Дълбоката държава: Да убиеш Путин и Тръмп
Ако за първи път терминът „ дълбока страна “ стартират да го употребяват в Турция през 90-те години на ХХ век, то на Запад се появява при публицистите, анализаторите и политиците в Съединени американски щати в интервала на президентството на Доналд Тръмп. И още веднъж историческият подтекст има решаващо значение. Привържениците на Тръмп, такива като Стийв Банън и други, стартират да приказват, че Тръмп, имащ по Конституция всички права да дефинира курса на американската политика, бидейки определен президент, се сблъсква по въпроса с непредвидени загради, които не може да се сведат само до опозицията на Демократическата партия или бюрократичната инерция. Постепенно, поради тази опозиция Тръмп и неговите сподвижници стартират да се осъзнават като носители не просто на републиканския дневен ред, обичаен за предходните политици и президенти на тази партия, само че нещо по-голямо.
Акцентът им върху обичайните полезности и рецензията на глобалистката линия засягат хубавичко освен директните политически съперници, „ прогресистите “ и Демократическата партия, само че и някаква невидима с невъоръжено око и неконституционна инстанция, способна по свое убеждение безпрепятствено и целеустремено да въздейства върху всички съществени процеси в американската политика: в областта на финансите, огромния бизнес, медиите, специфичните служби, правосъдната власт, най-важните културни институции, главните просветителни институции и по този начин нататък. Изглежда, че дейностите на държавния уред като цяло би трябвало да се подчиняват на курса и решенията на легално определения президент на Съединени американски щати. Но се оказва, че това не е напълно по този начин, че настрана от президента Тръмп и изцяло без значение от него на някакво висше ниво на „ властта в сянка “ текат неконтролируеми процеси. Така е открита дълбоката страна и в самите Съединени американски щати.
В Съединени американски щати, както и в Турция, без подозрение, съществува демократична народна власт. Но съществуването на неизбираема военно-политическа инстанция, споена от изцяло избрана идеология (независеща от успеха на една или друга партия) и влизаща в някакво скрито общество (например от масонски тип), е изцяло неочевидно за американците. Затова дискурсът за дълбоката страна в този интервал за мнозина става признание, трансформирало се от „ доктрина на конспирацията “ в явна политическа действителност.
Да, несъмнено, неразкритото ликвидиране на Джон Кенеди и евентуалното премахване на други членове на този клан, множеството несъответствия в трагичните събития от 11 септември 2001 година, а също цяла редица други останали неразгадани секрети на американската политика карат американците да подозират, че в Америка съществува някаква „ загадка власт “. Широко публикуваните „ теории на конспирацията “ оферират за тази роля най-невероятните претенденти – от криптокомунистите до рептилите. Но историята на президентството на Тръмп и в не по-малка степен неговото гонене след успеха на Байдън, към този момент двата опита за убийството му в хода на предизборната акция през 2024 година ни карат изцяло съществено да се отнесем към тематиката на дълбоката страна в Съединени американски щати. Сега не му е толкоз елементарно да му се размине. То сигурно съществува, работи, интензивно е и то… ръководи.
В търсене на пояснение на този феномен си коства на първо място да се обърнем към тези политически организации в Съединени американски щати през ХХ век, които са най-идеологизирани и се пробват да работят в надпартийното пространство. Ако търсим ядрото на дълбоката страна измежду военните, специфичните служби, акулите от Уолстрийт, магнатите от софтуерната промишленост и по този начин нататък, то надали ще получим задоволителен резултат. Там всичко е индивидуализирано и разплуто. Преди всичко би трябвало да обърнем внимание на идеологията.
