Иван Николов пред Tribune: България няма да промени позицията си за РСМ до 14 декември, няма да има кабинет
Ако въпреки всичко това нещо стане съгласно него ще е демонстрация на народен комплекс за непълноценност
Заявената подготвеност на Кирил Петков и Асен Василев за договорка със РСМ, както и наближаващата среща на върха на Европейски Съюз през декември – ще се промени ли позицията на България по този основен въпрос - потърсихме мнението на Иван Николов - публицист, журналист и издател. Главен редактор на списание „ България-Македония”, създател на редица публикации и книги.
Възможно ли е до 14 декември да падне ветото на България за договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз?
До 14 декември няма да се стигне до смяна на българската позиция за РСМ. Има нещо, което е в наш плюс, и това е, че от Берлинския конгрес до момента сме били обект, а от приемането ни в Европейския съюз сме към този момент индивид, който като член на общността може да наложи несъгласие. Кой, както желае да ни натиска, ние, в случай че имаме национално достолепие, ще си вдигнем ръката като гръцкия представител в Букурещ през 2008 година Той не поддържа приемането на РСМ в НАТО. Тогава държавният секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс също обясняваше по какъв начин РСМ би трябвало да получи дългочаканото участие. Аз не виждам съществени учредения, с цел да си сменим позицията. Освен това имаме призната рамкова позиция от Народното събрание по въпроса. Не може който пристигна, без значение с какви упоритости и капацитет е, да стартира през просото да лишава неща, които са конституционни и недосегаеми.
Но водачът на първата политическа мощ „ Продължаваме промяната “ е индивидът, който към този момент си разреши да наруши конституцията?!
Ясно, по този въпрос има към този момент решение на Конституционния съд. Аз считам, че тук нещата са доста по-сложни, с цел да вземе той /Кирил Петков б. р./ еднолично решение. До 14 декември, когато е денят „ Х “ за РСМ, аз считам, че няма да има някаква изясненост по повод даже на държавно управление. Не чакам и Народното събрание да одобри консенсусни неща по въпроса, както и да се наруши към този момент взето решение от 44-тия парламент по въпроса за РСМ. Ако въпреки всичко това нещо стане, считам, че ще бъде демонстрация на народен комплекс за непълноценност.
На 26-27 октомври у нас бяха няколко представители на български организации в РСМ. Бяха признати от президента, от Министерство на външните работи. Пред тях всички се кълняха, че българската позиция е ясна и че няма да ги изоставим. От тази позиция мисля, че въпреки всичко са поети някакви задължения. Ако стане противоположното, това ще е една неприятна характерност за нашия управнически хайлайф.
От партия „ Продължаваме промяната “ дават обещание нов метод към Скопие?
Нов, остарял метод. Според мен ние имаме един единствен проблем и това е, че няма страна в света с изключение на РСМ, която да възпитава своите генерации в ненавист към различен народ. Това не е европейска или морална полезност. Там антибългаризмът е основа на възпитанието им от детската градина. По този въпрос ние би трябвало да демонстрираме пред Европа хора от македонския нравствен и интелектуален хайлайф, които в продължение на десетилетия се съпротивляват навръх този модел.
Сега от македонска страна се чака българите да бъдат вписани в тяхната конституция. Това нещо също се пояснява двояко там. Зоран Заев даде обещание да впише и хърватите, и черногорците. Това демонстрира, че българите са единствените оживели там от един невиждан геноцид над българите. Другото, което можем да представим в Европа, е, че няма справедлива историческа просвета, която да фалшифицира исторически документи-първоизточници. Там се фалшифицира всичко. Например, за Климент Охридски има два съществени документа – пространното му житие от 16 век и късото житие от 13 век. В първото житие думата български се загатва 43 пъти, а в късото житие – 9 пъти. През 1946г. екип е превел двата документа на македонски и където написа български е сменено с македонски или славянски. Тук въпросът не е исторически. Той не е теоретичен. Това е криминално-правен проблем. Ние тъкмо това би трябвало да акцентираме пред Европа.
Аз считам, че ще мине и тази блъсканица с българското несъгласие, тъй като би трябвало да си кажем, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява на този стадий. Има задоволително страни, които не са съгласни да поддържат една такава акция за Западните Балкани. Освен това в Западните Балкани има две огнища на противоречие – Косово, както и ориста на Република Босна и Херцеговина, където Република Сръбска може да се отдели. Смятам, че няма да се стигне до смяна на българската позиция.
