Израел-Ливан: Хизбула развява червените знамена на войната
Активиране на единствената мощ, която към този момент е побеждавала Израел, и сюжетите за районен Армагедон в Близкия изток
През последните дни измежду нормалните жълти флагове и ленти на извънредно войнствената ливанска Хизбула все по-често стартират да проблясват червени атрибути, което на езика на знаците на това придвижване значи навлизането му във етапа на „ война и отмъщение “.
Засега единствено обособени подразделения на тази шиитска партия ги разгласяват. Когато те се разпространят по цялата северна граница на Израел от Ливан, това ще значи, че и Хизбула е влезнала в огромна война с еврейската страна на страната на Хамас.
Това ще отвори портите на районен Армагедон, защото едноименната библейска котловина се намира напълно покрай тези места. Вероятността други близкоизточни страни да бъдат въвлечени в него остава много висока. Иранският президент Раиси преди малко разгласи, че Израел в Газа е „ прекрачил всички червени линии “ и затова може да бъде обект на изненадващи офанзиви всеки миг.
Съединените щати към този момент употребяват всички вероятни канали, с цел да предупредят Иран и покровителстваната от тях Хизбула, да не посмеят да се намесят в спора, заплашвайки ги с всички мислими и невъобразими наказания. Израел, с нормалната си бравада в последно време, заплашва да „ бомбардира “ Ливан до връщането му в каменната епоха.
Зад показното им всемогъщество обаче се крият съществени /и реални/ опасения, че израелската ЦАХАЛ и нейните американски съдружници при всички случаи ще се сблъскат с доста съществени проблеми, в случай че Хизбула въпреки всичко излезе на бойната сцена.
Например в проверяващия материал на New York Times, цитиращ надеждни източници в Държавния департамент, прозвуча сензационно, че главното наличие на последните контакти сред държавния секретар Блинкен и президента Байдън с израелците е било да ги възпират от желанията им да стартират превантивна офанзива по Хизбула.
Белият дом разбра, че израелската военна върхушка е създала проект, убеждавайки него и Нетаняху, съгласно който нахлуването в Газа ще бъде осъществено единствено като отклонение на вниманието, до момента в който главният предпазен удар на ЦАХАЛ ще бъде нанесен по Ливан и Хизбула като извънредно по-сериозна мощ от Хамас. Липсата на солидни мотиви и аргументи за това не притесняваше никого, тъй като те постоянно могат да бъдат измислени и по-късно „ разтръбени от Военновъздушни сили “.
Във Вашингтон бяха много разтревожени, смятайки, че и той ще би трябвало да се намеси в това рисковано и доста скъпо начинание. Блинкен прекара „ цялата нощ “ (7,5 часа), с цел да убеждава Нетаняху да се откаже от проекта си, само че едвам Байдън най-сетне го убеди. Израелският министър председател се съгласи с американците и подчинените му генерали, изключително министърът на защитата Йоав Галант, станаха „ гневни “ от това дезертиране.
Защо подобен действителен боязън от едно всъщност тясно локално придвижване, което като цяло е доста надалеч от военния капацитет на тези, които провокира. Работата е там, че през последните десетилетия тя трансформира планинския южен Ливан в толкоз „ корав орех “, че не е елементарно да се счупи даже благодарение на най-модерните оръжия.
Това не са пясъците на Газа, а скали, в които благодарение на тежка минна техника е изсечена очевидно, а не скрито с кирка и лопата, като палестинците, една от най-модерните защитни тунелни системи в света.
Според профилираните военни издания той е планиран и основан от експерти от КНДР по модела на техните структури на 38-ия паралел на Корейския полуостров, считан за „ осмото знамение на света “ в региона на отбранителното строителство. Американските военни специалисти не споделят арогантността на израелските си сътрудници по отношение на лекотата на разтрошаване на тези укрепления.
В естествени времена Хизбула, чиито синове, сходно на казаците, стартират да учат военна просвета от 7-годишна възраст, държи под оръжие към 20 хиляди бойци; когато бъдат мобилизирани, техният брой може да нарасне до 100 хиляди.
