Албания през погледа на човек, който много я обича |
Ако за първи път отивате в Албания изберете пътя през Охрид. През него ще изпитате всички културни шокове, които ще Ви дадат ключа към разбирането на Албания.
Разстоянието от София до Тирана е 530 км – колкото от София до Камен бряг, и се взема за към 8 часа.
Първият потрес е незабавно след границата. Пейзажът се трансформира внезапно. Меките и хълмове на Македония внезапно се сменят със сухи оврази, сред които на страховити серпантини пътят се спуска към река Шкумбини. Веднага поражда чувството, че си в най-планинската страна на света, макар че надморската височина не е толкоз огромна.
Няма общоприета и доказуема доктрина по какъв начин е зародила албанската националност и език. Според формалната историография албанците са наследници на античните илири, които са родствени с траките.
В това сигурно има доза истина, само че не цялата. В античността Албания е била една от първите римски провинции.
Непрекъснато е било местено население от Италия. Многократно е била включвана в гръцки и полугръцки страни, оня Пир, от който идва изразът „ Пирова победа “ е живял и управлявал по тези земи. В средновековието Албания е част от България. А по крайбрежията непрестанно са шетали италианци – най-много венецианци и генуезци.
Както ние се гордеем с това, че хан Тервел е спрял арабите, по този начин и албанците се гордеят, че са спрели османците към Европа. Близо 100 година турците не съумяват да завладяват тази дребна планинска страна и това дава нужното време на Европа да укрепне, с цел да ги спре при Виена.
И макар че албанците са оказали най-ожесточената опозиция на турците, точно те стават елитът на Османскта империя. В продължение на 200 година множеството везири в Истанбул са албанци, огромна част от елита са албанци и даже ръководещата динстия на Египет (по това време част от Османската империя) е албанска.
Албанците, както и всички балкански нации, са комбинация сред всевъзможни племена и народности, които са минали през тези земи и останали по тях. Но нито една от тези народности не е запазила самосъзнанието си. Всеки, който се откри по тези планини, незабавно се трансформира в албанец.
Самите албанци не назовават себе си по този начин. Наричат се шиптъри, която значи „ синове на орли “, а страната си назовават Shqipëria, Страна на орли.
Теоритично албанците са мюсюлмани. На процедура не са. Енвер Ходжа – комунистическият деспот, управлявал Албания съвсем до рухването на социализма, е разрушил всички джамии, като се изключи една, която трансформирал в музей, само че не протегнал ръка на нито една черква. И въпреки че към 70% от албанците се водят мюсюлмани, те в никакъв случай не са практикували религията си, множеството от тях в никакъв случай не са влизали в джамия. Защото до неотдавна в Албания просто джамии нямаше, започнаха да се появяват едвам в последните години.
За сметка на това църквите са стотици. Нощем цялата Албания свети в кръстове, толкоз доста и натрапчиви кръстове няма даже във Ватикана.
Геги и тоски
В Албания няма никакво значение дали си мохамеданин или християнин. Но има голямо значение дали предците ти са православни или католици.
След стръмното втурване от границата пътят продължава по долината на река Шкумбини. Това е най-важната разграничителна линия в Албания. Тя дели страната на две съвсем равни елементи. На север са геги – някогашни католици, изпитвали през по-голямата част от историята си италианско въздействие. На юг са тоски – някогашни православни, изпитвали през по-голямата част от историята си гръцко въздействие.
Разликата сред тях е забележителна – и в езика, и в обичаите. Разделението сред геги и тоски е основно и изяснява доста от публичния и политическия живот на Албания, който наподобява неуместен, в случай че не знаеш тази спогодба. Партията на гегите се назовава Демократическа, знамето й е синьо, само че в действителност това е ретроградната партия на наследниците на някогашните комунисти.
Партията на тоските се назовава социалистическа, знамето й е алено, само че в действителност това е европейската партия, която по нашите критерии бихме нарекли демократическа.
Абсурдът е още по-голям, тъй като някогашният социалистически деспот Енвер Ходжа е тоск и, идвайки на власт, е избил антифашистите геги, с цел да няма конкуренция. И въпреки че в продължение на 45 година Албания е управелявана от тоски, в този момент гегите се пишат наследници на тяхната партия, а дружно с това непрестанно ги упрекват, че са загробили страната с неприятното си управеление.
Когато пътувате из Албания, постоянно имайте поради тази разграничителна линия. Обичаите, а надлежно и обстановките, в които можете да изпаднете, са напълно разнообразни, според от това от коя страна на Шкумбини сте.
Накъде да тръгнем?
От границата до Елбасан пътят е единствено един. Не бункерите, които от година на година стават все по-малко, а автомивките вършат най-голямо усещане. В Албания най-важната социална единица е родът. Всеки жанр си има бензиностанция, на която зареждат основно членовете на рода. И, несъмнено, автомивка, в която колите си мият също най-много членовете на рода. Всяко албанско дете стартира кариерата си в автомивка. Така че спрете и измийте колата си някъде. За сума от към 5 лв. ще видите толкоз откровено детско усърдие да се покажеш добър в занаята, че след 10 км ще ви се прииска отново да си измиете колата, с цел да имате мотив да дадете 5 лв. на следващия орляк дечица.
В Елбасан пътят се разделя на 3. Напред е Дуръс, където нямате никаква работа. Изобщо забравете този град. Романтичната визия за Драч – най-голямото пристанище на средновековната българска страна, родното място на Йоан Кукузел, се губи измежду рушащите се индустриални постройки, разпадащите се соцблокове и пляснатия на морската линия курорт, наподобяващ Слънчев бряг.
Тръгнете надясно към Тирана. Ако към този момент се стъмва изберете автомагистралата, само че в случай че към момента имате светлина, изберете остарелия път. Той се вие като тирбушон в небето по скалите над Елбасан, разкривайки необикновено красива природа, върху която като в „ Сталкер “ на Тарковски са пльокнати неуместните скелети на разпадащи се фабрики. Макар и единствено 26 км, пътят е тежък и заплашителен с противоположните завои и бездънните пропасти, обезопасени с жалки „ мантинели “ от остарели гуми.
