога да се оправя почтено казано от всичко това, което ме сполетя! Няма думи, с които да опиша страстите си. Но да започнем от това по какъв начин мина изложбата, защото аз за първи път направих галерия в София, още повече тематична, и искрено казано самият конфликт с хората леко ме притесняваше. Няколко дни, откакто изложбата е завършила, просто мога да кажа едно – „ Може би аз съм най-големият щастливец в личния си живот! “. Срещнах се с толкоз доста хора, толкоз доста хора пристигнаха на откриването на самата галерия. Изключително другарски, извънредно добре се намерихме със Спартак и с Ваня – притежателите на галерия  .

Създадох доста нови другарства и имах такива срещи, които дълго време ще помня. Това е, което мога да кажа за преживяването ми, като естествено мога да приказвам с часове за нея. Какво да кажа за „ Капките “? Аз споделих и на моите сътрудници, че в действителност е хубаво, когато се събираме, тъй като всички отчетохме обстоятелството, че съм там и все едно в никакъв случай не съм си тръгвал. Много е забавно, доста е забавно! 40 хиляди души, такива страсти! Още самото ми излизане на стадиона беше извънредно вълнуващо! Това не е просто една зала или едно студио хора, това са ужасно доста хора. Когато публиката изрева, цялата тази сила, мен особено не ме гали, не ми споделя „ обичам те “. Не! Тази сила безусловно те блъска, мен ме блъсна непосредствено в гърдите! Много съм признателен на всички за това възприятие, което изпитах, доста съм признателен!

Васил Василев-Зуека и Спартак Атанасов - притежател на изложба " Nova Art Space "

Nova Art Space

Аз съм сигурна, че няма по какъв начин в едно изявление да разкажете всичко, което сте претърпели за тези няколко дни и страстите са били такива, каквито не могат да се изразят с думи. Нека да разкажем обаче малко повече за изложбата, тя е първата Ви в София и картините са основани особено за нея. Един от емблематичните типичен литературни герои безусловно оживява посредством Вашите творби. В този ред на мисли, какъв е Вашият Дон Кихот и къде се срещат Дон Кихот и Зуека?

- Първо аз доста обичам Дон Кихот! Може би, тъй като това е героят, който не съумях да изиграя в театралната си кариера, а пък доста желаех. И очевидно всичко това, което съм натрупал през годините като опит, като страст, като можене и познания най-много, избива през Дон Кихот. Защото, да се показвам посредством Дон Кихот на мен ми е доста елементарно. Една най-обикновена концепция, дали е концепцията за независимост или концепцията за мимолетността, или пък концепцията за най-важното в нашия живот – любовта, просто на мен ми е доста, доста елементарно да се показвам посредством Дон Кихот. Затова и нарекох тази галерия „ Моят Дон Кихот “. От ноември 2024 до май месец 2025, това са съвсем шест месеца, не съм спирал да работя по нея. Всъщност 20-те картини ги направих относително бързо, за към два-три месеца. Дон Кихот е този, който бих нарекъл Човекът, индивида в 21 век, индивида с основно Ч, индивида, който всеки ден срещаме по улицата, индивида като едно философско създание. Какво имам поради? Не се интересувам от българина, от националността на индивида. Интересуват ме мислите, възприятията и стремежите на актуалния човек за това - „ Къде отива той? “, „ Накъде е тръгнал в днешното размирно време? “, във времето, в което в Европа има война. Много от дълго време не е имало тук война. Времето, когато целият свят е тръгнал в разнообразни направления, все едно има доста разнообразни направления, в които да вървят всички дружно. Време на разцепление, неприятелско време бих го нарекъл! При всички тези мисли, които ме блъскаха от 2020 насам, дори от 2014, към този момент десетина години, внезапно в действителност си споделих „ Добре де, но елементарният човек, който мен ме интересува и постоянно ме е интересувал той, елементарният човек, който не се занимава с политика, елементарният човек, който желае просто да е благополучен със фамилията си, какво става с него? Какво става с неговата независимост? Какво става с неговия блян към съвършенство, към обич, към другарство, към всички тези изконни неща? “. Това са въпросите, които ме вълнуваха безусловно от самото начало, до момента в който създавах двайсетте картини. След целия този интервал на творене по концепция на Анна Василева, на жена ми, взехме решение да създадем един албум, който е с намигане. За мен това е един извънреден артикул. Казвам артикул, тъй като в действителност се получи доста забавно нещо. Това са двайсетте картини, които са копирани на четиристотинграмова скъпа хартия, след което аз съм дорисувал всяко едно копие с разнообразни бои – дали акрил, дали водна багра, дали плакатна багра, това няма никакво значение, на някои места съм употребявал даже маркер.

