Актьорът Севар Иванов пред Lupa.bg: Всяка роля е възможност да израстваш, така че утре да си по-добър от днес
Актьорът Севар Иванов влиза може би в най-трудната си роля досега - в облика на писателя Артуро Бандини в постановката " Кученцето се засмя ". Предизвикателствата пред младия и талантлив актьор са свързани от една страна с обстоятелството, че това е първият му моноспектакъл, а от друга, че героят на Севар е изправен пред най-тежкия диалог в живота си - този със самия себе. Така на сцената Севар Иванов влиза в борба за екзистенциалното оцеляване на създателя.
Историята на основния персонаж - Артуро Бандини, воин, определян като спокоен в лудостта си, само че и по детски доверчив минава през безконечните колебания дали си задоволително надарен, дали твоята характерност и творчество ще бъдат разбрани от публиката и къде е мястото на славата и премиите в живота на актьора.
Моноспектакълът, чиято театрална акомодация е дело на режисьора Ана Батева, се базира на един от великите, само че съвсем непознати американски романи на XX век – " Питай прахта " на Джон Фанти. Писателят, от който се въодушевява самият Чарлз Буковски. Романът му е на границата на автобиографията – живот в подозрителен хотел в Лос Анджелис, изваян от клопките на егото и концепцията, че актьорът е роден за нещо по-велико от това да бъде просто човек с гений.
Премиерните спектакли на " Кученцето се засмя " са на 14 и 24 октомври от 19.30 часа на сцената на Националния студентски дом на пл. " Народно заседание " 10. С тази режисура продуцентите от Spam Studios означават и своя пети рожден ден.
Севар Иванов като Артуро Бандини в моноспектакъла " Кученцето се засмя ". Снимки: Стефан Здравески
Севар Иванов е роден на 23 декември 1993 година в София. Завършва Национална търговско-банкова гимназия с профил Банково дело с френски език. По-късно приключва и „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ в НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов “ в класа на проф. Стефан Данаилов и приключва през 2016 година с годишната премия на Театралната академия " Най-най-най ".
Бил е заместник-директор по административните въпроси в Драматичния спектакъл " Никола Вапцаров " в Благоевград. От септември 2022 година до март 2023 година организира Докторска специализация в Съединени американски щати по стратегия " Фулбрайт ". През лятото на тази година сполучливо отбрани докторска дисертация в УНСС в катедрата " Медии и публични връзки “.
Театралните му превъплъщения са най-различни - взел участие е в спектаклите " Портретът на Дориан Грей ", " Шахнаме: Сказание за Зал ", " Федра ", " Апарт ", " Кухнята ", „ Алиса в страната на чудесата “, „ Хензел и Гретел “.
Филмографията му като артист включва филми и сериали, измежду които „ На границата “, „ Следвай ме “, „ Имало една война “, „ Откраднат живот “, „ Любов на разнообразни тематики “, „ Войната на буквите ", " Автопортрет ".
През годините е печелил Наградата " Андрей Баташов " 2022 на Ордена на Рицарите тамплиери в България за млад гений, Награда " Икар " 2022 в категория " Поддържаща мъжка роля " за ролята на Агатон във " Федра ". Севар Иванов е от хората с най-голям коефициент на просветеност и е член на Менса България.
- Севар, стартирате театралния сезон с премиера на моноспектакъла „ Кученцето се засмя “. С какво ви заплени текста?
- Изключително благополучен и признателен съм за опцията, която режисьорката Ана Батева ми даде като ме предложения аз да съм артистът в този моноспектакъл. Всички актьорски провокации, които срещнах от първата подготовка до момента са доста, доста огромна хапка, която усърдно сдъвквам и поглъщам, тъй че да не се задавя.
Много хубави и значими тематики се повдигат в този текст и той идва може би в най-хубавия вероятен миг за мен.
Благодарение на този текст си давам отговор на доста въпроси за себе си. В пиесата става въпрос за битката на актьора, за вътрешните борби, за това хем ти да се изявиш, хем да бъдеш признат от аудиторията, хем в това време разсъждаваш за славата, за известността, за гения –
въпроси, които мисля, че всеки един актьор в даден миг и в друга степен си задава.
Севар Иванов като Артуро Бандини в моноспектакъла " Кученцето се засмя ". Снимки: Стефан Здравески
- От думите ви чувствам, че ненапълно се идентифицирате с вашия воин – Артуро Бандини.
- О, да. Артуро Бандини е публицист, аз съм актьор, тъй че е обикновено да се разпознавам. Смятам, че всеки човек, без значение от неговата специалност, ще се припознае, защото приказваме в действителност за едно откриване на душата, за човъркане в съзнанието на индивида. Независимо от специалността си, хората постоянно се вълнуват от едни и същи неща.