На спускането, малко преди Тирана, при селцето Петрела погледнете наляво и нагоре и ще видите страхотна цитадела. Катеренето до нея е дълго и изтощително, само че си заслужава, тъй като в кулата й е една от най-незабравимите кръчми, която ще видите в живота си.
Тирана
Истината е, че сте позъкаснели за Тирана. Допреди десетина години това беше неповторим град с ориенталски привкус и разпадащи се социалистически блокчета. Тогавашният кмет на Тирана, в този момент министър председател на Албания, Еди Рама беше художник и нямайки пари да построи нови, беше раздал на хората бои с поръчението колкото се може по-шарени да ги създадат. Хората бяха изпълнили поръчението и дори се бяха попрестарали. В резултат Тирана беше най-шареният град на света. И тъй като беше малко след войната в Косово, Тирана беше цялостна с натовски бойци, европейски и американски чиновници, хиляди млади англоговорящи хора, които я бяха трансформирали в една безкрайна дискотека с невероятни питейни заведения на алегорични цени. А над целия този четириетажен парадайс на веселието се извисяваше гордо най-високата постройка – централата на българска банка, която по това време беше най-голямата в Албания.
За страдание Тирана загуби доста от този соц-ориенталски сексапил. Ако ние си мислим, че София се развива и трансформира с бързи темпове, въобще не можем да си дадем сметка за скоростта, с която се трансформира Тирана. За десетина години тя стана съвременен европейски град – чист, организиран, зелен, по-хубав от множеството европейски градове с сходен размер. Но с поевропейчването си някак си загуби безкрайния ваучър, шумния живот по улиците, продължаващ до полунощ.
Тук е хубаво да създадем едно конкретизиране, с цел да разберем за какво животът в албанските градове е по този начин многолюден, въпреки че популацията не е толкоз огромно.
В България под „ семейство “ разбираме мама, баща, едно или най-вече две деца, които живеят в един дом.
В Албания фамилията е най-малко баба, дядо, няколкото им синове с техните семества и техните деца, които също са най-малко по няколко. Т.е. най-малко двайсетина души, които постоянно живеят в един апартамент. Вярно – по-голям от нашите, нормално албанските жилища са 4-5-стайни, само че в тях живят 15-20 души.
И тъй като с баба, чичо, леля, 5-6 пищящи и ревящи племеници в никакъв случай нямаш уют и уединение у дома, целият живот на албанеца минава на улицата, домът служи единствено за преспиване. Затова магазините са отворени по 10-12 и повече часа дневно, децата и младежите иградят по улиците и седят по бордюрите до 1-2 часа през нощта. А и времето е топло и най-малко 9 месеца от годината разрешава това.
За страдание на туристите тази конструкция на обществото от ден на ден се разпада. Албанците се затварят по домовете и нощният живот нямалява. Затова побързайте и отидете до Тирана, тъй като й остава доста малко време, преди да се трансформира в отегчителен европейски град.
Албанските водачи
До 1989 година номерата на албанските коли са единствено с 3 числа – толкоз малко са били. Първият пътен знак в Албания е подложен през април 2008 година Цяло потомство албанци сякаш са карали курсове и са взели книжки с изпит, само че в продължение на 20 година не са виждали пътен знак. Дори в този момент, когато има пътни знаци, доста от албанските водачи не знаят какво значат и нямат никакъв почит към тях.
В цялостен дисонанс с това в Тирана има няколко големи и комплицирани кръгови кръстовища с по 5 ленти, които и за порядъчен немец ще са проблем, а да не приказваме за албанските водачи. На тях стават невъобразими тапи, нормално провокирани от непознаване на разпоредбите.
Понеже албанците си знаят, че са неприятни водачи, карат с извънредно ниска скорост и са доста търпеливи и общителни. При спешна обстановка на кръговото или друго кръстовище постоянно се случва водачите да слязат от колите, с цел да се схванат кой след кого да мине, като редът няма нищо общо с планувания от Правилника. Затова карайте постепенно и с жестове, балканско есперанто и ръкомахане, се разбирайте на кого му е ред. И в никакъв случай не бързайте. В Албания пътят не се мери с километри, а с часове. Когато Ви кажат, че пътят е 5 часа, не се подвеждайте по това, че е 80 км. За колкото са Ви споделили, за толкоз ще го минете, без значение какъв брой добър водач сте.
Круя
Тирана е мястото, на което би трябвало да решите дали да тръгнете на север или на юг. Двете са разнообразни вселени и нямат място в едно странствуване. Ако като мен се влюбите в Албания, рано или късно ще изръшкате всяко черно пътче и ще стигнете до всяко затънтено селце. Но в случай че Ви е първото пътешестване, изберете юга, а на север от Тирана се отбийте единствено един ден до Круя и се върнете за нощуване отново в Тирана.
Круя, столицата на Скендербек. Снимка: Getty images
Круя е единствено на 35 км от Тирана. До града има 3 пътя. Колкото по-кратък е, толкоз е по-задръстен, тъй че е все едно кой от трите ще хванете.
Круя е столицата на Скендербег, албанският народен воин, който е бранил страната от нашествието на турците. Роден като православен, живял като мохамеданин и починал като католик, Скендербек е едно от обясненията за какво за албанците религията няма никакво значение. Важното е да не позволяват никой да промени метода им на живот в тия планини.
Именно по тази причина албанците оказват извънреден отпор на помюсюлманчването в първите 100 година след завладяването им от турците. А след това внезапно 70% одобряват исляма непринудено. Защо? Защото турците издават заповед, че единствено мюсюлманите могат да носят оръжие. А за албанеца пушката е като дамата – венчава се един път с нея и в никакъв случай повече не се разделя. И дружно с това турците не им пращат класическите ислямски мисионери, а бекташи - демократична фракция, проповядваща доста халтав ислям, който не задължава албанците да не помнят старите си християнски традиции.
Целта, която би трябвало да се гони в Круя, е виждащата се отвред голяма полуразрушена цитадела. До нея се стига по очарователна уличка с дюкянчета за сувенири. Вероятно съм минавал по нея десетки пъти и всякога извозвам часове в дюкянчетата. Прекрасни са, само че би трябвало да остане време и за крепостта. В началото й има музей на Скендербек, който можете и да пропуснете, само че кръчмата до него – не. Удоволствието да пиеш двойно гъсто турско кафе, гледайки цялата крайбрежна равнина и морето оттатък последните хълмове, е едно от най-големите, които могат да се случат на човек в този живот. Но наложително си оставете време, най-малко час, с цел да се поразходите около къщите в полурухналата цитадела – има страхотни улички и тунели в самата стена.