Заявената подготвеност на Кирил Петков и Асен Василев за договорка със РСМ, както и наближаващата среща на върха на Европейски Съюз през декември – ще се промени ли позицията на България по този основен въпрос - потърсихме мнението на Иван Николов - публицист, журналист и издател. Главен редактор на списание „ България-Македония”, създател на редица публикации и книги.
Възможно ли е до 14 декември да падне ветото на България за договаряния на Република Северна Македония с Европейски Съюз?
До 14 декември няма да се стигне до смяна на българската позиция за РСМ. Има нещо, което е в наш плюс, и това е, че от Берлинския конгрес до момента сме били обект, а от приемането ни в Европейския съюз сме към този момент индивид, който като член на общността може да наложи несъгласие. Кой, както желае да ни натиска, ние, в случай че имаме национално достолепие, ще си вдигнем ръката като гръцкия представител в Букурещ през 2008 година Той не поддържа приемането на РСМ в НАТО. Тогава държавният секретар на Съединени американски щати Кондолиза Райс също обясняваше по какъв начин РСМ би трябвало да получи дългочаканото участие. Аз не виждам съществени учредения, с цел да си сменим позицията. Освен това имаме призната рамкова позиция от Народното събрание по въпроса. Не може който пристигна, без значение с какви упоритости и капацитет е, да стартира през просото да лишава неща, които са конституционни и недосегаеми.
Но водачът на първата политическа мощ „ Продължаваме промяната “ е индивидът, който към този момент си разреши да наруши конституцията?!
Ясно, по този въпрос има към този момент решение на Конституционния съд. Аз считам, че тук нещата са доста по-сложни, с цел да вземе той /Кирил Петков б. р./ еднолично решение. До 14 декември, когато е денят „ Х “ за РСМ, аз считам, че няма да има някаква изясненост по повод даже на държавно управление. Не чакам и Народното събрание да одобри консенсусни неща по въпроса, както и да се наруши към този момент взето решение от 44-тия парламент по въпроса за РСМ. Ако въпреки всичко това нещо стане, считам, че ще бъде демонстрация на народен комплекс за непълноценност.
На 26-27 октомври у нас бяха няколко представители на български организации в РСМ. Бяха признати от президента, от Министерство на външните работи. Пред тях всички се кълняха, че българската позиция е ясна и че няма да ги изоставим. От тази позиция мисля, че въпреки всичко са поети някакви задължения. Ако стане противоположното, това ще е една неприятна характерност за нашия управнически хайлайф.
От партия „ Продължаваме промяната “ дават обещание нов метод към Скопие?
Нов, остарял метод. Според мен ние имаме един единствен проблем и това е, че няма страна в света с изключение на РСМ, която да възпитава своите генерации в ненавист към различен народ. Това не е европейска или морална полезност. Там антибългаризмът е основа на възпитанието им от детската градина. По този въпрос ние би трябвало да демонстрираме пред Европа хора от македонския нравствен и интелектуален хайлайф, които в продължение на десетилетия се съпротивляват навръх този модел.
Сега от македонска страна се чака българите да бъдат вписани в тяхната конституция. Това нещо също се пояснява двояко там. Зоран Заев даде обещание да впише и хърватите, и черногорците. Това демонстрира, че българите са единствените оживели там от един невиждан геноцид над българите. Другото, което можем да представим в Европа, е, че няма справедлива историческа просвета, която да фалшифицира исторически документи-първоизточници. Там се фалшифицира всичко. Например, за Климент Охридски има два съществени документа – пространното му житие от 16 век и късото житие от 13 век. В първото житие думата български се загатва 43 пъти, а в късото житие – 9 пъти. През 1946г. екип е превел двата документа на македонски и където написа български е сменено с македонски или славянски. Тук въпросът не е исторически. Той не е теоретичен. Това е криминално-правен проблем. Ние тъкмо това би трябвало да акцентираме пред Европа.
Аз считам, че ще мине и тази блъсканица с българското несъгласие, тъй като би трябвало да си кажем, че Европейски Съюз няма желание да се уголемява на този стадий. Има задоволително страни, които не са съгласни да поддържат една такава акция за Западните Балкани. Освен това в Западните Балкани има две огнища на противоречие – Косово, както и ориста на Република Босна и Херцеговина, където Република Сръбска може да се отдели. Смятам, че няма да се стигне до смяна на българската позиция.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