Жертвите на аборта или как правото на жената да избира се бори с правото на живот
Ако затегнете " гайките " на идеалите прекомерно крепко, това може да приключи с покруса. Например с американска покруса. Спомняте ли си по какъв начин беше при Теодор Драйзър, американски публицист, известен в Съюз на съветските социалистически републики? Той е „ обичайно момче “ от обичайно семейство (проповедници, а не някакви аху-иху). Тя е скромна работничка, с която може да имаш връзка, само че за която не би трябвало да се жениш, тъй като се обрисува по-изгодна партия. Дори макар бременността на „ простачката “. Вярно, „ закъсала “ е но по своя виновност – да е внимавала.
Е, и щом една простачка пречи на " американската фантазия ", би трябвало да бъде убита. Но всичко свършва за основния воин прекомерно печално - на електрическия стол. Тоест, „ Американска покруса “ приключва с благополучен край, справедливостта спечелва.
Но в случай че при започване на ХХ век абортите бяха позволени в Съединените щати и публичното мнение щеше да бъде по-толерантно към тях, тогава „ американската покруса “ можеше да не се случи. Има обаче и различен метод да го избегнете - да въведете ред в половите си връзки. Но хората, както знаете, от всички варианти най-често избират тази, която е най-лицемерната.
През целия двадесети век американското общество въпреки всичко не съумя да вземе решение по отношение на аборта. Нито по този начин, извинете за израза, нито другояче. Странно е, че у нас тези морални и етични терзания се третират прекомерно надменно – споделят, че се тормозят за нелепости – обръщайки внимание единствено на гей парадите в тази ниша на публичния живот (където става дума „ за секса и неговите последствия “). И ето я тази, другата страна. По отношение на " идеалите ", ценностните основи, по този начин да се каже. Странно е, че „ идеалокрепителите “ още не са се развълнували по тази част. Да вземем за разглеждане един образец.
Сега още веднъж настава значим миг: Върховният съд (у тях това е нещо като нашия Конституционен съд) преразгледа личното си решение от 1973 година (делото Рoу против Уейд), което подсигурява правото на дамите в Съединените щати да правят аборт на федерално равнище.
Сега ще зависи от щатите да решат по какъв начин да го ползват. Тук си коства да напомним, че Съединените щати по доста въпроси на вътрешната политика към момента са по-близо до конфедерация, в сравнение с до федерална страна. Мисури, да вземем за пример, към този момент забрани абортите.
Трябва да се каже, че и законодателите, и съдиите в Америка знаят по какъв начин да пишат своите актове по подобен метод, че за тяхното осъществяване не е належащо да се пишат „ подзаконови актове “ от незнайни служители, какъвто е казусът при нас, където законодателите пишат не толкоз закони, колкото " резолюции " в общ проект. Разбира се, има нещо „ протестантско “ в тази щателна придирчивост.
И по този начин, в постановлението от 1973 година беше в детайли посочено, че решението за период до 12 седмици се взема единствено от самата жена и никой не може да й забрани да прекъсне бременността. През втория триместър щатите могат да постановат „ рационални ограничавания “ на абортите. През третия триместър абортът е вероятен единствено при положение на опасност за живота или здравето на майката.
През 1993 година Върховният съд дефинира и интервала, след който плодът се смята за жизнерадостен, т.е., когато може да оцелее независимо отвън матката, - 22-24 седмици.
Съвременната медицина е в положение да „ отгледа “ такива бебета. Това е значимо: в действителност актуалната медицина отива на помощ на ултраконсерваторите, помагайки да се преразгледат „ демократичните настройки “ от интервала на половата гражданска война.
През последните три десетилетия неспокойните консервативни политици (републиканци) в разнообразни щати правеха многократни опити да лимитират правото на аборт. Например, от момента, в който плодът има сърцетуптене (шест седмици). Редица щати вкараха спомагателни ограничавания за лекарите, извършващи аборти, до момента в който други се пробваха в действителност да анулират решението от 1973 година Но към този момент без триумф. Въпреки това тези хора не се отхвърлиха, те продължиха да се борят десетилетия „ за идеалите “ от времето на Теодор Драйзер.
След анулацията на решението на Върховния съд от 1973 година Америка ще бъде разграничена. В към половината щати (22), където републиканците са на власт, абортите ще бъдат неотложно неразрешени, както в Мисури, в 16 (там ръководят демократите) това право ще бъде съхранено, другите още не са решили.
Можете ли да си визиите сходно разединение по мирогледни правила в някоя друга страна? При опазване на единството на нацията на основата на доста други фундаментални полезности, само че и политически, стопански и други правила. Къде са тогава границите на такова единение? Това единствено по себе си е забавен въпрос за актуалното общество. На какво се опира той?