Командването на ЦАХАЛ явно се е пробвало да да предотврати тези събития и яростта му, че дейностите му са осуетени, е разбираема. Досега Хизбула съвсем несъмнено се е мобилизирала изцяло, разпределяйки оръжия, активирайки отбранителни и информационни системи, запечатвайки входовете на всички убежища и заемайки бойни позиции.
За разлика от опита на Хизбула в последната й война с Израел през 2006 година, когато нейните въздушни бомбардировки засегнаха съществено шиитското население на Южен Ливан, този път, съдейки по пресата в страната, тя извърши огромна евакуация на цивилното си население навътре в страната и в прилежащата Сирия.
Оттам надлежно отрядите, воювали на страната на Дамаск, на собствен ред се връщат в родината си. Според прегледите и оценките, те са били най-боеспособните там. Жителите на най-големия шиитски квартал в Бейрут Дахие даже бяха помолени краткотрайно да изоставен домовете си.
Тази война – „ Втората ливанска война “ – апропо, се счита за най-безславната в историята на Израел. С желанието да довърши Хизбула и да доближи река Литани, ЦАХАЛ се забута в гранични боеве, загуби до 50 танка и няколкостотин бойци и в последна сметка бе заставен да се отдръпна.
По време на процеса тогавашният министър-председател Йехуд Олмерт единствено като по знамение избегна правосъдна присъда по този въпрос, само че по-късно я получи по друг метод. Не се ли връща неговата орис и към настоящия началник на държавното управление Нетаняху?
Оттогава Хизбула стана още по-силна. Тъй като е „ страна в страната “ и управлява някои от морските пристанища на Ливан, както и част от границата със Сирия, той внася оръжия от целия свят, най-вече от Иран, без особени спънки.
Неговият боеприпас от ракети и ракетни снаряди се прави оценка на 200 хиляди (20 пъти повече от Хамас), и това не са „ касами “, направени от водопроводни тръби, а фабрични артикули, в това число балистични. Това, което се случи в Южен Израел, принуждавайки десетки хиляди хора да бягат, може да се случи още веднъж в Северен Израел с доста по-сериозни последствия.
В допълнение, Хизбула получи обилие от съвременни ПТРК и ПЗРК системи, в това число американски от Украйна, което й разрешава дейно да възпира израелската бронирана техника, както и да принуждава самолетите да останат на височини, които затрудняват точното бомбардиране.
И въпреки всичко остава неразбираем въпросът при какви условия Хизбула може едностранно да стартира широкомащабна интервенция против Израел. Изданието Al-Monitor допуска, че главната му цел до момента е била да забави или предотврати сухопътна атака на ЦАХАЛ в Газа, като в същото време „ разясни на Съединените щати, че те и други подкрепяни от Иран групировки няма да разрешат Хамас да бъде надвит елементарно “. Но напрежението по продължение на 120-километровата южна граница на Ливан нараства, както и опасността от верижна реакция.
Тези местни конфликти, които към този момент се случват по ливано-израелската граница, евентуално ще причинят повече вреди на ЦАХАЛ, в сравнение с Хизбула. Факт е, че Израел е построил система от ясно забележими фундаментални кули и локатори на северните си граници за наблюдаване, събиране на данни и връзка. Сега Хизбула много елементарно ги „ гаси ” един по един с дребни прецизни муниции.
ЦАХАЛ не може да отговори със същото, защото заради трудностите, които непрекъснато слага, е построила скрита система за наблюдаване, въпреки и не доста мощна, само че много сложна за разкриване и поразяване. Така световното преимущество ненадейно се обръща в противоположна посока.
ЦАХАЛ, в отговор, не намира нищо по-добро от това да изгаря гори и села по границата с фосфорни муниции, с цел да улесни видимостта на вероятното нахлуване на врага, без да предизвиква доста щета на Хизбула, само че нервира популацията и от двете страни.
Много евентуален е и разновидността, при който Израел, без да изчака системата му за наблюдаване на Хизбула да бъде изцяло „ изгасена “, да нападна самичък. Въпреки обстоятелството, че удобният миг е пропуснат. Така или другояче главните опасности от районен спор, който като фуния ще засмуква в себе си все нови и нови страни, в този момент се образуват главно в тази зона.
