Оливия де Хавиланд, родена преди 110 години, освободи актьорите в Холивуд
Актрисата Оливия де Хавиланд е една от най-значимите и ярки персони от златната епоха на Холивуд, написа Би Би Си. Звездата от филмовата класика от 1939 година „ Отнесени от вихъра “ е родена на 1 юли преди 110 години в японската столица Токио в фамилията на английски патентен юрист и театрална актриса.
Носителката на две награди „ Оскар “ остава в историята на киното освен със своята хубост, великолепие и актьорски гений, само че и с невероятната си воля, трансформирала я в човек, проправил пътя в битката за правата на актьорите против диктата на огромните кино студия, отбелязва „ Лос Анджелис таймс “. Доживяла до преклонната 104-годишна възраст, тя беше последната жива легенда от епохата на класическото кино, добавя „ Ню Йорк таймс “.
Още от ученическите си години Оливия демонстрира мощен афинитет към изкуството. Големият ѝ пробив идва напълно ненадейно през 1934 година, когато известният сценичен режисьор Макс Райнхард я вижда в любителска колежанска режисура на „ Сън в лятна нощ “. Той остава толкоз впечатлен от изисканото лъчение на 17-годишното момиче, че я кани да изиграе ролята на Хермия в професионалната акомодация на пиесата в известния амфитеатър „ Холивуд Боул “. Когато филмовото студио Warner Bros. взема решение да екранизира пиесата през 1935 година, Оливия още веднъж е наета за тази роля. Това е началото на филмовата ѝ кариера.
След сполучливия си дебют Оливия де Хавиланд бързо притегля вниманието на продуцентите и е определена за основната женска роля в приключенския филм „ Капитан Блъд “ (1935). Там тя си партнира с тогава към момента непознатия австралийски артист Ерол Флин. Химията сред двамата на екрана е толкоз поразителна, че филмът се трансформира в шлагер, а публиката безусловно се влюбва в новата екранна двойка, отбелязва „ Варайъти “.
През идващите години Warner Bros. се възползва от този триумф, като събира Де Хавиланд и Флин в още седем кино лентата. Сред най-запомнящите се от тях са историческият епос „ Атаката на леката конница “ (1936) и „ Приключенията на Робин Худ “ (1938), добавя изданието.
Оливия де Хавиланд получава късмет да потвърди трагичния си капацитет като създател през 1939 година Тя се явява на кастинг за огромната екранизация на романа на Маргарет Мичъл „ Отнесени от вихъра “. Продуцентът Дейвид О. Селзник търси съвършената актриса за облика на Мелани Хамилтън – цялостната диаметралност на егоистичната Скарлет О`Хара. Мелани би трябвало да излъчва неподправена добрина, съчувствие, невзискателност, само че и голяма вътрешна мощ, добавя „ Венити феър “.
Според изданието Оливия де Хавиланд се бори настойчиво за тази роля и безусловно умолява шефа на своето студио Джак Уорнър да я „ преотстъпи “ чартърен на Селзник за тази продукция. Би Би Си акцентира, че осъществяването ѝ в „ Отнесени от вихъра “ е шедьовър – тя съумява да пресъздаде облика на Мелани вълнуващо и действително, без героинята ѝ да наподобява скучна или прекомерно идеализирана. Филмът печели общо 10 награди „ Оскар “, а Оливия получава първата си номинация за статуетката в категорията за най-хубава поддържаща женска роля, въпреки че не е отличена.
Въпреки триумфа на „ Отнесени от вихъра “, Warner Bros. продължава да предлага на актрисата еднотипни функции, които тя постоянно отхвърля. Като наказване за непокорството ѝ студиото краткотрайно я отстранява от работа без да ѝ заплаща. Когато 7-годишният ѝ контракт изтича през 1943 година, управлението на Warner Bros. афишира, че тя е длъжна да работи още шест месеца – времето, през което е била отстранена. По това време това е била общоприета, само че сурова процедура в Холивуд, посредством която студията на практика са държали актьорите в робство, отбелязва „ Холивуд рипортър “.
Оливия де Хавиланд обаче отхвърля да се подчини и подхваща доста дръзновен за времето си ход – завежда дело против мощната кино компания. Повечето нейни сътрудници считат, че това ще бъде краят на кариерата ѝ, защото никое студио няма да желае да работи с нея. През 1944 година Апелативният съд на Калифорния отсъжда напълно в нейна изгода, потвърждавайки, че нито един контракт не може да бъде удължаван над законния 7-годишен период посредством интервали на наказателни отстранявания, напомня „ Лос Анджелис таймс “.
Този правосъден казус, останал в историята на американското право като „ Законът Де Хавиланд “ (The De Havilland Law), трансформира Холивуд вечно. Той дава невиждана независимост и власт на актьорите, разбивайки оковите на така наречен „ студийна система “. Благодарение на куража на Оливия създатели като Бет Дейвис, Кларк Гейбъл и доста други най-сетне получават правото сами да се грижат за кариерите си посредством лични сътрудници, отбелязва „ Варайъти “.
