Еврошампионът по борба Кирил Милов: Ще съм много по-щастлив, ако се оправят нещата във федерацията ни
, настоящ европейски първенец по битка за мъже в категория до 97 кг на класическия жанр в изявление за " Фокус "!
Здравейте, Кириле. Радваме си, че одобри поканата да гостуваш във " Фокус “. Отминаха ли страстите след извоюваната втора европейска купа за мъже?
Здравейте. Да, поотминаха страстите. Вече се концентрирам над това да се възстановя от контузиите, които съм получил разследване на финалната среща. След няколко дни ще почна да върша физиотерапия и да забележим какъв брой време ще ми е належащо да се възстановя, с цел да мога да съм в оптималната форма за международното състезание.
Да те върна към форума на Стария континент, провел се в Словакия. Записа пет триумфа, с което оставаш непобеден на тепиха в категория до 97 кг от старта на 2025 година. Видимо най-тежка беше срещата с легендата в този спорт Артур Алексанян. Разкажи ни за нея.
Ами, това беше доста дълго чакан миг за мен, тъй като от няколко години обратно постоянно на финали на европейско и на международно съм губил точно от този противник, Артур Алексанян, който е потвърдил се именит герой. Много квалифициран бях, също по този начин и механически обран, както постоянно съм правил с него една и съща неточност от сутерен – така постоянно е успявал да направи хватка от сутерен, която му е коронна. Тренирах ужасно доста за това, да не мога да разреша да се случи, и се веселя, че тъкмо това съумях да не позволи и тъкмо по този метод съумях да го победя. Значи, всичкият този труд, който съм вложил и всичките ограничения, които съм претърпял, най-сетне добиха смисъл и към този момент виждам, че всичко си заслужава.
Арменската легенда, който има седем европейски, четири международни и олимпийска купа, дружно с още куп медали от огромни шампионати, беше очевидно отчаян след битката. На тепиха се видя, че даже нямаше предпочитание да те поздрави, с изключение на една стисната ръка с тил към теб. Впоследствие направи ли го под формата на това да ти каже нещо?
В същия ден не сме говорили, тъй като след загуба съвсем никой не желае да приказва. На идващия ден, тъкмо преди самия край, той пристигна при мен персонално и ми сподели: " Успех на финала “.
Той е от тези борци, които изгубят ли преди или на полуфинал се отдръпват по-късно. Неведнъж го е правил, направи го и на Евро 2025. Правилно ли е съгласно теб легенда, като него, да постъпва по този метод, и толкоз ли тежи загубата от това, че няма да вземе златото, че задоволяването с бронз не е на дневен ред, с изключение на на Игрите в Лондон през 2012 и мисля, че и на едно европейско?
Не знам каква е повода за това в никакъв случай да не излиза. Дори на международното състезание през 2018-а година, когато аз станах международен вицешампион, той загуби мисля от руснака и по-късно в действителност отново не излезе да се бори за трето-пето място с иранския играч, в случай че не се греша. Може би по този начин е решил и когато не се бори за златото, няма предпочитание, само че не знам.
Тренирали ли сте дружно и изобщо учиш ли се от него?
Още може би 2018-а година, преди да отида на международното, дори може би и по-рано съм упражнявал с него. Ходихме на лагери в Армения и съм упражнявал с него. Тогава аз бях много по-слаб, бях 92 кг, категорията е 97 и ми беше доста по-трудно да се боря против тях. Но се веселя, че с времето съумях да покача килограмите, да ги трансформира в мускулна маса и към този момент чувствам разликата в това, когато съм навръх моите килограми и съм в най-голямата си мощ виждам, че резултатите идват.
Вкара ли някакви промени в тренировките наставникът ти в ЦСКА и подобен до неотдавна на вас - националите в класическия жанр, Сослан Фарниев? И изобщо какъв брой разнообразни са те с това, което преди този момент сте упражнявали?