Ако оставим настрани тайните теории, най-добре на тази роля пасват две инстанции - Съвет по външни връзки, учреден още през 20-те години на ХХ век от съидейниците на президента Удроу Уилсън, уверен последовател на демократичния глобализъм и доста по-късното придвижване на американските неоконсерватори, излезли от средата на (някога маргиналните) троцкисти, последователно получили доста въздействие в Съединени американски щати. И Съветът, и неоконсерваторите не зависят от нито една партия. Те си слагат пред себе си задачата да насочват стратегическия курс на американската политика като цяло, без значение коя партия доминира в някакъв миг. Освен това и двете инстанции имат добре структурирана и ясна идеология: ляволиберален глобализъм в тази ситуация със Съвета и настъпателна американска надмощие при неоконсерваторите. Съветът може да се одобри условно за леви глобалисти, до момента в който неоконсерваторите за десни глобалисти.
В самото начало на възникването на Съвета по външни връзки тази мрежа от политици, специалисти, интелектуални и представители на транснационалните корпорации поема курс към преход от Съединени американски щати като национална страна към световна демократична „ империя “. Съветът издига тезата против изолационистите, че ориста на Съединени американски щати е да направи демократичен и либерален целия свят. Идеалите и полезностите на демократичната народна власт, капитализма и индивидуализма се слагат тук над националните ползи. Именно тази конструкция в течение на целия ХХ век – с несъмнено спиране през Втората международна война, се занимава с историческото основаване на наднационални организации: в началото Общността на народите, по-късно Организация на обединените нации, Билдербергския клуб, Тристранната комисия и по този начин нататък. Задачата е да се сътвори уеднаквен международен демократичен хайлайф, споделящ във всяко отношение идеологията на глобализма: във философията, културата, науката, стопанската система, политиката и впрочем. Цялата активност на глобалистите от Съвета е ориентирана към образуването на единно международно държавно управление, което включва последователно отмиране на националните страни и предаването на властта на някогашните суверенни страни в ръцете на световната олигархия, формирана от международния демократичен хайлайф, учтив в калъпите на Запада.
Съветът, посредством своите европейски мрежи, взема интензивно присъединяване в основаването на Европейския съюз (конкретна стъпка към международното правителство). Нейните представители – на първо място Хенри Кисинджър, безсмъртния интелектуален вожда на тази организация - изиграват основна роля в консолидираното на Китай в международния пазар Това е ефикасен ход за отслабването на социалистическия лагер. Същата инстанция интензивно способства прокарването на теорията на конвергенцията и съумява да реализира въздействие над късното руско управление – чак до Горбачов. „ Световната общественост е управляема “, по този начин под диктовката на глобалистите от Съвета пишат късните руски идеолози, омагьосани от геополитическите хиптотизатори от Съвета по външни връзки.
В Съединени американски щати Съветът е строго надпартийна конструкция и сплотява както демократи, до които той е малко по-близък, по този начин и републиканците. Според мен това е генералният щаб на глобализма, а аналогичните европейски начинания, такива като Форума в Давос на Клаус Шваб, са просто негови филиали. В навечерието на краха на Съветския съюз Съветът основа собствен отдел и в Москва – в Института за систематични проучвания на учен Гвишиани, откъдето излиза и ядрото на съветските либерали от 90-те години, както и първата вълна на идейно стимулираните олигарси.
Очевидно Тръмп се сблъска точно с тази инстанция, в самите Съединени американски щати и по света показана като безобидна и влиятелна площадка за продан на отзиви сред „ самостоятелни “ специалисти. Но в действителност това е същински идеологически щаб. И Тръмп със своя палеоконсервативен дневен ред с акцент върху американските ползи и рецензия на глобализма им се опълчи намерено и челно. Тръмп е единствено президент на Съединени американски щати за известно време, до момента в който Съветът по външни връзки има столетна история на установяване на курса на американската външна политика. Разбира се, за стоте години от съществуването си до и вътре във властта Съветът образува обширна мрежа за въздействие, разпространявайки концепциите си измежду военни, служители, хора на културата и изкуството, само че на първо място в американските университети, които последователно стават от ден на ден и повече идеологизирани. Формално Съединени американски щати не признават никакво идеологическо доминиране. Но мрежата на Съвета, в противен случай, е пределно идеологизирана. Планетарната победа на демокрацията, установяването на международно държавно управление, цялостен успех на индивидуализма и джендърната политика – това са висши цели, които не би трябвало да се променят и от които не би трябвало да се отклоняват. Национализмът и „ Америка преди всичко “ на Тръмп, заканите му „ да пресуши вашингтонското тресавище “ – това е същинско предизвикателство за тази инстанция, хранителка на кода на тоталитарния (като всяка идеология) демократизъм.
