Малко войски за война, достатъчно за натиск - какво цели Русия по границата с Украйна
Ако виждаш, че няма по какъв начин да избегнеш сборичкване, по-добре удряй пръв. " Този принцип, споделят, президентът Владимир Путин научил като дребен по улиците на Ленинград и в този момент фразата още веднъж изникна около трупащите се въпроси за какво Русия е събрала в регион до украинската граница над 100 хиляди военни и за какво наоколо има и елементи на Националната армия, които може а се употребяват за надзор над популацията във вражеска територия
За повторно тази година - и то в рамките единствено на 6 месеца - настойчиво се приказва за сходно скупчване на съветски войски и заплаха от нахлуването им в тази страна. Агенция " Блумбърг " даже цитира източници от спецслужбите, съгласно които следващата година Русия щяла да нападна от Крим, по руско-украинската граница и от територията на Беларус и такива разследващи данни били споделени с европейските сътрудници. Междувременно събраните елементи евентуално усъвършенствали координацията и бойните си умения.
Москва изрично отхвърля сходни изказвания и упорства, че всичко това са медийни операции за злепоставяне на страната. В същото време тонът, с който се приказва в съветските медии и от публични лица за Украйна и президента Владимир Зеленски, е невиждано изострен и настъпателен. Дори Службата за външно разузнаване взе думата, съпостави обстановката с тази преди войната с Грузия през 2008 година и дефинира политиката на Вашингтон и Брюксел като " провокационна и предизвикваща последна паника " поради " безнаказаността на украинската страна ".
Организацията на сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) се събира в четвъртък на двудневна годишна среща на върха в Стокхолм и напрежението по границата с Украйна ще е обект на особено внимание. Държавният секретар Антъни Блинкен ще е в Швеция за форума на единствената общоевропейска организация с участници от другата страна на Атлантика. Преди нея във Вашингтон обявиха, че " ще стартираме диалог какви разновидности имаме на масата и кое е това, което НАТО като съюз може да свърши дружно ". Карен Донфрид, водещият посланик на Съединени американски щати за Европа и Евразия, съобщи, че " всички варианти са на масата и има инструментариум, включващ целият набор от разновидности ".
Какво се случва по дългата хиляди километри линия от Балтика до Черно море през последните седмици?
Блинкен разяснява, че с анексирането на Крим през 2014 година светът е видял описът с правила за деяние, според който Русия си намира мотив в някоя провокация, с цел да изпрати мощ през границата. Този път обаче се чуват предизвестия от анализатори, че обстановката е много по-неясна и сложна и има заплаха неправилно да бъде разчетена както от Путин, по този начин и от президента Джо Байдън.
На първо място, паралелът с Грузия е несъответствуващ . От военна позиция интервенция в Украйна е събитие от напълно различен мащаб и порядък, изключително в случай че нещата не се случат по този начин, както руснаците са ги възнамерявали. 100 хиляди военни не са дребна мощ, само че са надалеч от нужното за конфликт на територията на страна, решена да се брани и измежду зима и граничеща на запад с НАТО, т.е. с директни канали за доставки на съвременно въоръжение и техническа помощ при напълно законна защита.
Освен това заявената от дълго време цел на Путин е реинтегриране, а не окупиране, на Украйна. Това и чакат елементарните руснаци, които колкото и да са обработвани от пропагандата, че са обкръжени и би трябвало да се бранят, надали биха приели личната им войска да убива стотици и хиляди украинци и да платят цената на стотици и хиляди ранени и убити съветски военни. В този смисъл колкото и да възприема завръщането на Украйна като персонална и прочувствена идея, която ще бележи наследтвото му за историята, Путин не е без ограничавания в личната си страна.
Затова обстановката припомня повече на удължаване на ресурсите на украинската войска до неспособност от границата с Беларус до Крим и Черно море. Тя наподобява на смело тестване до каква степен е подготвен Западът - и в частност американците - действително да стигне в заявената си поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна. Както и на вбиване на клинове в пукнатините сред демокрациите от Европейски Съюз и НАТО, сред Америка и Европа, сред Турция и Европа... когато стане дума за връзките с Русия, разширението на Атлантическия алианс, глобите.
Защо Путин реши да го направи тъкмо в този момент?