Смятам, че всеки би се припознал и ще се припознае в друга степен в Артуро Бандини. Отделно самият разказ „ Питай прахта “ значително е биографичен за Джон Фанти, тъй като Артуро Бандини следва значително биографията на Джон Фанти. Така че написаните думи са още по-значими, тъй като в действителност са основани на действителни събития.
- Споделихте, че „ Кученцето се засмя “ е огромна хапка за вас, още повече, че за пръв път играете в моноспектакъл. В този смисъл мъчно ли е да си самичък на сцената?
- Точно по този начин, огромна хапка е, тъй като след всички неточности, които направиш на сцената, след това самичък би трябвало да се спасиш от тях. Сам би трябвало да се оправяш в границите на час-час и половина пред публиката.
Във всичко това има прочут ексхибиционизъм - аз би трябвало да разкрия душата си пред публиката и освен това съм изцяло самичък. Както сцената е лупа и уголемява всяко нещо и всеки подробност става важен и носи стойност на сцената, по този начин си давам сметка, че всяко едно деяние ще бъде следено.
Идеята е да задържа вниманието на хората, тъй че задачата е доста виновна. И се надявам да се оправя добре. Като всеки човек имам подозрението дали ще се получи, дали ще бъде възприето, както ми се желае и дали ще доближи до хората, по този начин както желая да го предам. Мога да подсигурявам на феновете, че аз ще дам всичко от себе си това да се случи.
- Вълнуват ви въпроси за пътя на актьора, за вас самия – до каква степен стипендията Фулбрайт и вашето образование в Съединени американски щати ви помогнаха да погледнете с други очи на този на актьорството като специалност, на този моноспектакъл и на Америка като страна на неограничените благоприятни условия?
- За мен беше огромно премеждие и огромно странствуване и в дословния, и в преносния смисъл. Пропътувах огромна отдалеченост, реализирах огромно израстване, тъй като си даваш сметка, че всички хора на всички места сме идентични по едно нещо – ние си приличаме, че сме тотално разнообразни един от различен. Общото на хората е, че сме разнообразни и в това е най-хубавото - че този свят е формиран от 7-8 милиарда характерности, които го вършат толкоз жив, толкоз цялостен, толкоз друг и изпълнен с въодушевление. Хората, които споделят, че хората не се трансформират – това са лимитираните хора. Няма по-изменчиво нещо от индивида и самата роля на индивида е да се трансформира, защото развиването е тип смяна.
Шестте месеца, които прекарах в Щатите ми отвориха очите за доста неща - за това, че единственото нещо, без значение в коя точка на света се намираш ти си най-съществен, значимо е да развиваш себе си и това по какъв начин ти можеш да допринесеш за този свят.
И е доста хубаво да срещаш разнообразни хора и да обменяте опит, тъй като ти можеш да бъдеш потребен на всеки и всеки може да бъде потребен на другите, да се учиш от него и тъкмо това се случи в Съединени американски щати. Аз видях какъв брой огромен е светът, въпреки че има още доста места, които бих желал да посетя. Радвам се, че съумях да оставя, въпреки и дребен отпечатък, във всеки един човек, с който се срещнах там.
И доста хубаво е да се направи още един паралел със самия разказ и с представлението „ Кученцето се засмя “. В тях се приказва, че Артуро Бандиди схваща, че неговото лице е същото като лицата на всеки един човек. Всъщност всички сме идентични и всеки един от нас има идентична стойност. Има доста клишета на тази тематика – че би трябвало да се отнасяме към хората, по този начин, както желаеме те да се отнасят към нас. Но това е самата истина. Всеки има стойност и е значимо да откриваме както нашата стойност, по този начин и скъпото в хората към нас.
- Били сте и на житейска и на професионална процедура.
- Когато завоювах специализацията и стипендията чаках, че ще отида и ще се развъртвам напълно в академичната страна на живота. Но в действителност целият живот там се трансформира, самата ти философия и самият метод на мислене. Много ми хареса да вземем за пример, че в Щатите никой не се занимава толкоз с това от кое място си, кои са ти родственици, кои са ти другари, къде си учил, кого познаваш. Там се интересуват най-много от това дали ти можеш да се оправиш с дадена задача или не. Което е доста по-ценно в последна сметка.
- Без да обясняваме заглавието на спектакъла, защото дано всеки фен да открие нещо за себе си, само че да ви попитам – има ли куче на сцената?
