ЗАЩО ПИЕ ЗАЩО ЛЕЛЯ КЕРА
Ако я попитам в този момент вуйна Кера за какво пие, кой знае какво ще каже. На нейните години си е доста рисково това пиянство, ама…
Като беше млада, си топеше дребния пръст в чашата с ракия и го облизваше – това ѝ беше всичкото пиянство. Правеше го за благосклонност – по този начин викаше мъжът ѝ след облизването на дребния пръст:
– Голяма си благосклонност, ей! – И си удряше дланта в коляното ѝ.
Точно по този начин – удряше си дланта в коляното ѝ, а не я удряше с длан – огромна разлика има.
Мъжът ѝ беше безспорен алкохолик, всяка вечер се укоряваше нещо самичък себе си, глождеше го съвестта един тип, и като си удряше дланта в коляното ѝ, като че ли споделяше:
– Може и да пия, но ти си ми жена и те оценявам, тъй като си жена веднъж!
Леля Кера беше готвачка в ресторанта, но какво от това? Мъжът ѝ съвсем не ядеше – единствено ракия… Баш пиячите не ядат – вършат се на ербапи и не хапват залък, до момента в който си вземат аперитива. А аперитивът край няма. Не се свършва в никакъв случай. После кой може да си отвори устата да яде? Чичо Петър не можеше.
Като легне да спи, и вика – вика на сън и се върти. Ракията го върти на шиш. Заври целият, пара се подвига от него, температура го гори и вземе, та се напикае за облекчение.
И вуйна Кера удари една ракия.
Вярно, постави си я в джезвето, чака я да заври, и захар ѝ сипва, тъй като другояче горчи и пари. Обаче удари една ракия и още една.
Има нещо доста сладко да ти се размие мозъкът, да ти се отделят ръцете и краката от тялото и да потънеш в леглото. Като си пийнеш, и не спиш, ами пропадаш в леглото и те няма въобще. И е доста успокояващо. Така вуйна Кера не помни и мъжа си, и това, че се е напил.
Сипваше си тя греяната ракия в едно лимонадено шишенце и късчета портокалови кори му режеше вътре. Мъжът ѝ – на единия креват, тя със шишенцето до главата –на другия.
Обаче тя продължи да пие, тъй като нямаха деца, тъй като когато докара едно дете – сякаш единствено да го огледат, той я преби и я изгони. Пиеше, тъй като им умряха двете саански кози, а бяха като ангелчета.
Едно лято им се възпламени сайвантът, след това Петър се сковава на половина, след това петелът им избяга в горния завършек на селото, след това затвориха ресторанта, след това Петър умря, а след това валя дъжд най-малко 10 дни.
Ето ти 100 аргументи да пие.
Тя в никакъв случай няма да си го признае, само че времето спря да минава – седи и не мърда на никое място. Най-много да се движи докъм обед, след това – край. И какво да правиш в тоя дълъг следобяд, с изключение на да се напиеш?
Един стабилен лекар, който беше на отмора в нашето село и се заприказва с мен на специфични тематики, ми показа:
– Възрастните дами пият, тъй като кръвта им има потребност от алкохол. Нещо им става с химичния състав на кръвта, неналичия се появяват и пиенето ги компенсира.
Даде ми и съответни образци индивидът с негови пациентки в Пазарджик и покрайнините.
И аз си помислих – щом и в Южна България е по този начин и ми го споделя персонален доктор, несъмнено е правилно.
Обаче вуйна Кера си пийва от млада, тъй като младостта свършва незабавно, спре ли да ти подскача сърцето за обичания – това го подсигурявам персонално.
Няма по какъв начин да я запитвам в този момент дали е обичала чичо Петър на младите години. Гледал съм негови фотоси – по какъв начин пее са го снимали. Голям артист е бил, но ракията му е развалила гласа. И любовта също се скапва по този метод.
На любовта не трябва да се отдава въпреки всичко кой знае какво значение – има ли я, няма ли я – кой да ти каже? Но другото, другото – по какъв начин да запълниш това празно и студено място в корема си? С ракия, с какво друго?
Ще я запитвам напряко в очите вуйна Кера:
– Защо пиеш?
Ама едва ли ще ми каже.
Защото такова е международното състояние и светът се е замаял целият.