Версиите са не една, само че има единодушие, че измежду тях не е тази за организирането на " дребна победоносна война " за сближение на руснаците към водача и режима. Възторгът от връщането на Крим от дълго време и окончателно изстина (а и какво тъкмо би донесло завземането на няколко града в името на някакво интернационално съглашение?), хората се вълнуват от пенсии и обществени тематики, опозицията е съвсем смазана. Няма проблеми даже с президентските избори през 2024 година
Но явно Путин се усеща по-силен спрямо пролетта за ходове в чужбина , с които да опита не просто завоюва повече почит, а и да промени метода, по който се мисли за украинския спор и за бъдещето на Украйна въобще. Моментът наподобява преференциален поради вредите от безредното евакуиране на западните сили от Афганистан, рекордните цени на природния газ в Европа, краят на епохата Меркел и към момента несглобеното немско държавно управление, предпазливостта на Еманюел Макрон поради изборите за президент във Франция единствено след 4 месеца, заетото с Китай внимание на Вашингтон.
След като и съветски гласове, считани за умерено и рационално обясняващи позицията на Москва, заговориха за паника, че Русия се усеща подценена, сигурността и ползите ѝ са съществено застрашени в Украйна, значи са достигнати " червени линии " и няма да се разреши прекравчането им, в случай че би трябвало и с превантивна проява . Една от тези линии е участието на украниците в НАТО, появяването на това, което наподобява на Путин на детайли от натовската архитектура за сигурност и даже единствено на инструктори или натовски кораби в бази и пристанища на Украйна. Вероятно и украинско участие в Европейски Съюз е също такава линия.
Само че тези линии са известни от дълго време. Известно е и, че Путин се пробва да има втора персонална среща с Байдън, само че номерът с напън посредством военни маневри към този момент е употребен напролет. Опит за повтарянето му в по-решителна форма е зареден и с повече риск някой някъде да създаде изтстрел и да стане кървясъл случай по границата с Украйна. От това война няма да избухне, тъй като има открити канали и механизми за изстудяване на пристрастеностите към такива конфликти. Но вредата върху доверието ще е огромна.
Възможно ли е Русия да се пробва да накара Запада да чуе какво има да каже? Това е една от версиите за рационално пояснение на протичащото се, а не, че параноята стартира да залива от ден на ден хора в Кремъл. Поредица от изявления и полемики през последните седмици засегнаха тематиката, че Москва се е убедила, че поручава внимание - а от време на време и това, което цели - когато се държи като " неприятно момче " и основава проблеми.
© Reuters
На 18 ноември в обширна тирада пред разширеното съвещание на колегията на външното министерство президентът сподели: " Постоянно изричаме загрижеността си, приказваме за " червени линии ", само че разбираме, че сътрудниците ни са доста самобитни и - по какъв начин да г окажа по-меко - доста незадълбочено се отнасят към всички наши предизвестия и към разоворите за тези линии. (...) След няколко талази на разширение на НАТО да забележим къде се намира военната инфраструктура на блока - близо до нашите граници (...) Все отново предизвестията ни в последно време въпреки всичко се чуват и създават избран резултат - известно напрежение въпреки всичко породи. В тази връзка виждам два момента. Първо, значимо е това тяхно положение да бъде непокътнато колкото може по-дълго, с цел да не им минава и мисул да устроят на западните ни граници някакъв непотребен нам спор, а на нас спорове не ни трябват. "
В този смисъл парещ боен спор сега е в най-хубавия случай със противоречива успеваемост и несъмнено е контрапродуктивен за задачите на Русия. Едно е посредством скупчване на съветската войска да се изпраща предизвестие по какъв начин би с трансформирала обстановката с Украйна, в случай че тя стане страна в спора в Донбас, и друго - действително Русия да стане воюваща страна там. Въпросът е, какво желае да получи Москва, точно с цел да не се случи това.
С огромна степен на възможност едно от нещата е да се показва на ръководещите в Киев, че колкото и да ги поддържа на думи и с някои каузи Западът, в последна сметка ще подписа договорка с Путин. Един тип, в случай че не престане с авантюристичния си проевропейски и проатлантически курс, Украйна рискува да свърши изоставена като Афганистан.