- (смее се) „ Кученцето се засмя “, както самият воин споделя – това е роман, в който няма никакво кученце, а името идва от известната детска песничка „ И кученцето се засмя, когато видя такава забава “.
- Тази година се дипломирахте в УНСС като лекар. Какво ви провокира да се развивате и в академичната сфера? Завършили сте банково дело, а по-късно и актьорско майсторство в НАТФИЗ – в този момент посредством докторантурата успяхте ли да обедините знанията и по двете специалности?
- Интересно ми е да се занимавам с просвета, считам и че това е извънредно потребно. Откакто се занимавам професионално с спектакъл и с актьорство, знам, че с цел да може да твори един човек, без значение дали това съм аз или който и да било различен актьор, би трябвало да е подсигурен с една доста постоянна основа. Културните и креативните промишлености се борят наедно с доста други сфери на свободния пазар и е значимо да се подсигури тази и теоретична основа.
Както да вземем за пример с цел да станеш професионален артист би трябвало да минеш през едно по-специално обучение. Така с цел да има и професионален спектакъл, то би трябвало отношението към него да премине през една теоретична база. Още когато учех в НАТФИЗ, а по-късно като бях и на щат в Младежкия спектакъл, започнах да се интересувам от това по какъв начин в действителност, с помощта на ръководството в театралните изкуства, ти можеш да окажеш помощ и на артистите, и на публиката. Няма по-отблъскващо нещо за един фен, от моя позиция, да отиде в леден сценичен салон.
- То е обидно и незаслужено и за артиста да играе в ледена зала.
- Ние сме такова животно, което търпи на болежка в името на изкуството. Много е значимо културният управител или шефът, т.е на ръководителят в изкуството да се грижи добре както за актьора, по този начин и за публиката. Това ще улесни доста повече креативната част, защото се прави една постоянна основа, върху която артистите да имат свободата да творят. Така че това е моята мотивация за професионалното ми и академичното развиване в тази посока.
Дипломирах се, към този момент съм лекар и тематиката на дисертацията ми беше „ Методика на финансиране на театралните изкуства и опциите за усъвършенстване “ точно ориентирана във финансовото ръководство в театралните изкуства в търсене и предложение на по-ефективни способи за разпределение на бюджета на театралните изкуства като фокуса ми е държавният културен бранш. Смятам, че той за мащабите и метода на ръководство на България е доста значимо да се развива. Държавният бранш дава опция за достъп до просвета, освен в огромните градове.
- Парите за просвета, заложени в държавния бюджет са 0,4% от Брутният вътрешен продукт - %, който е неприличен.
- За мен по-важно е първо да преразгледаме по какъв начин да бъдат разпеделяни средствата, което в следствие ще докара до размера, който е нужен за развиване на бранша у нас.
- Вие имате опит като заместник-директор на Драматичния спектакъл в Благоевград. Какво научихте на този пост?
- Аз съм извънредно благополучен, че имах опцията да бъда в управителния екип навръх този спектакъл, спектакъл със актуален метод и на ръководство и на репертоарна политика, и на подготвеност на актьорите и на целия креативен и механически екип на театъра. Ние си създадохме един прелестен свят и една постоянна основа и цялата работа вървеше доста леко. Да виждаш актьорите, и екипите мобилизирани да работят, тъй като харесват работата си и всеки се усеща на вярното място и дава най-хубавото от себе си, няма по-вдъхновяващо и по-мотивиращо нещо от това. Късметлия съм в това отношение.
Тогава като заместник-директор на културен институт от държавния бранш усещаш по какъв начин си притиснат от нормативната уредба, която тук-там липсва, тук-там не е обновена и която от време на време пречи, в сравнение с да оказва помощ в активността на културния институт.
Ако гледаме от хубавата страна на нещата секторът на изкуствата и културата като цяло би могъл елементарно да се трансформира в едно поле за усъвършенствания. И тези усъвършенствания да дадат внезапно отражение както върху артистите, по този начин върху бранша, а и най-много и от най-голямо значение върху феновете.
Севар Иванов сграбчи " Икар " през 2022 година за поддържаща мъжка роля за Агатон във " Федра (сияйната) " от Петър Пламенов, реж. Бойка Велкова в Театър " Азарян "
- Вие сте един от студентите на проф. Стефан Данаилов. Кой урок непрестанно си припомняте от него? Знам, че той ви е съветвал да внимавате с упоритостта.
- Имах изключителната чест, само че това е и два пъти повече отговорност, да бъда студент на проф. Данаилов. Трябва да се бориш за своето име, по този начин и за неговото и за името на всеки един студент, минал през тази школа. Много от огромните имена в киното и в театъра в България са точно студенти на проф. Данаилов, което е мотив за горделивост, само че и отговорност да не падаш по-ниско от тази висока летва.