Nova Art Space

Nova Art Space

Това е голям труд и предизвикателство!

- Да, да, извънреден труд! И ние с Ани малко със боязън тръгнахме да вършим този артикул, тъй като той е много скъпо начинание. Тук е моментът да благодаря на Силвия Пенева, наша другарка! Благодарение на нея албумът беше сбъднат, тъй като другояче нямаше от кое място да вземем тези пари, с цел да го създадем. Иначе той може да се устоя самичък, стига да се продава. 333 бройки са всичките албуми. Вътре има 20 картини, както стана ясно, и всеки албум е номериран, от 1 до 333. За мен беше забавно да направя сходно нещо и съм признателен на тези, които го правят оценка, тъй като доста хора го оцениха. В момента към този момент сме на втория щемпел, на вторите петдесет бройки и имаме поръчки. Радвам се на триумфа на този артикул, въпреки че аз не обичам тази дума – артикул, само че е тъкмо такова. Абе, доста красиво нещо се получи!

Nova Art Space

Още преди формалното си разкриване изложбата към този момент беше разпродадена, значи цялото начинание е увенчано с триумф и си е заслужавало?

- Да, признателен съм на всички, които съумяха да си вземат картини. Говорим за 100 % продадена галерия. Със Спартак и с Ваня единствено седяхме и се прегръщахме. Радвахме се, тъй като това доста рядко се случва. Давам си сметка аз персонално, че за първи път съм в София с галерия и то тематична, с „ Моят Дон Кихот “, т.е. може би това са главните аргументи. Но все пак 100 % е много вълнуващо събитие!Много съм благополучен, това е истината, доста съм благополучен!

Nova Art Space

Както споделя и Вашата брачна половинка Ани Василева, картините Ви излъчват превзетост, а това e съвсем обикновено, въпреки всичко Вие сте приключил актьорско майсторство за куклен спектакъл, което, без подозрение, се отразява на Вашия почерк като художник и го прави несравним. По какъв метод артистът Васил Василев-Зуека оказва помощ на художника Васил Василев-Зуека?

- Ами то в действителност е едно и също лице, при мен художник към момента няма. Все още създателят е самият артист, който е приключил „ Кукли “ и има много умения от позиция на боравенето с разнообразни материали, чисто механически. Оттам нататък въображението и структурирането на самите картини аз персонално върша по сценичен метод. Както бих разсъждавал, анализирал, сложил една сцена или един епизод от едно произведение, по същия метод работя и върху картината. В момента, в който имам концепция в главата за дадена картина, аз стартирам да я структурирам и стартирам да обмислям върху нея по чисто сценичен метод. Театрален разбор върша, няма какво да се залъгваме. Моите картини в действителност не престават да си бъдат театрални и считам, че те ще си останат при мен такива. Няма значение по какъв начин ще трансформирам техниката или стила си, просто те ще си останат театрални, за което пък съм благополучен, признателен съм на ориста, че мога да употребявам това, което съм учил през живота си, тъй като това е ужасно!

  Nova Art Space

- Ако ми позволите, ще преминем и малко към персоналното.  През 2021 година направихте доста огромна крачка в персонален и професионален проект,  преобърнахте живота си  буквално  на 180 градуса,  сменихте не просто амплоато, само че и страната.  К акво  В и предизвика да  вземете това решение , дълго ли  го  обмисляхте, въпреки всичко Вие сте  един от  най-обичаните  български  актьор и , който постоянно е имал извънредно доста фенове,  редица  превъплъщения в театъра, киното, малкия екран.  В доста изявленията изтъквате претекстовете си за  тази крачка , зад ко я то считам, че се крие изключителна храброст и отговорност.  Как  обаче  се взима едно такова решение ?