Друга евентуална цел наподобява преформатирането - несъмнено в съветски интерес - на политическите и дипломатически средства за прекъсване на спора в Донбас. Нормандският формат с присъединяване на Русия, Франция и Германия не реализира към този момент седем години нищо повече от това да печели време. И Минските съглашения наподобяват съвсем изчерпани от гледната точка на Москва, въпреки че още първоначално бе ясно, че някои от подписаните неща Киев просто няма по какъв начин да извърши.
Какво би могло да ги размени е незнайно, само че е известно, че за Русия то ще се реши без украинците. В момента там доминира убеждението, че Украйна е естествена част от така наречен съветски свят, която краткотрайно е отпаднала от него и е жертва на операции от външни сили и продажния си хайлайф. По тази логичност, колкото Западът повече поддържа Украйна, толкоз повече в Москва се затвърждава убеждението, че това нейно пояснение на обстановката е правилно.
Затова третата - и най-обхватна - цел може да е натискът за започване на цялостна проверка на архитектурата на сигурността в Европа . Нещо като нова Ялта, на която Путин да получи признание на съветска сфера на сигурност, формирана най-малкото от непосредствените прилежащи страни, и на ползи, разпростряла се незнайно до каква степен в Европа. Защитата на тези ползи от време на време се схваща и като привилегия за надзор какво написа в законите на съответната страна. В предишното се е случвало сходна привилегия да бъде защитавана от Москва с изпращане на танкове в Централна Европа.
В упомената тирада на Путин той сподели още:
" Второ, наложително би трябвало да слагаме въпроса да бъдат предоставени на Русия съществени дълготрайни гаранции за нашата сигурност по това направление, тъй като Русия не може по този начин да съществува и непрекъснато да мисли за това какво може да се случи там на следващия ден. "
Думата за всичко това е ревизионизъм и Путин ще продължи с натиска, до момента в който Западът спре да приказва, че ще има последствия от дейностите му, само че остава двузначен в това съответно какви ще са тези последствия.
В същото време преиграването с военна опасност рискува да сплоти и втвърди НАТО, вместо да го отслаби. Съединени американски щати и съдружници към този момент постоянно изпращат свои бойни и разследващи кораби и авиация в Черно море. На 19 април Пентагонът направи дребна проява, като изпрати в Полша самолети от немската база Шпангдалем и английската Лейкънхийт, където се съхрянава или тренира използването на тактическо нуклеарно оръжие. Два дни по-късно началникът на съветския Генщаб ген. Валерий Герасимов приключи ученията на съветската войска наоколо до границата с Украйна.
За повторно тази година - и то в рамките единствено на 6 месеца - настойчиво се приказва за сходно скупчване на съветски войски и заплаха от нахлуването им в тази страна. Агенция " Блумбърг " даже цитира източници от спецслужбите, съгласно които следващата година Русия щяла да нападна от Крим, по руско-украинската граница и от територията на Беларус и такива разследващи данни били споделени с европейските сътрудници. Междувременно събраните елементи евентуално усъвършенствали координацията и бойните си умения.
Москва изрично отхвърля сходни изказвания и упорства, че всичко това са медийни операции за злепоставяне на страната. В същото време тонът, с който се приказва в съветските медии и от публични лица за Украйна и президента Владимир Зеленски, е невиждано изострен и настъпателен. Дори Службата за външно разузнаване взе думата, съпостави обстановката с тази преди войната с Грузия през 2008 година и дефинира политиката на Вашингтон и Брюксел като " провокационна и предизвикваща последна паника " поради " безнаказаността на украинската страна ".
Организацията на сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) се събира в четвъртък на двудневна годишна среща на върха в Стокхолм и напрежението по границата с Украйна ще е обект на особено внимание. Държавният секретар Антъни Блинкен ще е в Швеция за форума на единствената общоевропейска организация с участници от другата страна на Атлантика. Преди нея във Вашингтон обявиха, че " ще стартираме диалог какви разновидности имаме на масата и кое е това, което НАТО като съюз може да свърши дружно ". Карен Донфрид, водещият посланик на Съединени американски щати за Европа и Евразия, съобщи, че " всички варианти са на масата и има инструментариум, включващ целият набор от разновидности ".
Какво се случва по дългата хиляди километри линия от Балтика до Черно море през последните седмици?
