Пропагандата - информационен инструмент за моделиране на общественото мнение
Ако в по- далечни времена пропагандата е имала положителна роля, тъй като е целяла основно да популяризира публично а потребна информация, а също политически, метафизичен, художествени и други възгледи, хрумвания, полезности и правила на държание, то в днешния свят тя употребява постоянно дезинформация, както и всякаква информация достоверна или не, която да обслужва мощните на деня.
Терминът " агитация ", като инструмент за въздействие, е употребен на пръв път в наименованието на католическата организация CongregatiodePropagandaFide (Конгрегация за пропагандиране на врата), основана от папа Григорий XV в 1622 година и до 19-ят век има набожен темперамент. Но с установяването на парламентаризъм и появяването на партии, поражда нуждата от политическа агитация, която да обслужва самите партии в устрема им да убедят обществото да гласоподава за тях, както и да обслужва държавните управления, които търсят поддръжка за провежданата от тях вътрешна и външна политика. Пропагандата с течение на времето се трансформира в просвета и даже във самобитен тип изкуство, доколкото за задачите и се употребяват всевъзможен тип способи.
През Първата международна война, когато няма още телевизия, интензивно се употребяват радиото, както и образни средства като плакати. Типичен образец по това време в Съединени американски щати е плакатът с облика на Чичо Сам, който излъчва мощ и родолюбив вик към елементарния американец да поддържа присъединяване на страната във войната. (Подобен агитационен резултат има в Съветският съюз и плакатът « Родина-мать зовёт!» по време на Великата Отечествена война). През 1917 година по времето на Првата международна война, в Съединени американски щати е основан Комитет по обществена информация, и доколкото той коментира нуждата от присъединяване във войната и дори се афишира за цензура върху печата, този комитет всъщност съставлява държавен орган за агитация. През 1942 година още веднъж е основан сходен орган- Офис за военна информация, чиято пропагандна цел е да обезпечи влизането на Съединени американски щати във Втората международна вайна. Във Англия и Франция преди началото на войната, в отговор на нацистката агитация, са основани с пропагандна цел Министерство на информацията и надлежно Комисариат за информация.
Цели и механизми на пропагандата.
На задачите и механизмите на пропагандата са отдадени редица книги от разнообразни създатели. През 1928 година австрийският психолог Едуард Бернейс, емигрирал в Съединени американски щати, разгласява книгата " Пропаганда ". В нея той утвърждава, че съществува съзнателна интелигентно проведена операция на навиците, усещанията и мненията на масите, и тези които манипулират този механизъм съставляват невидимо държавно управление " Ние сме ръководени, нашите мозъци моделирани, желанията ни дефинирани и концепциите насадени от хора, за които не сме чували ". За тази негова позиция американският мъдрец и политически деятел Ноам Чомски написа: " Бернейс употребява тезиса за " невидимите " хора, които основават нужната основа за пропагандата, с цел да ръководят масите. Те употребяват своя монопол върху властта, с цел да образуват мнението, полезностите и гражданската позиция ".
Пропагандата употребена за ръководството на масите, което се състои във целеустремено образуване на публичното мнение и манипулиране на публичното схващане, включва, когато се счете за належащо разпространяването на непотвърдени обстоятелства - " fakenews " -фалшиви вести, изопачена информация и клюки.
В своята книга " Пропаганда- Формиране на човешките възгледи и държание ", издадена през 1962 година, френският мъдрец Жак Елюл формулира четири съществени съставни елементи на пропагандата: психическо влияние, психическа война, обучение и промиване на мозъци. Психологическото влияние се реализира посредством подаване на информация, която ускорява несигурността и страховете на индивида. Много тъкмо резултатът от това влияние е обяснено от проф. Нина Дюлгерова от Варненския университет „ Черноризец Храбър “, която споделя: „ Когато човек е уплашен, той не мисли и прави това, което му кажат тези, които са го изплашили “. Според проф. Рене Хобс от Школата за Комуникации и медии към университета на Род Айлънд в Съединени американски щати, в своята издадена през 2011 година книга " Анализ на на актуалната агитация ", пропагандата има четири съществени характерности: (1)предизвиква мощни емоции(2) дава лесна за разбиране информация; (3)отговаря на очакванията, страховете и фантазиите на избрани групи хора и (4) нападна съперниците си.
В книгата си " Идеята за агитация ", издадена през 2002 година британският мъдрец, проф. Станли Канингхам написа: " Пропагандата е безразлична към истината... тя съставлява форма за стратегическа връзка, която употребява всевъзможни средства за реализиране на задачите си.
Преди Втората международна война, пропагандата е употребена в Съветския съюз от Сталин и неговите доближени за кавга с тези, които е смятал за негови противници и с тези, които са се отнасяли сериозно към налаганата и провежданата от него политика. Известни партийни водачи, някои някогашни съратници на Ленин като Бухарин, Каменев, Зиновиев, висши военни като маршалите Блюхер, Егоров и Тухачевски и други са разобличени като троцкисти, идейни врагове, и дори като предатели, вербувани от непознати разузнавания. Срещу тях е задействана мощна пропагандна акция, която включва подправени обстоятелства и доказателства. Всички те са премахнати и пропагандата е толкоз сполучлива, че малко на брой хора са се съмнявали в тяхната виновност.