В момента по тази система, по която упражняваме, няма нищо общо с това, което ние досега сме упражнявали. Абсолютно всичко е друго. Когато вършим битка в залата, битката си е битка, 6 минути се бориш. Но действително подготвителният развой е доста по-интересен, доста повече детайли се вкарват в самите тренировки и са доста по-интересни. Дори на функционалните проучвания, когато отидохме след един лагер на Белмекен за 20 дни, целият тим, освен аз, целият тим е повишил резултатите си ужасно доста над това, което е било преди. И даже лекарите, които са на проучванията, споделиха, че за първи път виждат целия тим да е толкоз израснал за 20 дни, което мисля, че е добре.
То, мисля че се видя и на форума на Стария континент. Ти изглеждаше доста стимулиран и някак физически доста по-здрав от предишни надпревари, в които сме те гледали. На това ли се дължи?
Ами мисля, че да. Мисля, че се дължи навръх подготвителния развой, тъй като аз в залата съм претърпял толкоз доста сложни моменти, даже имало е тренировки, които си мисля, че няма да мога да устоя самата подготовка, и след това, когато отиваш на надпревари, тези 6 минути ти се костват доста малко и ти е доста по-лесно. Това е концепцията, да упражняваме толкоз доста и добре, че когато отиваш на надпревари, тези 6 минути да не те тормозят, да дадеш максимума от себе си.
Сега треньор на националния тим в класическия жанр ще бъде друго огромно име, който се потвърди в чужбина, извеждайки сръбската класическа битка до най-големите триумфи в исторически проект, Стоян Добрев. Какво е мнението ти за него?
За Стоян Добрев мога да кажа, че е един доста добър треньор, потвърдил се. Говорил съм си доста пъти с него, ние сме в положителни връзки. Също по този начин били сме на взаимни лагери, когато той беше треньор на националния тим на Сърбия, и сме правили забавни тренировки също. Само хубави неща мога да кажа за този човек.
Няма по какъв начин да не подмина въпроса за проблемите във федерацията. Ти по какъв начин си обясняваш това, че в едни от най-успешните ни спортове в последните години, а и като цяло в историята, каквито са битката, повдигането на тежести, плуването и куп други, се случват проблеми във федерациите?
Точно това и аз не мога да си обясня за какво тъкмо се случват такива неща, и то в спорта. И действително от цялата тази обстановка страдаме спортистите. Надявам се час по-скоро да се оправят тези неща, с цел да може да се концентрираме и да упражняваме за идните надпревари, тъй като след няколко месеца има международно състезание и желая да отида и да взема международната купа. Дай Боже, да се случи.
Пожелаваме ти го. На какво отдаваш това? Дали не се дължи на българския манталитет, тези проблеми във Федерациите ни като цяло?
Не мога да кажа на какво се дължи, само че се надявам, отново споделям, по-бързо да се оправи това състояние.
Виждаш ли и в случай че да, по какъв начин могат да се оправят нещата в битката?
Не мога да кажа с акуратност по какъв начин ще се оправят нещата. Просто би трябвало спортистите да имаме поддръжката на федерацията и на всички, да имаме изискванията да упражняваме умерено, а не да мислим за такива неща, които сега се случват, тъй като до момента в който мислим за тези неща, ни лишават от силата, която ни би трябвало, с цел да отидем на подготовка, да дам всичко от себе си и да знам, че когато отида на надпреварата, всички са зад мен. А сега не е тъкмо по този начин и това е огромен проблем за нас.
Може ли да забележим обединена родната битка с оглед обстоятелството, че триумфите, макар проблемите, не стихват?
Силно се надявам да я забележим в най-скоро време.
Получи ли поздравления от всички управителни фигури в твоя спорт след втората европейска купа?
Два дни откакто завоювах финала ми се обади новият ръководител на Българската федерация Станка Златева и ме поздрави. Каза: " Честито за медала, доста хубаво се сбори “.
След европейското разкри, че си имал травми в реброто и коляното. Към ден-днешен какво е положението ти?
