Дария Симеонова стана свидетел на шокиращ случай на насилие на улицата
Актрисата Дария Симеонова показа в обществените мрежи, че е станал очевидец и даже несъзнателен участник в плашещ случай на домашно принуждение на улицата. Не единствено това, само че и с помощта на актрисата е било предотвратено и нещо доста по-злощастно.
Дария споделя, че до момента в който се прибирала с детето си, на столичен тротоар забелязала троен спор сред две млади дами и мъж, който в началото изглеждал като безобидна свада. Интуицията ѝ обаче я предиздвикала да настръхне и да не подминава обстановката – тя взема решение да се върне, единствено с цел да стане очевидец по какъв начин мъжът нанася удар в лицето на едното момиче, събаряйки я на земята.
Ето и целия роман на актрисата без редакция:
" Прибирам се с Ема към у дома. На тротоара пред мен стопира кола и от нея слизат трима души - две девойки и едно момче. В далечината наподобяват като майка, щерка и наследник. Видимо има напрежение. “Синът ” се кара и стои нападателно покрай “по-възрастната ” жена. Навира се покрай лицето ѝ и леко я бута. Младото момиче се пробва да ги раздалечи един от различен и да му каже нещо. Приближаваме с Ема… Чувам имитация на момчето към младото момиче: “Не се меси. ” Осъзнавам, че не е безстопанствен наследник, тримата са на почти идентична възраст и са другари или нещо сходно.
Подминавам ги и завиваме с Ема към входа на блока. Нещо ме накара да се върна, усещах, че нещо става…
В момента, в който се връщам от алеята към тротоара, момчето удря младото момиче в лицето и я поваля на земята. Креснах мощно: “ЕЙ! ” Той се сепна. Оставих Ема на безвредно разстояние и потеглих към тях. Пулсът ми се форсира. Какво можех да направя сама с дете?! Мисълта ми се движеше трескаво. Осъзнах, че съм покрай улицата и започнах да спирам колите, като оглеждах водачите, търсех мъж. През това време момичето стана от земята и потегли към мен, като че ли инстинкта за оцеляване я водеше. Другите я последваха. Попитах я:
- “Добре ли си? ”.
Тя плачеше.
Отговори ми момчето:
- “Всичко е наред. ”
- “Не запитвам теб! ” го срязах аз.
Попитах я дали има потребност от помощ.
Другото момиче отговори:
- “Ще се оправим, всичко е наред. ”
Не, не беше наред!
Завъртяха се и потеглиха в противоположната посока.
Шофьорът на една спряла кола ме гледаше въпросително. Казах му, че момчето я е блъснало и тя е паднала на земята. Той сподели, че нищо не е видял и си продължи.
В този миг зад мен се появи един мъж.
- “Какво става? ”
Обясних му обстановката, до момента в който тройката се отдалечаваше на разстояние един от различен, а аз сочех гърбовете им и разказвах. Той сподели: “Ама той е една глава по-нисък от тях, а те са две. Какво му се заплащат толкоз? ” Не знаех какво да отговоря…
Те свиха зад ъгъла и се скриха от погледа ни.
На отсрещния тротоар минаха двама мъже. Единият се провикна към мен: “Той е момиче, не видяхте ли. Лесбийски са. ”
И какво от това?! Насилието си е принуждение. От жена към жена, от мъж към мъж, от жена към мъж, от мъж към жена. Насилие е.
Ако някое от тези девойки се разпознае в моя текст и има потребност от помощ, каквато и да е, дано се свърже с мен!
А другите, които ще прочетете тези думи: апелирам Ви, не подминавайте сходни обстановки, не подминавайте човек в потребност. Ако не беше моят зов, не знам какво щеше да се случи с момичето...
Може би нищо по-различно. Може би някоя кола щеше да спре и някой различен щеше да помогне... А можеше да стане по-страшно.
Моля Ви, дано имаме смелостта да се намесваме в сходни обстановки, тъй като постоянно жертвата на принуждение не осъзнава, че е жертва!
П.С. За отбягване на всевъзможни недоразумения прецизирам, че фотографията е правена за акцията против домашното принуждение НЕ СИ САМА и това е грим. ", разяснява тя за нейна фотография, която прикачва към обявата.