Урокът, на който той постоянно ни учеше и който няма да не помни и виждам да последвам всекидневно е това да не стопираме да се развиваме. Това да си актьор, артист е поминък, само че непрекъснато би трябвало да си пълниш торбичката с разнообразни гении. Тази торбичка е бездънна. И не знаеш на следващия ден какво ще ти се наложи да извадиш от нея. Така че би трябвало непрекъснато да я пълниш и да се възползваш от всяка една опция да сложиш някакво ново познание, някакво ново умеене. Дори да е малко, нещо, с което да знаеш, че на следващия ден си една концепция по-добър от това, което си бил през вчерашния ден. Това е урокът, който виждам да последвам.
В ролята на Левски в документалния филм " 105 минути София ", продуциран от Камен Воденичаров, който дружно с Мишо Ланджев е и режисьор
- Като идеалист или реалист бихте описали себе си? Или пък може да има естетика сред мечтателя и реалиста?
- По-скоро съм някакъв тип утопист, на който по този начин му се случват нещата, че потвърждава, че са действителни. Смея да кажа, че си слагам доста високи цели за себе си и постоянно имам едно отчаяние, че не съм направил задоволително. В идващия миг като погледна обратно за пътя, който съм извървял, виждам, че в действителност съм постигнал доста неща. Ако има нещо, към което повече би трябвало да насоча устрема си и старанието си е повече да се любувам и повече да се веселя на това, което към този момент съм постигнал. Иначе виждам да си слагам високи цели и да си ги извършвам.
Първата основна роля на Севар в театъра е като Дориан Грей в спектакъла на Драматичен спектакъл " Никола Вапцаров " - Благоевград " Портретът на Дориан Грей " под режисурата на Стайко Мурджев. Снимка: Иван Дончев
- Донякъде се стремите към съвършенство, както вашият воин Дориан Грей, което беше вашата първа огромна роля в театъра.
- О, да. Стремя се към някакъв тип съвършенство с ясното схващане, че няма да го доближи, само че това не ме кара да спирам да се стремя към него.
Напротив, върша го с всички сили и считам, че всеки от нас в по-малка или в по-голяма степен да се стреми към това. Поне да дава най-хубавото от себе си. Защото оправданието, че ние сме тук единствено за малко и по-късно ни няма не прави работа. Защото въпреки и за малко ние въпреки всичко сме тук. Така че да допринесем с както можем.
Актьорът в спектакъла „ Шахнаме: Сказание за Зал “ от Фердоуси, режисьор Елена Панайотова, Театър " Азарян ". Снимка: Иван Дончев
- Физическа или духовна хубост бихте предпочели?
- Не би трябвало да има противоборство сред двете, само че персонално за себе си избирам духовната. Това с физическата хубост не го разбирам. Казвали са ми, че приказвам нелепости, само че аз самият задоволително време съм се борил с комплексите си за външния си тип, с това да не се одобрявам, минал съм през всичките тези неща и съзнавам, че няма никакъв смисъл, тъй като хората се променяме непрекъснато. Включително и външния ни тип, тъй че няма по-хубаво от смяната.
Репетициите със Стайко Мурджев в Благоевградския спектакъл ми помогнаха да осъзная, че няма нещо по-хубаво от това да се възползваме от момента на развиване, в който сме. Защото той няма да се повтори. През годините ще пристигна нещо друго и тогава би трябвало да се радваме на това друго, което ще пристигна.
Заедно с Луиза Григорова-Макариев във кино лентата на Анри Кулев " Имало една война “
- Участвате в исторически филми и сериали като „ Имало една война “, „ На границата “, „ Войната на буквите “, вие сте играл и ролята на Левски в документалната лента " 105 минути София ". Интересът ви към исторически функции по някакъв метод предизвикан ли е от вашето име Севар, на който е бил кръстен и един от нашите владетели?
- Не знам дали е обвързвано с името. Едно от нещата, които ми лиши време да одобрявам, обвързвано с мен, е името. Но към този момент и аз си го одобрявам. Магията на киното е доста забавна. Тя ти дава опция да изживееш разнообразни животи, разнообразни столетия, да пътуваш във времето, тъй че се веселя, че съм имал тези благоприятни условия. И откровено се надявам да имам още от ден на ден такива.
- Какви други провокации ви чакат в околните месеци?