Израел не би трябвало да чака момента, когато Хизбула ще окачи червени флагове на цялата си територия, а по-скоро да договаря другарски с всички.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
През последните дни измежду нормалните жълти флагове и ленти на извънредно войнствената ливанска Хизбула все по-често стартират да проблясват червени атрибути, което на езика на знаците на това придвижване значи навлизането му във етапа на „ война и отмъщение “.
Засега единствено обособени подразделения на тази шиитска партия ги разгласяват. Когато те се разпространят по цялата северна граница на Израел от Ливан, това ще значи, че и Хизбула е влезнала в огромна война с еврейската страна на страната на Хамас.
Това ще отвори портите на районен Армагедон, защото едноименната библейска котловина се намира напълно покрай тези места. Вероятността други близкоизточни страни да бъдат въвлечени в него остава много висока. Иранският президент Раиси преди малко разгласи, че Израел в Газа е „ прекрачил всички червени линии “ и затова може да бъде обект на изненадващи офанзиви всеки миг.
Съединените щати към този момент употребяват всички вероятни канали, с цел да предупредят Иран и покровителстваната от тях Хизбула, да не посмеят да се намесят в спора, заплашвайки ги с всички мислими и невъобразими наказания. Израел, с нормалната си бравада в последно време, заплашва да „ бомбардира “ Ливан до връщането му в каменната епоха.
Зад показното им всемогъщество обаче се крият съществени /и реални/ опасения, че израелската ЦАХАЛ и нейните американски съдружници при всички случаи ще се сблъскат с доста съществени проблеми, в случай че Хизбула въпреки всичко излезе на бойната сцена.
Например в проверяващия материал на New York Times, цитиращ надеждни източници в Държавния департамент, прозвуча сензационно, че главното наличие на последните контакти сред държавния секретар Блинкен и президента Байдън с израелците е било да ги възпират от желанията им да стартират превантивна офанзива по Хизбула.
Белият дом разбра, че израелската военна върхушка е създала проект, убеждавайки него и Нетаняху, съгласно който нахлуването в Газа ще бъде осъществено единствено като отклонение на вниманието, до момента в който главният предпазен удар на ЦАХАЛ ще бъде нанесен по Ливан и Хизбула като извънредно по-сериозна мощ от Хамас. Липсата на солидни мотиви и аргументи за това не притесняваше никого, тъй като те постоянно могат да бъдат измислени и по-късно „ разтръбени от Военновъздушни сили “.
Във Вашингтон бяха много разтревожени, смятайки, че и той ще би трябвало да се намеси в това рисковано и доста скъпо начинание. Блинкен прекара „ цялата нощ “ (7,5 часа), с цел да убеждава Нетаняху да се откаже от проекта си, само че едвам Байдън най-сетне го убеди. Израелският министър председател се съгласи с американците и подчинените му генерали, изключително министърът на защитата Йоав Галант, станаха „ гневни “ от това дезертиране.
Защо подобен действителен боязън от едно всъщност тясно локално придвижване, което като цяло е доста надалеч от военния капацитет на тези, които провокира. Работата е там, че през последните десетилетия тя трансформира планинския южен Ливан в толкоз „ корав орех “, че не е елементарно да се счупи даже благодарение на най-модерните оръжия.
Това не са пясъците на Газа, а скали, в които благодарение на тежка минна техника е изсечена очевидно, а не скрито с кирка и лопата, като палестинците, една от най-модерните защитни тунелни системи в света.
Според профилираните военни издания той е планиран и основан от експерти от КНДР по модела на техните структури на 38-ия паралел на Корейския полуостров, считан за „ осмото знамение на света “ в региона на отбранителното строителство. Американските военни специалисти не споделят арогантността на израелските си сътрудници по отношение на лекотата на разтрошаване на тези укрепления.
В естествени времена Хизбула, чиито синове, сходно на казаците, стартират да учат военна просвета от 7-годишна възраст, държи под оръжие към 20 хиляди бойци; когато бъдат мобилизирани, техният брой може да нарасне до 100 хиляди.
Командването на ЦАХАЛ явно се е пробвало да да предотврати тези събития и яростта му, че дейностите му са осуетени, е разбираема. Досега Хизбула съвсем несъмнено се е мобилизирала изцяло, разпределяйки оръжия, активирайки отбранителни и информационни системи, запечатвайки входовете на всички убежища и заемайки бойни позиции.