Оливия де Хавиланд печели първата си статуетка „ Оскар “ за най-хубава актриса през 1947 година за ролята си в драмата „ Всекиму своето “. Там тя играе самотна майка, принудена да се откаже от детето си.
През 1950 година Де Хавиланд получава втората си премия „ Оскар “ за най-хубава актриса за кино лентата „ Наследницата “. Образът на Катрин Слоупър – наивно момиче от богато семейство, което се трансформира в невъзмутима и горда жена, се счита за едно от най-великите актьорски достижения в историята на киното, акцентира „ Ню Йорк таймс “.
Освен с филмите си, Оливия де Хавиланд е известна и с дългогодишната си омраза със своята по-малка сестра Джоан Фонтейн. Отношенията им са обтегнати още от детството, само че нещата стават още по-сложни, когато и двете стават холивудски звезди.
„ Венити феър “ отбелязва, че през 1942 година двете сестри са номинирани по едно и също време за „ Оскар “ за най-хубава актриса – Оливия за „ Задръжте зората “, а Джоан за кино лентата на Алфред Хичкок „ Подозрение “. Когато Фонтейн печели, тя демонстративно отхвърля да одобри поздравленията на Оливия на самата гала. Няколко години по-късно, когато Оливия сграбчва своя първи „ Оскар “, тя „ връща “ жеста и подминава подадената ръка на сестра си. Двете дефинитивно стопират да си приказват през 1975 година след гибелта на майка им и не си проговарят до края на живота си.
През 50-годишната си кариера Оливия се снима в общо 50 кино лентата. През 1953 година тя се реалокира да живее в Париж. Макар да разрежда филмовите си функции, актрисата продължава да се появява в телевизионни планове до края на 80-те години, като печели премия „ Златен глобус “ през 1987 година за ролята си на съветската императрица Мария Фьодоровна в минисериала „ Анастасия: Мистерията на Анна “.
През 2010 година звездата от „ Отнесени от вихъра “ е удостоена със званието „ Кавалер на Ордена на Почетния легион “ – най-високото отличие във Франция, връчено ѝ от президента Никола Саркози. Той благодари на Де Хавиланд, че е избрала да живее във Франция през втората половина от живота си.
През 2017 година, броени дни преди нейния 101-ви рожден ден, английската кралица Елизабет II удостоява актрисата с купата „ Дама-командор на Британската империя “, което я прави най-възрастния човек, получавал в миналото това високо отличие.
Оливия де Хавиланд умира на 26 юли 2020 година в дома си в Париж на 104-годишна възраст. Тя остава в историята не просто като кино звезда от черно-бялата епоха, а като знак на класа, аристократизъм и хладнокръвен темперамент и като създател, трансформирал ориста на киноиндустрията за генерации напред, заключава филмовото списание „ Сайт енд саунд “.
Носителката на две награди „ Оскар “ остава в историята на киното освен със своята хубост, великолепие и актьорски гений, само че и с невероятната си воля, трансформирала я в човек, проправил пътя в битката за правата на актьорите против диктата на огромните кино студия, отбелязва „ Лос Анджелис таймс “. Доживяла до преклонната 104-годишна възраст, тя беше последната жива легенда от епохата на класическото кино, добавя „ Ню Йорк таймс “.
Още от ученическите си години Оливия демонстрира мощен афинитет към изкуството. Големият ѝ пробив идва напълно ненадейно през 1934 година, когато известният сценичен режисьор Макс Райнхард я вижда в любителска колежанска режисура на „ Сън в лятна нощ “. Той остава толкоз впечатлен от изисканото лъчение на 17-годишното момиче, че я кани да изиграе ролята на Хермия в професионалната акомодация на пиесата в известния амфитеатър „ Холивуд Боул “. Когато филмовото студио Warner Bros. взема решение да екранизира пиесата през 1935 година, Оливия още веднъж е наета за тази роля. Това е началото на филмовата ѝ кариера.
След сполучливия си дебют Оливия де Хавиланд бързо притегля вниманието на продуцентите и е определена за основната женска роля в приключенския филм „ Капитан Блъд “ (1935). Там тя си партнира с тогава към момента непознатия австралийски артист Ерол Флин. Химията сред двамата на екрана е толкоз поразителна, че филмът се трансформира в шлагер, а публиката безусловно се влюбва в новата екранна двойка, отбелязва „ Варайъти “.
През идващите години Warner Bros. се възползва от този триумф, като събира Де Хавиланд и Флин в още седем кино лентата. Сред най-запомнящите се от тях са историческият епос „ Атаката на леката конница “ (1936) и „ Приключенията на Робин Худ “ (1938), добавя изданието.
Оливия де Хавиланд получава късмет да потвърди трагичния си капацитет като създател през 1939 година Тя се явява на кастинг за огромната екранизация на романа на Маргарет Мичъл „ Отнесени от вихъра “. Продуцентът Дейвид О. Селзник търси съвършената актриса за облика на Мелани Хамилтън – цялостната диаметралност на егоистичната Скарлет О`Хара. Мелани би трябвало да излъчва неподправена добрина, съчувствие, невзискателност, само че и голяма вътрешна мощ, добавя „ Венити феър “.
