10 легенди за розата
Ако към момента не сте решили какво да подарите на половинката си за Свети Валентин или въобще не сте мислили по въпроса, знам какво ще помогне. Подарете на обичаната си роза и няма да сбъркате.
Розата е “Цветето на цветята ”. Символ на мощна обич и откровени усеща, тя постоянно ще избави ситуацията и всички драми ще са спестени. Ако, несъмнено, не желаете просто да отбиете номера, поинтересувайте се за посланието на цвета на розите и на броя им.
Не е известно сигурно от кое място произлиза розата. В Америка са открити вкаменелости от рози отпреди тридесет и два милиона години. Вероятно най-старата рисунка на роза, основана към 1600 година преди Христа, е открита в Кносос, на стената на двореца на цар Минос. Днес съществуват повече от 25 000 сорта рози. Ето и 10 митове за розата, нейния генезис и символиката ѝ.
1. Индия
В античните индийски предания се споделя за почитта, с която се употребила розата. Съществувал даже закон – всеки, който донесе на владетеля роза, може да го помоли за всичко, каквото пожелае. С рози украсявали царските палати, с тях плащали налози и такси. В индийските легенди се приказва за най-красивата жена на света – Лакшми, която се е родила от розов цвят, състоящ се от 108 огромни и 1608 дребни розови листенца.
Вишну, пазителят на Вселената, като видял пленителната хубавица в нейната розова люлка, събудил я с целувка и я трансформирал в своя брачна половинка. От този миг Лакшми станала богиня на хубостта, а скриващата я розова пъпка – знак на божествена загадка, станала свещена за всички източни нации.
2. Персия
Според персийските поети розата е подарък от самия Аллах. Веднъж при него отишли всички растения с молба да им даде нов управител вместо сънливия лотос (нилската водна лилия). Лотосът бил прелестен, но нощем забравял за своите отговорности на управник. И тогава Аллах благосклонно дал нов шеф на растенията – бялата девствена роза, която имала остри шипове за защита.
В новата кралица се влюбил славеят и се опитал да я притисне до гърдите си. Но острите шипове незабавно се забили в сърцето на нещастния влюбен и алена кръв бликнала от него. Ето за какво и до момента доста от външните листенца на розата съхраняват розов нюанс.
3. Турция
Благоговението и любовта на персите възприели и турците, които съгласно Корана имат вяра, че бялата роза е израсла от капките пот на Мохамед при неговото нощно възкачване на небето. Затова ѝ приписват пречистваща мощ и нито един мюсюлманин не би си разрешил да настъпи роза. Също по този начин имат вяра, че от кръвта на Мохамедовия шурей са поникнали чудотворни червени рози.
4. Гърция
Според думите на гръцки поети, розата се е родила от белоснежната пяна, покриваща тялото на богинята на любовта, когато тя излязла от морето. Като видели върху Афродита цвете, което по хубост не ѝ отстъпвало, боговете пръснали върху хубавицата нектар, даряващ величие. На розата дарили прелестен мирис, само че не и величие. Завистта на някой от Олимп попречила за това.
Розата останала бяла, до момента в който Афродита не получила ужасната новина, че нейният обичан е смъртно ранен. Забравяйки всичко на света, богинята се устремила натам, където умирал Адонис. Тя бягала по този начин стремглаво, че шиповете на розите, застилащи пътя ѝ, ранили краката ѝ. Няколко капки божествена кръв паднали върху листенцата на цветовете и те от бели се трансформирали в червени.
5. Египет
Клеопатра, известна с хубостта и хитрината на дипломатическите си ходове, употребила розите, с цел да съблазни римския военачалник Марк Антоний. Според някои сведения красивата кралица натоварила транспортен съд с толкоз доста розови листенца, че римляните разбрали за идването на кораба по разнасящия се мирис още преди да го видят.
Клеопатра, облечена като гръцката богиня на любовта, успяла да впечатли мощно римския пълководец. Според други исторически източници, Клеопатра съблазнила Марк Антоний като го поканила в стая, чийто под бил затрупан с цялостен критерий розови листенца.
В античен Египет розовото масло влизало в балсамиращите съставки на мумиите.
6. Рим
Римляните вярват, че розите са родени от горещите целувки, с които Венера, богинята на цветята, пролетта и любовта обсипва своя обичан ловджия Адонис.
