Руснаците отвикват да танцуват по музиката на Путин
Ако Владимир Путин има от какво да се опасява, това е тъй като руснаците ще не помнят по какъв начин да танцуват. Това е непредвидена метафора, само че, по наше мнение, може да помогне да се схванат по-добре аргументите за спадащия рейтинг на съветския президент.
Според анкетите на Центъра „ Левада “ утвърждението на президентството на Путин през януари 2019 година е спаднало до 64% и от този момент е останало на това равнище. Това е с 25% под оптималния рейтинг на утвърждение от 2010 година (фиксиран през юни 2015 г.) и единствено с 3% над минималния (ноември 2013 г.). Оценката на общата обстановка в страната наподобява по-тревожна: салдото на отговорите на въпроса дали страната се движи в вярната посока стана негативен при започване на 2019 година
Не знаем и не можем да знаем сигурно какво е провокирало такова внезапно (макар и не катастрофално) намаляване на президентския рейтинг, както и смяна в салдото при оценката на вектора на развиването на страната. Все отново става дума за чувствата и опита на десетки милиони хора и това е внимателен въпрос. Понякога и самият човек не знае каква е повода да промени настроението си.
Но в случай че пренебрегваме моментното, тогава въпреки всичко можем да очертаем дълбоките процеси, които образуват преобладаващите трендове в социално-политическото пространство. Това се опитахме да създадем в книгата, която ще бъде издадена през април във Англия под провокативното заглавие „ Путин против Хората “. Нашето изследване - няколко талази от изследвания, задълбочени изявленията и разбор на данни от обществените мрежи - лиши 6 години. Ние си поставихме за цел да опознаем Путин по този начин, както го познават съветските му жители, и да се опитаме да разбираем удивителното събитие на неговото политическо дългоденствие не от държанието на самия президент, а от държанието на съветското общество в цялото му многообразие. И един от главните заключения на нашата книга е, че известността на Путин се основава не толкоз на любовта на руснаците към него, а на връзките на руснаците посред им.
При разбора на съветския публичен и политически живот е всекидневно да се акцентира политическата част, изравнявайки значимостта на действителния обществен съставен елемент. Всъщност по разнообразни аргументи общественият фактор играе основна роля при определянето както на наличието, по този начин и на динамичността на съветската политическа система. За да разбираем една от тези аргументи, се обръщаме към тематиката за танца.
Докато танцуваме, можем да стартираме да обичаме музикант, чиято ария чуваме, само че не тъй като е покрай нас, а тъй като музиката му ни разрешава да почувстваме прочувствена фамилиарност с другите - както с колегата, по този начин и с всички хора, които танцуват към нас. По-късно, когато чуем същата мелодия, ние несъзнателно си спомняме това възприятие за единение, тази незабравима връзка, въпреки и мимолетна, само че към момента мощна и прочувствено наситена.
Така Путин се оказа безценен за милиони руснаци, не тъй като откри някаква персонална връзка с тях, а тъй като под музиката, която свиреше, се усещаха като част от нещо по-голямо, иманентно, вълнуващо, може би даже малко рисково. По време на събитията в Крим и Донбас руснаците започнаха освен да гледат повече телевизионни вести, само че и да ги разискват от ден на ден и повече. За мнозина политиката се трансформира от персонално и в доста връзки омразно нещо в нещо съвсем свещено, животът им беше изпълнен с възприятие за връзка, единение с другите и приятни страсти - горделивост, вяра, доверие.
Важно е да се означи, несъмнено, че Кримската рапсодия освен сближи хората, само че и ги раздели. Далеч не всички руснаци утвърдиха методите на " обединяване " с полуострова и още по-малко се ощастливиха от войната в Донбас и развалените връзки с Европа и Съединени американски щати. Опозицията, закалена по време на митингите на площад " Болотная ", от дълго време се е научила да слуша не тази музика, която множеството хора чуват.
Навикът да не включват малкия екран разреши на опозиционно настроените жители да се опълчват на по-ранните опити за основаване на прокремълски закостенял консенсус, било то към афектираните усеща на вярващите, заплахите от агитация на неконвенционален секс или осиновяване от съветски сираци от американци. Още през 2013 година социологическите изследвания демонстрираха, че хората, за които малкия екран не е главният източник на вести, преглеждат сходни въпроси по друг метод от множеството от респондентите.
Украинската рецесия изостри този раздор. Оскърблението на възприятията на вярващите и пропагандата на ЛГБТ бяха, въпреки и раздути, относително маргинални, и при предпочитание, те биха могли да бъдат избегнати при другарство с сътрудници, родственици и другари. От Крим, нямаше къде да се избяга. Масовият възторг от " завръщането в родината " беше непоносим за обособените жители, в доста връзки, тъй като акцентира тъжната им изолираност. Тъй като не можеха да поръчат друга музика, те избраха да си сложат слушалки. А въодушевеното болшинство с облекчение продължаваше да ги пренебрегва.