Можем ли да приемем Съвета по външни връзки за скрито общество? Едва ли. Предпочитайки поверителност, той като цяло работи намерено. Така, незабавно след началото на СВО, ръководителите му (Ричард Хаас, Фиона Хил, Силиша Уоландър) директно разискаха целесъобразността дали би трябвало да се убие президентът на Русия (разпечатка на полемиката беше изложена на формалния уебсайт на организацията). Американската дълбока страна, за разлика от турската, мисли световно, по тази причина протичащото се в Русия или Китай, се счита за „ вътрешни работи “ от тези, които се считат за надали не международно държавно управление. А по какъв начин да се убие Тръмп е въобще елементарна работа, в случай че не съумеят да го вкарат зад решетките или да му забранят присъединяване на изборите.
Струва си да се има поради, че масонските ложи играят жизненоважна роля в американската политическа система след Войната за самостоятелност в Съединените щати. Следователно масонските мрежи са преплетени със Съвета по външни връзки и служат като орган за набиране на личен състав за тях. Днес демократичните глобалисти не би трябвало да се крият. Техните стратегии са изцяло признати от Съединени американски щати и груповия Запад. С укрепването на " тайната мощ " тя последователно престава да бъде загадка. Това, което преди този момент трябваше да бъде предпазено от дисциплината на масонската загадка, се трансформира в открит световен дневен ред. Масоните не презираха физическото заличаване на враговете си, само че, несъмнено, не говореха непосредствено за това. Сега приказват. Единствената разлика е тази.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17451Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империяАлтернативен Поглед14632Проф. Нина Дюлгерова: Живеем в свят, в който глупавите ръководят умните, а лъжата се трансформира в истинаАлтернативен Поглед309108Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед54466Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед26217Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед309108Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлт
Акцентът им върху обичайните полезности и рецензията на глобалистката линия засягат хубавичко освен директните политически съперници, „ прогресистите “ и Демократическата партия, само че и някаква невидима с невъоръжено око и неконституционна инстанция, способна по свое убеждение безпрепятствено и целеустремено да въздейства върху всички съществени процеси в американската политика: в областта на финансите, огромния бизнес, медиите, специфичните служби, правосъдната власт, най-важните културни институции, главните просветителни институции и по този начин нататък. Изглежда, че дейностите на държавния уред като цяло би трябвало да се подчиняват на курса и решенията на легално определения президент на Съединени американски щати. Но се оказва, че това не е напълно по този начин, че настрана от президента Тръмп и изцяло без значение от него на някакво висше ниво на „ властта в сянка “ текат неконтролируеми процеси. Така е открита дълбоката страна и в самите Съединени американски щати.
В Съединени американски щати, както и в Турция, без подозрение, съществува демократична народна власт. Но съществуването на неизбираема военно-политическа инстанция, споена от изцяло избрана идеология (независеща от успеха на една или друга партия) и влизаща в някакво скрито общество (например от масонски тип), е изцяло неочевидно за американците. Затова дискурсът за дълбоката страна в този интервал за мнозина става признание, трансформирало се от „ доктрина на конспирацията “ в явна политическа действителност.
