Актьорът Валентин Танев: Театърът ми дава баланса между сивото ежедневие и възвишеното
Актьорът от Народния спектакъл Валентин Танев навърши 60 години. За юбилея си той направи един сценичен маратон по сцените в София от осем разнообразни спектакъла. Нарича тези постановки срещи – учители, тъй като са свързани с общуването му с разнообразни театрални режисьори и артисти, от които е научил нещо скъпо.
След завършването на междинното си обучение Валентин Танев за малко да стане инженер. Дори учи две години във ВМЕИ във Варна, само че схваща, че това е неточност и кандидатства във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Приемат го чак на третата година и попада в класа на проф. Крикор Азарян, Иван Добчев и Тодор Колев. Оттогава стартират и огромните уроци в неговия професионален път, показа артистът в „ Нощен Хоризонт ”. Нарича Крикор Азарян собствен „ нравствен татко ”. Той го научава на по този начин нужния в специалността разбор - нещо, което и до през днешния ден му оказва помощ в театъра. Иван Добчев му дава знанието за действието на сцената, а Тодор Колев го среща със занаята. С него даже са играли дружно в пиесата „ Умирай елементарно ”, която за 7 години има 400 представления. После идват другите „ учители ” от професионалната сцена. Първоначално в Сливен, където Елена Цикова, шеф на театъра и режисьор, го разпределя в разнообразни по своя темперамент функции, с цел да се развие разностранно. Режисьорът Слави Шкаров му дава значимия урок, че всяко нещо би трябвало да се прави с обич, другояче няма смисъл. След това са режисьорите Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Леон Даниел, Теди Москов, Александър Морфов и т. н., и т. н. За Валентин Танев изключително значимо е да откриеш скъпото от всеки и да го приложиш в специалността.
Преди години Валентин Танев застава и от другата страна на сцената – като режисьор. Вече има 7- 8 постановки зад тила си. Сега е замислил нов план, който ще бъде осъществен в най-скоро време.
В момента можете да гледате Валентин Танев в 11 спектакъла, които се играят на разнообразни подиуми в София. Освен това пътува и играе освен отвън София, само че и в чужбина. Постановките „ Лазарица ” и „ Фенове ”, в които взе участие, са на сцената над 10 години. След всяко едно зрелище на тези спектакли той отслабва с кг и половина. Създава функциите си по друг метод. Търси „ прототипи ” измежду хората по улицата или познатите и приятелите. Понякога един негов облик събира забавните черти от един или двама индивида. За облика във „ Фенове ” му оказва помощ фотографията на един футболен почитател от Хасково. И се гримира като него. Това отключва и облика. В спектакъла на Лилия Абаджиева „ Краят на играта ”, където играе кьорав човек – два часа не си отваря очите на сцената, с цел да се възбудят другите му сетива и да се потопи в обстановката.
Напрежението и натоварването на сцената са големи. И Валентин Танев се разтоварва с йога, джогинг или разходки измежду природата. Обича да контактува с естествени хора. И има доста такива другари. Цени тези, които държат на достойнството, достолепието и дълга. Обича музиката и цени труда на музикантите. Свири на кларинет и китара. Пак театърът е в основата на тези му умения. Но избира да свири, когато се усеща спокоен, свободен, когато часовникът „ не цъка ”, което не му се случва доста постоянно. Винаги е доста ангажиран и даже си прави проект за деня. Но най-ценно за него е фамилията. Отделя всяко свободно време на брачната половинка, децата и двете внучки. Децата са в чужбина и контактува с тях посредством Skype, само че те си идват, а и той пътува до тях. Но даже да е свободен единствено половин час – посвещава го на фамилията.
Валентин Танев счита, че равнището на българския спектакъл сега е приблизително европейско. Необходимо ни е още малко професионализъм, споделя артистът. Призовава младите да внимават – да не се подхлъзнат по славата. Мисли си, че проблемите в актьорската гилдията са финансови, креативен, свързани с реализацията, със суетата и завистта. Но обобщава, че това се следи освен в гилдията, а и в цялата страна.