От Круя нагоре в планината потегля страховит прясно асфалтиран път, който предлага невероятни гледки. Тръгнете по него, струва си. Пътят свършва на върха. На някои карти наподобява, че продължава, само че не се лъжете – ще би трябвало да се върнете.
Берат
Замисляли ли сте се за какво на най-хубавото място над остарялата българска столица Велико Търново има село Арбанаси, а в България има толкоз доста семейства Арнаудови? Отговорът е в Берат.
Берат е видоизменена форма на българското име Белград. През 968 година българската столица Преслав пада в ръцете на киевския цар Светослав. В идващите години е завладяна назад от обединена византийско-българска войска, само че въпреки че номинално остава столица на България, българският цар Борис II е отведен като планник в Константинопол и развенчан, а Търновската патриаршия – унищожена. Срещу българската аристокрация стартират гонения. И какво прави тя? Отива в Берат.
По това време Берат е един от трите центъра на българската словесност, дружно с Преслав и Охрид. Там са заровени мощите на Горазд и Ангеларий – двама от петимата възпитаници на Св. Св. Кирил и Методий. Берат е последната столица на Първата българска страна, откъдето ръководи Иван Владислав (1015-1018) и последният български град, който пада под византийска власт, и единственият, който резервира някаква автономия по-късно. От 970 година до 1185 година, когато българската страна е възобновена, съвсем цялата българска аристокрация живее в Берат. Когато аристократите се връщат в България, се заселват на най-луксозното място – хълмовете над Царевец, където е настоящето село Арбанаси. Местните хора ги назовават албанци – арбанаси или аранаути.
Снимка: Getty images
Берат поразително наподобява на остарялата част на Велико Търново, единствено че доста по-голям и по-автентичен. Реката, която се вие под крепостта, се назовава Осуми – видоизменена форма на Осъм. Кварталът, в който са живели българите, и до ден сегашен се назовава Горица.
Албанците имат поразително положително отношение към българите и една от аргументите е точно Берат. Всеки човек би желал да се изкара благородник, в случай че е допустимо. Звучи по-престижно, в сравнение с да си елементарен селяндур.
Албанците обаче допреди 1912 година съвсем не са имали своя страна. Имали са на два пъти, само че първата съществува прекомерно малко, с цел да има аристокрация, а втората е на френски крал, ръководещ Неапол, Сицилия и Йерусалим. Пък и двете страни са много на север и в случай че си от южните албанци, няма по какъв начин да докажеш роднинство с тях. Така единственото, което им остава на южните албанците е да се изкарат наследници на българските аристократи. Няма по какъв начин да се потвърди, само че и няма по какъв начин да се опровергае.
Затова, когато отидете в Берат и схванат, че сте българин (а локалните ще схванат веднага), на часа ще получите несъразмерно положително отношение, както на никое място другаде. Всеки втори ще се юрне да Ви изяснява, че е чист българин, тъй като живее в българския квартал Горица или тъй като Берат е столицата на България и ще се учудва по какъв начин не знаеш това. И ще недоумява, за какво го питаш за такива дребни елементи, като да вземем за пример за какво не знае български.
В Берат може да се остане дълго. Всеки ъгъл, всяка къща, всяка черква може да се преглежда с часове. С часове можеш да приказваш на комбинация от всевъзможни езици и ръкомахания с необикновено доброжелателните локални поданици.
Но в случай че въпреки всичко бързате, качете се с колата до самата цитадела, има паркинг тъкмо под портите й. Там незабавно (защото затваря рано) отидете в църквата „ Св. Онуфрий “, където са мощите на Свети Ангеларий. Те са под олтара и за разглеждането им се желае специфична такса, само че в случай че схванат, че сте българин, евентуално няма да Ви вземат пари и ще Ви опишат за Светите седмочисленици повече, в сравнение с сте учили в учебно заведение.
В крепостта, покрай портата има неповторима механа, в която би трябвало да седнете, само че единствено в случай че имате доста време. Няма меню и няма ценоразпис, само че кръчмарят ще Ви отрупа с всичко, което е сготвил и не търпи възражения, че храната е що се касае за цяла рота. С часове не млъква в странната си комбинация от всевъзможни езици и ще Ви пита дали познавате всеки един от българите, които са сядали в кръчмата, показвайки Ви визитните им картички. Накрая ще Ви изиска визитна картичка, а сметката ще е ненадейно дребна за количеството храна, което е било на масата.
В крепостта има няколко хотелчета и къщи за посетители, само че хубавите хотели са долу в ниското, откъдето потегля пътя за крепостта. В тях е най-хубавото съответствие сред цена и качество, което съм виждал в немалкия си туристически опит.
Ако сте в Берат през май, наложително поискайте рафтинг в каньона на Осъм, който е при Чороводе. Проблемът е, че задоволително вода има единствено през април и май.
Ако не, тръгнете към Фиер. От този град се отклонете още 8 км на запад, съвсем до брега на морето, където са руините на античната Аполония.
Какъв Рим? Такова хубаво зеле е станало...
Аполония е родното място на един от най-великите римски императори Диоклециан. Възстановил е империята след една от най-големите й рецесии и когато си приключил работата, предал властта на по-младите и се върнал по родните си места. Само няколко години по-късно империята отново западнала, а от Рим пристигнала делегация да моли Диоклециан да се върне на власт.
Диоклециан ги изслушал и им споделил: „ Знаете ли какво хубаво е станало зелето? Кой ще се погрижи за него, в случай че в този момент потегли за Рим? “
В Аполония има прелестно непокътнат древен спектакъл и византийска черква от XI век.
Мястото се преглежда относително бързо, остава прелестно чувство и можем да продължим на юг, тъй като там има какво да се види.
Пропускаме Вльора колкото можем по-бързо. Центърът е прашен и гнусен. В южната част стартират хотели и крайбрежни заведения, които наподобяват изкусителни, само че вълните са отнесли брега, пясъкът е насипван изкуствено и остава чувство за мърлявщина. На юг има надалеч по-хубави места, а пътят е много, по тази причина пропуснете това.