- Едно от най-сериозните провокации за мен, както персонално, по този начин и професионално е, че за първи път нямам нищо планувано, а в това време имам доста неща, които се случват. В момента акцентирам на това да не се концентрирам толкоз върху незнайното бъдеще, колкото върху нещата, които се случват тук и в този момент. Знам, че ще се случи най-хубавото за мен, както и за всеки един от нас, тъй че съм спокоен.
Историята на основния персонаж - Артуро Бандини, воин, определян като спокоен в лудостта си, само че и по детски доверчив минава през безконечните колебания дали си задоволително надарен, дали твоята характерност и творчество ще бъдат разбрани от публиката и къде е мястото на славата и премиите в живота на актьора.
Моноспектакълът, чиято театрална акомодация е дело на режисьора Ана Батева, се базира на един от великите, само че съвсем непознати американски романи на XX век – " Питай прахта " на Джон Фанти. Писателят, от който се въодушевява самият Чарлз Буковски. Романът му е на границата на автобиографията – живот в подозрителен хотел в Лос Анджелис, изваян от клопките на егото и концепцията, че актьорът е роден за нещо по-велико от това да бъде просто човек с гений.
Премиерните спектакли на " Кученцето се засмя " са на 14 и 24 октомври от 19.30 часа на сцената на Националния студентски дом на пл. " Народно заседание " 10. С тази режисура продуцентите от Spam Studios означават и своя пети рожден ден.
Севар Иванов като Артуро Бандини в моноспектакъла " Кученцето се засмя ". Снимки: Стефан Здравески
Севар Иванов е роден на 23 декември 1993 година в София. Завършва Национална търговско-банкова гимназия с профил Банково дело с френски език. По-късно приключва и „ Актьорско майсторство за трагичен спектакъл “ в НАТФИЗ „ Кръстю Сарафов “ в класа на проф. Стефан Данаилов и приключва през 2016 година с годишната премия на Театралната академия " Най-най-най ".
Бил е заместник-директор по административните въпроси в Драматичния спектакъл " Никола Вапцаров " в Благоевград. От септември 2022 година до март 2023 година организира Докторска специализация в Съединени американски щати по стратегия " Фулбрайт ". През лятото на тази година сполучливо отбрани докторска дисертация в УНСС в катедрата " Медии и публични връзки “.
Театралните му превъплъщения са най-различни - взел участие е в спектаклите " Портретът на Дориан Грей ", " Шахнаме: Сказание за Зал ", " Федра ", " Апарт ", " Кухнята ", „ Алиса в страната на чудесата “, „ Хензел и Гретел “.
Филмографията му като артист включва филми и сериали, измежду които „ На границата “, „ Следвай ме “, „ Имало една война “, „ Откраднат живот “, „ Любов на разнообразни тематики “, „ Войната на буквите ", " Автопортрет ".
През годините е печелил Наградата " Андрей Баташов " 2022 на Ордена на Рицарите тамплиери в България за млад гений, Награда " Икар " 2022 в категория " Поддържаща мъжка роля " за ролята на Агатон във " Федра ". Севар Иванов е от хората с най-голям коефициент на просветеност и е член на Менса България.
- Севар, стартирате театралния сезон с премиера на моноспектакъла „ Кученцето се засмя “. С какво ви заплени текста?
- Изключително благополучен и признателен съм за опцията, която режисьорката Ана Батева ми даде като ме предложения аз да съм артистът в този моноспектакъл. Всички актьорски провокации, които срещнах от първата подготовка до момента са доста, доста огромна хапка, която усърдно сдъвквам и поглъщам, тъй че да не се задавя.
Много хубави и значими тематики се повдигат в този текст и той идва може би в най-хубавия вероятен миг за мен.
Благодарение на този текст си давам отговор на доста въпроси за себе си. В пиесата става въпрос за битката на актьора, за вътрешните борби, за това хем ти да се изявиш, хем да бъдеш признат от аудиторията, хем в това време разсъждаваш за славата, за известността, за гения –
въпроси, които мисля, че всеки един актьор в даден миг и в друга степен си задава.
Севар Иванов като Артуро Бандини в моноспектакъла " Кученцето се засмя ". Снимки: Стефан Здравески
- От думите ви чувствам, че ненапълно се идентифицирате с вашия воин – Артуро Бандини.
- О, да. Артуро Бандини е публицист, аз съм актьор, тъй че е обикновено да се разпознавам. Смятам, че всеки човек, без значение от неговата специалност, ще се припознае, защото приказваме в действителност за едно откриване на душата, за човъркане в съзнанието на индивида. Независимо от специалността си, хората постоянно се вълнуват от едни и същи неща.