Първо си мислехме, че може би коляното ще е по-сериозната контузия, тъй като доста ме болеше. Реброто също доста ме болеше. Но когато си под този адреналин, ти не можеш да усетиш тъкмо какво ти се е случило. Веднага откакто се прибрахме на другата заран отидох на ядрено-магнитен резонанс за коляното и на скенер за ребрата и се оказа, че седмо ребро в края, където стартират хрущялите, се е счупило и разместило, и на лявото коляно съм раздрал странична връзка, само че за благополучие не би трябвало да се оперирам, просто би трябвало да нося шина 30 дни и по-късно да върша физиотерапия. Но болката от реброто е доста, доста гадна. Когато лягам, когато ставам непрекъснато има болежка, когато вдишвам и може би това е доста гадно.
А смяташ ли, че това може да ти повлияе по някакъв метод за международното състезание, в случай че да речем до тогава си ненапълно подготвен?
Силно се надявам да не ми повлияе, тъй като не е първата травма, която имам. Може би всяка година имам доста тежки травми, за мене почна да става всекидневие да върша интервенции. Даже в този момент се веселя, че няма да се оперирам и че може би самият оздравителен развой ще протече по-бързо, в сравнение с мисля.
На шампионата на Стария континент не бе позволен до присъединяване може би най-известният титулуван герой в последните години Абдулрашид Садулаев, а повода бе проблеми с виза. После се оказа, че има възбрана да влиза в страни от Шенгенското пространство за период от 59 месеца. Подкрепяш ли това решение да не бъде позволена легенда като него на подобен конгрес?
Не мисля, че когато не допуснеш подобен състезател, нещо ще завоюват те. Той е състезател, той не е нито политик, нито… Не знам тъкмо каква им е повода, доколкото разбрах, може би е политическа. За мене не е хубаво спортистите да бъдат лишавани от това да вземат участие на огромни шампионати заради политически проблеми.
Преди дни Карлос Насар разруши конкуренцията на европейското по повдигане на тежести със международни върхове, а през март пристигна млада суперсилна генерация в сноуборда, Тервел и Малена Замфирови. Влияят ли триумфите на състезатели в други спортове на вас, борците, позитивно и виждаш ли светлина в тунела за българския спорт?
Ами мога да кажа, че виждам светлина в тунела и когато гледаш спортисти на такова равнище, като Карлос, няма по какъв начин да не се почувстваш горделив. Защото мисля, че дори хора, като него, са явления. Това са може би един на милиард или не знам какъв брой. Да направиш такива резултати на 20-годишна възраст, мисля че това е почтено за почитание, без значение в какъв тип спорт е.
Състезаваш се от доста години без значение, че си на едвам 28. В кой интервал смяташ, че родната битка е била или е най-силна от старта на кариерата ти досега?
Мисля че сега сме на доста прав път, тъй като в този момент виждам, че като цяло целият тим се показва на доста високо равнище. Имаме три финала – ние три финала не сме имали може би от 20 години, доколкото си припомням. Също по този начин, тези момчета, които позволиха неточности, даже Семен Новиков, който е олимпийски първенец, той позволи неточност на финала, която му костваше златния орден. Но това е огромният спорт – когато допуснеш една неточност, губиш, само че гледаш да се учиш от тези неточности, с цел да можеш на идващото съревнование да не ги допускаш. Т.е. ние упражняваме цялостен живот за тези 6 минути, които са на надпреварата, с цел да можеш да покажеш най-хубавото от себе си. Ти тренираш цялостен живот тъкмо за тези 6 минути. Но мисля, че сега сме на много високо равнище целият тим.
След като завоюва златото на европейското, ти посвети купата на своята дъщеричка. Това ли е най-голямата купа, да станеш татко?
Ами това не може да се съпостави с безусловно нищо друго. Няма по-голямо благополучие от това, когато видиш щерка си или сина си. Не можеш да го опишеш с думи. Няма нещо, което да може да се съпостави или да се приближи до тази страст.
