Актрисата, сценарист и продуцент Деси Тенекеджиева рядко показва слабост пред

Актрисата, сценарист и продуцент Деси Тенекеджиева рядко демонстрира уязвимост пред хората. Зад фасадата на мощна жена се крие " малко 4-годишно момиченце с огромни фантазии ", което стои пред огледалото и пее песни на Лили Иванова. В искрено изявление пред Мон Дьо, Тенекеджиева разкрива мъчителни истини за загубата на обичания човек, борбата с вътрешните демони и пътя към светлината през мрака, който я заобикаля. 
Прочетете още
" Аз не бих определила себе си като благополучен човек "

Тенекеджиева не крие, че животът й е белязан от тежки моменти. Тя разказва себе си като човек, който " опустошава всичко към себе си " и постоянно изпада в депресивни положения, в които даже мисълта за завършек на живота е на дневен ред. Актрисата споделя, че темпото, с което живее, е извънредно натоварващо и малко хора съумяват да го устоят.

Предателството на ориста: Загубата на Стоян Камбарев

Най-голямото тестване за Деси е загубата на режисьора Стоян Камбарев. До ден сегашен тя сънува по какъв начин той се прибира вкъщи и се бори с въпроса по какъв начин да продължи живота си без него. Смъртта му, породена от рак на белите дробове, е тежък удар, с който тя продължава да се оправя. Тенекеджиева разказва последните дни на Камбарев, неговата битка и отвращение да се съобщи на заболяването.

„ Той денем ми сподели, химикалката ми спря. А, и часовника ми спря. И това беше краят. ”

„ Най-трудното беше да осъзнаеш, че си самичък левент на коня. ” споделя Деси и споделя, че в този миг ѝ се е наложило да бъде доста крепко стъпила на земята и поради детето си. Смята, че загубата е най-голямото изменничество, което Бог ѝ е изпратил.

„ Аз на хората рядко демонстрирам, че съм слаба. Хората обичат маска, обичат усмивка, обичат фалш. Хората не обичат истината. ”, споделя Деси Тенекеджиева.

Любовта като тестване

Въпреки болката от загубата, Тенекеджиева намира сили да продължи напред. Тя приказва за любовта като тестване, както с починалия Камбарев, по този начин и с сегашния си сътрудник. " Когато сега обичаш, който е част от любовния ти живот, от колегата също е тестване ", споделя тя.

Новият филм на Тенекеджиева, " Дяволски игри ", е надълбоко персонален. В него тя е освен актриса, само че и сценарист и продуцент. Историята споделя за лутането сред двама мъже и битката със загубата на обичан човек. Героинята й Мария е глуха, подвластна от опиати жена с тежък темперамент. За да се превъплъти в ролята, Тенекеджиева се изолира от околните си и се потапя изцяло в облика.

Борбата със зависимостите и вътрешните демони

Тенекеджиева споделя, че филмът я е предиздвикал да разбере повече за хората със зависимости. Тя осъзнава, че зад всяка взаимозависимост се крие бягство от нещо, от действителността. Актрисата приказва искрено и за личните си вътрешни демони, за депресивните положения и мислите за завършек на живота. Тя признава, че се бори с вътрешна незадоволеност, която я " изяжда от вътрешната страна ".

Пътят към светлината

Въпреки всички компликации, Тенекеджиева има вяра в пътя към светлината. " Пътя към светлината, минавайки през сянката, през мрака ", е главният смисъл на " Дяволски игри ". Филмът е метафора за персоналната й битка и за вярата за излаз от мрака.

Детската фантазия и вярата в положителното

В края на изявлението Тенекеджиева се връща към " дребното 4-годишно момиченце ", което към момента живее в нея. Тя има вяра, че все пак, има смисъл, както и че положителните истории са на всички места към нас.