Смятам, че всеки би се припознал и ще се припознае в друга степен в Артуро Бандини. Отделно самият разказ „ Питай прахта “ значително е биографичен за Джон Фанти, тъй като Артуро Бандини следва значително биографията на Джон Фанти. Така че написаните думи са още по-значими, тъй като в действителност са основани на действителни събития.
- Споделихте, че „ Кученцето се засмя “ е огромна хапка за вас, още повече, че за пръв път играете в моноспектакъл. В този смисъл мъчно ли е да си самичък на сцената?
- Точно по този начин, огромна хапка е, тъй като след всички неточности, които направиш на сцената, след това самичък би трябвало да се спасиш от тях. Сам би трябвало да се оправяш в границите на час-час и половина пред публиката.
Във всичко това има прочут ексхибиционизъм - аз би трябвало да разкрия душата си пред публиката и освен това съм изцяло самичък. Както сцената е лупа и уголемява всяко нещо и всеки подробност става важен и носи стойност на сцената, по този начин си давам сметка, че всяко едно деяние ще бъде следено.
Идеята е да задържа вниманието на хората, тъй че задачата е доста виновна. И се надявам да се оправя добре. Като всеки човек имам подозрението дали ще се получи, дали ще бъде възприето, както ми се желае и дали ще доближи до хората, по този начин както желая да го предам. Мога да подсигурявам на феновете, че аз ще дам всичко от себе си това да се случи.
- Вълнуват ви въпроси за пътя на актьора, за вас самия – до каква степен стипендията Фулбрайт и вашето образование в Съединени американски щати ви помогнаха да погледнете с други очи на този на актьорството като специалност, на този моноспектакъл и на Америка като страна на неограничените благоприятни условия?
- За мен беше огромно премеждие и огромно странствуване и в дословния, и в преносния смисъл. Пропътувах огромна отдалеченост, реализирах огромно израстване, тъй като си даваш сметка, че всички хора на всички места сме идентични по едно нещо – ние си приличаме, че сме тотално разнообразни един от различен. Общото на хората е, че сме разнообразни и в това е най-хубавото - че този свят е формиран от 7-8 милиарда характерности, които го вършат толкоз жив, толкоз цялостен, толкоз друг и изпълнен с въодушевление. Хората, които споделят, че хората не се трансформират – това са лимитираните хора. Няма по-изменчиво нещо от индивида и самата роля на индивида е да се трансформира, защото развиването е тип смяна.
Шестте месеца, които прекарах в Щатите ми отвориха очите за доста неща - за това, че единственото нещо, без значение в коя точка на света се намираш ти си най-съществен, значимо е да развиваш себе си и това по какъв начин ти можеш да допринесеш за този свят.
И е доста хубаво да срещаш разнообразни хора и да обменяте опит, тъй като ти можеш да бъдеш потребен на всеки и всеки може да бъде потребен на другите, да се учиш от него и тъкмо това се случи в Съединени американски щати. Аз видях какъв брой огромен е светът, въпреки че има още доста места, които бих желал да посетя. Радвам се, че съумях да оставя, въпреки и дребен отпечатък, във всеки един човек, с който се срещнах там.
И доста хубаво е да се направи още един паралел със самия разказ и с представлението „ Кученцето се засмя “. В тях се приказва, че Артуро Бандиди схваща, че неговото лице е същото като лицата на всеки един човек. Всъщност всички сме идентични и всеки един от нас има идентична стойност. Има доста клишета на тази тематика – че би трябвало да се отнасяме към хората, по този начин, както желаеме те да се отнасят към нас. Но това е самата истина. Всеки има стойност и е значимо да откриваме както нашата стойност, по този начин и скъпото в хората към нас.
- Били сте и на житейска и на професионална процедура.
- Когато завоювах специализацията и стипендията чаках, че ще отида и ще се развъртвам напълно в академичната страна на живота. Но в действителност целият живот там се трансформира, самата ти философия и самият метод на мислене. Много ми хареса да вземем за пример, че в Щатите никой не се занимава толкоз с това от кое място си, кои са ти родственици, кои са ти другари, къде си учил, кого познаваш. Там се интересуват най-много от това дали ти можеш да се оправиш с дадена задача или не. Което е доста по-ценно в последна сметка.
- Без да обясняваме заглавието на спектакъла, защото дано всеки фен да открие нещо за себе си, само че да ви попитам – има ли куче на сцената?
- (смее се) „ Кученцето се засмя “, както самият воин споделя – това е роман, в който няма никакво кученце, а името идва от известната детска песничка „ И кученцето се засмя, когато видя такава забава “.
