Клуб 100 читатели, община Триадица попиля Георги Господинов и неговия Букър
" Ако в състезанието бяха взели участие 10 българи и той (Георги Господинов, б.р.) бе станал пръв сред тях, може би мнението ни щеше да бъде по-нюансирано. Но по разнообразни аргументи, в това число, че за „ Букър “ рядко се чува у нас, Г. Г. се състезава единствено с незнайни чуждоземци ".
Това се споделя в остра позиция на " Клуб 100 читатели, община Триадица ", клеймящ остро създателя " Г.Г. " и неговата премия " Букър " ( " Триадица " е район топ ъф дъ топ на центъра на София, нали знаете).
Още по-забавно е, че писмото им е оповестено във вестник " Словото през днешния ден ", издание на Съюза на българските писатели - правоприемник на " Литературен фронт ".
За съжаление - няма и дума кои са тези видни и сериозни читатели, какви са креативните им триумфи. Клуб Z не можа да открие уебсайт или най-малко фейсбук страница на " клуба ".
В уеб страницата за просвета Михаил Вешим написа през днешния ден по мотива:
" Мислехме, че тия времена от дълго време са отминали – само че не, не са. Вестникът името си смени, само че нрава – в никакъв случай.
Машината на времето може да наподобява и като вестник. Отваряш „ Словото през днешния ден “, издание на Съюза на българските писатели, и се връщаш най-малко трийсет и пет години обратно – във времената на вестник „ Литературен фронт “, чийто последовател е днешният „ Словото “.
Тогава ЛФ, орган на същия Съюз на българските писатели, законодателстваше в литературата – той определяше „ правата “ линия и заклеймяваше всичко отвън нея – книга, пиеса или филм. В публицистични публикации, постоянно неподписани или с създатели, скрити под псевдоним, идеологически цербери като Богомил Райнов и компания громяха, раздаваха оценки и присъди.
След такива публикации биваха спирани книги – романа „ Лице “ от Блага Димитрова, пиеси – „ Човекоядката “ от Иван Радоев или филми – „ Кратко слънце “ на режисьора Людмил Кирков. "
Под заглавие „ И доста имена и лесна слава… “ стоте читатели ни потапят още по-дълбоко - и интернационално! - в океана на литературните си преценки, възмутени от интернационалната премия „ Букър “ на писателя Георги Господинов. Но и от други бездарници:
" Затова с привилегиите (на Господинов) – дотук.
А „ Букър “? Подобно на другите европейски награди и тя се обезценява, съвсем наградата на Алфред Нобел. Още преди половин век самите британци се засрамиха, когато бездарникът Уилям Голдинг размаха оценката над главата си.
Неотдавна Боб Дилън слисан признаваше, че не заслужава Нобел поради десетина естрадни текста, които и самичък е не запомнил.
Съвсем неотдавна една дама от някогашна руска република също бе поласкана в Стокхолм. Неколцина от нашия Клуб се срещнаха с нейна книга и са единомислещи, че в случай че за сходно четиво се става лауреат, то най-малко десетина родни писателки би трябвало да са нобелистки. “
Вешим - един от бащите на вестник " Стършел " (и син на Георги Мишев), приключва:
" Я какъв брой почтени създатели, членове на Съюз на българските писатели, могат да напишат и по-добри книги от „ Повелителят на мухите “, по-добра лирика от Дилън и по-разтърсваща прозаичност от „ Цинковите момчета “ и „ Чернобилска молитва “! Ама на – Нобеловият комитет нас не желае да ни забележи!...
От „ читателското “ мнение лъха по едно и също време интелектуален провинциализъм, злоба и завист – вековната завист на бездарника. Един дълготраен ръководител на Съюз на българските писатели, поетът Любомир Левчев, имаше стих, че „ бездарието е фашизъм “. По-точно е да се каже: „ бездарието е комунизъм “.
Или посткомунизъм – времеубежището, в което си живеят създателите на „ Словото “. Да биха могли, щяха да забранят „ Времеубежище “ на Георги Господинов, да го изземат от книжарниците, да го претопят. Защото се виждат в романа. И да лишават Букъра от създателя, че да го присъдят на себе си.