- Ексцентрично е! Няма какво да се залъгваме. Когато допуснахме самата мисъл за това, трябваше да мине много време, с цел да я одобри организмът ни. Говоря за повече от година. Как? Просто доста неща се натрупаха като искри, дано по този начин да го кажа, малко по-поетично, които възпламениха това наше фамилно решение, а точно политическата конюнктура в България, прекъсването на „ Господари на ефира “, коронавирус рецесията, не на последно място, тъй като тя промени доста взаимоотношенията вътре в самата телевизия. Какво ли още не. Говоря чисто в професионален проект. И не на последно място, по това време аз наближавах 60-годишнината си, безусловно осъзнавайки, че въпреки всичко съм в края на една кариера, няма значение дали ми се желае или не, дали наподобявам добре или не. Винаги съм бил реалист от позиция на това - къде съм, кой съм, защо се боря и на какво равнище съм долу-горе. Така че, когато събрахме всички тези неща, взехме решение, че в действителност в този момент е моментът да променим живота си. Четири години ние малко по малко се подготвяхме за тази наша крачка. В смисъл, че не сме натоварили книгите и не сме тръгнали незабавно, т.е. решението не е непринудено, то е доста дълго премисляно и подготвяно малко по малко. Да са живи и здрави моите родственици тук в Испания, които естествено подадоха ръка и с помощта на тях много по-лесно стана цялото това преместване. Не знам дали сме смели хора, просто знам едно, че сме хора, които доста обичат детето си и биха създали всичко за него! И сме хора, които решат ли да създадат нещо, би трябвало да го създадат и го вършат.

Как се чувствате към днешна дата, благополучен ли сте?

- Аз съм благополучен от това решение. И тримата сме щастливи! Ние няма по какъв начин да скъсаме с България, тъй като там са приятелите ни, роднините, всичко е в България. Да, сменили сме къщата, живеем на малко по-далечно място, само че тук сме спокойни и това е разликата. Мястото, където учи детето ми е умерено, хората ни харесват, ние ги харесваме. Когато има такава емпатия от двете страни, т.е. от страна на обществото и от страна на фамилията, нашето семейство, животът върви доста елементарно. В България не е по този начин.

  Имате две деца, Девина и Стефан, разкажете ни малко за тях, имат ли артистични заложби и дали биха тръгнали по Вашия път?

- Дъщеря ми тази година направи 26 години, синът ми е тук с нас и е на 11 години. Дъщеря ми е тръгнала по този начин или другояче по някакъв път на изкуството и желае с това да се занимава. Не го укривам. Тя приключи кинорежисура и британска лингвистика в университета „ Куин Мери “ в Лондон и по време на ковида просто трябваше да се върне в България заради ред аргументи, най-много финансови, несъмнено, тъй като да учиш онлайн от Лондон е малко скъпо наслаждение. Наскоро направи четири късометражни кино лентата и с още една продуцентка се пробват да вършат кино. Сега, по всяка възможност, ще аплайват в Националния кино център за пълнометражен филм. Време им е, въпреки че са млади още! Прави хубави забавни неща, рисува доста хубаво, да не кажа, че по-хубаво от мен рисува. Тя от дълго време е тръгнала по моя път по този начин или другояче, по някакъв мой път и по пътя на майка си (бел. ред. Нина Димитрова – актриса и сценичен режисьор), въпреки всичко да не забравяме. Да е жива и здрава единствено, да отстоява фантазиите си, тъй като в днешно време е мъчно. То в никакъв случай не е било елементарно в действителност!

Вие сте едно от знаковите лица на студентското предаване „ Ку-Ку “, какво помните от това време и защо мечтаехте с сътрудниците си през тези шарени години, 90-те години?