И какво стана в този момент? В края на краищата, музиката не престана да звучи и даже суровите незначителни бележки на икономическата рецесия не объркаха никого повече от 4 години.
Всяка ария, несъмнено, може да стане отегчителна рано или късно и може би за някого точно умората от Кримската рапсодия провокира смяна в отношението към Путин, както и към оценката на обстановката в страната като цяло. Но в случай че повода за възхода на Путин беше в чувството за единение, то повода за неговото условно рухване може да се открие в загубата на същото възприятие.
Една-единствена надеждна версия тук не може да има, само че, въпреки всичко, главната ни догадка е, че в един миг съветските жители се огледаха и започнаха да виждат, че всеки стартира да танцува поотделно един от различен. Пенсионната промяна, несъмнено, изигра своята роля, както и празните предизборни изказвания за преустановяване на рецесията и възстановяване на благосъстоянието на елементарните хора.
По подобен метод несъгласията се появиха освен и не толкоз с управляващите, колкото и със съгражданите, които се опитваха да схванат дали да продължат да бъдат въодушевени, или към този момент може да стартират да се тормозят. Хармонията се трансформира в дисонанс. Ритъмът на общия танц се разпадна. Усещането за бързо зараждащо единение бе сменено от страха от самотата. И музикантът на бала внезапно се оказа непотребен.
Ако сме прави, тогава спасението на Путин не е в неговите ръце. След като изгубиха интерес към танците, руснаците се върнаха към персоналните си грижи. Те имат защо да се погрижат, тъй като рецесията засегна всички. Ако стопанската система тръгне нагоре, тогава има учредения да се счита, че рейтингът на Путин няма да спадне още и може даже да нарасне леко. Но това ще значи връщане към положението на 2012–2013 година, когато Путин беше утвърден ситуационно и не го обичаха абсолютно.
Мнозина, несъмнено, могат да му бъдат признателни за Крим и за насладата от " изправянето им от коленичене ", само че даже и тях не може да радва единствено паметта за предишното. Хората желаят нови чувства и единствено те могат да решат под каква нова музика са подготвени да се върнат, с цел да се изправят един против различен и, в случай че имат шанс, да намерят в очите на другия мотив още веднъж да обичат музиканта. Който и да е той.
Според анкетите на Центъра „ Левада “ утвърждението на президентството на Путин през януари 2019 година е спаднало до 64% и от този момент е останало на това равнище. Това е с 25% под оптималния рейтинг на утвърждение от 2010 година (фиксиран през юни 2015 г.) и единствено с 3% над минималния (ноември 2013 г.). Оценката на общата обстановка в страната наподобява по-тревожна: салдото на отговорите на въпроса дали страната се движи в вярната посока стана негативен при започване на 2019 година
Не знаем и не можем да знаем сигурно какво е провокирало такова внезапно (макар и не катастрофално) намаляване на президентския рейтинг, както и смяна в салдото при оценката на вектора на развиването на страната. Все отново става дума за чувствата и опита на десетки милиони хора и това е внимателен въпрос. Понякога и самият човек не знае каква е повода да промени настроението си.
Но в случай че пренебрегваме моментното, тогава въпреки всичко можем да очертаем дълбоките процеси, които образуват преобладаващите трендове в социално-политическото пространство. Това се опитахме да създадем в книгата, която ще бъде издадена през април във Англия под провокативното заглавие „ Путин против Хората “. Нашето изследване - няколко талази от изследвания, задълбочени изявленията и разбор на данни от обществените мрежи - лиши 6 години. Ние си поставихме за цел да опознаем Путин по този начин, както го познават съветските му жители, и да се опитаме да разбираем удивителното събитие на неговото политическо дългоденствие не от държанието на самия президент, а от държанието на съветското общество в цялото му многообразие. И един от главните заключения на нашата книга е, че известността на Путин се основава не толкоз на любовта на руснаците към него, а на връзките на руснаците посред им.
При разбора на съветския публичен и политически живот е всекидневно да се акцентира политическата част, изравнявайки значимостта на действителния обществен съставен елемент. Всъщност по разнообразни аргументи общественият фактор играе основна роля при определянето както на наличието, по този начин и на динамичността на съветската политическа система. За да разбираем една от тези аргументи, се обръщаме към тематиката за танца.