Преди и по време на Втората Световна война, сходно на Съветския съюз, пропагандата се се употребява като мощно оръжие от различен диктатор- Хитлер. Той разказва смисъла на пропагандата и какво би трябвало да съдържа тя в книгата си " Моята битка " оповестена в два тома през 1925-1926 година Там той написа:
" Пропагандата би трябвало да е ориентирана към масите и да бъде разбираема. Изкуството на пропагандата се състои в това да възбужда въображението на хората, като дава отговор на техните въжделения и в това да улучва подобаваща психическа форма, тъй че да притегля вниманието и де печели сърцата им ". " Масите " разяснява Хитлер не са дипломати или професори или някакви умници, а навалица,която се люшка сред една или друга концепция, освен това половината от масите са дами, чиито мисли и държание не се диктуват от трезви разсъждения, а по- скоро от прочувственост. " Масите " мъчно схващат и бързо не помнят, по тази причина пропагандата би трябвало да се лимитира до най-основни неща, които да се повтарят до момента в който всеки един схване концепцията, която се проповядва. " Пропагандата- написа той- не би трябвало да проучва обективно истината, в случай че тя е удобна за противниковата страна и би трябвало да показва единствено тези аспекти от нея, които са удобни за нас ".
След като идва на власт, в сходство със своите хрумвания Хитлер основава Министерство на пропагандата и назначава Йозеф Гьобелс за негов министър. За пропагандирането на концепциите на нацистката партия се употребяват всички медиина разположение по това време- радио, вестници и списания, филмовата промишленост, която е национализирана, театъра, плакати и листовки. На 4 октомври 1933 година е признат " Закон за печата ", в който уговорка 14 подрежда на редакторите да не разгласяват нищо, което може да вреди на престижа на Райха в страната и чужбина и указва какво може и какво не може да бъде оповестено. Особено значение се отдава на радиото, и Гьобелс по- късно ще каже: " Не би било допустимо с цел да вземем властта или да я използваме по методите, които имаме без радиото.... Не е пресилено да се каже, че немската гражданска война, най-малко във типа, в който е взела, би била невъзможна него. Радиото доближи до цялата нация, без значение от класа, състояние или вяра ". Нацистката агитация е ориентирана както против " вътрешните врагове " - евреи, комунисти, социалдемократи и инакомислещи, и против външните врагове, наложили Версайския контракт - Съединени американски щати, Англия и Франция. Особено яростна е пропагандата против евреите, които във филми, изявления и карикатури са показани като алчни същества, занимаващи се с лихварство, и богатеещи за сметка на елементарния немец. Нацисткият агитационен вестник, DerStürmer написа, че евреите отвличат дребни деца преди Пасха, тъй като „ евреите се нуждаят от кръвта на християнско дете “. Широко се популяризира филмът " Вечният евреин " на режисьора Фриц Хиплер, в който евреите са показани като паразитен и некултурен народ, като ненормални и извратени. Еврейството е показано и като интернационална мощ, която стои " на кръстовището на международните финансови пазари ". Факти не се показват или се дават подправени такива. На Гьобелс се приписва фразата " Една неистина, повторена 100 пъти, става истина ". Освен против евреите гьобелсовата агитация е ориентирана против хомосексуалисти, роми, " болшевизма " практикуван в Съветския съюз както и против " низши " раси. Но Гьобелсовата агитация не проработва по време на Лайпцигският развой през 1933 година. След като взима властта, Хитлер взема решение да се разправи с комунистите и социалдемократите, и нацистите провеждат подпалването на Райхстага- парламента- и упрекват за това комунистите, като българинът Георги Димитров, който по това време е изпратен от Коминтерна в Германия, е задържан и изправен на съд дружно с още двама българи и един душевен невменяем холандец, като уредници и причинители на палежа. Срещу тях се изправя цялата мощта нацистка пропагандна машина, като процесът е следен от задгранични наблюдаващи. Между четиримата задържани и оковани в пандиза Моабит и подложени на душевен и физически тормоз, Георги Димитров се оказва обаче костелив орех, отхвърля се от юрист и освен се пази ослепително, само че самичък употребява оръжието на пропагандата, с цел да жигосах фашизма и фашистката идеология и да отбрани освен своите хрумвания, само че и българския си генезис. В заключителната си тирада на процеса той споделя: „ Още доста по-рано от времето, когато немският император Карл Пети казвал, че на немски той приказва единствено с конете се, а немските дворяни и образовани хора пишели единствено на латински и се срамували от немския език, във " варварска " България апостолите Кирил и Методи бяха основали и разпространяваха древнобългарската книжовност ". Димитров печели словесните борби в съда с най- висшите доближени на Хитлер, министъра на пропагандата - Гьобелс и премиера Гьоринг, който изкарва от нерви, като го пита „ Боите ли се от моите въпроси господин министър- ръководител? “
Пропагандата, като средство за надзор върху масите от страна на страната в тоталитарните страни е показана в творбите на някои известни писатели. В " Процесът " на Франц Кафка, над популацията е открит цялостен надзор, издават се присъди над почтени хора, които те одобряват покорно и против които няма какъвто и да е публичен митинг. Пропагандната машина е промила мозъците на хората до такава степен, че те одобряват категорично оповестените им присъди, който дори не съдържат обстоятелства за осъществено закононарушение. Индивидът е безропотно човешко създание, който чака със примирение отредената му орис. В потресаващият край на книгата, когато го приготвят за екзекуция, основният воин дори пита екзекутора, каква позиция да заеме с цел да го улесни.