Да излезем от спорта и да поговорим за войната по пътищата. Ти си водач и допускам си чул за случилото се с дребната Сияна. Предполагам, не бил останал безучастен към случилото се.
Откакто ми се роди моята дъщеричка, сега като виждам такива вести, сигурно виждам нещата по доста по-различен метод, тъй като единствено мисълта да си показва да се случи нещо такова на моята щерка, и не мога да го опиша. Надявам се всички да си вземат поука от този случай и да не се случват повече такива неща, тъй като такива душици млади е доста неприятно да умират по пътищата. Надявам се всеки един водач да се замисли когато надвишава скоростта и да не го прави.
Не живееш в София и ти се постанова постоянно да пътуваш. През призмата на това, че си водач, по какъв начин виждаш твоите сътрудници на пътя? Има ли доста безразсъдни водачи у нас, такива, които избиват комплекси или за които това, че натискат педала на газта до долу е огромно мъжество с оглед вдигнатата скорост?
Тук мога да кажа, че в действителност неприятното е, че има ужасно доста такива хора, които избиват комплекси. И в случай че гледаме в огромен проект, тези, които се състезават професионално с мотори, коли, каквито и да би било моторни спортове, те на улицата не избиват комплекси и не карат бързо. Те отиват на пистата, дават газ и там демонстрират какъв брой могат да карат. Но не на улицата. Защото на улицата можеш да застрашиш един почтен живот, можеш да отнемеш даже един почтен живот, единствено поради това, че ти си решил да караш с 200 км/ч. Това не би трябвало да се случва и се надявам множеството хора да вземат поука от тези вести, които виждаме, и те да изчезнат.
Експерти декларират, че 95% от злополуките у нас са заради човешкия фактор, държанието на водачите. Ти като какъв водач се определяш и кое смяташ, че е в основата на войната на пътищата в България – човешкият фактор или неприятната настилка, или и двете? А може би и друго?
Ами мисля, че и пътищата не са най-хубавите. Със сигурност има доста проблеми от неприятната настилка, даже и по пътищата, по които пътувам всеки ден от Дупница до София, когато завали дъжд, постоянно има аквапланинг, постоянно има произшествия, и даже и на Околовръстното, където и да е, постоянно има произшествия, единствено да завали леко дъжд. Така че уповавам се и пътищата да бъдат отправени, и ние, хората, да си вземем поучения от тези неща, които се случват, и да караме малко по-внимателно.
А откакто стана татко, промени ли се у теб мисленето като излезеш на пътя да шофираш?
Ами мога да кажа, че в действителност, и то доста се промени, тъй като сега постоянно, когато даже возя щерка си или карам, даже тя да не е с мен, аз се усещам задължен да карам деликатно, тъй като желая да се прибера у дома и да си я видя.
Към кого и какъв зов би отправил от трибуната на това, че си един от най-големите ни спортисти и си модел на подражателство на доста от младите у нас във връзка с войната на пътя?
Бих желал да насочва зов към всички институции да гледат малко повече за качеството на пътищата, да може освен да се гледа, да се поставят камери и да ни снимат на сектори с 40 км/ч ограничаване, а да се направи по този начин, че самите пътища и настилки да са малко по-добри. Да създадат по този начин, че множеството хора да внимават по какъв начин карат и институциите да свършат работа, да могат да създадат по-добри пътища за нас, водачите.
За край, задачата в края на годината каква би била за теб? И в случай че можеш да избираш единствено едно от тези три неща, кое би било то, само че единствено едно от тях: да се оправят нещата във Федерацията по битка, да станеш за първи път международен първенец за мъже или да останеш непобеден през 2025 година?
Много сложен въпрос. Със сигурност желая да стана международен първенец, дълго време съм го чакал, и сигурно желая да се оправят и нещата. И мисля, че ще съм доста по-щастлив, в случай че се оправят нещата във федерацията, тъй като сигурно ще сме по-спокойни освен аз, а и всички спортисти, всички борци. И по-късно ще имаме опцията да упражняваме умерено, с цел да мога да стана международен първенец.