Да, несъмнено, неразкритото ликвидиране на Джон Кенеди и евентуалното премахване на други членове на този клан, множеството несъответствия в трагичните събития от 11 септември 2001 година, а също цяла редица други останали неразгадани секрети на американската политика карат американците да подозират, че в Америка съществува някаква „ загадка власт “. Широко публикуваните „ теории на конспирацията “ оферират за тази роля най-невероятните претенденти – от криптокомунистите до рептилите. Но историята на президентството на Тръмп и в не по-малка степен неговото гонене след успеха на Байдън, към този момент двата опита за убийството му в хода на предизборната акция през 2024 година ни карат изцяло съществено да се отнесем към тематиката на дълбоката страна в Съединени американски щати. Сега не му е толкоз елементарно да му се размине. То сигурно съществува, работи, интензивно е и то… ръководи.
В търсене на пояснение на този феномен си коства на първо място да се обърнем към тези политически организации в Съединени американски щати през ХХ век, които са най-идеологизирани и се пробват да работят в надпартийното пространство. Ако търсим ядрото на дълбоката страна измежду военните, специфичните служби, акулите от Уолстрийт, магнатите от софтуерната промишленост и по този начин нататък, то надали ще получим задоволителен резултат. Там всичко е индивидуализирано и разплуто. Преди всичко би трябвало да обърнем внимание на идеологията.
Ако оставим настрани тайните теории, най-добре на тази роля пасват две инстанции - Съвет по външни връзки, учреден още през 20-те години на ХХ век от съидейниците на президента Удроу Уилсън, уверен последовател на демократичния глобализъм и доста по-късното придвижване на американските неоконсерватори, излезли от средата на (някога маргиналните) троцкисти, последователно получили доста въздействие в Съединени американски щати. И Съветът, и неоконсерваторите не зависят от нито една партия. Те си слагат пред себе си задачата да насочват стратегическия курс на американската политика като цяло, без значение коя партия доминира в някакъв миг. Освен това и двете инстанции имат добре структурирана и ясна идеология: ляволиберален глобализъм в тази ситуация със Съвета и настъпателна американска надмощие при неоконсерваторите. Съветът може да се одобри условно за леви глобалисти, до момента в който неоконсерваторите за десни глобалисти.
В самото начало на възникването на Съвета по външни връзки тази мрежа от политици, специалисти, интелектуални и представители на транснационалните корпорации поема курс към преход от Съединени американски щати като национална страна към световна демократична „ империя “. Съветът издига тезата против изолационистите, че ориста на Съединени американски щати е да направи демократичен и либерален целия свят. Идеалите и полезностите на демократичната народна власт, капитализма и индивидуализма се слагат тук над националните ползи. Именно тази конструкция в течение на целия ХХ век – с несъмнено спиране през Втората международна война, се занимава с историческото основаване на наднационални организации: в началото Общността на народите, по-късно Организация на обединените нации, Билдербергския клуб, Тристранната комисия и по този начин нататък. Задачата е да се сътвори уеднаквен международен демократичен хайлайф, споделящ във всяко отношение идеологията на глобализма: във философията, културата, науката, стопанската система, политиката и впрочем. Цялата активност на глобалистите от Съвета е ориентирана към образуването на единно международно държавно управление, което включва последователно отмиране на националните страни и предаването на властта на някогашните суверенни страни в ръцете на световната олигархия, формирана от международния демократичен хайлайф, учтив в калъпите на Запада.
Съветът, посредством своите европейски мрежи, взема интензивно присъединяване в основаването на Европейския съюз (конкретна стъпка към международното правителство). Нейните представители – на първо място Хенри Кисинджър, безсмъртния интелектуален вожда на тази организация - изиграват основна роля в консолидираното на Китай в международния пазар Това е ефикасен ход за отслабването на социалистическия лагер. Същата инстанция интензивно способства прокарването на теорията на конвергенцията и съумява да реализира въздействие над късното руско управление – чак до Горбачов. „ Световната общественост е управляема “, по този начин под диктовката на глобалистите от Съвета пишат късните руски идеолози, омагьосани от геополитическите хиптотизатори от Съвета по външни връзки.
