Анета Сотирова: Мъжът ми побеля за една нощ след убийството на родителите му
Актрисата Анета Сотирова приключва ВИТИЗ през 1973 година в класа на проф. Кръстьо Мирски. От 1974-1990 година играе в спектакъл „ София “. От 1990 година е в Малък градски спектакъл „ Зад канала “. Дебютът в киното на Анета Сотирова е в ролята на Белослава /така кръщава и щерка си – известната певица/ в „ Сватбите на Йоан Асен ІІ “, следва паметната Венетка в „ От нищо нещо “, Теменужка в „ Двойникът “, майката на Бранко в „ Лавината “. През 1976 година печели Втора премия за женска роля на Йовкови тържества – Добрич за Боряна в едноименната пиеса. През 1996 година – Наградата на САБ за женска роля за Дафинка в „ Свекърва “ от Страшимиров, а през 2000 година – Награда за женска роля за Елена в „ Салон за рев “ от Юрий Дачев. През 2003 година е отличена с „ Аскеер “ за основна женска роля за Зара в „ Без кожа “. Последният й „ шлагер ” беше ролята на Фелина – ексцентрична някогашна актриса, майка на основния воин Тони /Михаил Билалов/ в сериала “Връзки ”, фотосите на който се възобновяват през януари 2016 година
Ето и неповторимата изповед на Анета Сотирова пред “ШОУ ”:
– Анета, от кой момент знаеш, че ще станеш актриса?
– От 5-годишна. Имитирах разнообразни хора, като се разхождахме с майка ми. Бъбрех някакви странни неща, като си мислех, че приказвам непознат език. След това и научих някой и различен език, отдават ми се елементарно, защото имам музикално ухо. Не съм си представяла друго. Влечеше ме и писането. Не ми е била непозната мисълта да се занимавам с публицистика, само че то е било нещо мимолетно около цялата ми компания в гимназията, всички – пишещи хора. Но аз същински съм си мечтаела за сцена.
Винаги съм гледала да бъда по-различна. Това бяха годините на Уудсток. Ходех с кожухче, обърнато наопаки. Някакви сълзички си рисувахме. Нямаше аркансил и спирали, а слагахме на миглите си една доста хубава… немска багра за обувки /смее се/. Всяка една от нас искаше да бъде друга от другата. И по тази причина в този момент се потресвам, че всички девойки желаят да бъдат идентични. Не мога да схвана по какъв начин може човек да не желае да има своя физиономия! Ние сме толкоз цветни, българите, имаме толкоз забавни профили – вместо всеки да желае да е себе си, те подражават една на друга с някакво необяснимо стадно възприятие! И всички девойки получават физиономията на кукла Барби. Може би мъжете, които желаят да имат кукла Барби до себе си, са си играли с отвращение с тракторчета и камиончета като деца, а в действителност са желали да си играят с кукли, само че не им е било позволено, тъй като са момчета! И като пораснат, си наваксват, харесва им една жива кукла Барби да върви до тях/смее се/!
– Разпределението във Врачанския спектакъл след завършването на ВИТИЗ се оказва съдбовно за теб…
– Във Враца ми беше хвърлена кармичната карта и там срещнах огромната си обич в живота, с която съм към този момент 42 години…
Имала съм 2 любови в живота си
Ученическата – с Росен Босев, с който пишехме и бяхме дружно в литературните кръжоци. Учехме дружно в 35-о, съветското учебно заведение. Аз бях на 16, той – на 18 години. Бяхме ученическа обич, която животът демонстрира, че най-често бързо завършва. Той приключи, отпътува в Школата за запасни офицери в Плевен, аз си приключих гимназията и аплайвах във ВИТИЗ. Като се върна, Росен записа българска лингвистика.
Естественото продължение на нашата връзка беше да сключим цивилен брак. Заживяхме в дома на майка ми и татко ми, които по това време бяха в чужбина. Така че от 21-годишна, когато сключих това гражданско съглашение, аз все съм женена. Ние с Росен бяхме на първо място другари. Той си пишеше, пътуваше, а аз трябваше да отпътува по систематизиране във Врачанския спектакъл.
На 21 години едно момиче още не се е осъзнало като жена… Срещата ми със пристрастеността, с оженственяването, с чувството за полова принадлежност, в случай че щете, се случи, когато срещнах сегашния ми брачен партньор.
– Как се случи тази среща?