Пожелаваме всичко това да се случи.
Благодаря ви.
Георги КУСИТАСЕВ
Здравейте, Кириле. Радваме си, че одобри поканата да гостуваш във " Фокус “. Отминаха ли страстите след извоюваната втора европейска купа за мъже?
Здравейте. Да, поотминаха страстите. Вече се концентрирам над това да се възстановя от контузиите, които съм получил разследване на финалната среща. След няколко дни ще почна да върша физиотерапия и да забележим какъв брой време ще ми е належащо да се възстановя, с цел да мога да съм в оптималната форма за международното състезание.
Да те върна към форума на Стария континент, провел се в Словакия. Записа пет триумфа, с което оставаш непобеден на тепиха в категория до 97 кг от старта на 2025 година. Видимо най-тежка беше срещата с легендата в този спорт Артур Алексанян. Разкажи ни за нея.
Ами, това беше доста дълго чакан миг за мен, тъй като от няколко години обратно постоянно на финали на европейско и на международно съм губил точно от този противник, Артур Алексанян, който е потвърдил се именит герой. Много квалифициран бях, също по този начин и механически обран, както постоянно съм правил с него една и съща неточност от сутерен – така постоянно е успявал да направи хватка от сутерен, която му е коронна. Тренирах ужасно доста за това, да не мога да разреша да се случи, и се веселя, че тъкмо това съумях да не позволи и тъкмо по този метод съумях да го победя. Значи, всичкият този труд, който съм вложил и всичките ограничения, които съм претърпял, най-сетне добиха смисъл и към този момент виждам, че всичко си заслужава.
Арменската легенда, който има седем европейски, четири международни и олимпийска купа, дружно с още куп медали от огромни шампионати, беше очевидно отчаян след битката. На тепиха се видя, че даже нямаше предпочитание да те поздрави, с изключение на една стисната ръка с тил към теб. Впоследствие направи ли го под формата на това да ти каже нещо?
В същия ден не сме говорили, тъй като след загуба съвсем никой не желае да приказва. На идващия ден, тъкмо преди самия край, той пристигна при мен персонално и ми сподели: " Успех на финала “.
Той е от тези борци, които изгубят ли преди или на полуфинал се отдръпват по-късно. Неведнъж го е правил, направи го и на Евро 2025. Правилно ли е съгласно теб легенда, като него, да постъпва по този метод, и толкоз ли тежи загубата от това, че няма да вземе златото, че задоволяването с бронз не е на дневен ред, с изключение на на Игрите в Лондон през 2012 и мисля, че и на едно европейско?
Не знам каква е повода за това в никакъв случай да не излиза. Дори на международното състезание през 2018-а година, когато аз станах международен вицешампион, той загуби мисля от руснака и по-късно в действителност отново не излезе да се бори за трето-пето място с иранския играч, в случай че не се греша. Може би по този начин е решил и когато не се бори за златото, няма предпочитание, само че не знам.
Тренирали ли сте дружно и изобщо учиш ли се от него?
Още може би 2018-а година, преди да отида на международното, дори може би и по-рано съм упражнявал с него. Ходихме на лагери в Армения и съм упражнявал с него. Тогава аз бях много по-слаб, бях 92 кг, категорията е 97 и ми беше доста по-трудно да се боря против тях. Но се веселя, че с времето съумях да покача килограмите, да ги трансформира в мускулна маса и към този момент чувствам разликата в това, когато съм навръх моите килограми и съм в най-голямата си мощ виждам, че резултатите идват.
Вкара ли някакви промени в тренировките наставникът ти в ЦСКА и подобен до неотдавна на вас - националите в класическия жанр, Сослан Фарниев? И изобщо какъв брой разнообразни са те с това, което преди този момент сте упражнявали?