В Съединени американски щати Съветът е строго надпартийна конструкция и сплотява както демократи, до които той е малко по-близък, по този начин и републиканците. Според мен това е генералният щаб на глобализма, а аналогичните европейски начинания, такива като Форума в Давос на Клаус Шваб, са просто негови филиали. В навечерието на краха на Съветския съюз Съветът основа собствен отдел и в Москва – в Института за систематични проучвания на учен Гвишиани, откъдето излиза и ядрото на съветските либерали от 90-те години, както и първата вълна на идейно стимулираните олигарси.
Очевидно Тръмп се сблъска точно с тази инстанция, в самите Съединени американски щати и по света показана като безобидна и влиятелна площадка за продан на отзиви сред „ самостоятелни “ специалисти. Но в действителност това е същински идеологически щаб. И Тръмп със своя палеоконсервативен дневен ред с акцент върху американските ползи и рецензия на глобализма им се опълчи намерено и челно. Тръмп е единствено президент на Съединени американски щати за известно време, до момента в който Съветът по външни връзки има столетна история на установяване на курса на американската външна политика. Разбира се, за стоте години от съществуването си до и вътре във властта Съветът образува обширна мрежа за въздействие, разпространявайки концепциите си измежду военни, служители, хора на културата и изкуството, само че на първо място в американските университети, които последователно стават от ден на ден и повече идеологизирани. Формално Съединени американски щати не признават никакво идеологическо доминиране. Но мрежата на Съвета, в противен случай, е пределно идеологизирана. Планетарната победа на демокрацията, установяването на международно държавно управление, цялостен успех на индивидуализма и джендърната политика – това са висши цели, които не би трябвало да се променят и от които не би трябвало да се отклоняват. Национализмът и „ Америка преди всичко “ на Тръмп, заканите му „ да пресуши вашингтонското тресавище “ – това е същинско предизвикателство за тази инстанция, хранителка на кода на тоталитарния (като всяка идеология) демократизъм.
Можем ли да приемем Съвета по външни връзки за скрито общество? Едва ли. Предпочитайки поверителност, той като цяло работи намерено. Така, незабавно след началото на СВО, ръководителите му (Ричард Хаас, Фиона Хил, Силиша Уоландър) директно разискаха целесъобразността дали би трябвало да се убие президентът на Русия (разпечатка на полемиката беше изложена на формалния уебсайт на организацията). Американската дълбока страна, за разлика от турската, мисли световно, по тази причина протичащото се в Русия или Китай, се счита за „ вътрешни работи “ от тези, които се считат за надали не международно държавно управление. А по какъв начин да се убие Тръмп е въобще елементарна работа, в случай че не съумеят да го вкарат зад решетките или да му забранят присъединяване на изборите.
Струва си да се има поради, че масонските ложи играят жизненоважна роля в американската политическа система след Войната за самостоятелност в Съединените щати. Следователно масонските мрежи са преплетени със Съвета по външни връзки и служат като орган за набиране на личен състав за тях. Днес демократичните глобалисти не би трябвало да се крият. Техните стратегии са изцяло признати от Съединени американски щати и груповия Запад. С укрепването на " тайната мощ " тя последователно престава да бъде загадка. Това, което преди този момент трябваше да бъде предпазено от дисциплината на масонската загадка, се трансформира в открит световен дневен ред. Масоните не презираха физическото заличаване на враговете си, само че, несъмнено, не говореха непосредствено за това. Сега приказват. Единствената разлика е тази.
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед17451Проф. Нина Дюлгерова: Живеем през последните години в интервала на края на Римската империяАлтернативен Поглед14632Проф. Нина Дюлгерова: Живеем в свят, в който глупавите ръководят умните, а лъжата се трансформира в истинаАлтернативен Поглед309108Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлтернативен Поглед54466Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед26217Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед309108Княз Никита Лобанов-Ростовски: Тодор Живков беше разумен човек. Той направи доста за БългарияАлт
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