Блинкен разяснява, че с анексирането на Крим през 2014 година светът е видял описът с правила за деяние, според който Русия си намира мотив в някоя провокация, с цел да изпрати мощ през границата. Този път обаче се чуват предизвестия от анализатори, че обстановката е много по-неясна и сложна и има заплаха неправилно да бъде разчетена както от Путин, по този начин и от президента Джо Байдън.
На първо място, паралелът с Грузия е несъответствуващ . От военна позиция интервенция в Украйна е събитие от напълно различен мащаб и порядък, изключително в случай че нещата не се случат по този начин, както руснаците са ги възнамерявали. 100 хиляди военни не са дребна мощ, само че са надалеч от нужното за конфликт на територията на страна, решена да се брани и измежду зима и граничеща на запад с НАТО, т.е. с директни канали за доставки на съвременно въоръжение и техническа помощ при напълно законна защита.
Освен това заявената от дълго време цел на Путин е реинтегриране, а не окупиране, на Украйна. Това и чакат елементарните руснаци, които колкото и да са обработвани от пропагандата, че са обкръжени и би трябвало да се бранят, надали биха приели личната им войска да убива стотици и хиляди украинци и да платят цената на стотици и хиляди ранени и убити съветски военни. В този смисъл колкото и да възприема завръщането на Украйна като персонална и прочувствена идея, която ще бележи наследтвото му за историята, Путин не е без ограничавания в личната си страна.
Затова обстановката припомня повече на удължаване на ресурсите на украинската войска до неспособност от границата с Беларус до Крим и Черно море. Тя наподобява на смело тестване до каква степен е подготвен Западът - и в частност американците - действително да стигне в заявената си поддръжка за суверенитета и териториалната целокупност на Украйна. Както и на вбиване на клинове в пукнатините сред демокрациите от Европейски Съюз и НАТО, сред Америка и Европа, сред Турция и Европа... когато стане дума за връзките с Русия, разширението на Атлантическия алианс, глобите.
Защо Путин реши да го направи тъкмо в този момент?
Версиите са не една, само че има единодушие, че измежду тях не е тази за организирането на " дребна победоносна война " за сближение на руснаците към водача и режима. Възторгът от връщането на Крим от дълго време и окончателно изстина (а и какво тъкмо би донесло завземането на няколко града в името на някакво интернационално съглашение?), хората се вълнуват от пенсии и обществени тематики, опозицията е съвсем смазана. Няма проблеми даже с президентските избори през 2024 година
Но явно Путин се усеща по-силен спрямо пролетта за ходове в чужбина , с които да опита не просто завоюва повече почит, а и да промени метода, по който се мисли за украинския спор и за бъдещето на Украйна въобще. Моментът наподобява преференциален поради вредите от безредното евакуиране на западните сили от Афганистан, рекордните цени на природния газ в Европа, краят на епохата Меркел и към момента несглобеното немско държавно управление, предпазливостта на Еманюел Макрон поради изборите за президент във Франция единствено след 4 месеца, заетото с Китай внимание на Вашингтон.
След като и съветски гласове, считани за умерено и рационално обясняващи позицията на Москва, заговориха за паника, че Русия се усеща подценена, сигурността и ползите ѝ са съществено застрашени в Украйна, значи са достигнати " червени линии " и няма да се разреши прекравчането им, в случай че би трябвало и с превантивна проява . Една от тези линии е участието на украниците в НАТО, появяването на това, което наподобява на Путин на детайли от натовската архитектура за сигурност и даже единствено на инструктори или натовски кораби в бази и пристанища на Украйна. Вероятно и украинско участие в Европейски Съюз е също такава линия.
Само че тези линии са известни от дълго време. Известно е и, че Путин се пробва да има втора персонална среща с Байдън, само че номерът с напън посредством военни маневри към този момент е употребен напролет. Опит за повтарянето му в по-решителна форма е зареден и с повече риск някой някъде да създаде изтстрел и да стане кървясъл случай по границата с Украйна. От това война няма да избухне, тъй като има открити канали и механизми за изстудяване на пристрастеностите към такива конфликти. Но вредата върху доверието ще е огромна.
Възможно ли е Русия да се пробва да накара Запада да чуе какво има да каже? Това е една от версиите за рационално пояснение на протичащото се, а не, че параноята стартира да залива от ден на ден хора в Кремъл. Поредица от изявления и полемики през последните седмици засегнаха тематиката, че Москва се е убедила, че поручава внимание - а от време на време и това, което цели - когато се държи като " неприятно момче " и основава проблеми.