По този мотив и вуйна Кера няма по какъв начин да изостава със замайването…
Николай Милчев
Като беше млада, си топеше дребния пръст в чашата с ракия и го облизваше – това ѝ беше всичкото пиянство. Правеше го за благосклонност – по този начин викаше мъжът ѝ след облизването на дребния пръст:
– Голяма си благосклонност, ей! – И си удряше дланта в коляното ѝ.
Точно по този начин – удряше си дланта в коляното ѝ, а не я удряше с длан – огромна разлика има.
Мъжът ѝ беше безспорен алкохолик, всяка вечер се укоряваше нещо самичък себе си, глождеше го съвестта един тип, и като си удряше дланта в коляното ѝ, като че ли споделяше:
– Може и да пия, но ти си ми жена и те оценявам, тъй като си жена веднъж!
Леля Кера беше готвачка в ресторанта, но какво от това? Мъжът ѝ съвсем не ядеше – единствено ракия… Баш пиячите не ядат – вършат се на ербапи и не хапват залък, до момента в който си вземат аперитива. А аперитивът край няма. Не се свършва в никакъв случай. После кой може да си отвори устата да яде? Чичо Петър не можеше.
Като легне да спи, и вика – вика на сън и се върти. Ракията го върти на шиш. Заври целият, пара се подвига от него, температура го гори и вземе, та се напикае за облекчение.
И вуйна Кера удари една ракия.
Вярно, постави си я в джезвето, чака я да заври, и захар ѝ сипва, тъй като другояче горчи и пари. Обаче удари една ракия и още една.
Има нещо доста сладко да ти се размие мозъкът, да ти се отделят ръцете и краката от тялото и да потънеш в леглото. Като си пийнеш, и не спиш, ами пропадаш в леглото и те няма въобще. И е доста успокояващо. Така вуйна Кера не помни и мъжа си, и това, че се е напил.
Сипваше си тя греяната ракия в едно лимонадено шишенце и късчета портокалови кори му режеше вътре. Мъжът ѝ – на единия креват, тя със шишенцето до главата –на другия.
Обаче тя продължи да пие, тъй като нямаха деца, тъй като когато докара едно дете – сякаш единствено да го огледат, той я преби и я изгони. Пиеше, тъй като им умряха двете саански кози, а бяха като ангелчета.
Едно лято им се възпламени сайвантът, след това Петър се сковава на половина, след това петелът им избяга в горния завършек на селото, след това затвориха ресторанта, след това Петър умря, а след това валя дъжд най-малко 10 дни.
Ето ти 100 аргументи да пие.
Тя в никакъв случай няма да си го признае, само че времето спря да минава – седи и не мърда на никое място. Най-много да се движи докъм обед, след това – край. И какво да правиш в тоя дълъг следобяд, с изключение на да се напиеш?
Един стабилен лекар, който беше на отмора в нашето село и се заприказва с мен на специфични тематики, ми показа:
– Възрастните дами пият, тъй като кръвта им има потребност от алкохол. Нещо им става с химичния състав на кръвта, неналичия се появяват и пиенето ги компенсира.
Даде ми и съответни образци индивидът с негови пациентки в Пазарджик и покрайнините.
И аз си помислих – щом и в Южна България е по този начин и ми го споделя персонален доктор, несъмнено е правилно.
Обаче вуйна Кера си пийва от млада, тъй като младостта свършва незабавно, спре ли да ти подскача сърцето за обичания – това го подсигурявам персонално.
Няма по какъв начин да я запитвам в този момент дали е обичала чичо Петър на младите години. Гледал съм негови фотоси – по какъв начин пее са го снимали. Голям артист е бил, но ракията му е развалила гласа. И любовта също се скапва по този метод.
На любовта не трябва да се отдава въпреки всичко кой знае какво значение – има ли я, няма ли я – кой да ти каже? Но другото, другото – по какъв начин да запълниш това празно и студено място в корема си? С ракия, с какво друго?
Ще я запитвам напряко в очите вуйна Кера:
– Защо пиеш?
Ама едва ли ще ми каже.
Защото такова е международното състояние и светът се е замаял целият.
По този мотив и вуйна Кера няма по какъв начин да изостава със замайването…
Николай Милчев
Източник: svobodnoslovo.eu
КОМЕНТАРИ