Дерми
Градът след Вльора – Орикум, е по-подходящ за малко къпане в морето. Отбелязваме го не толкоз поради плажовете, колкото по тази причина, че от него е методът за най-дивото място в Албания – полуостров Карабурун. Доскоро той е бил военна зона и безусловно неразрешен за хора. Забраната под някаква форма важи и в този момент, с известна помощ от локалните може да се стигне до неповторими плажове, без никакви хора.
Карабурун разделя две морета. На север е Адриатическо, което около Албания е зеленикаво, мърляво и студено. На юг е Йонийско, което е лазурносиньо, кристално чисто, само че чакълесто и още по-студено. Има и таралежи. Но пък е безпределно красиво.
След Орикум пътят стартира да се изкачва нагоре в една много висока планина. От двете страни се редуват прелестни кръчмета и сергии за мед, сладко, зехтин и какво ли още не. Става сенчесто и ветровито. И по този начин, до момента в който не стигнеш върха, където на повече от километър под краката ти е морето, вятърът духа свирепо, а пътят надолу се вие в главозамайваща серпантина.
Долу в ниското е Дерми, най-хубавото място за плаж, на което съм бил в миналото. Когато стигнете селото, към този момент сте се отминал отбивката за плажа и ще би трябвало да се връщате, само че дистанцията е малко, а селото си заслужава.
Дерми е гръцко село. В Южна Албания е непокътнато някакво гръцко малцинство, мощно поалбанчено. В това село ще би трябвало да пиете ракия. Отказът не се приема. Ракията се пие на тераса над главозамайваща бездна и цяло село се изрежда да каже наздраве на чужденците.
По принцип най-голямата полезност в Албания е гостоприемството. Причината за множеството вендети, които не престават със епохи е, че някой не е опазил госта си, а това е най-лошото нещо, което може да се случи в живота. Но на други места гостоприемството е някак си по-почтително и по-дистанцирано. В Дерми те прегръщат на петата минута, а на десетата към този момент са ти намерили къща и де убеждават да се заселиш вечно. Като влезете в магазин в този регион няма метод да си тръгнете без подарък, изключително в случай че сте с деца. Приемете го и намерете метод да се върнете и, купувайки нещо друго, да оставите бакшиш.
Пътят от Дерми надолу се разклонява на две. Този напряко води към плажа Дерми, намерете метод да завиете надясно и на север към плажа Дормидос, който носи името на предходното село.
Когато за пръв път попаднах там, преди малко бяха асфалтирали пътя от Вльора до Дерми. На плажа имаше единствено едно хотелче от бунгала в прелестна маслинова гора и голяма, дълга доста километри плажна линия с десетина индивида на нея. На север, след катерене на дребни скалички се попадаше в поредност от божествен заливчета и плажчета, с очарователни дребни бели подводни пещерички към тях.
Почти над брега е надвиснала висока 2400 метра планина с белоснежни върхове, до момента в който на плажа е 35 градуса.
За страдание албанците разсипват страната си с темпове, с които дори ние, българите, не съумяваме. От година на година регионът на Дерми от ден на ден се застроява, по тази причина побързайте да го видите, до момента в който още е останало нещо.
Саранда
Самият град Саранда си заслужава, прекрасен и относително огромен курортен център е, а насреща, единствено на километър, е гръцкият остров Корфу. За Саранда обаче няма какво толкоз да се споделя, най-хубавото от града е пътят до него. Спрете във всяко селце и по всяко заливче по него. Тези 60 км се пътуват през целия ден, а от време на време и повече. Пътят се вие на височина 200-300 метра над морето, след това слиза на морския бряг и отново се качва. Ограничението на скоростта постоянно е 20 км/ч и е рационално да се съблюдава.
По този път, сред Порто Палермо и Чепаро е най-прекрасната механа на света, в която, когато поръчаш рибата, кръчмарят слиза в лодката, отива да я улови и се връща да я пече. Заливът е потресаващо хубав с най-бистрата вода на света, само че за жалост доста студена и с морски таралежи.
От Саранда нормално се върви до Бутринт – огромен древен археологически комплекс със остарели мозайки, който евентуално е най-известната забележителност на Албания. Малко пред него е Ксамил, който пък евентуално е най-известният албански курорт, в случай че не броим Дуръс. Аз нормално пропущам това отклоняване, тъй като избирам да си оставя време за Гирокастро, което пък другите хора нормално пропущат.
Гирокастро, родният град на Енвер ходжа и на най-големия албански публицист Исмаил Кадаре, толкоз поетично разказан в книгите му. Снимка: Getty images
Между Саранда и Гирокастро е най-потресаващият естествен феномен, който в миналото съм виждал, за жалост може да се види единствено няколко дни в годината.
Нагоре по река Бистрица, малко преди да стартират стръмните серпантини към планината, е Долината на светулките.
Милиарди и милиарди светулки, в продължение на километри, които премигват синхронно, като че ли единият рой си приказва с другия. Датата, на която могат да се видят светулките, е към 6 май – от време на време няколко дни по-рано, от време на време няколко дни по-късно, зависи от темпаратурата. Да видиш светулките е най-голямата премия от пътуването в Албания, да ги изпуснеш е най-голямото отчаяние.
След Долината на светулките най-разумно е да се върнете в Саранда и да преспите там. Гирокастра е отклоняване наляво, което си заслужава да извършите, само че градът не е толкоз туристически и в случай че се попадне в него нощем, не е ясно до каква степен ще има добър хотел.
Нека Гирокастра е краят на първото пътешестване. Албания е толква омагьосваща, че ще се връщате в нея десетки и десетки пъти и не би трябвало да се изяжда едновременно. Останали са ви Корча и българските села към нея, единственото езеро в света, от което блика асфалт, а пътя до него е неасфактиран, долината на Валбона, пещерите на Тет, Шкодра и венецианската цитадела Розалфа, безкрайният язовир, към който се минава единствено с ферибот, католическите села на княз Лека Дукадини, които още живеят в XV век.
Ще ги видите различен път. Сега тръгнете към границата и по-късно повече от час ще сте в Янина, а от там на автомагистралата за Солун. От Гирокастро до София са към 8 часа. Скоро ще почнете да ги минавате по няколко пъти годишно.