В момента по тази система, по която упражняваме, няма нищо общо с това, което ние досега сме упражнявали. Абсолютно всичко е друго. Когато вършим битка в залата, битката си е битка, 6 минути се бориш. Но действително подготвителният развой е доста по-интересен, доста повече детайли се вкарват в самите тренировки и са доста по-интересни. Дори на функционалните проучвания, когато отидохме след един лагер на Белмекен за 20 дни, целият тим, освен аз, целият тим е повишил резултатите си ужасно доста над това, което е било преди. И даже лекарите, които са на проучванията, споделиха, че за първи път виждат целия тим да е толкоз израснал за 20 дни, което мисля, че е добре.
То, мисля че се видя и на форума на Стария континент. Ти изглеждаше доста стимулиран и някак физически доста по-здрав от предишни надпревари, в които сме те гледали. На това ли се дължи?
Ами мисля, че да. Мисля, че се дължи навръх подготвителния развой, тъй като аз в залата съм претърпял толкоз доста сложни моменти, даже имало е тренировки, които си мисля, че няма да мога да устоя самата подготовка, и след това, когато отиваш на надпревари, тези 6 минути ти се костват доста малко и ти е доста по-лесно. Това е концепцията, да упражняваме толкоз доста и добре, че когато отиваш на надпревари, тези 6 минути да не те тормозят, да дадеш максимума от себе си.
Сега треньор на националния тим в класическия жанр ще бъде друго огромно име, който се потвърди в чужбина, извеждайки сръбската класическа битка до най-големите триумфи в исторически проект, Стоян Добрев. Какво е мнението ти за него?
За Стоян Добрев мога да кажа, че е един доста добър треньор, потвърдил се. Говорил съм си доста пъти с него, ние сме в положителни връзки. Също по този начин били сме на взаимни лагери, когато той беше треньор на националния тим на Сърбия, и сме правили забавни тренировки също. Само хубави неща мога да кажа за този човек.
Няма по какъв начин да не подмина въпроса за проблемите във федерацията. Ти по какъв начин си обясняваш това, че в едни от най-успешните ни спортове в последните години, а и като цяло в историята, каквито са битката, повдигането на тежести, плуването и куп други, се случват проблеми във федерациите?
Точно това и аз не мога да си обясня за какво тъкмо се случват такива неща, и то в спорта. И действително от цялата тази обстановка страдаме спортистите. Надявам се час по-скоро да се оправят тези неща, с цел да може да се концентрираме и да упражняваме за идните надпревари, тъй като след няколко месеца има международно състезание и желая да отида и да взема международната купа. Дай Боже, да се случи.
Пожелаваме ти го. На какво отдаваш това? Дали не се дължи на българския манталитет, тези проблеми във Федерациите ни като цяло?
Не мога да кажа на какво се дължи, само че се надявам, отново споделям, по-бързо да се оправи това състояние.
Виждаш ли и в случай че да, по какъв начин могат да се оправят нещата в битката?
Не мога да кажа с акуратност по какъв начин ще се оправят нещата. Просто би трябвало спортистите да имаме поддръжката на федерацията и на всички, да имаме изискванията да упражняваме умерено, а не да мислим за такива неща, които сега се случват, тъй като до момента в който мислим за тези неща, ни лишават от силата, която ни би трябвало, с цел да отидем на подготовка, да дам всичко от себе си и да знам, че когато отида на надпреварата, всички са зад мен. А сега не е тъкмо по този начин и това е огромен проблем за нас.
Може ли да забележим обединена родната битка с оглед обстоятелството, че триумфите, макар проблемите, не стихват?
Силно се надявам да я забележим в най-скоро време.
Получи ли поздравления от всички управителни фигури в твоя спорт след втората европейска купа?
Два дни откакто завоювах финала ми се обади новият ръководител на Българската федерация Станка Златева и ме поздрави. Каза: " Честито за медала, доста хубаво се сбори “.
След европейското разкри, че си имал травми в реброто и коляното. Към ден-днешен какво е положението ти?