В своите два романа, " Фермата на животните " и " 1984 " британският публицист Джордж Оруел разказва общества, в които властта употребява пропагандата с цел да държи под надзор масите. Във " Фермата на животните ", господстващата клика на свинете експлоатира с уверения за по- добър живот в бъдеще другите животни, употребява дезинформация и неистини за премахване на тези, които смята за опасност за тяхната власт. В " 1984 ", оповестен през 1949 година индивидът е непрекъснато следен от Големият брат, който следи за това той да бъде постоянно принципен, съществува Министерство на истината, което в действителност е министерство на пропагандата и се занимава с информацията, заниманията, образованието и изкуствата. По тв приемниците има предаване " деветминутка на омразата ", отдадена на " националния зложелател " - неприветлив евреин, отстъпник и дезертьор, изменил на партията, избягал зад граница откъдето крои заприказва против страната.
По време на студената война след края на Втората международна война, на пропагандата като главен инструмент за култивиране на публичното мнение, се обръща изключително внимание, както в страните от социалистическия блок след Втората международна война, по този начин и в западания свят.
В Съветския съюз и социалистическите страни от неговата орбита на власт са комунистически партии, които би трябвало да убедят обществото в преимуществата на социалистическата система и опцията да бъде издигнат един ден комунизъм. Наред с това, би трябвало и да се убедят масите в минусите и пороците на капиталистическия свят. За задачата се употребяват всички типове медии- печатни издания, радио, а по- късно и телевизия, филми и изобразителното изкуство. Постиженията в личната страна и в останалите социалистически страни се преувеличават, информацията за ситуацията в западните страни е постоянно изкривена, акцентират се такива проблеми,като стопански рецесии, инфлация, безработица, престъпност, само че не се предлага информация за някои значими прерогативи в тези страни, като независимост на словото и печата, съществуването на необятен избор на качествени артикули вследствие на пазарната стопанска система, по- високият витален стандарт. За задачата, сходно в нацистка Германия се основават специфични партийни и държавни структури, които да реализират нужната агитация. Такива има на най- високо партийно и държавно равнище в Съветския съюз и във всяка една социалистическа страна. В България е основан при Централен комитет на Българска комунистическа партия специфичен отдел „ Пропаганда и пропаганда “, като във всеки областен комитет на партията има съответни звена и отговорници за провеждането на мероприятия по линия на " Пропаганда и пропаганда ". Пропагандата обаче е ориентирана основно върху популацията в личните страни, способността за влияние на публичното мнение в Съединени американски щати и Западна Европа е минимална и се лимитира до организация на интернационалните прояви, като конгреси, асамблеи, конференции и други, липсва инструментариум за медийно реализиране на тази цел зад граница.
В това отношение Съединени американски щати и западните страни имат известно предимство. И в техните страни несъмнено сервира изкривена информация за действителните достижения в социалистическите страни в обществената сфера и стопанската система, само че липсва нужда да се акцентират преимуществата на тяхната пазарна стопанска система и парламентарна народна власт, които са явни. Но в пропагандната война, която е съставка от студената война, те обръщат спецално внимание на даването на пропагандна информация ориентирано към популацията на източните страни. За задачата се основават специфични органи и се възнамеряват и реализират разнообразни стратегии. През 1953 г. при американският президент Айзенхауер за задачата е основана USIA- Информационна организация на Съединените Щати. Създаденото по това време Централно разузнавателно управление на САЩ също се занимава с пропагандна активност, посредством скрито финансиране на стратегии за осведомително влияние. Към страните от социалистическите страни се реализират специфични радиопредавания на съответните езици по линия на Гласът на Америка, BBC Европа,Свободна Европа и Дойче Веле. Силата на тези излъчвания е, че те дават информация, която другояче не е налична за популацията на тези страни. В тези радиостанции постоянно се на емигранти от съответните страни, които се употребяват с име. В британската БиБиСи е нает българският публицист Георги Марков.
В западната агитация от време на време се включват и водачи на някои от великите сили. Така в речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Съединени американски щати, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г.. президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън разгласи Съветския Съюз за " Империя на злото ". Рейгън не се аргументира изключително за това обвиняване, изразът " Империя на злото " е бил авансово обсъждан измежду няколко разновидността за дискредитиране по този метод на основният политически, идеологически, стопански и боен противник - Съветския съюз. Изразът е съвършен образец на дезинформация, към този миг единственото провинение на Съветския съюз е ненужната инвазия на Афганистан, която бледнее с войните на Съединени американски щати и с многочислените преврати, проведени и финансирани от Централно разузнавателно управление на САЩ в разнообразни елементи на земното кълбо.
След 1989 година, когато в България се открива парламентарна народна власт, в страната се развихря остра пропагандна война сред Българската социалистическа партия и десните партии. Още на първите демократически сили Съюз на демократичните сили избира като агитационен девиз тематиката за лагери след 1944 година насищат площадите с плакати, на които цялата страна е осеяна с черепи, символизиращи лагерите. Тази неуместна агитация изиграва неприятна смешка на Съюз на демократичните сили, които губят изборите. През идващите години и до ден сегашен, към датата 1 февруари когато Народния съд през 1945 година е произнесъл своите присъди, десните сили и техните пропагандатори акцентират, че в Германия на Нюрнбергския развой са произнесени единствено 12 смъртни присъди, до момента в който Народният осъжда на гибел 2 730 души. Това е умишлена дезинформация, ЗАЩОТО В Нюрнберг съдят единствено членове на нацисткото държавно управление, другояче разнообразни сдилища раздават мнгобройни смъртни присди. Дезинформация има и от страна на леви политически коментатори, които настояват, че преди Девети септември са били избити към 30,000 партизани, незаконни ятаци, една пресилена цифра.
