Актрисата Анна Кошко споделя за ролята си на Норма Джийн:

Актрисата Анна Кошко споделя за ролята си на Норма Джийн: „ Плаках, до момента в който четях биографията ѝ, разбирам я толкоз добре. “

„ За мен Мерилин не е просто човек, тя е вълшебница. Монро е повече от блестящ облик – в нея чувствам доста болежка, същинско страдалчество. Искам посредством ролята ми хората да видят същинската Норма Джийн. “ Това показа пред „ България Днес “ половинката на артиста Деян Донков – актрисата, във връзка новото си театрално преобразяване.

 

През септември хубавицата дебютира в Народния спектакъл в облика на иконата на 50-те – великата Мерилин. 24-годишната Анна приема ролята с огромно неспокойствие и отговорност. „ Искам да се докосна до нея като до същинска икона. Хората са я възприемали просто като полов знак, а в нея има такава дълбочина.

Тя се е сблъсквала с редица контузии, борила се е с компликации в детството – с неналичието на татко, с майка в психиатрична клиника, с мъжете, които са съсипвали душeвността ѝ. Не са я възприемали като човек, а както самата тя споделя в последните си мигове – като „ парче месо “. Не е желала да играе просто облика на русокоската, а да покаже същинско актьорско майсторство “, разкрива Кошко за магнетичната Норма.

Още с оповестяването на ролята, почитателите виждат очевидната аналогия сред двете актриси. Русата коса, бялата кожа и погледът са единствено част от общите им черти. Въпреки че ги разделят съвсем 7 десетилетия, двете споделят чара и сексапила на времето си. Освен образно, Анна усеща облика и доста близко прочувствено. „ Откакто се срещнах с биографията ѝ, осъзнах, че я разбирам доста повече, в сравнение с съм очаквала. Докато четях за нея, плаках доста “, спомня си рускинята.

 

Въпреки че е известна като дамата до артиста Деян Донков, Анна желае да бъде запомнена със своите качества и настойчиво заобикаля свадите. „ Искам да ме асоциират с човек, който е споделил страстите си с публиката и я е предиздвикал да усети нещо. Да се замисли за предишното и да изпита същински усеща.

Мечтая да церя хората, тъй като театърът е тип лекуване. Надявам се да съумея да се докосна до сърцата на аудиторията и те да ме опознаят отвън медийния ми облик. Опитвам се да повеждам естествен живот. Знам с каква настройка съм тръгнала, с цялото си сърце съм в тази специалност и нека хората го усетят “, надява се Анна.