– Влюбих се и по тази причина се разведохме с Росен. То беше безпаметна обич, кармична среща! Борислав е доктор. Срещнахме се в Клуба на културните дейци във Враца. Неговият брат беше режисьор в театъра. Хора от провинцията, доста благи в действителност. А пък аз – доста значима, от центъра на София. Ходех с един огромен плюшен тигър, платен от Чешкия център. Винаги го слагах на стола против себе си, тъй като смятах, че там няма хора, с които аз да разменям своите височайши мисли! Много смешно, измислено дете /смее се/! Отивам, сядам си, давам отговор, в случай че някой ме попита нещо, само че многозначително поглеждах към тигъра и му споделях: “Виждаш ли къде попаднах!… ”. Представям си по какъв начин са се подсмихвали хората към мен!
Но Борислав съумя да ме отнеме от тигъра
/смее се/! Това е една предопределена среща, както са ми казвали, когато ми направиха хороскоп. С него сме се срещали в предходния живот на два пъти като воини – били сме един до друг и сме си помагали. В този живот аз съм се преродила в жена, с цел да се срещна с него и към този момент да преживеем всичко, което може да се случи сред един мъж и една жена.
– Когато се срещате, Борислав Стоянов е бил женен…
– Не живееше с жена си отдавна. И тяхното е било ученическа история като нашето с Росен Босев. Иначе в никакъв случай не бих си разрешила да се вмъкна в семейство, което има и две момчета, близнаци.
Само който е изживял същинските събития, същинските срещи, същинските раздели, единствено той може да знае какво са му коствали те… Купища, планини, гори от тествания сме претърпели. Борислав държа изпити, дойде в София, стана теоретичен помощник в Суходол, той е доста надарен психиатър. Но след измененията се хвърли в бизнеса, тъй като с психиатрия доста мъчно можеше да се устоя семейство.
– Има доста трудове праз годините, че Росен Босев не е могъл да те преживее и по тази причина се е стигнало до трагичната развръзка в живота му?
– Няма такова нещо! Ние се разделихме през 1973 година, по-късно той имаше доста други срещи, а от една прелестна синеока актриса Елена Димитрова му се роди прелестният наследник Росен Босев.
След това той имаше и други истории. Нашето беше детско другарство. От 1973 до 1988 година, когато той завърши с живота си, ние въобще не сме се виждали. Само от разкази на другари разбирах какво се случва. Алкохолът не прости на никого…
– Вярно ли е, че брачният партньор ти Борислав ти слага ултиматум: “До прага на дома ни ще бъдеш актриса… ”
– Да, тъкмо по този начин. Искаше да ми помогне, тъй като знаете, че актьорската природа е ужасно прочувствена и доста постоянно губиш непотребни обороти.
Затова той ми сподели: “В къщи ти си майката, дамата, домакинята, слугинята, любовницата – актриса си на открито, на работното място! ”. Но той е бил постоянно вярното ми странично око и най-верният ми фен. Това доста ме окуражи и гледах всичко сама да създавам и да изненадам на премиерата моето семейство, когато пристигна да ме гледа. До края на дните си една жена би трябвало да се потвърждава пред мъжа, с който живее. С доста функции съм се разделяла с много тъга в сърцето, просто тъй като не е било допустимо да съчетая уговорките си, само че не скърбя.
– Кой ти даде шанса да дебютираш в киното във филм като “Сватбите на Йоан Асен ”?
– Режисьорът Вили Цанков ме беше гледал в изпитен театър във ВИТИЗ. Обадиха ми се и ми споделиха да отида в Киноцентъра. Трябваше всеки ден да отивам на езда. Ако има нещо, за което да съм ужасно признателна на ориста, това е, че за този филм се научих ужасно добре да яхвам. Любовта ми към конете ще остане вечно.
Започнахме фотоси със сцена с Апостол Карамитев в една гора до Киноцентъра. И след една седмица, когато промиха материала, ми се обади Вили Цанков и ми сподели: “Ти си Белослава! ”. Това са били моите проби. Той не е търсил за ролята друга актриса, само че е желал да види по какъв начин заставам на екрана. Това беше необикновен снимачен интервал, срещнах се с най-великите артисти!
– Имаш ли мемоари, които няма да забравиш?
– Снимахме в Горталово на 40-градусова горещина. Героинята ми споделяше на Йоан Асен – Апостол Карамитев: “Ти не си ми татко! ”. А той трябваше да ми удари пестник. Направихме 7 дубъла. При последния на мен ченето ми се откачи! Много ме заболя! Започнах на роня тихи сълзи, а той ме прегръщаше, целуваше и ми говореше: “Анета, Анета, извинявай, само че по този начин се вживях, че съм бащата на тази непокорна Белослава! ”
С една бутафорна каляска трябваше да прелетим едни поляни с четири непокорни арабски коня. Отивах да ми показват сина на Теодор Комнин, за който желаеха да ме женят. Един от каскадьорите беше облечен с облеклата на Йоан Асен, който ме водеше, а аз бях стъпила от горната страна. В един миг, когато спряхме, видях, че съм сама на капрата! Колесницата се беше разпаднала, каскадьорът скочил, а аз с четирите коня съм летяла на двете останали колелета! А по време на фотосите към този момент бях бременна в третия месец! Нещо ме пазеше!