Друга легенда гласи, че влюбената в Амур богиня Диана била извънредно ревностна. Най-силно ревнувала своя обичан от нимфата Розалия. И един ден, ядосана, тя примамила съперницата в гората. Бодливите шубраци разранили тялото на Розалия и тя издъхнала от раните. А от сълзите на Амур по клоните на храстите разцъфнали рози.
7. В християнството
В една от легендите за кръста на Спасителя се приказва за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста. Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки въпреки всичко паднали върху зеления мъх, който с цел да ги опази от опозоряване, побързал да ги попие в себе си. От тях израсла чудесна мъхната роза, чийто блестящо червен цвят би трябвало да ни припомня постоянно за пролятата поради нашите грехове кръв.
Много постоянно, споменавайки Дева Мария, към името ѝ добавяли и думата “роза ”, “Мистичната роза ”, “Кралицата на свещената розова градина ”. А в съставките на мирото непроменяемо влиза розовото масло и елей. В Библията се споделя, че розите в райските градини били бели, само че почервенели от срам, поради привличането, което се породило сред Адам и Ева.
8. Унгария
Розата е знак и на редица свети дами. Някои от тях са от благороден жанр, други са с по-скромен генезис. Онова, което ги свързва, е дълбоката им религия, благоверен живот и състрадание към нуждаещите се.
За чудото на розите и Света Елизабет Унгарска, известна и като света Елизабет Тюрингска има най-вече разкази и митове. Унгарска принцеса и графиня на Тюрингия, води свят живот и е съпричастна към бедните, на които всекидневно носи самун. Дворцови интриганти подтикват брачна половинка ѝ Лудвиг да ревизира какво крие под пелерината си, когато излиза от двореца. За изненада и на самата Елизабет, вместо храна, на земята падат куп рози и няколко лилии.
9. Германия
Диворастящите рози у старите германци не се наричали рози и не били познати като рози. Те носели името шипки. В древногерманските саги тя се посвещава на царицата на небето Фрига, по тази причина и до момента наименованието на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било позволено само в петък – денят, отдаден на богинята на небето.
В християнските времена почнали да считат белите култивиран рози за създание на Пресветата Дева Мария. Според преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла пеленките на младенеца. Затова, през междинните епохи считали, че бялата роза плаши и прогонва вещици и самодиви.
10. България
Някога, доста от дълго време, във време, което към този момент никой не помни, в далечна страна, наречена Персия, властвал всесилен шах. Любимата му жена умряла, само че преди този момент го дарила с най-голямото му благосъстояние – прелестна щерка, която от всичко на света най-вече обичала татко си и да се грижи за необятната си розова градина. След една славна борба шахът решил да означи триумфа си по величествен метод. Искал да построи джамия с минаре толкоз високо, че от върха му да се вижда цялата розова градина.
Никой от майсторите в царството му не се решил на това смело дело, тъй като гневът на владетеля бил заплашителен. Само един млад пътешественик от България решил да опита шанса си. Започнал той огромния строеж, само че усещал по какъв начин силите му понижават. Още на първия ден издигнал висока стена, от която се разкрила панорама към градината, а ароматът на розите достигнал до него. Това му дало неподозирани сили и траял да слага камък върху камък през цялата нощ. Когато на сутринта слънцето изгряло, момъкът обхванал с взор цялата градина, а в средата ѝ съзрял прелестната щерка на шаха, която беряла розовия цвят и нежно пеела.
Тогава момъкът траял още по-устремено своето дело, тъй като към този момент знаел каква премия ще изиска от владетеля. Смелият зидар не убягнал и от погледа на девойката, и вечно останал в сърцето ѝ. На третия ден джамията била подготвена и пристигнало време за премията. Когато, обаче, момъкът изискал ръката на прелестната госпожица, шахът оглупял от яд и хвърлил младежа в тюрма. Но владетелската щерка към този момент не признавала волята на татко си.
През нощта тя освободила момъка и заедно побягнали към неговата страна. За спомен от родината си тя взела един розов шубрак. Пътят, обаче, се оказал тежък за крехкото момиче и силите я напуснали. Тогава тя дала на момъка розовия шубрак и му казала да го засади в родината си, в памет на тяхната обич и по-късно издъхнала. Сломен, младежът се върнал в България и засял царственото растение в прекрасна долина, в сърцето на страната.
