Дарин Ангелов гид на Малкович в Народния театър
Актьорът Дарин Ангелов се трансформира в гид на холивудската звезда Джон Малкович и латвийската актриса Ингеборга Дапкунайте като разведе гостите по тяхно предпочитание в Народния спектакъл и им описа историята на неговото изграждане и основаване, научи Lupa.bg. Малкович и Дапкунайте живо се интересували от архитектурата на постройката, разгледали с любознание дребния музей на театъра, ситуиран на втори балкон. Там има макет на Народния, както и театрални облекла, с които са играли наши огромни актьори.
Дарко, както е прочут Ангелов измежду приятелите и сътрудниците си, владее съвършен британски, също така като артист от трупата знае и в елементи историята на Народния и по тази причина шефът Васил Василев поверил на него да се трансформира в самобитен гид на известните си задгранични сътрудници по време на тура им зад кулисите. Малкович задавал доста въпроси към архитектурата на театъра, а дружно със театралната му партньорка с наслада питали и за имената на огромните български артисти от предходните генерации, чиито фотоси са окачени по коридорите на театъра.
Дарин Ангелов развежда Малкович и Дапкунайте в мини музея на Народния спектакъл
Дарин Ангелов споделя на Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте и прелюбопитната история на Народния спектакъл. Сградата не е просто една от архитектурните емблеми на София, а като че ли събира в себе си историята на града и се трансформира в някакво изключително огледало на протичащото се през годините.
През 1903 година доктор Иван Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за градеж на постройка за Народния спектакъл в столицата. Илия Миларов оглавява тази комисия. По това време Миларов е шеф на Народната драматическа група „ Сълза и смях “. След като Народното събрание приема решението, княз Фердинанд I подписва декрет, с който се отчуждава земята на остарелия дъсчен спектакъл, наименуван „ Основа “.
С плана се захващат известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които към оня миг към този момент са създатели на голям брой театрални здания във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Братислава и други европейски градове.
По време на градежа страхливо е издигнат въпросът, че постройката прилича прекомерно доста тази на театъра в Загреб. Някои я наричат дори негово “копие ”. Но по това време авторитетни имена в родната архитектура липсват и никой не се наема да направи изследване и да излезе със мнение по тематиката.
Дарко споделя на гостите историята на Народния спектакъл и ги среща с някои от най-известните артисти от по-старото потомство
Откриването й на 3 януари 1907 година се трансформира в огромно събитие за цялата страна, само че точно то по неизразим метод разделя обществото.
Решено е за тържественото разкриване да бъдат изпратени предложения на 900 души и тъкмо те ще станат ябълката на раздора. Списъкът е прегледан персонално от княз Фердинанд, а неговите корекции разпалват вихър от страсти. Монархът взема решение да предложения само политическия хайлайф, както и представители на висшето общество. За разлика от тях доста интелектуалци, които преди този момент енергично са защитавали концепцията за построяването на храма на Мелпомена, нямат достъп на събитието.
Историци свидетелстват, че князът персонално е канил определени хора и демонстративно е изразил отношението си, че “обикновени ” писатели, преподаватели, професори нямат място там. Това по този начин разгневява цялата университетска общественост, че стартират самобитни акции на студентите, с цел да се застъпят за своите преподаватели.
Множество младежи се събират пред новооткритата постройка. Ситуацията ескалира към 21 ч. вечерта, когато каляската на Фердинанд доближава до Народния спектакъл. Тогава младежите, част от които студенти, стартират всеобщ обстрел със снежни топки по кортежа на монарха. Нещо немислимо до този миг. Никой не си е разрешавал сходна смелост. Налага се защитата да промени авансово разяснения маршрут, с цел да приближи каляската оптимално покрай входа и да “евакуира ” княза в театъра.
Самият той, макар че се слави като сдържан и невъзмутим общественик, е в действителност разгневен от нечуваната смелост на студентите и младежите. Затова ощe нa cлeдвaщия дeн – 4 януaри – Миниcтeрcкият cъвeт приeмa Укaз №2, кoйтo нa пo-cлeдвaщия дeн излизa в “Държaвeн вecтник ”. Той пocтaнoвявa дa ce зaкриe Софийският университет зa cрoк от 6 мeceцa и “дa ce увoлнят вcички прoфecoри, кaтo и дoцeнтитe, и лeктoритe ”
Потресен от решението на Министерски съвет, тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов прави всичко допустимо да анулира указа, само че по този начин и не съумява и подава оставка.
Източници на Lupa.bg разкриха, че Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте били доста впечатлени от историята с обстрелването на княза със снежни топки и с построяването на красивата постройка. Холивудският артист от хърватски генезис, който явно е добре осведомен с архитектурата, отбелязал, че е играл и в други театри, които наподобяват Народния и му е любопитно и забавно да показа " В самотата на памуковите полета " и в Народния.
По думите на Ингеборга Дапкунайте това е третата сцена, на която играят спектакълът, подложен от съветския режисьор Тимофей Кулябин в Театър „ Дайлес “ в Латвия. В момента постановката е на турне, като преди София, тя бе играна в Атина.