Случи се и друго доста ужасно.
Бяхме покрусени от гибелта на Апостол Карамитев
Той беше един от кумирите ми. Живееше на прилежащата улица до нас, Стефан Данаилов и Мария пък живееха на “Сан Стефано ” и всеки ден като ученичка излизах на терасата, с цел да мерна, в случай че мога, моите кумири.
След “Сватбите ” Въло Радев ме предложения в “Осъдени души ” за ролята на Американката, по Българска национална телевизия започваше един сериал, за който също ме канеха, само че не можех да приема точно поради бременността. Но когато се роди щерка ми, не бях на себе си от наслада и я кръстих Белослава, на героинята си в “Сватбите на Йоан Асен ”…
– Ролята на Венетка във кино лентата “От нищо нещо ” идва след спиране на кариерата ти поради раждането. В него си партнираш с другия си идол – Стефан Данаилов…
– Извикаха ме на кастинг. Всички ярки актриси сред 20 и 40 години участваха. Дори Катя Паскалева, тази невероятна актриса! Венетка беше нехарактерен облик за мен. Представете си момичето с плюшения тигър от центъра на София, което се чуди какво прави в провинцията, и тази плаха женица Венетка, която пържи кюфтетата и се мисли за Джейн Фонда в къщата със завити с найлони мебели, стресната от това какво ще кажат хората! Всичко това, което не съм аз като свободен дух, тъкмо противоположното трябваше да изиграя! Но аз постоянно съм се стремяла да одобрявам функции, които са радикално противоположни на характера ми, това е било предизвикателство за мен като актриса.
Когато Венетка падна в ямата, снимахме в “Младост ” 4. Беше декември месец, валеше сняг, минусови температури. Отгоре слагаха един найлон. Калорифер духаше, само че с тази нощничка, с която бях, нищо не помагаше.
Като се потопиш в облик, няма значение топло ли ти е, студено ли ти е, а и като си млад, бързо преодоляваш всичко. Всеки ден вземах гореща вана и това ме спаси…
– Съпругът ти по какъв начин “понесе ” голите фотоси?
– Тогава не беше признато артистите да се събличаме за щяло и нещяло. Като прочете сюжета, мъжът ми сподели: “Тук това няма да участва, нали, то така и така не прави работа! ”. Казах на режисьора Никола Рударов, а той ме прекъсна през смях:
“Като си си дала г*за чартърен, ще правиш, каквото би трябвало! ”
Естествено, че снимах по този начин, както той искаше. Режисьорът в последна сметка преценя. Едва на самата премиера мъжът ми изгледа въпросната сцена. Най-смешна беше моята свекърва, учителка. Колежките й почнали да подмятат: “Видяхме я, видяхме я снаха ти! ”. А тя ги контрирала: “Е, какво толкоз – тя единствено едната й гърда се мерна! ” /бурен смях/. Беше ме защитила…
– А кой те предложения в сериала “Връзки ”?
– Обади ми се Михаил Билалов и сценаристката. Казаха ми, че тъкмо аз съм подобаващият типаж за неговата майка, някогашната актриса, която си пада по чашката. С Мишо се познаваме преди да замине за Франция. Той беше млада, изгряваща звезда в спектакъл “София ” тогава. Прочетох ролята и взех решение, че си заслужава да опитам, тъй като героинята отново нямаше нищо общо с мен самата. А и разговорът доста ми хареса.
– Коя сцена те развесели най-вече?
– С този пандизчия, който Фелина искаше да си вкара в леглото, а той открадна кожените й палта /смях/!
През януари чакаме продължението на сериала. Започваме фотосите. Фабулата е доста забавна.
– През лятото ти снимаше в Синеморец и в комедията “Летовници ” с режисьор Ивайло Пенчев…
– Там също бяхме атрактивна, ярка актьорска компания – Малин Кръстев, Филип Аврамов и брачната половинка му – Милена Аврамова, Китодар Тодоров и Станимир Гъмов… В сюжета има любовни триъгълници, които водят до смешни обрати и доста смях.
