Актьорът Любен Чаталов си е направо култов, също като някои

Актьорът Любен Чаталов си е напряко паметен, също като някои от лентите с негово присъединяване – „ Адаптация “, „ Лавина “, „ Голямото нощно къпане “, „ Опасен сексапил “, „ Нощем по покривите “… В зората на демокрацията той се отдръпна от седмото изкуство, с цел да се захване със личен бизнес, само че по-късно още веднъж се завърна към главната си специалност, която продължи да практикува до края на 2024 година, когато безразсъден случай го извади краткотрайно от строя. 

В началото на века той живееше в морската столица Варна с локалната художничка и бижутерка Евелина Пенева. През последните няколко години се е приютил в с. Мирково, където дели покрив с настоящата дама на сърцето му – Камелия Кондова. 

- Г-н Чаталов, на 24 февруари станахте на 75 години. Как отбелязахте юбилея?
- Както се отбелязва 75-и рожден ден. Досега в никакъв случай не съм имал подобен, а тези, които са минали тази възраст, не са ми разказвали по какъв начин са го чествали (смее се). На 24 февруари бях в Дома на киното, където беше показан филмът с мое присъединяване „ Живот до поискване “, сниман през 1987 година С режисьора му Коста Биков сме състуденти от ВИТИЗ. На прожекцията участваха доста мои близки хора. Единственото ми изискване беше входът за събитието да е свободен, да не са нужни билети за влизане в салона. В Дома на киното се разхождах с бастун напред-назад и като цяло се усещах доста добре.

- Празнувахте ли и в с. Мирково, където живеете?
- Да, на 26 февруари рожден ден има дамата до мен – Камелия и се събрахме у дома най-доблестните и правилни другари. Пихме по едно за нейно и мое здраве. Просто, безшумно и умерено отбелязахме рождените си дни. В такива моменти най-вече ми липсват тези мои приятели, които към този момент не са измежду нас. Един от тях е Иван Иванов. Какво да се прави, живот… За страдание редиците ни оредяват. Броим се на пръсти към този момент.

- Очаквахте ли някаква държавна премия или приветствен адрес от ръководещите за 75-ия ви рожден ден?
- Не, нищо не съм очаквал и не чакам и за в бъдеще. Не съм нито първият, нито последният, който навършва 75 години. Най-голямата ми премия е да се видя с приятелите си и да прекараме някакво време дружно. Какво повече да желае човек?

- Не се ли надявате да получите лична пенсия?
- Хайде да не разясняваме тази тематика. Да ви кажа почтено, даже не знам, че раздават лични пенсии. Имам си с какво и с кого да пребивавам. Разполагам с поддръжката на дамата до мен, на децата и родственици. 

- Правейки си равносметка, съжалявате ли за нещо?
- Не, не скърбя за нищо. Живял съм по този начин, както съм желал и както се е получило. Всичко о станало, както съм си го представял. Човек, когато тръгне доста да желае, нещата не се получават. Трябва просто да се живее животът, а това което е писано, се случва и е добре да се приема. Единственото, за което вероятно мога да скърбя е, че не съм се родил в идващ век. 

- Никога ли не роптаете за протичащото се в живота ви?
- Не. Такъв съм си. На кого да се дразня? Никога не съм се мръщил, в случай че да вземем за пример за дадена роля са предпочели не мен, а различен артист. Казвал съм си, че очевидно има причина да изберат сътрудника и че няма смисъл да се притеснявам. Спокойно и с усмивка съм приемал протичащото се в работата ми, както и в живота.

- Лесно ли се сприятелявате?
- Срещам се с някого, споделяме си няколко думи и се разбираме. Ако индивидът е доста друг от мен, може да си останем просто познати. Приятелството е химия. С много хора съм непосредствен от години. Има и такива, с които не съм се срещал от дълго време, само че знам, че ги има и е въпрос на време да се чуем или забележим. И те, благите, са заети. Няма по какъв начин всекидневно да сме дружно.