Пропаганда и дезинформация по време на необявената война сред
НАТО и Русия по време на Руско- Украинския спор
След разпадането на Варшавския контракт и Съветския съюз светът от двуполюсен стана еднополюсен със Съединени американски щати единствен безспорен хегемон. Русия обаче се съвзе от колапса, в който беше изпаднала и Съединени американски щати последователно започнаха да виждат в нея опасност за своята надмощие, а на международната сцена изникна и различен мощен играч- Китай. Във Вашингтон във връзка с Русия си сложиха две задачи- Русия да бъде геополитически изолирана и на второ място изтикана от европейския енергиен пазар, който закупи особена значимост за Съединени американски щати след рецесията от 2008 година Геополитическата изолираност стартира по линия на НАТО посредством присъединение към тази организация на съвсем всички страни от някогашния руски блок. Русия с паника наблюдаваше, по какъв начин в НАТО бяха признати прилежащи страни като Литва, Латвия и Естония, като започнаха и договаряния сред НАТО от една страна и Грузия и Украйна за тяхно участие. Ако НАТО беше основана и прокламирана като отбранителна организация, обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и вероятно разполагане на бази на тяхна територия не се вписваше по никакъв метод в тази идея. Русия видя това развиване като заплашващо националната и сигурност, изключително що се отнася за Украйна през равнинната територията на която Русия е била нападана два пъти в историята си- от Наполеон и Хитлер. Руският президент Путин още през 2007 година предизвести, че Русия няма да одобри участие само че Украйна в НАТО, а след преврата в тази страна през 2014 година и установяването на неприятелски на Русия режим, който съобщи твърдо предпочитание за присъединение към НАТО, за редица политически наблюдаващи и анализатори стана ясно, че войната в този регион на света става неизбежна.
Икономическата изолираност на Русия от европейския енергиен пазар стартира някъде към 2010 година Като основен инструмент беше включена пропагандата. Тъй като огромна част от страните от Европейски Съюз и НАТО разчитаха на забележителен импорт на енергийни суровини- газ и нефт от Русия, върху тях беше извършен напън за унищожаване на “руската взаимозависимост ”, която беше показана като оръжие на Кремъл за политически и икономическа напън върху тези страни. На пропагандна офанзива беше подложени “Северен поток 1 ”, и градежът на “Северен поток 2 ”, снабдяващи с газ Германия и други европейски страни. Американският напън беше изключително сполучлив в България, където министър ръководителят от ГЕРБ Бойко Борисов персонално спря три извънредно значими за стопанската система на страната енергийни руско-български проекта- нефтопровода “Бургас- Александропулис ”, газопровода “Южен поток ”, и “АЕЦ Белене ”.
Руско- украинският спор избухна напролет на 2022 година с нашествието на съветски войски в Украйна, показана като “Специална война интервенция ”, която бързо прерасна във война. За Съединени американски щати и НАТО тя се яви като идеална опция Русия да бъде омаломощена и даже докарана до проваляне посредством оказване на голяма финансова, икономическа и най- към този момент военна помощ за Украйна. Постепенно руско- украинската война прерасна във война сред САЩ/НАТО и Русия на украинска земя, без, както се похвали един върховен американски политик, да се жертва нито един американски боец.
И както при всяка война, пропагандата във тип на дезинформация беше употребена по време на руско-украинската война като мощно оръжие за влияние върху публичното мнение в личните стани и в международен мащаб. Но се видя,че Русия печелеше на бойното поле, само че губеше в пропагандтага война. Тя беше изправена против мощна пропагандна машина, сплотяваща украинският режим и Съединени американски щати дружно със страните от НАТО. В Съединени американски щати и страните от НАТО се оферираше информация за руско- украинския спор, по този начин както идваше от Киев, само че не и от Москва. На президента на Украйна Зеленски беше предоставена опцията да се обръща пред Конгèса и Сената на САШ и към парламентите страните от НАТО, в това число и да направи видео послание пред сесията на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации през септември 2022 година Неговите речи бяха пример на агитация, той постоянно плашеше западната публика с предизвестието „ Вие сте идващите “, според дефинираният от Жак Елюл детайл на пропагандата “психологическо влияние “, целящ втълпяване на боязън и тревога. Актьор по специалност, той непроменяемо беше леко брадясал и повърхностно облечен в някаква тениска, излъчвайки тип на водач, който води народа си във война за отбрана на отечеството и нямащ време да се погрижи за външния си тип.
Съединени американски щати и страните от НАТО прибегнаха и до друга тактичност в пропагандната война, като не разрешиха излъчванията на своя територия на съветски телевизионни канали. Това направи и България, което даде мотив историкът акад. Пантев да съобщи с отвращение, че по този начин самият той като историк, а и българската общност са лишени от опцията да чуят и другата, съветската позиция. Друг историк, проф. Нина Дюлгерова също съобщи в тази връзка: „ ние виждаме единствено едната страната от спора в Украйна, а изрично ни се не разрешава да гледаме втората “.
България се върна във времената, когато се заглушаваха предаванията на БиБиСи, Свободна Европа и Гласът на Америка.
Свободата насловото се въплъщава във знаменателното мнение на френския публицист и мъдрец Волтер, който споделя: " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш. "
Докато този принцип е съзнателно нарушен, за независимост на словото не може да се приказва.
