Учението е танц за 11. Б СНИМКИ
Ако за някои учението е ария, за 11. Б от СУ „ Св. св. Кирил и Методий ” е танц. Докато връстниците им учат математика, програмиране или механически предмети, девойките от единствената в Пловдив паралелка, която дава тапия на танцьор, затъкват китка в косите и тропват я шопско хоро, я тракийски танц. А могат и съветските и мексиканските. Паралелката сподели какво е научила в открит урок, на който пристигнаха и хореографи и ръководители на танцови сформира – хем да дадат препоръки, хем да изберат бъдещи попълнения.
Всъщност не е толкоз елементарно, тъй като да си танцьор не е специалност, а поминък, споделя учителят Боян Алексиев. Той самият е приключил хореографско учебно заведение в София, а след това АМТИИ. Превежда учениците от класическите стъпки в балета, през историята на танците, доктрина и методика. В часовете дружно „ кръстосват ” разнообразни етнографски области. „ В това има и история, и география, и музика, и актьорско майсторство, и танци с доста въодушевление. А най-после основава необятна обща просвета и отношение към доста сфери в живота ”, изяснява преподавателят. Възпитаниците му каляват в подготовките дисциплинираност и самоконтрол. Искам да ги науча да са персони и същински актьори, прибавя Боян Алексиев.
Много оказва помощ, че е младеж и със своите 31 година елементарно заговаря на един език с младежите. Те пък излизат от школото с най-високата трета квалификационна степен в специалност танцьор, което им отваря вратите на разнообразни обединения, а и като педагози. От следващата година учещите специалността ще имат и наложителна процедура – още по време на подготовката си ще бъдат разпределяни в разнообразни ансамбли, където да видят от първа ръка по какъв начин кипи креативен развой и се основава продукция за сцена.
Любомира Андонова към този момент е избрала това за свое амплоа, а посредством него желае да запази българския фолклор. Приятелка я запалила по него и след 7. клас избрала школото с паралелки в изкуствата. Мечтата й е да приключи артакадемията в Пловдив и да стане хореограф. „ Танцът е страст и еуфория. Има и малко терзание. А и горделивост, когато облечеш носия, в която някой е извезал душата си, и заиграеш тракийско хоро ”, разказва Любомира.
Атанаска Попчева е съгласна, че мнозина не гледат на танците като на сериозна специалност. Но в нейното семейство не е по този начин – точно родителите я подтикнали към тях. Единайсетокласничката обаче ще събуе цървулите и ще напусне залата по хореография, в която сред огледалата виси репродукция на „ Ръченица ” на Мърквичка. Засега не счита да се връща. Избрала е да учи педагогика. Може би обаче един ден ще вкарва хлапетата в стъпките на нашенските хора.
Маргарита Миткова е деветокласничка и сега минава през северняшките ритми. Танцува от детската градина и желае да бъде професионален хореограф, да замине за Германия и там да сътвори своя школа за български национални танци, в която да поддържа духа на сънародниците ни. „ Танцувайте, хубаво е ”, усмихна се тя, преди да се хване за Евгения, Зюмбюла, Славка, Памела, Теменужка, Атанаска, Ивелина, Снежана, Христина и Любомира. За да покажат пред гостите на открития урок по какъв начин им заиграват сърцата, щом корепетиторът Благой Манчев засвири на акордеона тракийски и добруджански национални мелодии или подхване ритмите на Родопите. Догодина бъдещите танцьори ще усвоят и по какъв начин играят пиринският и македонският край. А до месец школото ще одобри нова промяна осмокласници.
Всъщност не е толкоз елементарно, тъй като да си танцьор не е специалност, а поминък, споделя учителят Боян Алексиев. Той самият е приключил хореографско учебно заведение в София, а след това АМТИИ. Превежда учениците от класическите стъпки в балета, през историята на танците, доктрина и методика. В часовете дружно „ кръстосват ” разнообразни етнографски области. „ В това има и история, и география, и музика, и актьорско майсторство, и танци с доста въодушевление. А най-после основава необятна обща просвета и отношение към доста сфери в живота ”, изяснява преподавателят. Възпитаниците му каляват в подготовките дисциплинираност и самоконтрол. Искам да ги науча да са персони и същински актьори, прибавя Боян Алексиев.
Много оказва помощ, че е младеж и със своите 31 година елементарно заговаря на един език с младежите. Те пък излизат от школото с най-високата трета квалификационна степен в специалност танцьор, което им отваря вратите на разнообразни обединения, а и като педагози. От следващата година учещите специалността ще имат и наложителна процедура – още по време на подготовката си ще бъдат разпределяни в разнообразни ансамбли, където да видят от първа ръка по какъв начин кипи креативен развой и се основава продукция за сцена.
Любомира Андонова към този момент е избрала това за свое амплоа, а посредством него желае да запази българския фолклор. Приятелка я запалила по него и след 7. клас избрала школото с паралелки в изкуствата. Мечтата й е да приключи артакадемията в Пловдив и да стане хореограф. „ Танцът е страст и еуфория. Има и малко терзание. А и горделивост, когато облечеш носия, в която някой е извезал душата си, и заиграеш тракийско хоро ”, разказва Любомира.
Атанаска Попчева е съгласна, че мнозина не гледат на танците като на сериозна специалност. Но в нейното семейство не е по този начин – точно родителите я подтикнали към тях. Единайсетокласничката обаче ще събуе цървулите и ще напусне залата по хореография, в която сред огледалата виси репродукция на „ Ръченица ” на Мърквичка. Засега не счита да се връща. Избрала е да учи педагогика. Може би обаче един ден ще вкарва хлапетата в стъпките на нашенските хора.
Маргарита Миткова е деветокласничка и сега минава през северняшките ритми. Танцува от детската градина и желае да бъде професионален хореограф, да замине за Германия и там да сътвори своя школа за български национални танци, в която да поддържа духа на сънародниците ни. „ Танцувайте, хубаво е ”, усмихна се тя, преди да се хване за Евгения, Зюмбюла, Славка, Памела, Теменужка, Атанаска, Ивелина, Снежана, Христина и Любомира. За да покажат пред гостите на открития урок по какъв начин им заиграват сърцата, щом корепетиторът Благой Манчев засвири на акордеона тракийски и добруджански национални мелодии или подхване ритмите на Родопите. Догодина бъдещите танцьори ще усвоят и по какъв начин играят пиринският и македонският край. А до месец школото ще одобри нова промяна осмокласници.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