- Кога Ви е било най-трудно като артист?
- Ако някой си мисли, че актьорската работа е лесна, грубо се лъже. Животът на артиста не е цветя и рози. На децата, които приготвям да аплайват в НАТФИЗ, им споделям да се откажат, до момента в който е време, тъй като специалността ще им донесе повече разочарования, в сравнение с наслади. Трябва да стискат зъби, с цел да съумеят да стигнат ненапълно. 

- Коя актьорска роля ви е измъчила най-вече?
- Имам 200 функции и за всяка една от тях съм се тормозил. То и няма по какъв начин да е по различен метод. Срещал съм компликации и доста съм ги мислил. Но щом съм се съгласил, съм задължен да направя ролята. Редовно съм влизал в разногласия с режисьора. Ако ми потвърди, че е прав, върша нещата по неговия метод. Ако ли аз го убедя в правотата си, той се съгласява. Всичко е в името на положителния резултат

- Доволен ли сте, че трите ви деца не взеха решение да стават артисти?
- Такъв е бил изборът им. Не съм им се бъркал. Ако бяха решили да стават актьори, щях да си кажа мнението, само че решението щеше да си бъде тяхно. Щом човек желае да е артист и му е забавно да се мъчи, дано го направи. Във всяка специалност има компликации и неща, които изтезават физически и душевен. Но и човек да лежи по тил дълготрайно време също не е по никакъв начин леко.

- Имате ли професионални задължения на 75?
- За 75-годишен дядко като мен няма функции. В момента не съм и в положение да работя. В края на предходната година паднах от терасата в с. Мирково. Пребих се и към момента се възвръщам. Налага се още малко да походя с бастун. Жената до мен – Камелия, не остава без задължения. И сега редактира на компютъра. Гледам доста да не й, преча, с цел да не си изям багра (смее се).

- Как паднахте от терасата?
- Една вечер взех решение да изляза на открито. Забравих обаче да запаля лампата, която осветява цялата тераса. Направих крачка напред и паднах от 2,5 – 3 метра. Оказа се след това, че имам 6 счупени ребра отляво и от дясно – Камелия ги преброи. Боли, не боли, удържахме ситуацията. Първите 16 дни бяха напряко страшни, пиех обезболяващи за страданието си. Бяха нужни към 3 месеца, с цел да св пооправя. 

 - Приеха ли ви в болница? 
- Не. Спукани ребра не се оперират, а се обездвижват и се чака да зараснат. Имам 5-6 доста близки другари лекари. Всеки ден се чувахме по телефона, като ми даваха упътвания какво и по какъв начин да върша, без да е належащо да идват до Мирково. И те считат, че в случай че бях влезнал в болница, щеше да е по-зле за мен.

- Колко време ще продължите да ходите с бастун? 
- Не знам. Използвам бастуна единствено когато съм в София. С него се усещам по-уверен на улицата. Държа си го в ръката за някакъв тип сигурност. Мога да вървя и без него – в Мирково не ми влиза в приложимост. Оказах се доста устойчив и съумях да изненадам даже лекарите. Първоначално те ми споделиха, че най-малко половин година ще се възвръщам, а аз съумях за към 3 месеца да се оправя.

- През годините имали ли сте и други контузии?
- Да, когато с Иван Иванов бяхме млади, един наркоман в София сподели: „ Мамка ви, актьори! Извади нож и стартира да го размахва. Успя да наръга и мен, и Иван. Имахме шанс, че оцеляхме и двамата. Викаха ме 10 пъти да вървя в милицията като очевидец, само че не отидох. Накрая пристигнаха и ме взеха да потвърждавам. Дълга история... И до през днешния ден си нося белега от ножа в гърдите. Важното е, че са разминахме с най-лошото. В казармата пък съм си чупил ръка.

