Защо не можем да спрем да се взираме в собствените си лица онлайн
Ако към момента ви е мъчно да не се взирате в себе си, когато организирате видео диалог, значи не сте сами. Нито би трябвало да се притеснявате, че това издава обезпокоително равнище на егоизъм. Авторката Нанси Митфорд един път видя, че хората, които гледат себе си във всяко отражение, постоянно го вършат не от суетност, а от възприятието, че всичко не е по този начин, както би трябвало да бъде. Видео диалозите, които леко изкривяват лицата ни, са съвършената проява.
Скоростта, с която внедрихме видеосрещите в живота си, е забележителна. През 2019 година калифорнийската компания за видеоконференции Zoom имаше 10 милиона консуматори на ден. Сега има към 300 милиона. Бързото разбиране докара до нов етикет - усмивката и тихото помахване, които означават края на диалога, да вземем за пример. Но равнището на самонаблюдение, което се изисква, остава необичайно. Ето за какво компании като Microsoft, Гугъл и Zoom безшумно трансформират външния ви тип.
Миналата година Microsoft показа привличаща вниманието функционалност, която позвол...
Прочетете целия текст »