Героинята ми е остаряла мома, реститутка, която изпада в страхотни завършения. Връща се в дребен фамилен хотел, където преди време е срещнала своята огромна, само че неосъществена обич.
– Имаш безчет запаметяващи се функции в театъра. Не се съгласяваш да играеш с различен сътрудник в постановката “Всяка година по същото време ”, откакто Тодор Колев си отива от този свят…
– Най-добрият ми сътрудник в театъра е Тодор Колев. Имах щастието да си партнирам с него в “Догодина по същото време ”, която играхме 9 сезона. Авторът написа продължението: “Всяка година по същото време ”. Играхме го за жал единствено сезон и половина, защото подлата болест отнесе Тодор Колев. Не можех въобще да си показва да сменя колегата, единствено и единствено аз да продължа, защото всичко беше направено от нас двамата. Това са неписани правила, които съблюдавам. Предателството не ми е познато. Компромисът постоянно се връща като бумеранг.
– Затворихте ресторанта си “Гара за двама ” на ул. “Бенковски ”…
– Да, банкрутира “Гара за двама ”. На 27 кв. м работеше 9 души личен състав, не можехме да смогнем да плащаме осигуровките. Моята другарка и колежка Емилия Гиргинова продължи в този бизнес с нейното семейство. Миналата година есента тя е отворила отново ресторант “Гара за двама ”, изпозвайки нашето лого. Но не е съумяла да ме откри, с цел да ми каже, че има това желание /смее се/! Ами телефонните връзки от време на време не са положителни, сподели тя пред мен. Пожелавам й триумф!
– А Лилия Герасимова, вдовицата на Луканов, нали и тя имаше присъединяване в този бизнес?
– Това е вуйната на Емилия и тази превъзходна жена Лилия Герасимова й се притече на помощ като ценител на кухни, на жанр. А и Емилия искаше да я измъкне от депресията, след всички несгоди, които се случиха във семейството й. Да има къде да излезе, да прави нещо… Когато се реализира “Гара за двама ”, Лилия присъстваше 1 месец в Търговския указател, след което сподели, че не може да се занимава повече. Ние с Емилия двете държахме ресторанта 12 години. Едва кретахме, то си беше единствено за престиж… Идеята беше да събираме другари.
– Със брачна половинка си сте претърпели, казваш, купища, планини, гори от изпитания… След нещастието, която се случи с неговите родители във Враца успяхте ли най-малко малко да се съвземете?
– Това не се преодолява, почтено казано /дълго безмълвие /… Мъжът ми побеля за една нощ след убийството на родителите му! Те бяха ужасно привързани, патриархатът беше неповторим. Карма… Това момиче ходеше да им оказва помощ в семейството, да пазари заран, тъй като свекърва ми имаше световъртежи. Препоръча ни я непосредствен другар, само че той не е знаел, че момичето ще развие такива психози! Нещо си е въобразила, какво, ние не знаем. Като заминавахме за Америка, й споделих, че след това ще ги вземем в София. Явно тогава нещо в нея се е отключило. Не знам. И не желая да знам.
11 години това момиче, килърката, си беше на независимост и можеше да пристигна и пред театъра и под дърво и камък. След като отишла в болничното заведение да я превържат, тъй като се била наранила с ножа, с който намушкала свекър ми, я попитали: “Какво се е случило? ” Тя дала отговор: “Играчка – плачка! ” “Как се казвате: “Анета ”.
– Тя е отишла на доктор след касапницата, която е сътворила?!
– Истината е такава, ча в случай че се напише разказ или сюжет по нея, ще наподобява недействителен! Но дано не отваряме тази жестока рана в душата ми…
И ние не можем да повярваме. Като си пристигна моят зет, който живее в Германия, сядаме тримата с по чаша вино и се обръщаме към тях на небето! Те бяха неповторимо семейство…
– Интересувате ли се какво става с тази жена? Не е ли имало миг, когато сте желали отплата?!
– Не, не. Кои сме ние да раздаваме правораздаване? Така, както в гората има сухи клончета, има и живи дървета… Не можем ние да раздаваме правораздаване. Ако всеки човек стартира да раздава правораздаване, земята би трябвало да приключи…
Но единствено когато човек мине през такава история, която е надълбоко персонална, такава, че не може да се опише, осъзнава какъв брой е скъп индивидът до него. Защото единствено в такива компликации можеш да схванеш кой непознат, кой собствен.
– А ти беше компактно до брачна половинка ти…
– Аз съм постоянно до него. И в неточности, и в правди. Защото това е моят човек.
Едно изявление на Валерия КАЛЧЕВА