---------
Този текст е писан особено и оповестен за пръв път в
Разстоянието от София до Тирана е 530 км – колкото от София до Камен бряг, и се взема за към 8 часа.
Първият потрес е незабавно след границата. Пейзажът се трансформира внезапно. Меките и хълмове на Македония внезапно се сменят със сухи оврази, сред които на страховити серпантини пътят се спуска към река Шкумбини. Веднага поражда чувството, че си в най-планинската страна на света, макар че надморската височина не е толкоз огромна.
Няма общоприета и доказуема доктрина по какъв начин е зародила албанската националност и език. Според формалната историография албанците са наследници на античните илири, които са родствени с траките.
В това сигурно има доза истина, само че не цялата. В античността Албания е била една от първите римски провинции.
Непрекъснато е било местено население от Италия. Многократно е била включвана в гръцки и полугръцки страни, оня Пир, от който идва изразът „ Пирова победа “ е живял и управлявал по тези земи. В средновековието Албания е част от България. А по крайбрежията непрестанно са шетали италианци – най-много венецианци и генуезци.
Както ние се гордеем с това, че хан Тервел е спрял арабите, по този начин и албанците се гордеят, че са спрели османците към Европа. Близо 100 година турците не съумяват да завладяват тази дребна планинска страна и това дава нужното време на Европа да укрепне, с цел да ги спре при Виена.
И макар че албанците са оказали най-ожесточената опозиция на турците, точно те стават елитът на Османскта империя. В продължение на 200 година множеството везири в Истанбул са албанци, огромна част от елита са албанци и даже ръководещата динстия на Египет (по това време част от Османската империя) е албанска.
Албанците, както и всички балкански нации, са комбинация сред всевъзможни племена и народности, които са минали през тези земи и останали по тях. Но нито една от тези народности не е запазила самосъзнанието си. Всеки, който се откри по тези планини, незабавно се трансформира в албанец.
Самите албанци не назовават себе си по този начин. Наричат се шиптъри, която значи „ синове на орли “, а страната си назовават Shqipëria, Страна на орли.
Теоритично албанците са мюсюлмани. На процедура не са. Енвер Ходжа – комунистическият деспот, управлявал Албания съвсем до рухването на социализма, е разрушил всички джамии, като се изключи една, която трансформирал в музей, само че не протегнал ръка на нито една черква. И въпреки че към 70% от албанците се водят мюсюлмани, те в никакъв случай не са практикували религията си, множеството от тях в никакъв случай не са влизали в джамия. Защото до неотдавна в Албания просто джамии нямаше, започнаха да се появяват едвам в последните години.
За сметка на това църквите са стотици. Нощем цялата Албания свети в кръстове, толкоз доста и натрапчиви кръстове няма даже във Ватикана.
Геги и тоски
В Албания няма никакво значение дали си мохамеданин или християнин. Но има голямо значение дали предците ти са православни или католици.
След стръмното втурване от границата пътят продължава по долината на река Шкумбини. Това е най-важната разграничителна линия в Албания. Тя дели страната на две съвсем равни елементи. На север са геги – някогашни католици, изпитвали през по-голямата част от историята си италианско въздействие. На юг са тоски – някогашни православни, изпитвали през по-голямата част от историята си гръцко въздействие.
Разликата сред тях е забележителна – и в езика, и в обичаите. Разделението сред геги и тоски е основно и изяснява доста от публичния и политическия живот на Албания, който наподобява неуместен, в случай че не знаеш тази спогодба. Партията на гегите се назовава Демократическа, знамето й е синьо, само че в действителност това е ретроградната партия на наследниците на някогашните комунисти.
Партията на тоските се назовава социалистическа, знамето й е алено, само че в действителност това е европейската партия, която по нашите критерии бихме нарекли демократическа.
Абсурдът е още по-голям, тъй като някогашният социалистически деспот Енвер Ходжа е тоск и, идвайки на власт, е избил антифашистите геги, с цел да няма конкуренция. И въпреки че в продължение на 45 година Албания е управелявана от тоски, в този момент гегите се пишат наследници на тяхната партия, а дружно с това непрестанно ги упрекват, че са загробили страната с неприятното си управеление.
Когато пътувате из Албания, постоянно имайте поради тази разграничителна линия. Обичаите, а надлежно и обстановките, в които можете да изпаднете, са напълно разнообразни, според от това от коя страна на Шкумбини сте.
Накъде да тръгнем?
От границата до Елбасан пътят е единствено един. Не бункерите, които от година на година стават все по-малко, а автомивките вършат най-голямо усещане. В Албания най-важната социална единица е родът. Всеки жанр си има бензиностанция, на която зареждат основно членовете на рода. И, несъмнено, автомивка, в която колите си мият също най-много членовете на рода. Всяко албанско дете стартира кариерата си в автомивка. Така че спрете и измийте колата си някъде. За сума от към 5 лв. ще видите толкоз откровено детско усърдие да се покажеш добър в занаята, че след 10 км ще ви се прииска отново да си измиете колата, с цел да имате мотив да дадете 5 лв. на следващия орляк дечица.
В Елбасан пътят се разделя на 3. Напред е Дуръс, където нямате никаква работа. Изобщо забравете този град. Романтичната визия за Драч – най-голямото пристанище на средновековната българска страна, родното място на Йоан Кукузел, се губи измежду рушащите се индустриални постройки, разпадащите се соцблокове и пляснатия на морската линия курорт, наподобяващ Слънчев бряг.
Тръгнете надясно към Тирана. Ако към този момент се стъмва изберете автомагистралата, само че в случай че към момента имате светлина, изберете остарелия път. Той се вие като тирбушон в небето по скалите над Елбасан, разкривайки необикновено красива природа, върху която като в „ Сталкер “ на Тарковски са пльокнати неуместните скелети на разпадащи се фабрики. Макар и единствено 26 км, пътят е тежък и заплашителен с противоположните завои и бездънните пропасти, обезопасени с жалки „ мантинели “ от остарели гуми.
На спускането, малко преди Тирана, при селцето Петрела погледнете наляво и нагоре и ще видите страхотна цитадела. Катеренето до нея е дълго и изтощително, само че си заслужава, тъй като в кулата й е една от най-незабравимите кръчми, която ще видите в живота си.