- Тази година се дипломирахте в УНСС като лекар. Какво ви провокира да се развивате и в академичната сфера? Завършили сте банково дело, а по-късно и актьорско майсторство в НАТФИЗ – в този момент посредством докторантурата успяхте ли да обедините знанията и по двете специалности?
- Интересно ми е да се занимавам с просвета, считам и че това е извънредно потребно. Откакто се занимавам професионално с спектакъл и с актьорство, знам, че с цел да може да твори един човек, без значение дали това съм аз или който и да било различен актьор, би трябвало да е подсигурен с една доста постоянна основа. Културните и креативните промишлености се борят наедно с доста други сфери на свободния пазар и е значимо да се подсигури тази и теоретична основа.
Както да вземем за пример с цел да станеш професионален артист би трябвало да минеш през едно по-специално обучение. Така с цел да има и професионален спектакъл, то би трябвало отношението към него да премине през една теоретична база. Още когато учех в НАТФИЗ, а по-късно като бях и на щат в Младежкия спектакъл, започнах да се интересувам от това по какъв начин в действителност, с помощта на ръководството в театралните изкуства, ти можеш да окажеш помощ и на артистите, и на публиката. Няма по-отблъскващо нещо за един фен, от моя позиция, да отиде в леден сценичен салон.
- То е обидно и незаслужено и за артиста да играе в ледена зала.
- Ние сме такова животно, което търпи на болежка в името на изкуството. Много е значимо културният управител или шефът, т.е на ръководителят в изкуството да се грижи добре както за актьора, по този начин и за публиката. Това ще улесни доста повече креативната част, защото се прави една постоянна основа, върху която артистите да имат свободата да творят. Така че това е моята мотивация за професионалното ми и академичното развиване в тази посока.
Дипломирах се, към този момент съм лекар и тематиката на дисертацията ми беше „ Методика на финансиране на театралните изкуства и опциите за усъвършенстване “ точно ориентирана във финансовото ръководство в театралните изкуства в търсене и предложение на по-ефективни способи за разпределение на бюджета на театралните изкуства като фокуса ми е държавният културен бранш. Смятам, че той за мащабите и метода на ръководство на България е доста значимо да се развива. Държавният бранш дава опция за достъп до просвета, освен в огромните градове.
- Парите за просвета, заложени в държавния бюджет са 0,4% от Брутният вътрешен продукт - %, който е неприличен.
- За мен по-важно е първо да преразгледаме по какъв начин да бъдат разпеделяни средствата, което в следствие ще докара до размера, който е нужен за развиване на бранша у нас.
- Вие имате опит като заместник-директор на Драматичния спектакъл в Благоевград. Какво научихте на този пост?
- Аз съм извънредно благополучен, че имах опцията да бъда в управителния екип навръх този спектакъл, спектакъл със актуален метод и на ръководство и на репертоарна политика, и на подготвеност на актьорите и на целия креативен и механически екип на театъра. Ние си създадохме един прелестен свят и една постоянна основа и цялата работа вървеше доста леко. Да виждаш актьорите, и екипите мобилизирани да работят, тъй като харесват работата си и всеки се усеща на вярното място и дава най-хубавото от себе си, няма по-вдъхновяващо и по-мотивиращо нещо от това. Късметлия съм в това отношение.
Тогава като заместник-директор на културен институт от държавния бранш усещаш по какъв начин си притиснат от нормативната уредба, която тук-там липсва, тук-там не е обновена и която от време на време пречи, в сравнение с да оказва помощ в активността на културния институт.
Ако гледаме от хубавата страна на нещата секторът на изкуствата и културата като цяло би могъл елементарно да се трансформира в едно поле за усъвършенствания. И тези усъвършенствания да дадат внезапно отражение както върху артистите, по този начин върху бранша, а и най-много и от най-голямо значение върху феновете.
Севар Иванов сграбчи " Икар " през 2022 година за поддържаща мъжка роля за Агатон във " Федра (сияйната) " от Петър Пламенов, реж. Бойка Велкова в Театър " Азарян "
- Вие сте един от студентите на проф. Стефан Данаилов. Кой урок непрестанно си припомняте от него? Знам, че той ви е съветвал да внимавате с упоритостта.
- Имах изключителната чест, само че това е и два пъти повече отговорност, да бъда студент на проф. Данаилов. Трябва да се бориш за своето име, по този начин и за неговото и за името на всеки един студент, минал през тази школа. Много от огромните имена в киното и в театъра в България са точно студенти на проф. Данаилов, което е мотив за горделивост, само че и отговорност да не падаш по-ниско от тази висока летва.