Повече за единството (монолитно, схваща се) или повече за разнообразието, чак до " цветовете на дъгата "? Или различен въпрос: по какъв начин по този начин при започване на 21-ви век има възобновяване на полезности отпреди век и повече? Но и на нова „ софтуерна основа “: в края на краищата се появиха най-новите контрацептиви, набъбна грамотността на хората по тези въпроси.
И най-после, има нови благоприятни условия за " еластичност ". Можете да отидете да извършите аборт в различен щат, да вземем за пример. И тогава цялата „ реституция “ се срутва, нали? Или това важи единствено за бедните, които нямат опцията да обикалят щати, градове и места, търсейки малки врати? Например през 2019 година в Съединени американски щати са регистрирани 630 000 аборта (18% по-малко по отношение на 2010 г.). Най-често черните американки прибягват до аборти (очевидно по-малко проспериращи) - 27 аборта на хиляда дами на възраст 15-44 години.
За съпоставяне: през 2018 година в Руската федерация са осъществени 662 000 аборта (40% по-малко спрямо 2010 година, само че и с повече от два пъти по-малко население), междинната цифра е 19 интервенции на хиляда дами на възраст 15-49 години.
Всъщност с бедните е по този начин на всички места и във всичко. Те са главният обект на приложение на всички строгости на всички закони. Включително за налозите да вземем за пример. Бедните въпреки всичко нямат опция да наемат юрист, с цел да ги „ усъвършенстват “ или да решат да изнесат парите си в в офшорки.
Но тогава се оказва, че цялото това „ възобновяване на скрепите и идеалите “ не е нищо повече от показност, „ накичване на витрини “, игра на политически PR? И няма никакви " идеали ", а има единствено политически звук.
Защото да вземем за пример по въпроса за отношението към абортите американското публично мнение остава изненадващо устойчиво повече от половин век. Както през 70-те години на предишния век повече от половината жители са били за „ правото на избор на жената”, по този начин и в този момент към момента са „ за” (61% за заверка и 37% против).
Въпреки обстоятелството, че по други " идеологически " въпроси са настъпили тектонични промени. Така през 1958 година междурасовите (между черни и бели) бракове са допустими единствено за 4%, а през 2021 година - 94%. През 1996 година единствено 26% са подкрепяли легализирането на еднополовите бракове, в този момент са най-малко 70%.
Твърди се, че след възобновяване на възбраната за аборти, нарушителите ще бъдат следени благодарение на изкуствен интелект, в това число следене на поръчки и реклами в обществените мрежи и други платформи. Това е по този начин, тъй като по-често от многото разновидности хората избират най-лицемерния и постоянно има огромен брой хора в политиката, които желаят да влязат в леглото ви или даже и по-навътре, и по-дълбоко.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Е, и щом една простачка пречи на " американската фантазия ", би трябвало да бъде убита. Но всичко свършва за основния воин прекомерно печално - на електрическия стол. Тоест, „ Американска покруса “ приключва с благополучен край, справедливостта спечелва.
Но в случай че при започване на ХХ век абортите бяха позволени в Съединените щати и публичното мнение щеше да бъде по-толерантно към тях, тогава „ американската покруса “ можеше да не се случи. Има обаче и различен метод да го избегнете - да въведете ред в половите си връзки. Но хората, както знаете, от всички варианти най-често избират тази, която е най-лицемерната.
През целия двадесети век американското общество въпреки всичко не съумя да вземе решение по отношение на аборта. Нито по този начин, извинете за израза, нито другояче. Странно е, че у нас тези морални и етични терзания се третират прекомерно надменно – споделят, че се тормозят за нелепости – обръщайки внимание единствено на гей парадите в тази ниша на публичния живот (където става дума „ за секса и неговите последствия “). И ето я тази, другата страна. По отношение на " идеалите ", ценностните основи, по този начин да се каже. Странно е, че „ идеалокрепителите “ още не са се развълнували по тази част. Да вземем за разглеждане един образец.
Сега още веднъж настава значим миг: Върховният съд (у тях това е нещо като нашия Конституционен съд) преразгледа личното си решение от 1973 година (делото Рoу против Уейд), което подсигурява правото на дамите в Съединените щати да правят аборт на федерално равнище.
Сега ще зависи от щатите да решат по какъв начин да го ползват. Тук си коства да напомним, че Съединените щати по доста въпроси на вътрешната политика към момента са по-близо до конфедерация, в сравнение с до федерална страна. Мисури, да вземем за пример, към този момент забрани абортите.
Трябва да се каже, че и законодателите, и съдиите в Америка знаят по какъв начин да пишат своите актове по подобен метод, че за тяхното осъществяване не е належащо да се пишат „ подзаконови актове “ от незнайни служители, какъвто е казусът при нас, където законодателите пишат не толкоз закони, колкото " резолюции " в общ проект. Разбира се, има нещо „ протестантско “ в тази щателна придирчивост.