Тирана
Истината е, че сте позъкаснели за Тирана. Допреди десетина години това беше неповторим град с ориенталски привкус и разпадащи се социалистически блокчета. Тогавашният кмет на Тирана, в този момент министър председател на Албания, Еди Рама беше художник и нямайки пари да построи нови, беше раздал на хората бои с поръчението колкото се може по-шарени да ги създадат. Хората бяха изпълнили поръчението и дори се бяха попрестарали. В резултат Тирана беше най-шареният град на света. И тъй като беше малко след войната в Косово, Тирана беше цялостна с натовски бойци, европейски и американски чиновници, хиляди млади англоговорящи хора, които я бяха трансформирали в една безкрайна дискотека с невероятни питейни заведения на алегорични цени. А над целия този четириетажен парадайс на веселието се извисяваше гордо най-високата постройка – централата на българска банка, която по това време беше най-голямата в Албания.
За страдание Тирана загуби доста от този соц-ориенталски сексапил. Ако ние си мислим, че София се развива и трансформира с бързи темпове, въобще не можем да си дадем сметка за скоростта, с която се трансформира Тирана. За десетина години тя стана съвременен европейски град – чист, организиран, зелен, по-хубав от множеството европейски градове с сходен размер. Но с поевропейчването си някак си загуби безкрайния ваучър, шумния живот по улиците, продължаващ до полунощ.
Тук е хубаво да създадем едно конкретизиране, с цел да разберем за какво животът в албанските градове е по този начин многолюден, въпреки че популацията не е толкоз огромно.
В България под „ семейство “ разбираме мама, баща, едно или най-вече две деца, които живеят в един дом.
В Албания фамилията е най-малко баба, дядо, няколкото им синове с техните семества и техните деца, които също са най-малко по няколко. Т.е. най-малко двайсетина души, които постоянно живеят в един апартамент. Вярно – по-голям от нашите, нормално албанските жилища са 4-5-стайни, само че в тях живят 15-20 души.
И тъй като с баба, чичо, леля, 5-6 пищящи и ревящи племеници в никакъв случай нямаш уют и уединение у дома, целият живот на албанеца минава на улицата, домът служи единствено за преспиване. Затова магазините са отворени по 10-12 и повече часа дневно, децата и младежите иградят по улиците и седят по бордюрите до 1-2 часа през нощта. А и времето е топло и най-малко 9 месеца от годината разрешава това.
За страдание на туристите тази конструкция на обществото от ден на ден се разпада. Албанците се затварят по домовете и нощният живот нямалява. Затова побързайте и отидете до Тирана, тъй като й остава доста малко време, преди да се трансформира в отегчителен европейски град.
Албанските водачи
До 1989 година номерата на албанските коли са единствено с 3 числа – толкоз малко са били. Първият пътен знак в Албания е подложен през април 2008 година Цяло потомство албанци сякаш са карали курсове и са взели книжки с изпит, само че в продължение на 20 година не са виждали пътен знак. Дори в този момент, когато има пътни знаци, доста от албанските водачи не знаят какво значат и нямат никакъв почит към тях.
В цялостен дисонанс с това в Тирана има няколко големи и комплицирани кръгови кръстовища с по 5 ленти, които и за порядъчен немец ще са проблем, а да не приказваме за албанските водачи. На тях стават невъобразими тапи, нормално провокирани от непознаване на разпоредбите.
Понеже албанците си знаят, че са неприятни водачи, карат с извънредно ниска скорост и са доста търпеливи и общителни. При спешна обстановка на кръговото или друго кръстовище постоянно се случва водачите да слязат от колите, с цел да се схванат кой след кого да мине, като редът няма нищо общо с планувания от Правилника. Затова карайте постепенно и с жестове, балканско есперанто и ръкомахане, се разбирайте на кого му е ред. И в никакъв случай не бързайте. В Албания пътят не се мери с километри, а с часове. Когато Ви кажат, че пътят е 5 часа, не се подвеждайте по това, че е 80 км. За колкото са Ви споделили, за толкоз ще го минете, без значение какъв брой добър водач сте.
Круя
Тирана е мястото, на което би трябвало да решите дали да тръгнете на север или на юг. Двете са разнообразни вселени и нямат място в едно странствуване. Ако като мен се влюбите в Албания, рано или късно ще изръшкате всяко черно пътче и ще стигнете до всяко затънтено селце. Но в случай че Ви е първото пътешестване, изберете юга, а на север от Тирана се отбийте единствено един ден до Круя и се върнете за нощуване отново в Тирана.
Круя, столицата на Скендербек. Снимка: Getty images
Круя е единствено на 35 км от Тирана. До града има 3 пътя. Колкото по-кратък е, толкоз е по-задръстен, тъй че е все едно кой от трите ще хванете.
Круя е столицата на Скендербег, албанският народен воин, който е бранил страната от нашествието на турците. Роден като православен, живял като мохамеданин и починал като католик, Скендербек е едно от обясненията за какво за албанците религията няма никакво значение. Важното е да не позволяват никой да промени метода им на живот в тия планини.
Именно по тази причина албанците оказват извънреден отпор на помюсюлманчването в първите 100 година след завладяването им от турците. А след това внезапно 70% одобряват исляма непринудено. Защо? Защото турците издават заповед, че единствено мюсюлманите могат да носят оръжие. А за албанеца пушката е като дамата – венчава се един път с нея и в никакъв случай повече не се разделя. И дружно с това турците не им пращат класическите ислямски мисионери, а бекташи - демократична фракция, проповядваща доста халтав ислям, който не задължава албанците да не помнят старите си християнски традиции.
Целта, която би трябвало да се гони в Круя, е виждащата се отвред голяма полуразрушена цитадела. До нея се стига по очарователна уличка с дюкянчета за сувенири. Вероятно съм минавал по нея десетки пъти и всякога извозвам часове в дюкянчетата. Прекрасни са, само че би трябвало да остане време и за крепостта. В началото й има музей на Скендербек, който можете и да пропуснете, само че кръчмата до него – не. Удоволствието да пиеш двойно гъсто турско кафе, гледайки цялата крайбрежна равнина и морето оттатък последните хълмове, е едно от най-големите, които могат да се случат на човек в този живот. Но наложително си оставете време, най-малко час, с цел да се поразходите около къщите в полурухналата цитадела – има страхотни улички и тунели в самата стена.
