Изненадващият произход на колумбийската традиционна музика
Акордеонът идва в Колумбия в средата на XIX век на борда на немските търговски кораби, които идват в Гуахира - най-северната част на Южна Америка. Германските моряци търгуват своите музикални принадлежности, измежду които попада и акордеонът, с колумбийците в подмяна на храна и други артикули.
Когато германците се връщат в родината си, те нямат престава, че в действителност неумишлено слагат основите на трайно завещание . Не минава дълго време локалните трубадури да включат акордеона в репертоарите си и колумбийските поети да последват образеца им.
Основите
Постепенно акордеонът се трансформира в един от най-важните принадлежности в обичайна музика в северните елементи на Колумбия , заменяйки даже колумбийската флейта (наречена gaita), като главен инструмент.
Акордеонът съумява да съчетае по необикновен метод своя друг тон с тези на локалните принадлежности, като caja (колумбийска версия на бонго барабан) и guacharaca (оребрен дървен инструмент, който се разтърква с нещо като вилица за производство на трептящ звук). Въпреки че френски и италиански акордеони също се популяризират в Колумбия, немският акордеон с марка Hohner се постанова в страната и се оказва най-подходящ за гласовитостта на колумбийския артист.
Акордеонът и вайенатото
Звучните ритми и поетичните текстове на обичайна музика вайенато бързо притеглят акердоена в творчеството си, който става наложителен музикален инструмент на жанра. Днес, повече от 150 години след идването му в страната, немският акордеон се е трансформирал в неразделна част от репертоара на колумбийския актьор.
Авторът и притежател на Нобелова премия Габриел Гарсия Маркес се афишира за огромен обожател на жанра вайенато. Писателят даже дефинира своя шедьовър " Сто години самотност " като " вайенато ария от 400 страници " , написа BBC.
В наши дни акордеонът в Колумбия е толкоз известен, че даже децата желаят музикалния инструмент като подарък за Коледа, като към този момент освен северните, а съвсем всички райони в страната, се любуват на звуците на акордеона с музиката на вайенатото.
През 2015 година обичайна колумбийска музика вайенато е записана в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Колумбийците пък означават своята обич към музикалния род всяка пролет с празника Фестивала на легендата на вайенато (Festival de la Leyenda Vallenata).
Когато германците се връщат в родината си, те нямат престава, че в действителност неумишлено слагат основите на трайно завещание . Не минава дълго време локалните трубадури да включат акордеона в репертоарите си и колумбийските поети да последват образеца им.
Основите
Постепенно акордеонът се трансформира в един от най-важните принадлежности в обичайна музика в северните елементи на Колумбия , заменяйки даже колумбийската флейта (наречена gaita), като главен инструмент.
Акордеонът съумява да съчетае по необикновен метод своя друг тон с тези на локалните принадлежности, като caja (колумбийска версия на бонго барабан) и guacharaca (оребрен дървен инструмент, който се разтърква с нещо като вилица за производство на трептящ звук). Въпреки че френски и италиански акордеони също се популяризират в Колумбия, немският акордеон с марка Hohner се постанова в страната и се оказва най-подходящ за гласовитостта на колумбийския артист.
Акордеонът и вайенатото
Звучните ритми и поетичните текстове на обичайна музика вайенато бързо притеглят акердоена в творчеството си, който става наложителен музикален инструмент на жанра. Днес, повече от 150 години след идването му в страната, немският акордеон се е трансформирал в неразделна част от репертоара на колумбийския актьор.
Авторът и притежател на Нобелова премия Габриел Гарсия Маркес се афишира за огромен обожател на жанра вайенато. Писателят даже дефинира своя шедьовър " Сто години самотност " като " вайенато ария от 400 страници " , написа BBC.
В наши дни акордеонът в Колумбия е толкоз известен, че даже децата желаят музикалния инструмент като подарък за Коледа, като към този момент освен северните, а съвсем всички райони в страната, се любуват на звуците на акордеона с музиката на вайенатото.
През 2015 година обичайна колумбийска музика вайенато е записана в листата на ЮНЕСКО за нематериалното културно завещание. Колумбийците пък означават своята обич към музикалния род всяка пролет с празника Фестивала на легендата на вайенато (Festival de la Leyenda Vallenata).
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