За разлика от опита на Хизбула в последната й война с Израел през 2006 година, когато нейните въздушни бомбардировки засегнаха съществено шиитското население на Южен Ливан, този път, съдейки по пресата в страната, тя извърши огромна евакуация на цивилното си население навътре в страната и в прилежащата Сирия.
Оттам надлежно отрядите, воювали на страната на Дамаск, на собствен ред се връщат в родината си. Според прегледите и оценките, те са били най-боеспособните там. Жителите на най-големия шиитски квартал в Бейрут Дахие даже бяха помолени краткотрайно да изоставен домовете си.
Тази война – „ Втората ливанска война “ – апропо, се счита за най-безславната в историята на Израел. С желанието да довърши Хизбула и да доближи река Литани, ЦАХАЛ се забута в гранични боеве, загуби до 50 танка и няколкостотин бойци и в последна сметка бе заставен да се отдръпна.
По време на процеса тогавашният министър-председател Йехуд Олмерт единствено като по знамение избегна правосъдна присъда по този въпрос, само че по-късно я получи по друг метод. Не се ли връща неговата орис и към настоящия началник на държавното управление Нетаняху?
Оттогава Хизбула стана още по-силна. Тъй като е „ страна в страната “ и управлява някои от морските пристанища на Ливан, както и част от границата със Сирия, той внася оръжия от целия свят, най-вече от Иран, без особени спънки.
Неговият боеприпас от ракети и ракетни снаряди се прави оценка на 200 хиляди (20 пъти повече от Хамас), и това не са „ касами “, направени от водопроводни тръби, а фабрични артикули, в това число балистични. Това, което се случи в Южен Израел, принуждавайки десетки хиляди хора да бягат, може да се случи още веднъж в Северен Израел с доста по-сериозни последствия.
В допълнение, Хизбула получи обилие от съвременни ПТРК и ПЗРК системи, в това число американски от Украйна, което й разрешава дейно да възпира израелската бронирана техника, както и да принуждава самолетите да останат на височини, които затрудняват точното бомбардиране.
И въпреки всичко остава неразбираем въпросът при какви условия Хизбула може едностранно да стартира широкомащабна интервенция против Израел. Изданието Al-Monitor допуска, че главната му цел до момента е била да забави или предотврати сухопътна атака на ЦАХАЛ в Газа, като в същото време „ разясни на Съединените щати, че те и други подкрепяни от Иран групировки няма да разрешат Хамас да бъде надвит елементарно “. Но напрежението по продължение на 120-километровата южна граница на Ливан нараства, както и опасността от верижна реакция.
Тези местни конфликти, които към този момент се случват по ливано-израелската граница, евентуално ще причинят повече вреди на ЦАХАЛ, в сравнение с Хизбула. Факт е, че Израел е построил система от ясно забележими фундаментални кули и локатори на северните си граници за наблюдаване, събиране на данни и връзка. Сега Хизбула много елементарно ги „ гаси ” един по един с дребни прецизни муниции.
ЦАХАЛ не може да отговори със същото, защото заради трудностите, които непрекъснато слага, е построила скрита система за наблюдаване, въпреки и не доста мощна, само че много сложна за разкриване и поразяване. Така световното преимущество ненадейно се обръща в противоположна посока.
ЦАХАЛ, в отговор, не намира нищо по-добро от това да изгаря гори и села по границата с фосфорни муниции, с цел да улесни видимостта на вероятното нахлуване на врага, без да предизвиква доста щета на Хизбула, само че нервира популацията и от двете страни.
Много евентуален е и разновидността, при който Израел, без да изчака системата му за наблюдаване на Хизбула да бъде изцяло „ изгасена “, да нападна самичък. Въпреки обстоятелството, че удобният миг е пропуснат. Така или другояче главните опасности от районен спор, който като фуния ще засмуква в себе си все нови и нови страни, в този момент се образуват главно в тази зона.
Израел не би трябвало да чака момента, когато Хизбула ще окачи червени флагове на цялата си територия, а по-скоро да договаря другарски с всички.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