Гарваните държат най-много на доблестта
Ако в наши дни доблестта, честността и достойнството са качества на изгубване, то гарваните ги имат в обилие. Всъщност по това се дефинира и позицията на даден гарван измежду останалите. Изгуби ли един път доверието на „ групата “, не може да бъде извоювано още веднъж.
Птиците се трудят дружно, с цел да си набират несъмнено количество храна. По предписание по-късно тази храна се поделя по равно сред участниците. Ако виждат, че някой си взима по-голямо количество храна, е разгласен за лъжец и мигновено губи доверието на другите. Оттук нататък този гарван не трябва признат в групата, в която към този момент е бил разпознат като шарлатанин, и се постанова да си търси нови „ приятели “. Това недвусмислено потвърждава, че гарваните имат чувство за заслужено и незаслужено.
В един опит учени откриват, че гарваните не просто умеят да чертаят границата сред заслужено и незаслужено, а помнят цялостен месец „ измамника “. Експериментът включвал храна на разменни начала. Учените дават на гарвани нискокачествена храна като остарял самун. Отнема им време, само че съумяват да им покажат, че могат да разменят храната за нещо по-вкусно – сирене. Скоро гарваните схващат концепцията на „ играта “ и с ненаситност стартират да разменят сухия хлебец за вкусно сирене. Някои от учените обаче демонстративно изяждат парчето сирене пред погледа на гарвана, с който би трябвало да разменят храна. Поведението на птицата към този човек внезапно се трансформира и тя повече не желае да пробва да разменя храна с него. По-интересното е, че месец по-късно пред същия гарван застават „ измамникът “ и напълно нови лица. Птицата е склонна да разменя с всички останали, само че не и с „ мошеника “, чието лице не е не запомнила толкоз време по-късно. Удивително, нали?
Учените следят и нещо друго – гарваните се учат единствено от личния си опит. Дори да са станали очевидци на измамата, само че самите те да не са били нейна жертва, гарваните са склонни да разменят храна с „ мошеника “, до момента в който самите те не се „ опарят “. По това малко наподобяват на хората, нали – даже някой да ни даде съвет или да изрази безпокойствие, че постъпваме неверно в дадена обстановка, до момента в който не изживеем личното си отчаяние и не натрупаме своите неточности, няма да се научим.
Цветелина Велчева
