Ако вие сте американски гражданин, отменете плановете си за почивка

Ако вие сте американски жител, отменете проектите си за отмора в Турция. Нито пък канете своите турски другари в Съединените щати. Наскоро Съединени американски щати и Турция стопираха издаването на визи за жителите от другата страна. Това е доста повече от още една възбрана за пътешестване. Това е неповторим за модерната история геополитически театър: две съюзнически страни блокират естественото пътешестване между тях. И една остаряла връзка става доста неприятна.

Трудно е да си представим, че на американците ще бъде неразрешени с години да посещават двореца „ Топкапъ “ или че Гранд Каньон ще остане отвън опциите на турците. В реалност лимитираната обработка на визите е обновена. Но даже и в случай че визовата обстановка е изцяло решена, скъсването, което символизира, няма да се излекува бързо. Турция е член на Организацията на Северноатлантическия контракт - което я прави боен съдружник на Съединените щати - в продължение на 65 години. Официално това към момента е по този начин. Реалността е друга. Турция се е записал от западния алианс. Вместо да приема решения, взети във Вашингтон и в централата на НАТО в Брюксел, в този момент се държи като страна от Близкия изток, която преследва личните си ползи. Турция се трансформира в първата, отпадаща от НАТО.

Може да не е последната.

Причината за това разделяне е дяволската комбинация, със съставни елементи, включващи съветски оръжия, кюрдски партизани, нарушаващ наказания търговец на злато, двама проповедници и отряд от президентски телохранители. Варивото се ароматизира от дълбоките съмнения към Съединените щати, които проникват в огромна част от турското общество. Неотдавнашно изследване откри, че единствено 13% от турците се възхищават на американските идеали, до момента в който 72% се опасяват от последствията от американската мощ. Тази неприязън допуска, че западняците от дълго време са преценявали неправилно турците.

След като секуларистите, ръководени от Мустафа Кемал Ататюрк, взеха властта през 20-те години на ХХ век, те постановиха, че турците би трябвало да се отвърнат от мюсюлманското и близкоизточното завещание, с цел да станат по-европейски. Няколко генерации бяха насилвани под това кредо. Тогава турската политическа система се отвори задоволително, с цел да разреши на масите да изразят същинските си възгледи. Много гласоподаватели и политически водачи се оказаха благочестиви националисти, които не желаят да живеят в доминиран от американците свят. Това провокира две заблуди за турците: първо, че множеството от тях са западни секуларисти в сърцата, и второ, че като лоялни "съюзници в НАТО", те с благополучие се причисляват към войните в Близкия изток и други планове на Вашингтон за сигурността.

Корените на актуалната рецесия в връзките сред Съединени американски щати и Турция могат да се търсят най-малкото през 2003 година, когато Турция отхвърли да позволи на американската войска да нахлуе в Ирак от турска земя. Няколко месеца по-късно американски бойци в Северен Ирак арестуваха единадесет турски чиновници на сигурността и имаше фотоси, които и до момента са запечатани в груповата памет на Турция, им нахлузиха качулки, когато бяха арестувани. Гражданската война в Сирия изостри този стратегически дисонанс. Съединените щати въоръжиха кюрдски фракции, които Турция счита за врагове. Турция си възвърна позициите като разреши на "Ал Кайда" и други войнстващи групи да доставят оръжия и бойци през територията на Турция в Сирия.

Антитурските страсти във Вашингтон се разпалиха през май, когато явно развеселеният президент Реджеп Тайип Ердоган беше сниман да гледа по какъв начин телохранителите му бият с юмруци стачкуващи пред турското посолство. Ердоган упорства Съединени американски щати да екстрадират турски свещеник, който живее в Пенсилвания и който той упреква за организирането на опита за прелом предходната година. Той предложи в подмяна да освободи американски просветител, който е в пандиза. Миналия месец той усили залозите като арестува турски чиновник на американското посолство.

Ердоган също по този начин е смутен от идното правосъдно дело в Ню Йорк от турско-ирански търговец на злато, с който се твърди, че е имал корупционни покупко-продажби. Той също по този начин разгласи проекти за закупуване на система за противоракетна защита от Русия - немислима за съдружник в НАТО. Той даже поддържа диалог за изтласкване на американските самолети от просторната военна база в Инджирлик, покрай Средиземно море, от която те извършват задачи, осъществявани във войни в целия район.

Турското дезертьорство е последният и най-ярък признак на неуспеха на НАТО да се приспособява към XXI век. Тя е основана, с цел да се изправи против една опасност: Съветския съюз. Тази опасност даде на Алианса ясна задача, събра неговите членове дружно и оправда американската преобладаваща военна роля в Европа. След разпадането на Съветския съюз Съединените щати биха могли да разгласят победа, да понижат ролята си в НАТО и да трансферират европейската сигурност към европейците. Вместо това тя направи тъкмо противоположното. НАТО остана инструмент на американската власт. Тя призна многочислени нови членове и отваря порти в Брюксел за разгръщането на нов щаб.

НАТО, обаче, в никакъв случай няма да бъде още веднъж мощната и обединена мощ, която беше през Студената война. Турция се отделя, тъй като в този момент вижда своите лични цели на сигурност като по-важни от тези на алианса. Други страни ще създадат същото изчисление. Те ще последват образеца на Турция: да претендират, че са членове на НАТО, до момента в който вървят по собствен път.

Упадъкът от вътрешната страна не е единственият проблем, пред който е изправен този корав съюз. По-лошо е неналичието на цел. Американските генерали, които го ръководят, би трябвало да оправдаят съществуването си, като замислят нови задачи. Те излязоха с две.

Днес НАТО систематично се изправя против Русия с напредване на бойци, струпване на оръжия и маневри покрай съветските граници. Същевременно тя поддържа американските "войни отвън района" тук-там като Ирак, Сирия и Афганистан. Турция няма интерес да се причисли към нито един от тези планове. Тя не се усеща задължена да го прави. Това удостоверява нейното дейно евакуиране от НАТО.

Болезненият шовинизъм и разрастващото се възприятие за персонален интерес помогнаха Турция да стигне до този миг. Също по този начин настояването на Америка за опазване на старомодната НАТО след приключването на Студената война. Още един фактор се появи в близкото минало. Турция се пробва от години да влезе в Европейския съюз. Многократно е била отхвърляна. С този исторически избор Европа затръшна вратата пред лицето на Турция. Естествено, турците започнаха да търсят другари и сътрудници другаде. Дори стратегическите съюзи не са вечно./БГНЕС

------------------

Стивън Кинзър, в. „ Бостън глоуб “