По време на опознавателната разходка в Голямата зала на Народния Дарин Ангелов посочил на гостите и държавната ложа. С възприятие за комизъм американският артист отбелязал, че оттова се вижда много неприятно, само че пък ложата пази от снежни топки. Любопитното е, че в самия театър " В самотата на памуковите полета " вали сняг и артистите се замерят със сняг.
Дарко, както е прочут Ангелов измежду приятелите и сътрудниците си, владее съвършен британски, също така като артист от трупата знае и в елементи историята на Народния и по тази причина шефът Васил Василев поверил на него да се трансформира в самобитен гид на известните си задгранични сътрудници по време на тура им зад кулисите. Малкович задавал доста въпроси към архитектурата на театъра, а дружно със театралната му партньорка с наслада питали и за имената на огромните български артисти от предходните генерации, чиито фотоси са окачени по коридорите на театъра.
Дарин Ангелов развежда Малкович и Дапкунайте в мини музея на Народния спектакъл
Дарин Ангелов споделя на Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте и прелюбопитната история на Народния спектакъл. Сградата не е просто една от архитектурните емблеми на София, а като че ли събира в себе си историята на града и се трансформира в някакво изключително огледало на протичащото се през годините.
През 1903 година доктор Иван Шишманов, министър на просвещението, назначава комисия за оформяне на предложение за градеж на постройка за Народния спектакъл в столицата. Илия Миларов оглавява тази комисия. По това време Миларов е шеф на Народната драматическа група „ Сълза и смях “. След като Народното събрание приема решението, княз Фердинанд I подписва декрет, с който се отчуждава земята на остарелия дъсчен спектакъл, наименуван „ Основа “.
С плана се захващат известните виенски архитекти Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер, които към оня миг към този момент са създатели на голям брой театрални здания във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Братислава и други европейски градове.
По време на градежа страхливо е издигнат въпросът, че постройката прилича прекомерно доста тази на театъра в Загреб. Някои я наричат дори негово “копие ”. Но по това време авторитетни имена в родната архитектура липсват и никой не се наема да направи изследване и да излезе със мнение по тематиката.
Дарко споделя на гостите историята на Народния спектакъл и ги среща с някои от най-известните артисти от по-старото потомство
Откриването й на 3 януари 1907 година се трансформира в огромно събитие за цялата страна, само че точно то по неизразим метод разделя обществото.
Решено е за тържественото разкриване да бъдат изпратени предложения на 900 души и тъкмо те ще станат ябълката на раздора. Списъкът е прегледан персонално от княз Фердинанд, а неговите корекции разпалват вихър от страсти. Монархът взема решение да предложения само политическия хайлайф, както и представители на висшето общество. За разлика от тях доста интелектуалци, които преди този момент енергично са защитавали концепцията за построяването на храма на Мелпомена, нямат достъп на събитието.
Историци свидетелстват, че князът персонално е канил определени хора и демонстративно е изразил отношението си, че “обикновени ” писатели, преподаватели, професори нямат място там. Това по този начин разгневява цялата университетска общественост, че стартират самобитни акции на студентите, с цел да се застъпят за своите преподаватели.
Множество младежи се събират пред новооткритата постройка. Ситуацията ескалира към 21 ч. вечерта, когато каляската на Фердинанд доближава до Народния спектакъл. Тогава младежите, част от които студенти, стартират всеобщ обстрел със снежни топки по кортежа на монарха. Нещо немислимо до този миг. Никой не си е разрешавал сходна смелост. Налага се защитата да промени авансово разяснения маршрут, с цел да приближи каляската оптимално покрай входа и да “евакуира ” княза в театъра.
Самият той, макар че се слави като сдържан и невъзмутим общественик, е в действителност разгневен от нечуваната смелост на студентите и младежите. Затова ощe нa cлeдвaщия дeн – 4 януaри – Миниcтeрcкият cъвeт приeмa Укaз №2, кoйтo нa пo-cлeдвaщия дeн излизa в “Държaвeн вecтник ”. Той пocтaнoвявa дa ce зaкриe Софийският университет зa cрoк от 6 мeceцa и “дa ce увoлнят вcички прoфecoри, кaтo и дoцeнтитe, и лeктoритe ”
Потресен от решението на Министерски съвет, тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов прави всичко допустимо да анулира указа, само че по този начин и не съумява и подава оставка.
Източници на Lupa.bg разкриха, че Джон Малкович и Ингеборга Дапкунайте били доста впечатлени от историята с обстрелването на княза със снежни топки и с построяването на красивата постройка. Холивудският артист от хърватски генезис, който явно е добре осведомен с архитектурата, отбелязал, че е играл и в други театри, които наподобяват Народния и му е любопитно и забавно да показа " В самотата на памуковите полета " и в Народния.
По думите на Ингеборга Дапкунайте това е третата сцена, на която играят спектакълът, подложен от съветския режисьор Тимофей Кулябин в Театър „ Дайлес “ в Латвия. В момента постановката е на турне, като преди София, тя бе играна в Атина.
По време на опознавателната разходка в Голямата зала на Народния Дарин Ангелов посочил на гостите и държавната ложа. С възприятие за комизъм американският артист отбелязал, че оттова се вижда много неприятно, само че пък ложата пази от снежни топки. Любопитното е, че в самия театър " В самотата на памуковите полета " вали сняг и артистите се замерят със сняг.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