Според изданието Оливия де Хавиланд се бори настойчиво за тази роля и безусловно умолява шефа на своето студио Джак Уорнър да я „ преотстъпи “ чартърен на Селзник за тази продукция. Би Би Си акцентира, че осъществяването ѝ в „ Отнесени от вихъра “ е шедьовър – тя съумява да пресъздаде облика на Мелани вълнуващо и действително, без героинята ѝ да наподобява скучна или прекомерно идеализирана. Филмът печели общо 10 награди „ Оскар “, а Оливия получава първата си номинация за статуетката в категорията за най-хубава поддържаща женска роля, въпреки че не е отличена.
Въпреки триумфа на „ Отнесени от вихъра “, Warner Bros. продължава да предлага на актрисата еднотипни функции, които тя постоянно отхвърля. Като наказване за непокорството ѝ студиото краткотрайно я отстранява от работа без да ѝ заплаща. Когато 7-годишният ѝ контракт изтича през 1943 година, управлението на Warner Bros. афишира, че тя е длъжна да работи още шест месеца – времето, през което е била отстранена. По това време това е била общоприета, само че сурова процедура в Холивуд, посредством която студията на практика са държали актьорите в робство, отбелязва „ Холивуд рипортър “.
Оливия де Хавиланд обаче отхвърля да се подчини и подхваща доста дръзновен за времето си ход – завежда дело против мощната кино компания. Повечето нейни сътрудници считат, че това ще бъде краят на кариерата ѝ, защото никое студио няма да желае да работи с нея. През 1944 година Апелативният съд на Калифорния отсъжда напълно в нейна изгода, потвърждавайки, че нито един контракт не може да бъде удължаван над законния 7-годишен период посредством интервали на наказателни отстранявания, напомня „ Лос Анджелис таймс “.
Този правосъден казус, останал в историята на американското право като „ Законът Де Хавиланд “ (The De Havilland Law), трансформира Холивуд вечно. Той дава невиждана независимост и власт на актьорите, разбивайки оковите на така наречен „ студийна система “. Благодарение на куража на Оливия създатели като Бет Дейвис, Кларк Гейбъл и доста други най-сетне получават правото сами да се грижат за кариерите си посредством лични сътрудници, отбелязва „ Варайъти “.
Оливия де Хавиланд печели първата си статуетка „ Оскар “ за най-хубава актриса през 1947 година за ролята си в драмата „ Всекиму своето “. Там тя играе самотна майка, принудена да се откаже от детето си.
През 1950 година Де Хавиланд получава втората си премия „ Оскар “ за най-хубава актриса за кино лентата „ Наследницата “. Образът на Катрин Слоупър – наивно момиче от богато семейство, което се трансформира в невъзмутима и горда жена, се счита за едно от най-великите актьорски достижения в историята на киното, акцентира „ Ню Йорк таймс “.
Освен с филмите си, Оливия де Хавиланд е известна и с дългогодишната си омраза със своята по-малка сестра Джоан Фонтейн. Отношенията им са обтегнати още от детството, само че нещата стават още по-сложни, когато и двете стават холивудски звезди.
„ Венити феър “ отбелязва, че през 1942 година двете сестри са номинирани по едно и също време за „ Оскар “ за най-хубава актриса – Оливия за „ Задръжте зората “, а Джоан за кино лентата на Алфред Хичкок „ Подозрение “. Когато Фонтейн печели, тя демонстративно отхвърля да одобри поздравленията на Оливия на самата гала. Няколко години по-късно, когато Оливия сграбчва своя първи „ Оскар “, тя „ връща “ жеста и подминава подадената ръка на сестра си. Двете дефинитивно стопират да си приказват през 1975 година след гибелта на майка им и не си проговарят до края на живота си.
През 50-годишната си кариера Оливия се снима в общо 50 кино лентата. През 1953 година тя се реалокира да живее в Париж. Макар да разрежда филмовите си функции, актрисата продължава да се появява в телевизионни планове до края на 80-те години, като печели премия „ Златен глобус “ през 1987 година за ролята си на съветската императрица Мария Фьодоровна в минисериала „ Анастасия: Мистерията на Анна “.
През 2010 година звездата от „ Отнесени от вихъра “ е удостоена със званието „ Кавалер на Ордена на Почетния легион “ – най-високото отличие във Франция, връчено ѝ от президента Никола Саркози. Той благодари на Де Хавиланд, че е избрала да живее във Франция през втората половина от живота си.
През 2017 година, броени дни преди нейния 101-ви рожден ден, английската кралица Елизабет II удостоява актрисата с купата „ Дама-командор на Британската империя “, което я прави най-възрастния човек, получавал в миналото това високо отличие.
Оливия де Хавиланд умира на 26 юли 2020 година в дома си в Париж на 104-годишна възраст. Тя остава в историята не просто като кино звезда от черно-бялата епоха, а като знак на класа, аристократизъм и хладнокръвен темперамент и като създател, трансформирал ориста на киноиндустрията за генерации напред, заключава филмовото списание „ Сайт енд саунд “.
Източник: bta.bg
КОМЕНТАРИ