И по този начин, в постановлението от 1973 година беше в детайли посочено, че решението за период до 12 седмици се взема единствено от самата жена и никой не може да й забрани да прекъсне бременността. През втория триместър щатите могат да постановат „ рационални ограничавания “ на абортите. През третия триместър абортът е вероятен единствено при положение на опасност за живота или здравето на майката.
През 1993 година Върховният съд дефинира и интервала, след който плодът се смята за жизнерадостен, т.е., когато може да оцелее независимо отвън матката, - 22-24 седмици.
Съвременната медицина е в положение да „ отгледа “ такива бебета. Това е значимо: в действителност актуалната медицина отива на помощ на ултраконсерваторите, помагайки да се преразгледат „ демократичните настройки “ от интервала на половата гражданска война.
През последните три десетилетия неспокойните консервативни политици (републиканци) в разнообразни щати правеха многократни опити да лимитират правото на аборт. Например, от момента, в който плодът има сърцетуптене (шест седмици). Редица щати вкараха спомагателни ограничавания за лекарите, извършващи аборти, до момента в който други се пробваха в действителност да анулират решението от 1973 година Но към този момент без триумф. Въпреки това тези хора не се отхвърлиха, те продължиха да се борят десетилетия „ за идеалите “ от времето на Теодор Драйзер.
След анулацията на решението на Върховния съд от 1973 година Америка ще бъде разграничена. В към половината щати (22), където републиканците са на власт, абортите ще бъдат неотложно неразрешени, както в Мисури, в 16 (там ръководят демократите) това право ще бъде съхранено, другите още не са решили.
Можете ли да си визиите сходно разединение по мирогледни правила в някоя друга страна? При опазване на единството на нацията на основата на доста други фундаментални полезности, само че и политически, стопански и други правила. Къде са тогава границите на такова единение? Това единствено по себе си е забавен въпрос за актуалното общество. На какво се опира той?
Повече за единството (монолитно, схваща се) или повече за разнообразието, чак до " цветовете на дъгата "? Или различен въпрос: по какъв начин по този начин при започване на 21-ви век има възобновяване на полезности отпреди век и повече? Но и на нова „ софтуерна основа “: в края на краищата се появиха най-новите контрацептиви, набъбна грамотността на хората по тези въпроси.
И най-после, има нови благоприятни условия за " еластичност ". Можете да отидете да извършите аборт в различен щат, да вземем за пример. И тогава цялата „ реституция “ се срутва, нали? Или това важи единствено за бедните, които нямат опцията да обикалят щати, градове и места, търсейки малки врати? Например през 2019 година в Съединени американски щати са регистрирани 630 000 аборта (18% по-малко по отношение на 2010 г.). Най-често черните американки прибягват до аборти (очевидно по-малко проспериращи) - 27 аборта на хиляда дами на възраст 15-44 години.
За съпоставяне: през 2018 година в Руската федерация са осъществени 662 000 аборта (40% по-малко спрямо 2010 година, само че и с повече от два пъти по-малко население), междинната цифра е 19 интервенции на хиляда дами на възраст 15-49 години.
Всъщност с бедните е по този начин на всички места и във всичко. Те са главният обект на приложение на всички строгости на всички закони. Включително за налозите да вземем за пример. Бедните въпреки всичко нямат опция да наемат юрист, с цел да ги „ усъвършенстват “ или да решат да изнесат парите си в в офшорки.
Но тогава се оказва, че цялото това „ възобновяване на скрепите и идеалите “ не е нищо повече от показност, „ накичване на витрини “, игра на политически PR? И няма никакви " идеали ", а има единствено политически звук.
Защото да вземем за пример по въпроса за отношението към абортите американското публично мнение остава изненадващо устойчиво повече от половин век. Както през 70-те години на предишния век повече от половината жители са били за „ правото на избор на жената”, по този начин и в този момент към момента са „ за” (61% за заверка и 37% против).
Въпреки обстоятелството, че по други " идеологически " въпроси са настъпили тектонични промени. Така през 1958 година междурасовите (между черни и бели) бракове са допустими единствено за 4%, а през 2021 година - 94%. През 1996 година единствено 26% са подкрепяли легализирането на еднополовите бракове, в този момент са най-малко 70%.
Твърди се, че след възобновяване на възбраната за аборти, нарушителите ще бъдат следени благодарение на изкуствен интелект, в това число следене на поръчки и реклами в обществените мрежи и други платформи. Това е по този начин, тъй като по-често от многото разновидности хората избират най-лицемерния и постоянно има огромен брой хора в политиката, които желаят да влязат в леглото ви или даже и по-навътре, и по-дълбоко.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