- Много хора от времето на „ Ку-Ку “ сега са извънредно известни публицисти, продуценти, артисти, режисьори. За страдание обаче, множеството младежи през днешния ден изобщо не знаят какво е „ Ку-Ку “. Истината е, че когато бяхме студенти, започнахме от „ Ку-Ку “. И скоро си говорихме с Иво Тодоров, който е един извънреден публицист и продуцент, съгласно мен. За хората, които не се сещат нищо за името, единствено ще припомня, че той беше в основата на всичките планове на Милен Цветков, Бог да го елементарни! Самият Милен беше, несъмнено, от „ Ку-Ку “. Изключително доста хора!Какво помня? Помня доста хора. Помня съвсем всички, които сме минали през „ Ку-Ку “. Помня лудият възторг, с който смятахме, че ще оправим света, или в случай че не света, най-малко България. Спомням си първото отчаяние от това, че в действителност бяхме поставени на място и ни беше казано, че в реалност нищо не можем да оправим и че тази стратегия ще бъде затрита четири години след нейното основаване по политически аргументи, несъмнено. Помня първите концерти на „ Ку-Ку “, помня първите подписи, помня жадните за хубост очи на публиката, жадните за независимост очи на публиката. За страдание, както ние, по този начин и всички тези, които са ни гледали по времето на „ Ку-Ку “, приказвам за 90-94-та година, в действителност цялото наше потомство, ние сме излъганото потомство, няма какво да се лъжем в това. Ние сме поколението, което беше излъгано, че живее в преход и по този начин мина целият ни живот, най-съзнателните, най-ценните ни години от 20 до 60. Де факто по този начин нареченият преход беше лъжепреход. В България преход не е юридически в никакъв случай. Продължават да ръководят същите хора, най-общо казано „ Държавна сигурност “ с огромната съветска поддръжка, което е извънредно тъжно, което е извънредно цинично, тъпо за толкоз доста хора. Какво да кажа друго.

Нека Ви върна още малко обратно в годините. Как въобще се запалихте по актьорското майсторство, с какво Ви завоюва сцената?

- Аз си горях от дребен. Говоря доста съществено. Още от втори, трети клас аз към този момент знаех с какво желая да се занимавам. Аз знаех, че желая да стана артист, знаех, че желая да бъда на сцена. Още в детската градина, след това и в учебно заведение, постоянно съм бил индивидът, който е правил смешките, индивидът, който е правил маймунджилъците. Абсолютно наясно бях със себе си! На по-късен стадий започнах да се интересувам в действителност какъв е пътят, някъде пети, шести клас. Разбрах, че има висше образователно заведение, където би трябвало да отида след междинното обучение. Когато бях седми клас, се появи едно известие от Драматичен спектакъл „ Стефан Киров “, Сливен, че се образува детско-юношеска театрална студия под управлението на Ники Априлов. Всъщност това беше моята писменост в театъра. Явих се на изпит, извънредно несполучлив, само че Ники ме взе. Изкарахме едни щастливи пет години с него. След което, както се пееше в една ария на Тодор Колев „ Мене ме взеха... “, не трудовак, само че в казармата, и всичко прекъсна. Кандидатствах няколко години и ме одобриха чак на четвъртата. Винаги съм знаел и съм желал да ставам артист, през целия си живот. Всичките ми другари и родственици го знаеха. За мен това не е просто „ В един миг взех решение да стана артист “, не, не, не, постоянно съм го знаел. Сега, когато се пробвам да давам препоръки на по-младото потомство, на децата, си давам сметка, че в действителност на мен ми е било доста елементарно. На децата им е мъчно да изберат какви желаят да станат като пораснат, на съвсем всички. Много малко са тези, които са наясно какво желаят да вършат като пораснат. Странно е, само че е по този начин.

Nova Art Space

Какво е това, което най-вече желаете да се промени в България, което виждате в Испания, у испанците?

- Много работи има за смяна. На първо място това е политическата настройка. Не политиката, а политическата настройка. В България не се направи по този начин наречената лустрация. 90-те години, сега, в който сякаш се смени властта, трябваше, по този начин както се изриват Авгиевите обори, да се „ изрине “ всичко, което е било на власт, и то най-много в Министерството на вътрешните работи, и всичко това, което е работило Държавна сигурност (бел.ред. Държавна сигурност). Защо? Защото те останаха и започнаха да ръководят. Как ръководят? Много просто! Използват държавния запас, с цел да основават партии каквито желаят. Започнаха да манипулират жителите доста елементарно и по този начин. Много е дълга тематиката. Просто в България би трябвало да се направи лустрация. В момента към момента е допустимо, тъй като са минали единствено д