Терминът " агитация ", като инструмент за въздействие, е употребен на пръв път в наименованието на католическата организация CongregatiodePropagandaFide (Конгрегация за пропагандиране на врата), основана от папа Григорий XV в 1622 година и до 19-ят век има набожен темперамент. Но с установяването на парламентаризъм и появяването на партии, поражда нуждата от политическа агитация, която да обслужва самите партии в устрема им да убедят обществото да гласоподава за тях, както и да обслужва държавните управления, които търсят поддръжка за провежданата от тях вътрешна и външна политика. Пропагандата с течение на времето се трансформира в просвета и даже във самобитен тип изкуство, доколкото за задачите и се употребяват всевъзможен тип способи.
През Първата международна война, когато няма още телевизия, интензивно се употребяват радиото, както и образни средства като плакати. Типичен образец по това време в Съединени американски щати е плакатът с облика на Чичо Сам, който излъчва мощ и родолюбив вик към елементарния американец да поддържа присъединяване на страната във войната. (Подобен агитационен резултат има в Съветският съюз и плакатът « Родина-мать зовёт!» по време на Великата Отечествена война). През 1917 година по времето на Првата международна война, в Съединени американски щати е основан Комитет по обществена информация, и доколкото той коментира нуждата от присъединяване във войната и дори се афишира за цензура върху печата, този комитет всъщност съставлява държавен орган за агитация. През 1942 година още веднъж е основан сходен орган- Офис за военна информация, чиято пропагандна цел е да обезпечи влизането на Съединени американски щати във Втората международна вайна. Във Англия и Франция преди началото на войната, в отговор на нацистката агитация, са основани с пропагандна цел Министерство на информацията и надлежно Комисариат за информация.
Цели и механизми на пропагандата.
На задачите и механизмите на пропагандата са отдадени редица книги от разнообразни създатели. През 1928 година австрийският психолог Едуард Бернейс, емигрирал в Съединени американски щати, разгласява книгата " Пропаганда ". В нея той утвърждава, че съществува съзнателна интелигентно проведена операция на навиците, усещанията и мненията на масите, и тези които манипулират този механизъм съставляват невидимо държавно управление " Ние сме ръководени, нашите мозъци моделирани, желанията ни дефинирани и концепциите насадени от хора, за които не сме чували ". За тази негова позиция американският мъдрец и политически деятел Ноам Чомски написа: " Бернейс употребява тезиса за " невидимите " хора, които основават нужната основа за пропагандата, с цел да ръководят масите. Те употребяват своя монопол върху властта, с цел да образуват мнението, полезностите и гражданската позиция ".
Пропагандата употребена за ръководството на масите, което се състои във целеустремено образуване на публичното мнение и манипулиране на публичното схващане, включва, когато се счете за належащо разпространяването на непотвърдени обстоятелства - " fakenews " -фалшиви вести, изопачена информация и клюки.
В своята книга " Пропаганда- Формиране на човешките възгледи и държание ", издадена през 1962 година, френският мъдрец Жак Елюл формулира четири съществени съставни елементи на пропагандата: психическо влияние, психическа война, обучение и промиване на мозъци. Психологическото влияние се реализира посредством подаване на информация, която ускорява несигурността и страховете на индивида. Много тъкмо резултатът от това влияние е обяснено от проф. Нина Дюлгерова от Варненския университет „ Черноризец Храбър “, която споделя: „ Когато човек е уплашен, той не мисли и прави това, което му кажат тези, които са го изплашили “. Според проф. Рене Хобс от Школата за Комуникации и медии към университета на Род Айлънд в Съединени американски щати, в своята издадена през 2011 година книга " Анализ на на актуалната агитация ", пропагандата има четири съществени характерности: (1)предизвиква мощни емоции(2) дава лесна за разбиране информация; (3)отговаря на очакванията, страховете и фантазиите на избрани групи хора и (4) нападна съперниците си.
В книгата си " Идеята за агитация ", издадена през 2002 година британският мъдрец, проф. Станли Канингхам написа: " Пропагандата е безразлична към истината... тя съставлява форма за стратегическа връзка, която употребява всевъзможни средства за реализиране на задачите си.
Преди Втората международна война, пропагандата е употребена в Съветския съюз от Сталин и неговите доближени за кавга с тези, които е смятал за негови противници и с тези, които са се отнасяли сериозно към налаганата и провежданата от него политика. Известни партийни водачи, някои някогашни съратници на Ленин като Бухарин, Каменев, Зиновиев, висши военни като маршалите Блюхер, Егоров и Тухачевски и други са разобличени като троцкисти, идейни врагове, и дори като предатели, вербувани от непознати разузнавания. Срещу тях е задействана мощна пропагандна акция, която включва подправени обстоятелства и доказателства. Всички те са премахнати и пропагандата е толкоз сполучлива, че малко на брой хора са се съмнявали в тяхната виновност.