Първо си мислехме, че може би коляното ще е по-сериозната контузия, тъй като доста ме болеше. Реброто също доста ме болеше. Но когато си под този адреналин, ти не можеш да усетиш тъкмо какво ти се е случило. Веднага откакто се прибрахме на другата заран отидох на ядрено-магнитен резонанс за коляното и на скенер за ребрата и се оказа, че седмо ребро в края, където стартират хрущялите, се е счупило и разместило, и на лявото коляно съм раздрал странична връзка, само че за благополучие не би трябвало да се оперирам, просто би трябвало да нося шина 30 дни и по-късно да върша физиотерапия. Но болката от реброто е доста, доста гадна. Когато лягам, когато ставам непрекъснато има болежка, когато вдишвам и може би това е доста гадно.
А смяташ ли, че това може да ти повлияе по някакъв метод за международното състезание, в случай че да речем до тогава си ненапълно подготвен?
Силно се надявам да не ми повлияе, тъй като не е първата травма, която имам. Може би всяка година имам доста тежки травми, за мене почна да става всекидневие да върша интервенции. Даже в този момент се веселя, че няма да се оперирам и че може би самият оздравителен развой ще протече по-бързо, в сравнение с мисля.
На шампионата на Стария континент не бе позволен до присъединяване може би най-известният титулуван герой в последните години Абдулрашид Садулаев, а повода бе проблеми с виза. После се оказа, че има възбрана да влиза в страни от Шенгенското пространство за период от 59 месеца. Подкрепяш ли това решение да не бъде позволена легенда като него на подобен конгрес?
Не мисля, че когато не допуснеш подобен състезател, нещо ще завоюват те. Той е състезател, той не е нито политик, нито… Не знам тъкмо каква им е повода, доколкото разбрах, може би е политическа. За мене не е хубаво спортистите да бъдат лишавани от това да вземат участие на огромни шампионати заради политически проблеми.
Преди дни Карлос Насар разруши конкуренцията на европейското по повдигане на тежести със международни върхове, а през март пристигна млада суперсилна генерация в сноуборда, Тервел и Малена Замфирови. Влияят ли триумфите на състезатели в други спортове на вас, борците, позитивно и виждаш ли светлина в тунела за българския спорт?
Ами мога да кажа, че виждам светлина в тунела и когато гледаш спортисти на такова равнище, като Карлос, няма по какъв начин да не се почувстваш горделив. Защото мисля, че дори хора, като него, са явления. Това са може би един на милиард или не знам какъв брой. Да направиш такива резултати на 20-годишна възраст, мисля че това е почтено за почитание, без значение в какъв тип спорт е.
Състезаваш се от доста години без значение, че си на едвам 28. В кой интервал смяташ, че родната битка е била или е най-силна от старта на кариерата ти досега?
Мисля че сега сме на доста прав път, тъй като в този момент виждам, че като цяло целият тим се показва на доста високо равнище. Имаме три финала – ние три финала не сме имали може би от 20 години, доколкото си припомням. Също по този начин, тези момчета, които позволиха неточности, даже Семен Новиков, който е олимпийски първенец, той позволи неточност на финала, която му костваше златния орден. Но това е огромният спорт – когато допуснеш една неточност, губиш, само че гледаш да се учиш от тези неточности, с цел да можеш на идващото съревнование да не ги допускаш. Т.е. ние упражняваме цялостен живот за тези 6 минути, които са на надпреварата, с цел да можеш да покажеш най-хубавото от себе си. Ти тренираш цялостен живот тъкмо за тези 6 минути. Но мисля, че сега сме на много високо равнище целият тим.
След като завоюва златото на европейското, ти посвети купата на своята дъщеричка. Това ли е най-голямата купа, да станеш татко?
Ами това не може да се съпостави с безусловно нищо друго. Няма по-голямо благополучие от това, когато видиш щерка си или сина си. Не можеш да го опишеш с думи. Няма нещо, което да може да се съпостави или да се приближи до тази страст.
Да излезем от спорта и да поговорим за войната по пътищата. Ти си водач и допускам си чул за случилото се с дребната Сияна. Предполагам, не бил останал безучастен към случилото се.