© Reuters
На 18 ноември в обширна тирада пред разширеното съвещание на колегията на външното министерство президентът сподели: " Постоянно изричаме загрижеността си, приказваме за " червени линии ", само че разбираме, че сътрудниците ни са доста самобитни и - по какъв начин да г окажа по-меко - доста незадълбочено се отнасят към всички наши предизвестия и към разоворите за тези линии. (...) След няколко талази на разширение на НАТО да забележим къде се намира военната инфраструктура на блока - близо до нашите граници (...) Все отново предизвестията ни в последно време въпреки всичко се чуват и създават избран резултат - известно напрежение въпреки всичко породи. В тази връзка виждам два момента. Първо, значимо е това тяхно положение да бъде непокътнато колкото може по-дълго, с цел да не им минава и мисул да устроят на западните ни граници някакъв непотребен нам спор, а на нас спорове не ни трябват. "
В този смисъл парещ боен спор сега е в най-хубавия случай със противоречива успеваемост и несъмнено е контрапродуктивен за задачите на Русия. Едно е посредством скупчване на съветската войска да се изпраща предизвестие по какъв начин би с трансформирала обстановката с Украйна, в случай че тя стане страна в спора в Донбас, и друго - действително Русия да стане воюваща страна там. Въпросът е, какво желае да получи Москва, точно с цел да не се случи това.
С огромна степен на възможност едно от нещата е да се показва на ръководещите в Киев, че колкото и да ги поддържа на думи и с някои каузи Западът, в последна сметка ще подписа договорка с Путин. Един тип, в случай че не престане с авантюристичния си проевропейски и проатлантически курс, Украйна рискува да свърши изоставена като Афганистан.
Друга евентуална цел наподобява преформатирането - несъмнено в съветски интерес - на политическите и дипломатически средства за прекъсване на спора в Донбас. Нормандският формат с присъединяване на Русия, Франция и Германия не реализира към този момент седем години нищо повече от това да печели време. И Минските съглашения наподобяват съвсем изчерпани от гледната точка на Москва, въпреки че още първоначално бе ясно, че някои от подписаните неща Киев просто няма по какъв начин да извърши.
Какво би могло да ги размени е незнайно, само че е известно, че за Русия то ще се реши без украинците. В момента там доминира убеждението, че Украйна е естествена част от така наречен съветски свят, която краткотрайно е отпаднала от него и е жертва на операции от външни сили и продажния си хайлайф. По тази логичност, колкото Западът повече поддържа Украйна, толкоз повече в Москва се затвърждава убеждението, че това нейно пояснение на обстановката е правилно.
Затова третата - и най-обхватна - цел може да е натискът за започване на цялостна проверка на архитектурата на сигурността в Европа . Нещо като нова Ялта, на която Путин да получи признание на съветска сфера на сигурност, формирана най-малкото от непосредствените прилежащи страни, и на ползи, разпростряла се незнайно до каква степен в Европа. Защитата на тези ползи от време на време се схваща и като привилегия за надзор какво написа в законите на съответната страна. В предишното се е случвало сходна привилегия да бъде защитавана от Москва с изпращане на танкове в Централна Европа.
В упомената тирада на Путин той сподели още:
" Второ, наложително би трябвало да слагаме въпроса да бъдат предоставени на Русия съществени дълготрайни гаранции за нашата сигурност по това направление, тъй като Русия не може по този начин да съществува и непрекъснато да мисли за това какво може да се случи там на следващия ден. "
Думата за всичко това е ревизионизъм и Путин ще продължи с натиска, до момента в който Западът спре да приказва, че ще има последствия от дейностите му, само че остава двузначен в това съответно какви ще са тези последствия.
В същото време преиграването с военна опасност рискува да сплоти и втвърди НАТО, вместо да го отслаби. Съединени американски щати и съдружници към този момент постоянно изпращат свои бойни и разследващи кораби и авиация в Черно море. На 19 април Пентагонът направи дребна проява, като изпрати в Полша самолети от немската база Шпангдалем и английската Лейкънхийт, където се съхрянава или тренира използването на тактическо нуклеарно оръжие. Два дни по-късно началникът на съветския Генщаб ген. Валерий Герасимов приключи ученията на съветската войска наоколо до границата с Украйна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