Преди и по време на Втората Световна война, сходно на Съветския съюз, пропагандата се се употребява като мощно оръжие от различен диктатор- Хитлер. Той разказва смисъла на пропагандата и какво би трябвало да съдържа тя в книгата си " Моята битка " оповестена в два тома през 1925-1926 година Там той написа:
" Пропагандата би трябвало да е ориентирана към масите и да бъде разбираема. Изкуството на пропагандата се състои в това да възбужда въображението на хората, като дава отговор на техните въжделения и в това да улучва подобаваща психическа форма, тъй че да притегля вниманието и де печели сърцата им ". " Масите " разяснява Хитлер не са дипломати или професори или някакви умници, а навалица,която се люшка сред една или друга концепция, освен това половината от масите са дами, чиито мисли и държание не се диктуват от трезви разсъждения, а по- скоро от прочувственост. " Масите " мъчно схващат и бързо не помнят, по тази причина пропагандата би трябвало да се лимитира до най-основни неща, които да се повтарят до момента в който всеки един схване концепцията, която се проповядва. " Пропагандата- написа той- не би трябвало да проучва обективно истината, в случай че тя е удобна за противниковата страна и би трябвало да показва единствено тези аспекти от нея, които са удобни за нас ".
След като идва на власт, в сходство със своите хрумвания Хитлер основава Министерство на пропагандата и назначава Йозеф Гьобелс за негов министър. За пропагандирането на концепциите на нацистката партия се употребяват всички медиина разположение по това време- радио, вестници и списания, филмовата промишленост, която е национализирана, театъра, плакати и листовки. На 4 октомври 1933 година е признат " Закон за печата ", в който уговорка 14 подрежда на редакторите да не разгласяват нищо, което може да вреди на престижа на Райха в страната и чужбина и указва какво може и какво не може да бъде оповестено. Особено значение се отдава на радиото, и Гьобелс по- късно ще каже: " Не би било допустимо с цел да вземем властта или да я използваме по методите, които имаме без радиото.... Не е пресилено да се каже, че немската гражданска война, най-малко във типа, в който е взела, би била невъзможна него. Радиото доближи до цялата нация, без значение от класа, състояние или вяра ". Нацистката агитация е ориентирана както против " вътрешните врагове " - евреи, комунисти, социалдемократи и инакомислещи, и против външните врагове, наложили Версайския контракт - Съединени американски щати, Англия и Франция. Особено яростна е пропагандата против евреите, които във филми, изявления и карикатури са показани като алчни същества, занимаващи се с лихварство, и богатеещи за сметка на елементарния немец. Нацисткият агитационен вестник, DerStürmer написа, че евреите отвличат дребни деца преди Пасха, тъй като „ евреите се нуждаят от кръвта на християнско дете “. Широко се популяризира филмът " Вечният евреин " на режисьора Фриц Хиплер, в който евреите са показани като паразитен и некултурен народ, като ненормални и извратени. Еврейството е показано и като интернационална мощ, която стои " на кръстовището на международните финансови пазари ". Факти не се показват или се дават подправени такива. На Гьобелс се приписва фразата " Една неистина, повторена 100 пъти, става истина ". Освен против евреите гьобелсовата агитация е ориентирана против хомосексуалисти, роми, " болшевизма " практикуван в Съветския съюз както и против " низши " раси. Но Гьобелсовата агитация не проработва по време на Лайпцигският развой през 1933 година. След като взима властта, Хитлер взема решение да се разправи с комунистите и социалдемократите, и нацистите провеждат подпалването на Райхстага- парламента- и упрекват за това комунистите, като българинът Георги Димитров, който по това време е изпратен от Коминтерна в Германия, е задържан и изправен на съд дружно с още двама българи и един душевен невменяем холандец, като уредници и причинители на палежа. Срещу тях се изправя цялата мощта нацистка пропагандна машина, като процесът е следен от задгранични наблюдаващи. Между четиримата задържани и оковани в пандиза Моабит и подложени на душевен и физически тормоз, Георги Димитров се оказва обаче костелив орех, отхвърля се от юрист и освен се пази ослепително, само че самичък употребява оръжието на пропагандата, с цел да жигосах фашизма и фашистката идеология и да отбрани освен своите хрумвания, само че и българския си генезис. В заключителната си тирада на процеса той споделя: „ Още доста по-рано от времето, когато немският император Карл Пети казвал, че на немски той приказва единствено с конете се, а немските дворяни и образовани хора пишели единствено на латински и се срамували от немския език, във " варварска " България апостолите Кирил и Методи бяха основали и разпространяваха древнобългарската книжовност ". Димитров печели словесните борби в съда с най- висшите доближени на Хитлер, министъра на пропагандата - Гьобелс и премиера Гьоринг, който изкарва от нерви, като го пита „ Боите ли се от моите въпроси господин министър- ръководител? “
Пропагандата, като средство за надзор върху масите от страна на страната в тоталитарните страни е показана в творбите на някои известни писатели. В " Процесът " на Франц Кафка, над популацията е открит цялостен надзор, издават се присъди над почтени хора, които те одобряват покорно и против които няма какъвто и да е публичен митинг. Пропагандната машина е промила мозъците на хората до такава степен, че те одобряват категорично оповестените им присъди, който дори не съдържат обстоятелства за осъществено закононарушение. Индивидът е безропотно човешко създание, който чака със примирение отредената му орис. В потресаващият край на книгата, когато го приготвят за екзекуция, основният воин дори пита екзекутора, каква позиция да заеме с цел да го улесни.
В своите два романа, " Фермата на животните " и " 1984 " британският публицист Джордж Оруел разказва общества, в които властта употребява пропагандата с цел да държи под надзор масите. Във " Фермата на животните ", господстващата клика на свинете експлоатира с уверения за по- добър живот в бъдеще другите животни, употребява дезинформация и неистини за премахване на тези, които смята за опасност за тяхната власт. В " 1984 ", оповестен през 1949 година индивидът е непрекъснато следен от Големият брат, който следи за това той да бъде постоянно принципен, съществува Министерство на истината, което в действителност е министерство на пропагандата и се занимава с информацията, заниманията, образованието и изкуствата. По тв приемниците има предаване " деветминутка на омразата ", отдадена на " националния зложелател " - неприветлив евреин, отстъпник и дезертьор, изменил на партията, избягал зад граница откъдето крои заприказва против страната.