Докато танцуваме, можем да стартираме да обичаме музикант, чиято ария чуваме, само че не тъй като е покрай нас, а тъй като музиката му ни разрешава да почувстваме прочувствена фамилиарност с другите - както с колегата, по този начин и с всички хора, които танцуват към нас. По-късно, когато чуем същата мелодия, ние несъзнателно си спомняме това възприятие за единение, тази незабравима връзка, въпреки и мимолетна, само че към момента мощна и прочувствено наситена.
Така Путин се оказа безценен за милиони руснаци, не тъй като откри някаква персонална връзка с тях, а тъй като под музиката, която свиреше, се усещаха като част от нещо по-голямо, иманентно, вълнуващо, може би даже малко рисково. По време на събитията в Крим и Донбас руснаците започнаха освен да гледат повече телевизионни вести, само че и да ги разискват от ден на ден и повече. За мнозина политиката се трансформира от персонално и в доста връзки омразно нещо в нещо съвсем свещено, животът им беше изпълнен с възприятие за връзка, единение с другите и приятни страсти - горделивост, вяра, доверие.
Важно е да се означи, несъмнено, че Кримската рапсодия освен сближи хората, само че и ги раздели. Далеч не всички руснаци утвърдиха методите на " обединяване " с полуострова и още по-малко се ощастливиха от войната в Донбас и развалените връзки с Европа и Съединени американски щати. Опозицията, закалена по време на митингите на площад " Болотная ", от дълго време се е научила да слуша не тази музика, която множеството хора чуват.
Навикът да не включват малкия екран разреши на опозиционно настроените жители да се опълчват на по-ранните опити за основаване на прокремълски закостенял консенсус, било то към афектираните усеща на вярващите, заплахите от агитация на неконвенционален секс или осиновяване от съветски сираци от американци. Още през 2013 година социологическите изследвания демонстрираха, че хората, за които малкия екран не е главният източник на вести, преглеждат сходни въпроси по друг метод от множеството от респондентите.
Украинската рецесия изостри този раздор. Оскърблението на възприятията на вярващите и пропагандата на ЛГБТ бяха, въпреки и раздути, относително маргинални, и при предпочитание, те биха могли да бъдат избегнати при другарство с сътрудници, родственици и другари. От Крим, нямаше къде да се избяга. Масовият възторг от " завръщането в родината " беше непоносим за обособените жители, в доста връзки, тъй като акцентира тъжната им изолираност. Тъй като не можеха да поръчат друга музика, те избраха да си сложат слушалки. А въодушевеното болшинство с облекчение продължаваше да ги пренебрегва.
И какво стана в този момент? В края на краищата, музиката не престана да звучи и даже суровите незначителни бележки на икономическата рецесия не объркаха никого повече от 4 години.
Всяка ария, несъмнено, може да стане отегчителна рано или късно и може би за някого точно умората от Кримската рапсодия провокира смяна в отношението към Путин, както и към оценката на обстановката в страната като цяло. Но в случай че повода за възхода на Путин беше в чувството за единение, то повода за неговото условно рухване може да се открие в загубата на същото възприятие.
Една-единствена надеждна версия тук не може да има, само че, въпреки всичко, главната ни догадка е, че в един миг съветските жители се огледаха и започнаха да виждат, че всеки стартира да танцува поотделно един от различен. Пенсионната промяна, несъмнено, изигра своята роля, както и празните предизборни изказвания за преустановяване на рецесията и възстановяване на благосъстоянието на елементарните хора.
По подобен метод несъгласията се появиха освен и не толкоз с управляващите, колкото и със съгражданите, които се опитваха да схванат дали да продължат да бъдат въодушевени, или към този момент може да стартират да се тормозят. Хармонията се трансформира в дисонанс. Ритъмът на общия танц се разпадна. Усещането за бързо зараждащо единение бе сменено от страха от самотата. И музикантът на бала внезапно се оказа непотребен.
Ако сме прави, тогава спасението на Путин не е в неговите ръце. След като изгубиха интерес към танците, руснаците се върнаха към персоналните си грижи. Те имат защо да се погрижат, тъй като рецесията засегна всички. Ако стопанската система тръгне нагоре, тогава има учредения да се счита, че рейтингът на Путин няма да спадне още и може даже да нарасне леко. Но това ще значи връщане към положението на 2012–2013 година, когато Путин беше утвърден ситуационно и не го обичаха абсолютно.
Мнозина, несъмнено, могат да му бъдат признателни за Крим и за насладата от " изправянето им от коленичене ", само че даже и тях не може да радва единствено паметта за предишното. Хората желаят нови чувства и единствено те могат да решат под каква нова музика са подготвени да се върнат, с цел да се изправят един против различен и, в случай че имат шанс, да намерят в очите на другия мотив още веднъж да обичат музиканта. Който и да е той.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