Активисти на „Грийнпийс“ – България се срещнаха с новите депутати

Активисти на „ Грийнпийс “ – България се срещнаха с новите депутати тъкмо преди те да положат клетва в първия работен ден на 47-ото Народно заседание. Природозащитниците обясниха на народните представители, че водните богатства на България са подложени на огромен напън от въглищната промишленост и желаеха парламентаристите да поемат ангажимент за справяне с казуса. Депутатите алегорично получиха и по една бутилка „ Въглищна вода “, напълнена от водни басейни, които са нечисти или в риск от привършване поради употребата от бранша. „ Данните от проучвания са безапелационни. Водите на България са замърсявани и мощно експлоатирани от въглищната промишленост. Ако тази обстановка скоро не се промени, рискуваме основаване на дълготраен дефицит на вода за потребностите на екосистемите. Затова и през днешния ден призовахме новите народни представители да одобряват студената вода и да заложат по-ранна дата за излизане от въглищната взаимозависимост – до 2030 година, “ съобщи Меглена Антонова, началник на акциите на „ Грийнпийс “ – България. Сред парламентарните групи, които стопираха за диалог с деятелите бяха тези на: „ Продължаваме промяната “ (голяма част от групата, в това число Кирил Петков, Настимир Ананиев, Даниел Лорер, Александър Дунчев)
ГЕРБ (Даниел Митов, Екатерина Захариева, Христо Терзийски)
„ ИТН “ (цялата парламентарна група);
„ Демократична България “ (Ивайло Мирчев, Владислав Панев, Зорница Стратиева)
„ Възраждане “ (Костадин Костадинов и др.)
Много от депутатите взеха и бутилки. Народните представители се съгласиха, че опазването на водите на България, както и бъдещето на енергетиката ни са от огромна значимост, само че към момента никой не е поел ангажимент за по-ранната дата за излизане от въглищната взаимозависимост през 2030 година
Служебният вицепремиер Атанас Пеканов също взе бутилка и съобщи поддръжка, само че не даде съответна поръчка за ангажиране с по-ранна от оповестената като индикативна от него и служебния министър председател Стефан Янев 2038 г. Специалната серия „ Въглищна вода “ включва общо 7 разнообразни типа вода от басейни, които са или изложени на замърсяване, или екологичните водни минимуми в тях са наранени поради огромните количества вода, употребявани от въглищната промишленост, и климатичната рецесия. Това са язовирите „ Розов бунар “ и „ Овчарица “ и реките Струма, Разметаница, Сазлийка, Тунджа, Марица. От „ Грийнпийс “ – България напомнят, че през 2021 година са изготвили два научни отчета, които демонстрират сериозния напън, под който се намират водите на България от въглищната промишленост, както във връзка с замърсяване, по този начин и във връзка с експлоатиране на водните запаси.
От организацията напомнят и че служебното държавно управление заложи 2038 година като „ индикативна “ последна дата за потреблението на въглища в Националния проекта за възобновяване и резистентност. Според природозащитниците обаче дата е в прорез с рекомендациите на интернационалната научна общественост и поетите задължения по интернационалните контракти като Парижкото съглашение за климата. За да се задържи международната температура до 1,5°C и по този начин да се избегне стремглаво задълбочаване на климатичната рецесия, както и с цел да бъдат пощадени българските води, е належащо крайната дата за въглищата – най-замърсяващото и допринасящо за парниковите излъчвания изкопаемо гориво – да е не по-късно от 2030 година, изясняват еколозите.