От Круя нагоре в планината потегля страховит прясно асфалтиран път, който предлага невероятни гледки. Тръгнете по него, струва си. Пътят свършва на върха. На някои карти наподобява, че продължава, само че не се лъжете – ще би трябвало да се върнете.
Берат
Замисляли ли сте се за какво на най-хубавото място над остарялата българска столица Велико Търново има село Арбанаси, а в България има толкоз доста семейства Арнаудови? Отговорът е в Берат.
Берат е видоизменена форма на българското име Белград. През 968 година българската столица Преслав пада в ръцете на киевския цар Светослав. В идващите години е завладяна назад от обединена византийско-българска войска, само че въпреки че номинално остава столица на България, българският цар Борис II е отведен като планник в Константинопол и развенчан, а Търновската патриаршия – унищожена. Срещу българската аристокрация стартират гонения. И какво прави тя? Отива в Берат.
По това време Берат е един от трите центъра на българската словесност, дружно с Преслав и Охрид. Там са заровени мощите на Горазд и Ангеларий – двама от петимата възпитаници на Св. Св. Кирил и Методий. Берат е последната столица на Първата българска страна, откъдето ръководи Иван Владислав (1015-1018) и последният български град, който пада под византийска власт, и единственият, който резервира някаква автономия по-късно. От 970 година до 1185 година, когато българската страна е възобновена, съвсем цялата българска аристокрация живее в Берат. Когато аристократите се връщат в България, се заселват на най-луксозното място – хълмовете над Царевец, където е настоящето село Арбанаси. Местните хора ги назовават албанци – арбанаси или аранаути.
Снимка: Getty images
Берат поразително наподобява на остарялата част на Велико Търново, единствено че доста по-голям и по-автентичен. Реката, която се вие под крепостта, се назовава Осуми – видоизменена форма на Осъм. Кварталът, в който са живели българите, и до ден сегашен се назовава Горица.
Албанците имат поразително положително отношение към българите и една от аргументите е точно Берат. Всеки човек би желал да се изкара благородник, в случай че е допустимо. Звучи по-престижно, в сравнение с да си елементарен селяндур.
Албанците обаче допреди 1912 година съвсем не са имали своя страна. Имали са на два пъти, само че първата съществува прекомерно малко, с цел да има аристокрация, а втората е на френски крал, ръководещ Неапол, Сицилия и Йерусалим. Пък и двете страни са много на север и в случай че си от южните албанци, няма по какъв начин да докажеш роднинство с тях. Така единственото, което им остава на южните албанците е да се изкарат наследници на българските аристократи. Няма по какъв начин да се потвърди, само че и няма по какъв начин да се опровергае.
Затова, когато отидете в Берат и схванат, че сте българин (а локалните ще схванат веднага), на часа ще получите несъразмерно положително отношение, както на никое място другаде. Всеки втори ще се юрне да Ви изяснява, че е чист българин, тъй като живее в българския квартал Горица или тъй като Берат е столицата на България и ще се учудва по какъв начин не знаеш това. И ще недоумява, за какво го питаш за такива дребни елементи, като да вземем за пример за какво не знае български.
В Берат може да се остане дълго. Всеки ъгъл, всяка къща, всяка черква може да се преглежда с часове. С часове можеш да приказваш на комбинация от всевъзможни езици и ръкомахания с необикновено доброжелателните локални поданици.
Но в случай че въпреки всичко бързате, качете се с колата до самата цитадела, има паркинг тъкмо под портите й. Там незабавно (защото затваря рано) отидете в църквата „ Св. Онуфрий “, където са мощите на Свети Ангеларий. Те са под олтара и за разглеждането им се желае специфична такса, само че в случай че схванат, че сте българин, евентуално няма да Ви вземат пари и ще Ви опишат за Светите седмочисленици повече, в сравнение с сте учили в учебно заведение.
В крепостта, покрай портата има неповторима механа, в която би трябвало да седнете, само че единствено в случай че имате доста време. Няма меню и няма ценоразпис, само че кръчмарят ще Ви отрупа с всичко, което е сготвил и не търпи възражения, че храната е що се касае за цяла рота. С часове не млъква в странната си комбинация от всевъзможни езици и ще Ви пита дали познавате всеки един от българите, които са сядали в кръчмата, показвайки Ви визитните им картички. Накрая ще Ви изиска визитна картичка, а сметката ще е ненадейно дребна за количеството храна, което е било на масата.
В крепостта има няколко хотелчета и къщи за посетители, само че хубавите хотели са долу в ниското, откъдето потегля пътя за крепостта. В тях е най-хубавото съответствие сред цена и качество, което съм виждал в немалкия си туристически опит.
Ако сте в Берат през май, наложително поискайте рафтинг в каньона на Осъм, който е при Чороводе. Проблемът е, че задоволително вода има единствено през април и май.
Ако не, тръгнете към Фиер. От този град се отклонете още 8 км на запад, съвсем до брега на морето, където са руините на античната Аполония.
Какъв Рим? Такова хубаво зеле е станало...
Аполония е родното място на един от най-великите римски императори Диоклециан. Възстановил е империята след една от най-големите й рецесии и когато си приключил работата, предал властта на по-младите и се върнал по родните си места. Само няколко години по-късно империята отново западнала, а от Рим пристигнала делегация да моли Диоклециан да се върне на власт.
Диоклециан ги изслушал и им споделил: „ Знаете ли какво хубаво е станало зелето? Кой ще се погрижи за него, в случай че в този момент потегли за Рим? “
В Аполония има прелестно непокътнат древен спектакъл и византийска черква от XI век.
Мястото се преглежда относително бързо, остава прелестно чувство и можем да продължим на юг, тъй като там има какво да се види.
Пропускаме Вльора колкото можем по-бързо. Центърът е прашен и гнусен. В южната част стартират хотели и крайбрежни заведения, които наподобяват изкусителни, само че вълните са отнесли брега, пясъкът е насипван изкуствено и остава чувство за мърлявщина. На юг има надалеч по-хубави места, а пътят е много, по тази причина пропуснете това.