По време на студената война след края на Втората международна война, на пропагандата като главен инструмент за култивиране на публичното мнение, се обръща изключително внимание, както в страните от социалистическия блок след Втората международна война, по този начин и в западания свят.
В Съветския съюз и социалистическите страни от неговата орбита на власт са комунистически партии, които би трябвало да убедят обществото в преимуществата на социалистическата система и опцията да бъде издигнат един ден комунизъм. Наред с това, би трябвало и да се убедят масите в минусите и пороците на капиталистическия свят. За задачата се употребяват всички типове медии- печатни издания, радио, а по- късно и телевизия, филми и изобразителното изкуство. Постиженията в личната страна и в останалите социалистически страни се преувеличават, информацията за ситуацията в западните страни е постоянно изкривена, акцентират се такива проблеми,като стопански рецесии, инфлация, безработица, престъпност, само че не се предлага информация за някои значими прерогативи в тези страни, като независимост на словото и печата, съществуването на необятен избор на качествени артикули вследствие на пазарната стопанска система, по- високият витален стандарт. За задачата, сходно в нацистка Германия се основават специфични партийни и държавни структури, които да реализират нужната агитация. Такива има на най- високо партийно и държавно равнище в Съветския съюз и във всяка една социалистическа страна. В България е основан при Централен комитет на Българска комунистическа партия специфичен отдел „ Пропаганда и пропаганда “, като във всеки областен комитет на партията има съответни звена и отговорници за провеждането на мероприятия по линия на " Пропаганда и пропаганда ". Пропагандата обаче е ориентирана основно върху популацията в личните страни, способността за влияние на публичното мнение в Съединени американски щати и Западна Европа е минимална и се лимитира до организация на интернационалните прояви, като конгреси, асамблеи, конференции и други, липсва инструментариум за медийно реализиране на тази цел зад граница.
В това отношение Съединени американски щати и западните страни имат известно предимство. И в техните страни несъмнено сервира изкривена информация за действителните достижения в социалистическите страни в обществената сфера и стопанската система, само че липсва нужда да се акцентират преимуществата на тяхната пазарна стопанска система и парламентарна народна власт, които са явни. Но в пропагандната война, която е съставка от студената война, те обръщат спецално внимание на даването на пропагандна информация ориентирано към популацията на източните страни. За задачата се основават специфични органи и се възнамеряват и реализират разнообразни стратегии. През 1953 г. при американският президент Айзенхауер за задачата е основана USIA- Информационна организация на Съединените Щати. Създаденото по това време Централно разузнавателно управление на САЩ също се занимава с пропагандна активност, посредством скрито финансиране на стратегии за осведомително влияние. Към страните от социалистическите страни се реализират специфични радиопредавания на съответните езици по линия на Гласът на Америка, BBC Европа,Свободна Европа и Дойче Веле. Силата на тези излъчвания е, че те дават информация, която другояче не е налична за популацията на тези страни. В тези радиостанции постоянно се на емигранти от съответните страни, които се употребяват с име. В британската БиБиСи е нает българският публицист Георги Марков.
В западната агитация от време на време се включват и водачи на някои от великите сили. Така в речта си пред Националната асоциация на евангелистите в Съединени американски щати, в Орландо, Флорида на 8 март 1983 г.. президентът на Съединени американски щати Роналд Рейгън разгласи Съветския Съюз за " Империя на злото ". Рейгън не се аргументира изключително за това обвиняване, изразът " Империя на злото " е бил авансово обсъждан измежду няколко разновидността за дискредитиране по този метод на основният политически, идеологически, стопански и боен противник - Съветския съюз. Изразът е съвършен образец на дезинформация, към този миг единственото провинение на Съветския съюз е ненужната инвазия на Афганистан, която бледнее с войните на Съединени американски щати и с многочислените преврати, проведени и финансирани от Централно разузнавателно управление на САЩ в разнообразни елементи на земното кълбо.
След 1989 година, когато в България се открива парламентарна народна власт, в страната се развихря остра пропагандна война сред Българската социалистическа партия и десните партии. Още на първите демократически сили Съюз на демократичните сили избира като агитационен девиз тематиката за лагери след 1944 година насищат площадите с плакати, на които цялата страна е осеяна с черепи, символизиращи лагерите. Тази неуместна агитация изиграва неприятна смешка на Съюз на демократичните сили, които губят изборите. През идващите години и до ден сегашен, към датата 1 февруари когато Народния съд през 1945 година е произнесъл своите присъди, десните сили и техните пропагандатори акцентират, че в Германия на Нюрнбергския развой са произнесени единствено 12 смъртни присъди, до момента в който Народният осъжда на гибел 2 730 души. Това е умишлена дезинформация, ЗАЩОТО В Нюрнберг съдят единствено членове на нацисткото държавно управление, другояче разнообразни сдилища раздават мнгобройни смъртни присди. Дезинформация има и от страна на леви политически коментатори, които настояват, че преди Девети септември са били избити към 30,000 партизани, незаконни ятаци, една пресилена цифра.