Ама към този момент де тая власт! Остана единствено мухълът… "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това се споделя в остра позиция на " Клуб 100 читатели, община Триадица ", клеймящ остро създателя " Г.Г. " и неговата премия " Букър " ( " Триадица " е район топ ъф дъ топ на центъра на София, нали знаете).
Още по-забавно е, че писмото им е оповестено във вестник " Словото през днешния ден ", издание на Съюза на българските писатели - правоприемник на " Литературен фронт ".
За съжаление - няма и дума кои са тези видни и сериозни читатели, какви са креативните им триумфи. Клуб Z не можа да открие уебсайт или най-малко фейсбук страница на " клуба ".
В уеб страницата за просвета Михаил Вешим написа през днешния ден по мотива:
" Мислехме, че тия времена от дълго време са отминали – само че не, не са. Вестникът името си смени, само че нрава – в никакъв случай.
Машината на времето може да наподобява и като вестник. Отваряш „ Словото през днешния ден “, издание на Съюза на българските писатели, и се връщаш най-малко трийсет и пет години обратно – във времената на вестник „ Литературен фронт “, чийто последовател е днешният „ Словото “.
Тогава ЛФ, орган на същия Съюз на българските писатели, законодателстваше в литературата – той определяше „ правата “ линия и заклеймяваше всичко отвън нея – книга, пиеса или филм. В публицистични публикации, постоянно неподписани или с създатели, скрити под псевдоним, идеологически цербери като Богомил Райнов и компания громяха, раздаваха оценки и присъди.
След такива публикации биваха спирани книги – романа „ Лице “ от Блага Димитрова, пиеси – „ Човекоядката “ от Иван Радоев или филми – „ Кратко слънце “ на режисьора Людмил Кирков. "
Под заглавие „ И доста имена и лесна слава… “ стоте читатели ни потапят още по-дълбоко - и интернационално! - в океана на литературните си преценки, възмутени от интернационалната премия „ Букър “ на писателя Георги Господинов. Но и от други бездарници:
" Затова с привилегиите (на Господинов) – дотук.
А „ Букър “? Подобно на другите европейски награди и тя се обезценява, съвсем наградата на Алфред Нобел. Още преди половин век самите британци се засрамиха, когато бездарникът Уилям Голдинг размаха оценката над главата си.
Неотдавна Боб Дилън слисан признаваше, че не заслужава Нобел поради десетина естрадни текста, които и самичък е не запомнил.
Съвсем неотдавна една дама от някогашна руска република също бе поласкана в Стокхолм. Неколцина от нашия Клуб се срещнаха с нейна книга и са единомислещи, че в случай че за сходно четиво се става лауреат, то най-малко десетина родни писателки би трябвало да са нобелистки. “
Вешим - един от бащите на вестник " Стършел " (и син на Георги Мишев), приключва:
" Я какъв брой почтени създатели, членове на Съюз на българските писатели, могат да напишат и по-добри книги от „ Повелителят на мухите “, по-добра лирика от Дилън и по-разтърсваща прозаичност от „ Цинковите момчета “ и „ Чернобилска молитва “! Ама на – Нобеловият комитет нас не желае да ни забележи!...
От „ читателското “ мнение лъха по едно и също време интелектуален провинциализъм, злоба и завист – вековната завист на бездарника. Един дълготраен ръководител на Съюз на българските писатели, поетът Любомир Левчев, имаше стих, че „ бездарието е фашизъм “. По-точно е да се каже: „ бездарието е комунизъм “.
Или посткомунизъм – времеубежището, в което си живеят създателите на „ Словото “. Да биха могли, щяха да забранят „ Времеубежище “ на Георги Господинов, да го изземат от книжарниците, да го претопят. Защото се виждат в романа. И да лишават Букъра от създателя, че да го присъдят на себе си.
Ама към този момент де тая власт! Остана единствено мухълът… "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