Дерми
Градът след Вльора – Орикум, е по-подходящ за малко къпане в морето. Отбелязваме го не толкоз поради плажовете, колкото по тази причина, че от него е методът за най-дивото място в Албания – полуостров Карабурун. Доскоро той е бил военна зона и безусловно неразрешен за хора. Забраната под някаква форма важи и в този момент, с известна помощ от локалните може да се стигне до неповторими плажове, без никакви хора.
Карабурун разделя две морета. На север е Адриатическо, което около Албания е зеленикаво, мърляво и студено. На юг е Йонийско, което е лазурносиньо, кристално чисто, само че чакълесто и още по-студено. Има и таралежи. Но пък е безпределно красиво.
След Орикум пътят стартира да се изкачва нагоре в една много висока планина. От двете страни се редуват прелестни кръчмета и сергии за мед, сладко, зехтин и какво ли още не. Става сенчесто и ветровито. И по този начин, до момента в който не стигнеш върха, където на повече от километър под краката ти е морето, вятърът духа свирепо, а пътят надолу се вие в главозамайваща серпантина.
Долу в ниското е Дерми, най-хубавото място за плаж, на което съм бил в миналото. Когато стигнете селото, към този момент сте се отминал отбивката за плажа и ще би трябвало да се връщате, само че дистанцията е малко, а селото си заслужава.
Дерми е гръцко село. В Южна Албания е непокътнато някакво гръцко малцинство, мощно поалбанчено. В това село ще би трябвало да пиете ракия. Отказът не се приема. Ракията се пие на тераса над главозамайваща бездна и цяло село се изрежда да каже наздраве на чужденците.
По принцип най-голямата полезност в Албания е гостоприемството. Причината за множеството вендети, които не престават със епохи е, че някой не е опазил госта си, а това е най-лошото нещо, което може да се случи в живота. Но на други места гостоприемството е някак си по-почтително и по-дистанцирано. В Дерми те прегръщат на петата минута, а на десетата към този момент са ти намерили къща и де убеждават да се заселиш вечно. Като влезете в магазин в този регион няма метод да си тръгнете без подарък, изключително в случай че сте с деца. Приемете го и намерете метод да се върнете и, купувайки нещо друго, да оставите бакшиш.
Пътят от Дерми надолу се разклонява на две. Този напряко води към плажа Дерми, намерете метод да завиете надясно и на север към плажа Дормидос, който носи името на предходното село.
Когато за пръв път попаднах там, преди малко бяха асфалтирали пътя от Вльора до Дерми. На плажа имаше единствено едно хотелче от бунгала в прелестна маслинова гора и голяма, дълга доста километри плажна линия с десетина индивида на нея. На север, след катерене на дребни скалички се попадаше в поредност от божествен заливчета и плажчета, с очарователни дребни бели подводни пещерички към тях.
Почти над брега е надвиснала висока 2400 метра планина с белоснежни върхове, до момента в който на плажа е 35 градуса.
За страдание албанците разсипват страната си с темпове, с които дори ние, българите, не съумяваме. От година на година регионът на Дерми от ден на ден се застроява, по тази причина побързайте да го видите, до момента в който още е останало нещо.
Саранда
Самият град Саранда си заслужава, прекрасен и относително огромен курортен център е, а насреща, единствено на километър, е гръцкият остров Корфу. За Саранда обаче няма какво толкоз да се споделя, най-хубавото от града е пътят до него. Спрете във всяко селце и по всяко заливче по него. Тези 60 км се пътуват през целия ден, а от време на време и повече. Пътят се вие на височина 200-300 метра над морето, след това слиза на морския бряг и отново се качва. Ограничението на скоростта постоянно е 20 км/ч и е рационално да се съблюдава.
По този път, сред Порто Палермо и Чепаро е най-прекрасната механа на света, в която, когато поръчаш рибата, кръчмарят слиза в лодката, отива да я улови и се връща да я пече. Заливът е потресаващо хубав с най-бистрата вода на света, само че за жалост доста студена и с морски таралежи.
От Саранда нормално се върви до Бутринт – огромен древен археологически комплекс със остарели мозайки, който евентуално е най-известната забележителност на Албания. Малко пред него е Ксамил, който пък евентуално е най-известният албански курорт, в случай че не броим Дуръс. Аз нормално пропущам това отклоняване, тъй като избирам да си оставя време за Гирокастро, което пък другите хора нормално пропущат.
Гирокастро, родният град на Енвер ходжа и на най-големия албански публицист Исмаил Кадаре, толкоз поетично разказан в книгите му. Снимка: Getty images
Между Саранда и Гирокастро е най-потресаващият естествен феномен, който в миналото съм виждал, за жалост може да се види единствено няколко дни в годината.
Нагоре по река Бистрица, малко преди да стартират стръмните серпантини към планината, е Долината на светулките.
Милиарди и милиарди светулки, в продължение на километри, които премигват синхронно, като че ли единият рой си приказва с другия. Датата, на която могат да се видят светулките, е към 6 май – от време на време няколко дни по-рано, от време на време няколко дни по-късно, зависи от темпаратурата. Да видиш светулките е най-голямата премия от пътуването в Албания, да ги изпуснеш е най-голямото отчаяние.
След Долината на светулките най-разумно е да се върнете в Саранда и да преспите там. Гирокастра е отклоняване наляво, което си заслужава да извършите, само че градът не е толкоз туристически и в случай че се попадне в него нощем, не е ясно до каква степен ще има добър хотел.
Нека Гирокастра е краят на първото пътешестване. Албания е толква омагьосваща, че ще се връщате в нея десетки и десетки пъти и не би трябвало да се изяжда едновременно. Останали са ви Корча и българските села към нея, единственото езеро в света, от което блика асфалт, а пътя до него е неасфактиран, долината на Валбона, пещерите на Тет, Шкодра и венецианската цитадела Розалфа, безкрайният язовир, към който се минава единствено с ферибот, католическите села на княз Лека Дукадини, които още живеят в XV век.
Ще ги видите различен път. Сега тръгнете към границата и по-късно повече от час ще сте в Янина, а от там на автомагистралата за Солун. От Гирокастро до София са към 8 часа. Скоро ще почнете да ги минавате по няколко пъти годишно.
---------
Този текст е писан особено и оповестен за пръв път в
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