Диана Русинова: Ако нямате подарък за 1 юни, вземете парче от новия асфалт
Ако към момента се чудите какво да подарите на детето си за 1 юни, пътният специалист Диана Русинова към този момент има предложение. Не, не става дума за велосипед, конструктор или книга. Става дума за... асфалт.
При това не кой да е, а чисто нов. На едвам три дни.
С подигравка, която мъчно може да бъде сбъркана, Русинова разгласява фотография и коментар в обществените мрежи, с които безусловно взриви тематиката за качеството на пътните поправки у нас.
„ Набрахме си асфалт - чисто нов, единствено на три дни, за поръчки на л.с. В понеделник ще входираме в деловодството на Министерство на регионалното развитие и АПИ по едно парче за „ подарък “ за спомен от „ чудесно ремонтиран “ път “, написа тя.
И продължава:
„ Ако не се сещате какво да подарите на децата си за 1 юни, можем да ви снабдим с асфалт, навива се като пластелин. Малко цапа, само че детето ви ще има неповторим подарък! “
Зад шегата обаче прозира нещо надалеч по-сериозно. Защото когато настилка, която би трябвало да устоя години наред, може да бъде събрана на ръка единствено дни след полагането си, въпросите са доста повече от отговорите. И най-неприятният от тях е: кой приема сходни поправки?
През последните години обществото видя по какъв начин нови пътища се напукват скоро след откриването си, по какъв начин кръпки се разпадат след първия по-силен дъжд, по какъв начин цели сектори потъват или се трансформират в трудности за водачите. Всеки идващ скандал беше представян като изолиран случай. Само че когато изолираните случаи станат прекалено много, те към този момент стартират да наподобяват на система.
Затова и обявата на Диана Русинова провокира толкоз реакции. Защото хората не видяха просто парче асфалт. Видяха знак. Символ на едно хронично подозрение, че част от ремонтите в България наподобяват надалеч по-добре на фотография за формалния доклад, в сравнение с в действителния живот.
И може би в действителност е добра концепция по едно парче от този асфалт да бъде изпратено като сувенир до виновните институции. Не като подарък. А като увещание, че жителите от дълго време са изгубили способността си да се впечатляват от гръмки обещания и красиви доклади. Защото най-после постоянно остава един елементарен въпрос: Ако асфалтът се навива като пластелин на третия ден, какво тъкмо ще остане от него на третата година?
Ако някой към момента се чуди за какво публичното доверие към пътните поправки е на равнището на остарял изкърпен асфалт, тази фотография дава повече от сладкодумен отговор. На нея не виждаме специалисти, които вземат проби от настилката. Виждаме хора, които умерено държат в ръцете си елементи от пътя, издигнат с парите на данъкоплатците. В България от дълго време сме привикнали да режем ленти на нови пътища. С този ремонт обаче може би е време да въведем нова традиция – вместо ножица за откриването, да се раздават кошници за бране на асфалт.
При това не кой да е, а чисто нов. На едвам три дни.
С подигравка, която мъчно може да бъде сбъркана, Русинова разгласява фотография и коментар в обществените мрежи, с които безусловно взриви тематиката за качеството на пътните поправки у нас.
„ Набрахме си асфалт - чисто нов, единствено на три дни, за поръчки на л.с. В понеделник ще входираме в деловодството на Министерство на регионалното развитие и АПИ по едно парче за „ подарък “ за спомен от „ чудесно ремонтиран “ път “, написа тя.
И продължава:
„ Ако не се сещате какво да подарите на децата си за 1 юни, можем да ви снабдим с асфалт, навива се като пластелин. Малко цапа, само че детето ви ще има неповторим подарък! “
Зад шегата обаче прозира нещо надалеч по-сериозно. Защото когато настилка, която би трябвало да устоя години наред, може да бъде събрана на ръка единствено дни след полагането си, въпросите са доста повече от отговорите. И най-неприятният от тях е: кой приема сходни поправки?
През последните години обществото видя по какъв начин нови пътища се напукват скоро след откриването си, по какъв начин кръпки се разпадат след първия по-силен дъжд, по какъв начин цели сектори потъват или се трансформират в трудности за водачите. Всеки идващ скандал беше представян като изолиран случай. Само че когато изолираните случаи станат прекалено много, те към този момент стартират да наподобяват на система.
Затова и обявата на Диана Русинова провокира толкоз реакции. Защото хората не видяха просто парче асфалт. Видяха знак. Символ на едно хронично подозрение, че част от ремонтите в България наподобяват надалеч по-добре на фотография за формалния доклад, в сравнение с в действителния живот.
И може би в действителност е добра концепция по едно парче от този асфалт да бъде изпратено като сувенир до виновните институции. Не като подарък. А като увещание, че жителите от дълго време са изгубили способността си да се впечатляват от гръмки обещания и красиви доклади. Защото най-после постоянно остава един елементарен въпрос: Ако асфалтът се навива като пластелин на третия ден, какво тъкмо ще остане от него на третата година?
Ако някой към момента се чуди за какво публичното доверие към пътните поправки е на равнището на остарял изкърпен асфалт, тази фотография дава повече от сладкодумен отговор. На нея не виждаме специалисти, които вземат проби от настилката. Виждаме хора, които умерено държат в ръцете си елементи от пътя, издигнат с парите на данъкоплатците. В България от дълго време сме привикнали да режем ленти на нови пътища. С този ремонт обаче може би е време да въведем нова традиция – вместо ножица за откриването, да се раздават кошници за бране на асфалт.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