Акрополът и Източната порта на Филипопол заблестяха след реставрация за

Акрополът и Източната врата на Филипопол заблестяха след реституция за 10 млн. лв.
Обекти от международна големина. Така могат да бъдат избрани Небет тепе, наричано още Акрополът на Филипопол, и Източната врата.
Двата антични обекта скоро ще се превърнат в най-големите
туристически атракции на втория български град. Реставрацията им лиши години, като мина през комплицирани съгласувания, археологически изследвания и възстановителни действия, съпроводени с редене на камък по камък. Преди това десетилетия наред тънеха в плевели и шубраци. Археолози си спомнят по какъв начин през 1994 година при провеждането на
Студентските филипополски седмици дни наред бъдещи историци чистеха плевели от античните артефакти, с цел да могат да ги покажат на задграничните сътрудници.
Това е минало, в този момент Небет тепе и Източната врата блестят по несравним метод и следва откриването им.
Те станаха привлекателни след реализирането на огромния план
„ По крепостните стени на Филипопол “. Общият бюджет е 9,3 млн. лв., от които 6,9 млн. са безплатна финансова помощ от Оперативна стратегия „ Региони в напредък “, а останалите – от Фонда за устойчиви градове.
Безспорно най-важният за историята е комплексът Небет тепе,
където се заражда животът и има непрестанно населяване от праисторически времена до наши дни. Някои го дефинират като връстник на Троя, която от дълго време не съществува. За най-ранните интервали на обитаване на Небет тепе IV – II хилядолетие преди Христа, данните са нищожни, само че се приема, че тук е съществувал тракийски паметен център (XII – VI в. прочие Хр.), а по-късно и населено място.
Разрастването и разцветът се свързват с акциите на Филип II през 351 година прочие Хр. в Тракия,
когато завладява града и му дава името си. Укрепленията и владетелите се сменят в идващите столетия. След настаняването на римските войски през I век стартира градежът на крепостната стена, която би трябвало да пази Трихълмието.
Сега тя е експонирана и осветена нощем.
В съхранените през днешния ден остатъци могат да се видят няколко строителни интервала: Тракийски – V-I в. прочие Хр., Римски – I – IV в., Ранновизантийски – V – VI в., Средновековие – IX – XIV в., Османски – XV – XIX в.
Името Небет е турско и значи стражица.
Всички останки са експонирани сред зеленина и осветени нощем, изградени са площадки,
сложена е ажурна ограда, подредени са пейки. Последните разкопки бяха осъществени от София Христева. С доста съхранени и изтънчено експонирани артефакти е Източната врата на Филипопол, която са намира в подножието на Трихълмието.
Тя е прегледен учебник по археология, защото се наблюдават интерести пластове
от елинистическата и римската ера. Преди години там е открит фамозният фриз на здравеносните божества отпред с Асклепий. Паметникът е оголен през 1976-1978 година, само че в последните години беше в допълнение изследван.
Добре непокътната е широката антична улица, архитектурните детайли в римо-коринтски жанр,
останките от прилежащи здания. Тя е от II век, съгласно непокътнати надписи строителството є се датира към 172 година при император Марк Аврелий. Оттук е минавал пътят към Константинопол. Самата врата по проект е с главен централен вход и два дребни.
„ Портата е един от входовете в античния град, където е непокътната най-широката антична улица
с размери от 13 метра. Тя е свързвала Източната врата с пристанището на река Хеброс, която в тези времена е била плавателна. Функционирала е по време на императорите Марк Аврелий и Луций Комод през II – III век “, разказва реставраторът на обекта Никола Стоянов.
По думите му това е един от най-благодатните обекти, защото са непокътнати доста истински материали.
Издигната е колонада с фриз, архитрави и каменни градежи.
Лапидарно са експонирани мраморни фрагменти в зелена среда.
Целта на реставрацията на Небет тепе и Източната врата е двете атракции да бъдат налични за целогодишно посещаване.