Урокът, на който той постоянно ни учеше и който няма да не помни и виждам да последвам всекидневно е това да не стопираме да се развиваме. Това да си актьор, артист е поминък, само че непрекъснато би трябвало да си пълниш торбичката с разнообразни гении. Тази торбичка е бездънна. И не знаеш на следващия ден какво ще ти се наложи да извадиш от нея. Така че би трябвало непрекъснато да я пълниш и да се възползваш от всяка една опция да сложиш някакво ново познание, някакво ново умеене. Дори да е малко, нещо, с което да знаеш, че на следващия ден си една концепция по-добър от това, което си бил през вчерашния ден. Това е урокът, който виждам да последвам.
В ролята на Левски в документалния филм " 105 минути София ", продуциран от Камен Воденичаров, който дружно с Мишо Ланджев е и режисьор
- Като идеалист или реалист бихте описали себе си? Или пък може да има естетика сред мечтателя и реалиста?
- По-скоро съм някакъв тип утопист, на който по този начин му се случват нещата, че потвърждава, че са действителни. Смея да кажа, че си слагам доста високи цели за себе си и постоянно имам едно отчаяние, че не съм направил задоволително. В идващия миг като погледна обратно за пътя, който съм извървял, виждам, че в действителност съм постигнал доста неща. Ако има нещо, към което повече би трябвало да насоча устрема си и старанието си е повече да се любувам и повече да се веселя на това, което към този момент съм постигнал. Иначе виждам да си слагам високи цели и да си ги извършвам.
Първата основна роля на Севар в театъра е като Дориан Грей в спектакъла на Драматичен спектакъл " Никола Вапцаров " - Благоевград " Портретът на Дориан Грей " под режисурата на Стайко Мурджев. Снимка: Иван Дончев
- Донякъде се стремите към съвършенство, както вашият воин Дориан Грей, което беше вашата първа огромна роля в театъра.
- О, да. Стремя се към някакъв тип съвършенство с ясното схващане, че няма да го доближи, само че това не ме кара да спирам да се стремя към него.
Напротив, върша го с всички сили и считам, че всеки от нас в по-малка или в по-голяма степен да се стреми към това. Поне да дава най-хубавото от себе си. Защото оправданието, че ние сме тук единствено за малко и по-късно ни няма не прави работа. Защото въпреки и за малко ние въпреки всичко сме тук. Така че да допринесем с както можем.
Актьорът в спектакъла „ Шахнаме: Сказание за Зал “ от Фердоуси, режисьор Елена Панайотова, Театър " Азарян ". Снимка: Иван Дончев
- Физическа или духовна хубост бихте предпочели?
- Не би трябвало да има противоборство сред двете, само че персонално за себе си избирам духовната. Това с физическата хубост не го разбирам. Казвали са ми, че приказвам нелепости, само че аз самият задоволително време съм се борил с комплексите си за външния си тип, с това да не се одобрявам, минал съм през всичките тези неща и съзнавам, че няма никакъв смисъл, тъй като хората се променяме непрекъснато. Включително и външния ни тип, тъй че няма по-хубаво от смяната.
Репетициите със Стайко Мурджев в Благоевградския спектакъл ми помогнаха да осъзная, че няма нещо по-хубаво от това да се възползваме от момента на развиване, в който сме. Защото той няма да се повтори. През годините ще пристигна нещо друго и тогава би трябвало да се радваме на това друго, което ще пристигна.
Заедно с Луиза Григорова-Макариев във кино лентата на Анри Кулев " Имало една война “
- Участвате в исторически филми и сериали като „ Имало една война “, „ На границата “, „ Войната на буквите “, вие сте играл и ролята на Левски в документалната лента " 105 минути София ". Интересът ви към исторически функции по някакъв метод предизвикан ли е от вашето име Севар, на който е бил кръстен и един от нашите владетели?
- Не знам дали е обвързвано с името. Едно от нещата, които ми лиши време да одобрявам, обвързвано с мен, е името. Но към този момент и аз си го одобрявам. Магията на киното е доста забавна. Тя ти дава опция да изживееш разнообразни животи, разнообразни столетия, да пътуваш във времето, тъй че се веселя, че съм имал тези благоприятни условия. И откровено се надявам да имам още от ден на ден такива.
- Какви други провокации ви чакат в околните месеци?
- Едно от най-сериозните провокации за мен, както персонално, по този начин и професионално е, че за първи път нямам нищо планувано, а в това време имам доста неща, които се случват. В момента акцентирам на това да не се концентрирам толкоз върху незнайното бъдеще, колкото върху нещата, които се случват тук и в този момент. Знам, че ще се случи най-хубавото за мен, както и за всеки един от нас, тъй че съм спокоен.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