- Здравето Ви по какъв начин е, като изключим счупените ребра?
- Нямам здравословни проблеми. Но даже и да имам някакви, съм не запомнил за тях около болката, която изпитвах поради спуканите ребра. Паднах от терасата един ден преди да отида в София, с цел да ми оперират пердето на дясното око. Отложихме хирургичната намеса за началото на април.

- Често ли ходите в София, или предпочитате да си стоите на село?
- Какво да вършим с Камелия в София? Това град ли е? Роден съм в столицата и там съм израснал, само че не е моето място. Повечето хора в София са непрестанно намръщени и гледат изкривено. Дори водачите вместо да понижат, когато ва шосето има локва, дават газ, с цел да напръскат пешеходците на тротоара. Не, нямам работа в този пъкъл. При нужда вървим, само че не се застояваме доста. Това не е оня град, в който израснах.

- Камелия е 19 години по-млада от Вас..
- Можеше да е и 25 години по-млада. Какво от това? Възрастовата разлика няма никакво значение, когато двама души се обичат и си живеят добре.

- Преди време заявихте, че ще сключите брак с Камелия, само че умря Ваш родственик и това осуепи желанието Ви. Да не сте се отказали от сватбата?
- А, не. Ще има женитба, не сме се отказали. Сега обаче не ми се приказва за това.

- За Какво Ви прави най-често забележки Камелия?
- Тя не ми прави забележки, а напряко ме бие (смее се). Умна жена е и знае, че човек на моята възраст не може да се поправи. На 75. няма по какъв начин да се промениш. С.
С Камелия се разбираме даже и без думи. Само един взор е задоволителен, с цел да знаем какво желае да каже всеки един от нас на другия. Живеем си добре, умерено и нежно. Идват ни другари на посетители, а си имаме и куче.

- Каква храна обичате да си хапвате?
- Когато преди години взех решение да се установя за непрекъснато на село, си направих дребна кухничка, тъй като не мислех да пребивавам с различен човек. Да, но не! Появи се Камичето, както галено я назовавам, и се оказа, че не можем да се разминем, в случай че кулинарстваме двамата. Настоявах да й оказвам помощ за приготвянето на храната, а тя ми споделяше: „ Ще си ми в помощ като излезеш от кухнята “. Оттогава, каквото и да ми подготви за ястие, го хапвам на драго сърце. Камелия преди години е работила като основен готвач в най-скъпия ресторант в София. Било й писнало от литературата, та решила да смени специалността си за прочут интервал от време. Наистина е страховит кулинар!

- Пиете ли алкохол?
- Как да не пия?! Във Фирково, както се майтапим с името на селото, в случай че не обърнеш по чашка на обед и вечер, ще те изхвърлят оттатък табелата.

- Шофирате ли?
- В момента не. Не мога. След като си направя интервенцията за махане на пердето на окото и щом ребрата ми се възстановят, ще стартира отново да си карам копата.

- Бихте ли подстригали дългата си коса?
- Миналото лято бях нула номер. Все ми е тая по какъв начин наподобявам. Заради роля несъмнено ще се подстрижа, в случай че се постанова. Каквото кажат, това ще бъде.

- Къде са в този момент децата ви? С какво се занимават?
- Ако взема да описвам обстойно и необятно, ще приказвам с часове и ще запълня 10 страници от вестника. Моите деца са в чужбина, а тези на Камелия държат Дома на киното. Чуваме с постоянно по телефона и се виждаме при опция.

- Най-трудният ви миг в персонален проект?
- Много са. Родителите ми са покойници, а си отидоха и доста близки другари. Ако потегли да изброявам, ще се получи една прекомерно кахърна история.

- Как се виждате на 80 години?
- А, въобще не знам. Нека първо да доживея до 80. Не се знае, знае ли се. Може да изкарам още година-две, а може и повече. Човек не е Господ, та да разполага.
Автор: Уикенд