Очакванията са до 2025 година да изчезнат между 10 и 15 процента от работните места
Ако в предходните десетилетия вследствие на автоматизацията са отпаднали сред 4 и 9% от работните места, то упованията са, че до 2025 година ще изчезнат още сред 10 и 15% от всички работни места. Това съобщи заместник-председателят на парламентарната обществена комисия Георги Гьоков на конференция "Бъдещето на труда - бъдеще за трудещите се или бъдеще за капитала? ", провела се в София.
Форумът се провежда от Фондация "Солидарно общество " и Фондация "Фридрих Еберт ".
Гьоков и заместник-председателят на Националния съвет на Българска социалистическа партия Деница Златева обърнаха внимание на очертаващите се два диаметрално противоположни сюжета за бъдещето на пазара на труда в европейски и международен мащаб.
Деница Златева уточни, че съгласно една част от анализаторите възходящата автоматизация ще докара до значително понижаване на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, понижаване на приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания, стесняване на заетостта. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45% до 2050 година, сподели Златева.
В контраст на този сюжет са възгледите, че отпадането на нуждата от полагане на физически труд във от ден на ден браншове и браншове е част от напредъка, като новите стопански действителности дават нови благоприятни условия за професионална реализация, означиха Златева и Гьоков. По думите им този сюжет обрисува бъдещата работна мощ като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана допълнително креативен действия. Независимо от това кой сюжет ще стане факт, специалистите считат, че са нужни ограничения както на национално, по този начин и на европейско равнище.
България е измежду държавите-членки на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина страната ни има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, считат Златева и Гьоков.
Според тях у нас не е почнала подготовката за такава визия, по тази причина е належащо гражданското общество, синдикати и работодатели да слагат началото на изчерпателен спор за последствията от дигитализацията, с цел да няма губещи хора от този развой.
Въвеждането на т.нар категоричен базов приход, съгласно Гьоков, е един от лесните способи за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, като специалистите не са на единно мнение за въвеждането на този метод.
Освен за материалното компенсиране на губещите служащи от дигитализацията, на форума беше обърнато внимание и на осигурителните и трудови права на хората в изменящата се среда, в която изчезват обичайните работни места. Все повече работата ще се прави от у дома, от кафенето, ще има контракти с разнообразни етапи на претовареност, като служащите ще зависят от това по кое време ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, означи шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов.
Програмният шеф на Фондация "Фридрих Еберт " Пенчо Хубчев сподели, че има 2300 цифрови платформи за наемане на работа в света, които тотално трансформират досегашните форми на труд, като работещите постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд.
Според Иванов няма да е отдалечен във времето дебатът за метода за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на претовареност, за това по какъв начин ще се финансира общественото обезпечаване при загубата на работни места, по какъв начин ще има сигурност в достъпа до пенсии. България е на последно място в Индекса за навлизането на цифрови технологии в стопанската система и обществото /DESI/ за 2018 година, изоставайки с две места по отношение на миналата година, регистрираха специалистите. Те считат, че е нужна Национална тактика за развиването на страната, като се включи тематиката за прилагане на преимуществата и ограничение на негативите от Четвъртата индустриална гражданска война.
Участниците във форума се оповестиха и за одобряване на стандарт за базова компютърна просветеност, промени в образователните проекти и стратегии с фокус към математиката и естествените науки, разширение на план-приема в университетите по специалности, свързани с осведомителни технологии.
Форумът се провежда от Фондация "Солидарно общество " и Фондация "Фридрих Еберт ".
Гьоков и заместник-председателят на Националния съвет на Българска социалистическа партия Деница Златева обърнаха внимание на очертаващите се два диаметрално противоположни сюжета за бъдещето на пазара на труда в европейски и международен мащаб.
Деница Златева уточни, че съгласно една част от анализаторите възходящата автоматизация ще докара до значително понижаване на търсенето на работна мощ, всеобща безработица, понижаване на приходите, задълбочаване на неравенствата и обществени разтърсвания, стесняване на заетостта. Някои прогнози плануват стесняване на заетостта в развитите стопански системи от Европа и Северна Америка с сред 30 и 45% до 2050 година, сподели Златева.
В контраст на този сюжет са възгледите, че отпадането на нуждата от полагане на физически труд във от ден на ден браншове и браншове е част от напредъка, като новите стопански действителности дават нови благоприятни условия за професионална реализация, означиха Златева и Гьоков. По думите им този сюжет обрисува бъдещата работна мощ като все по-образована и по-квалифицирана, ангажирана допълнително креативен действия. Независимо от това кой сюжет ще стане факт, специалистите считат, че са нужни ограничения както на национално, по този начин и на европейско равнище.
България е измежду държавите-членки на Европейски Съюз, в които промишлеността дава относително по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, по тази причина страната ни има потребност от съответни политики, свързани с четвъртата индустриална гражданска война и отражението й върху пазара на труда и приходите, считат Златева и Гьоков.
Според тях у нас не е почнала подготовката за такава визия, по тази причина е належащо гражданското общество, синдикати и работодатели да слагат началото на изчерпателен спор за последствията от дигитализацията, с цел да няма губещи хора от този развой.
Въвеждането на т.нар категоричен базов приход, съгласно Гьоков, е един от лесните способи за компенсиране на отпадналите от пазара на труда. Той напомни, че Европейска комисия към този момент разисква подобен отчет, като специалистите не са на единно мнение за въвеждането на този метод.
Освен за материалното компенсиране на губещите служащи от дигитализацията, на форума беше обърнато внимание и на осигурителните и трудови права на хората в изменящата се среда, в която изчезват обичайните работни места. Все повече работата ще се прави от у дома, от кафенето, ще има контракти с разнообразни етапи на претовареност, като служащите ще зависят от това по кое време ще почнат новата фаза от свършената работа от други, които са на километри от тях, означи шефът на Национален осигурителен институт Ивайло Иванов.
Програмният шеф на Фондация "Фридрих Еберт " Пенчо Хубчев сподели, че има 2300 цифрови платформи за наемане на работа в света, които тотално трансформират досегашните форми на труд, като работещите постоянно нямат осигуровки, стандарти за работно време, за условия на труд.
Според Иванов няма да е отдалечен във времето дебатът за метода за отчитане на осигурителния принос на някои нетипични форми на претовареност, за това по какъв начин ще се финансира общественото обезпечаване при загубата на работни места, по какъв начин ще има сигурност в достъпа до пенсии. България е на последно място в Индекса за навлизането на цифрови технологии в стопанската система и обществото /DESI/ за 2018 година, изоставайки с две места по отношение на миналата година, регистрираха специалистите. Те считат, че е нужна Национална тактика за развиването на страната, като се включи тематиката за прилагане на преимуществата и ограничение на негативите от Четвъртата индустриална гражданска война.
Участниците във форума се оповестиха и за одобряване на стандарт за базова компютърна просветеност, промени в образователните проекти и стратегии с фокус към математиката и естествените науки, разширение на план-приема в университетите по специалности, свързани с осведомителни технологии.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