Пропаганда и дезинформация по време на необявената война сред
НАТО и Русия по време на Руско- Украинския спор
След разпадането на Варшавския контракт и Съветския съюз светът от двуполюсен стана еднополюсен със Съединени американски щати единствен безспорен хегемон. Русия обаче се съвзе от колапса, в който беше изпаднала и Съединени американски щати последователно започнаха да виждат в нея опасност за своята надмощие, а на международната сцена изникна и различен мощен играч- Китай. Във Вашингтон във връзка с Русия си сложиха две задачи- Русия да бъде геополитически изолирана и на второ място изтикана от европейския енергиен пазар, който закупи особена значимост за Съединени американски щати след рецесията от 2008 година Геополитическата изолираност стартира по линия на НАТО посредством присъединение към тази организация на съвсем всички страни от някогашния руски блок. Русия с паника наблюдаваше, по какъв начин в НАТО бяха признати прилежащи страни като Литва, Латвия и Естония, като започнаха и договаряния сред НАТО от една страна и Грузия и Украйна за тяхно участие. Ако НАТО беше основана и прокламирана като отбранителна организация, обкръжаването на Русия със страни- членки на НАТО и вероятно разполагане на бази на тяхна територия не се вписваше по никакъв метод в тази идея. Русия видя това развиване като заплашващо националната и сигурност, изключително що се отнася за Украйна през равнинната територията на която Русия е била нападана два пъти в историята си- от Наполеон и Хитлер. Руският президент Путин още през 2007 година предизвести, че Русия няма да одобри участие само че Украйна в НАТО, а след преврата в тази страна през 2014 година и установяването на неприятелски на Русия режим, който съобщи твърдо предпочитание за присъединение към НАТО, за редица политически наблюдаващи и анализатори стана ясно, че войната в този регион на света става неизбежна.
Икономическата изолираност на Русия от европейския енергиен пазар стартира някъде към 2010 година Като основен инструмент беше включена пропагандата. Тъй като огромна част от страните от Европейски Съюз и НАТО разчитаха на забележителен импорт на енергийни суровини- газ и нефт от Русия, върху тях беше извършен напън за унищожаване на “руската взаимозависимост ”, която беше показана като оръжие на Кремъл за политически и икономическа напън върху тези страни. На пропагандна офанзива беше подложени “Северен поток 1 ”, и градежът на “Северен поток 2 ”, снабдяващи с газ Германия и други европейски страни. Американският напън беше изключително сполучлив в България, където министър ръководителят от ГЕРБ Бойко Борисов персонално спря три извънредно значими за стопанската система на страната енергийни руско-български проекта- нефтопровода “Бургас- Александропулис ”, газопровода “Южен поток ”, и “АЕЦ Белене ”.
Руско- украинският спор избухна напролет на 2022 година с нашествието на съветски войски в Украйна, показана като “Специална война интервенция ”, която бързо прерасна във война. За Съединени американски щати и НАТО тя се яви като идеална опция Русия да бъде омаломощена и даже докарана до проваляне посредством оказване на голяма финансова, икономическа и най- към този момент военна помощ за Украйна. Постепенно руско- украинската война прерасна във война сред САЩ/НАТО и Русия на украинска земя, без, както се похвали един върховен американски политик, да се жертва нито един американски боец.
И както при всяка война, пропагандата във тип на дезинформация беше употребена по време на руско-украинската война като мощно оръжие за влияние върху публичното мнение в личните стани и в международен мащаб. Но се видя,че Русия печелеше на бойното поле, само че губеше в пропагандтага война. Тя беше изправена против мощна пропагандна машина, сплотяваща украинският режим и Съединени американски щати дружно със страните от НАТО. В Съединени американски щати и страните от НАТО се оферираше информация за руско- украинския спор, по този начин както идваше от Киев, само че не и от Москва. На президента на Украйна Зеленски беше предоставена опцията да се обръща пред Конгèса и Сената на САШ и към парламентите страните от НАТО, в това число и да направи видео послание пред сесията на Оценка за съвместимост на Организация на обединените нации през септември 2022 година Неговите речи бяха пример на агитация, той постоянно плашеше западната публика с предизвестието „ Вие сте идващите “, според дефинираният от Жак Елюл детайл на пропагандата “психологическо влияние “, целящ втълпяване на боязън и тревога. Актьор по специалност, той непроменяемо беше леко брадясал и повърхностно облечен в някаква тениска, излъчвайки тип на водач, който води народа си във война за отбрана на отечеството и нямащ време да се погрижи за външния си тип.
Съединени американски щати и страните от НАТО прибегнаха и до друга тактичност в пропагандната война, като не разрешиха излъчванията на своя територия на съветски телевизионни канали. Това направи и България, което даде мотив историкът акад. Пантев да съобщи с отвращение, че по този начин самият той като историк, а и българската общност са лишени от опцията да чуят и другата, съветската позиция. Друг историк, проф. Нина Дюлгерова също съобщи в тази връзка: „ ние виждаме единствено едната страната от спора в Украйна, а изрично ни се не разрешава да гледаме втората “.
България се върна във времената, когато се заглушаваха предаванията на БиБиСи, Свободна Европа и Гласът на Америка.
Свободата насловото се въплъщава във знаменателното мнение на френския публицист и мъдрец Волтер, който споделя: " Не съм склонен с това, което казваш, само че до момента в който съм жив ще пазя правото ти да го казваш. "
Докато този принцип е съзнателно нарушен, за независимост на словото не може да се приказва.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