В края на нашата среща Валентин Танев се обърна към своите сътрудници и към публиката с едно огромно и сърдечно „ БЛАГОДАРЯ! ”
След завършването на междинното си обучение Валентин Танев за малко да стане инженер. Дори учи две години във ВМЕИ във Варна, само че схваща, че това е неточност и кандидатства във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/. Приемат го чак на третата година и попада в класа на проф. Крикор Азарян, Иван Добчев и Тодор Колев. Оттогава стартират и огромните уроци в неговия професионален път, показа артистът в „ Нощен Хоризонт ”. Нарича Крикор Азарян собствен „ нравствен татко ”. Той го научава на по този начин нужния в специалността разбор - нещо, което и до през днешния ден му оказва помощ в театъра. Иван Добчев му дава знанието за действието на сцената, а Тодор Колев го среща със занаята. С него даже са играли дружно в пиесата „ Умирай елементарно ”, която за 7 години има 400 представления. После идват другите „ учители ” от професионалната сцена. Първоначално в Сливен, където Елена Цикова, шеф на театъра и режисьор, го разпределя в разнообразни по своя темперамент функции, с цел да се развие разностранно. Режисьорът Слави Шкаров му дава значимия урок, че всяко нещо би трябвало да се прави с обич, другояче няма смисъл. След това са режисьорите Борислав Чакринов, Маргарита Младенова, Леон Даниел, Теди Москов, Александър Морфов и т. н., и т. н. За Валентин Танев изключително значимо е да откриеш скъпото от всеки и да го приложиш в специалността.
Преди години Валентин Танев застава и от другата страна на сцената – като режисьор. Вече има 7- 8 постановки зад тила си. Сега е замислил нов план, който ще бъде осъществен в най-скоро време.
В момента можете да гледате Валентин Танев в 11 спектакъла, които се играят на разнообразни подиуми в София. Освен това пътува и играе освен отвън София, само че и в чужбина. Постановките „ Лазарица ” и „ Фенове ”, в които взе участие, са на сцената над 10 години. След всяко едно зрелище на тези спектакли той отслабва с кг и половина. Създава функциите си по друг метод. Търси „ прототипи ” измежду хората по улицата или познатите и приятелите. Понякога един негов облик събира забавните черти от един или двама индивида. За облика във „ Фенове ” му оказва помощ фотографията на един футболен почитател от Хасково. И се гримира като него. Това отключва и облика. В спектакъла на Лилия Абаджиева „ Краят на играта ”, където играе кьорав човек – два часа не си отваря очите на сцената, с цел да се възбудят другите му сетива и да се потопи в обстановката.
Напрежението и натоварването на сцената са големи. И Валентин Танев се разтоварва с йога, джогинг или разходки измежду природата. Обича да контактува с естествени хора. И има доста такива другари. Цени тези, които държат на достойнството, достолепието и дълга. Обича музиката и цени труда на музикантите. Свири на кларинет и китара. Пак театърът е в основата на тези му умения. Но избира да свири, когато се усеща спокоен, свободен, когато часовникът „ не цъка ”, което не му се случва доста постоянно. Винаги е доста ангажиран и даже си прави проект за деня. Но най-ценно за него е фамилията. Отделя всяко свободно време на брачната половинка, децата и двете внучки. Децата са в чужбина и контактува с тях посредством Skype, само че те си идват, а и той пътува до тях. Но даже да е свободен единствено половин час – посвещава го на фамилията.
Валентин Танев счита, че равнището на българския спектакъл сега е приблизително европейско. Необходимо ни е още малко професионализъм, споделя артистът. Призовава младите да внимават – да не се подхлъзнат по славата. Мисли си, че проблемите в актьорската гилдията са финансови, креативен, свързани с реализацията, със суетата и завистта. Но обобщава, че това се следи освен в гилдията, а и в цялата страна.
В края на нашата среща Валентин Танев се обърна към своите сътрудници и към публиката с едно огромно и сърдечно „ БЛАГОДАРЯ! ”
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