Откакто ми се роди моята дъщеричка, сега като виждам такива вести, сигурно виждам нещата по доста по-различен метод, тъй като единствено мисълта да си показва да се случи нещо такова на моята щерка, и не мога да го опиша. Надявам се всички да си вземат поука от този случай и да не се случват повече такива неща, тъй като такива душици млади е доста неприятно да умират по пътищата. Надявам се всеки един водач да се замисли когато надвишава скоростта и да не го прави.
Не живееш в София и ти се постанова постоянно да пътуваш. През призмата на това, че си водач, по какъв начин виждаш твоите сътрудници на пътя? Има ли доста безразсъдни водачи у нас, такива, които избиват комплекси или за които това, че натискат педала на газта до долу е огромно мъжество с оглед вдигнатата скорост?
Тук мога да кажа, че в действителност неприятното е, че има ужасно доста такива хора, които избиват комплекси. И в случай че гледаме в огромен проект, тези, които се състезават професионално с мотори, коли, каквито и да би било моторни спортове, те на улицата не избиват комплекси и не карат бързо. Те отиват на пистата, дават газ и там демонстрират какъв брой могат да карат. Но не на улицата. Защото на улицата можеш да застрашиш един почтен живот, можеш да отнемеш даже един почтен живот, единствено поради това, че ти си решил да караш с 200 км/ч. Това не би трябвало да се случва и се надявам множеството хора да вземат поука от тези вести, които виждаме, и те да изчезнат.
Експерти декларират, че 95% от злополуките у нас са заради човешкия фактор, държанието на водачите. Ти като какъв водач се определяш и кое смяташ, че е в основата на войната на пътищата в България – човешкият фактор или неприятната настилка, или и двете? А може би и друго?
Ами мисля, че и пътищата не са най-хубавите. Със сигурност има доста проблеми от неприятната настилка, даже и по пътищата, по които пътувам всеки ден от Дупница до София, когато завали дъжд, постоянно има аквапланинг, постоянно има произшествия, и даже и на Околовръстното, където и да е, постоянно има произшествия, единствено да завали леко дъжд. Така че уповавам се и пътищата да бъдат отправени, и ние, хората, да си вземем поучения от тези неща, които се случват, и да караме малко по-внимателно.
А откакто стана татко, промени ли се у теб мисленето като излезеш на пътя да шофираш?
Ами мога да кажа, че в действителност, и то доста се промени, тъй като сега постоянно, когато даже возя щерка си или карам, даже тя да не е с мен, аз се усещам задължен да карам деликатно, тъй като желая да се прибера у дома и да си я видя.
Към кого и какъв зов би отправил от трибуната на това, че си един от най-големите ни спортисти и си модел на подражателство на доста от младите у нас във връзка с войната на пътя?
Бих желал да насочва зов към всички институции да гледат малко повече за качеството на пътищата, да може освен да се гледа, да се поставят камери и да ни снимат на сектори с 40 км/ч ограничаване, а да се направи по този начин, че самите пътища и настилки да са малко по-добри. Да създадат по този начин, че множеството хора да внимават по какъв начин карат и институциите да свършат работа, да могат да създадат по-добри пътища за нас, водачите.
За край, задачата в края на годината каква би била за теб? И в случай че можеш да избираш единствено едно от тези три неща, кое би било то, само че единствено едно от тях: да се оправят нещата във Федерацията по битка, да станеш за първи път международен първенец за мъже или да останеш непобеден през 2025 година?
Много сложен въпрос. Със сигурност желая да стана международен първенец, дълго време съм го чакал, и сигурно желая да се оправят и нещата. И мисля, че ще съм доста по-щастлив, в случай че се оправят нещата във федерацията, тъй като сигурно ще сме по-спокойни освен аз, а и всички спортисти, всички борци. И по-късно ще имаме опцията да упражняваме умерено, с цел да мога да стана международен първенец.
Пожелаваме всичко това да се случи.
Благодаря ви.
Георги КУСИТАСЕВ
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