Ако в жените се проявяват всичките три модалности на комплексите,

Ако в дамите се демонстрират всичките три модалности на комплексите, то при мъжете се демонстрира единствено първата от тях, а за въздействието на другите е длъжен на дамата. При това, мъжът се сблъсква с следствията, за които, преди всичко, се разплаща самата жена. Но даже знаейки за такова влияние върху него, мъжът не изоставя обичаната жена, тъй като мъчно се оправя без нея.
Комплекса „ лилитизъм ”. Този психически вид се загатва в легендите на всички нации. Има доста имена: „ черна луна ”, „ Йемандже ”, „ Лилит ”, „ анти-Ева ”. Жената от този вид утвърждава единствен абсолют – самата себе си, като слага на всички места и постоянно себе си преди всичко.

Древният мит за Лилит се предава от потомство на потомство. Факта, че Лилит е считана за анти-Ева, е индикативен за древността на този стандарт. Той се е трансформирал в архетип в структурата на женската логика на психиката, представяйки логиката на антагонизма, опълчването на мъжете непременно: конфронтация поради самия конфронтация. Лилит – това е облика на безконечната бунтарка, въставаща срещу света на мъжете. В сънищата си постоянно се вижда като монахиня, като забулена жена, жена с рижи коси, мощна и стремителна. Тя въплъщава реванша и отмъщението на дамите към мъжете.

Жените от този вид се считат ощетени, тъй като мъжете злоупотребяват със своето състояние, насилват, мамят и незаслужено са изоставени.

Феноменологията на „ лилитизма ” е изключително мощно проявена във феминистките групи. Във феминисткото придвижване постоянно се приказва за нещастията и страданията, на които са подложени дамите по целия свят. Всички феминистки настояват, че съществува неизмеримо женско начало, доблестен генезис, особена загадъчност на удивителните и трансцедентални свойства, присъщи единствено на женската душа. Смятат, че същностния принцип на женската душа принадлежи единствено на дамата, и нито един мъж, в никакъв случай няма да може да забележи, нито да разбере, нито да се допре до него.

Светът на феминизма се основава на битката с мъжете, на пропиляване женската половост, което води до обща фрустация. Движението на феминизма не води до повишение на женското благополучие, а единствено утежнява нещата. Агресивното държание мощно вреди на дамата, като в последна сметка я води до още по-голямо отчаяние, подтиснатост и отчуждение.

Стереотипът на държание, който води младите дами към загуба на самите себе си е следния: до момента в който момичето е на 14 – 16 години, то е мечтано от ръководещите групата, само че след време губи своята жизнеспособност и полова прелест и разследване на това, престава да е забавно. След това, много свободно се впуска в обществото. Среща мъж, разиграва се спектакълът на пристрастеност, само че в последна сметка декларира, че мъжът се е възползвал от нея и това я е унищожило. Когато животът избута подобен вид дами, отвън центъра на водовъртежа, те упрекват за това мъжете, че са използвачи, като по този метод спотаяват първопричината, обусловена от феминистката среда.

Комплекса на „ бабата ”. Това е отрицателен архитип, който е заложен надълбоко в женската логика на психиката. Има доста лица, криещи се зад облика на монахинята, на възрасна жена, на майка, на малко момиченце и е доста по-силен от комплекса на „ лилитизма ”, тъй като последният ръководи архетипа на „ бабата ” благодарение на свързващи се облици – от Великата майка до скелета и смеещия се череп.
Играта на „ баба ” е в следното: дамата дава опция да е употребена, като заема ролята на почтено и беззащитно момиче, некомпетентно да се оправи почтено с ужасната действителност на живота. Но тъкмо с това безконтролно положение дамата провокира експанзия и възбужда еротично.
Отначало „ бабата ” принуждава дамата да навлезе в връзки като чисто детски обект (става въпрос за всички типове връзки мъж/жена, само че това най-вече благоприятства кръвосмешението), а след това отсъжда: „ Видя ли какви ги забърка? ”. Тя подтиква дамата към безнаказаност, с цел да упреква след това и да кълне. „ Бабата ” е обвързвана с една от мъртвите планети, най-вероятно с Луната; отправилия посланието е починал преди доста милиони години, само че то не престава да живее посредством живите, по тази причина всяка жена не престава да има вяра в себе си, че Древната Майка към момента съществува. Изглежда, че този комплекс е от региона на фантастиката, само че е изцяло действителен и дефинира вътрешния свят на дамата.

Психологията на задънената улица: „ жената-примамка ”. Единствената причина за демонстрация на всяка негативност и противоречивост на женското създание, се крие в съвкупността на посочените три комплекса, които сформират универсалната отрицателна тактика на дамите. Никак не е значимо, каква се явява една жена – сестра, майка, брачна половинка, държанка, другарка, сътрудница, секретарка, началничка – като жена постоянно ще прибягва до тактиката на задънената улица, ще употребява логиката на психиката на стръв.

Жената става стръв неумишлено, а по този начин ви примамва в обстановка без излаз, в която попада и самата тя. Бих се съгласил с такава тактика, в случай че даваше на дамата най-малко екзистенциално предимство, даже това да води до разрушение на мъжа.
Жената употребява тактиката на стръв с деструктивни цели в връзките й:
1) сред две жени;
2) сред мъж и жена, равносилен или не на жената;
3) сред жена и надминаващ я мъж.
При това постоянно се употребява една и съща тактика:
а) дефинира виталния детайл: дамата в средата си (семейство, учебно заведение, черква и т.н.) дефинира симпатичния й обект;
б) тактичност на доближаване: влиза в контакт като притегля вниманието на интересуващия я субект;
в) замесване в деяние: дамата въвлича този човек в обстановките си (чрез усеща, секс, проблеми, подтиснатост или паника, стопански проблеми), като го принуждава да извърши дейности, които й се костват необходими;
г) фрустация и нахлуване: тъй като дадените деяние не водят до положителен резултат, до победа, дамата минава към нахлуване („ Видя ли, какво направи? Аз съм съкрушена! Какво да върша в този момент? ”), като трансферира на другия човек виновността за неудачните връзки.
Тази женска игра съумява съвсем постоянно, само че побеждава единствено тактиката, а самите играчи губят. Съвсем не е нужно играчът да е интелигентен, тъй като тактиката се базира на трите базови женски комплекса. Многовековният разум на тактиката манипулира дамата.
Жената се усеща длъжна да реализира мечтаното, да отпразнува победа, и да остане в другарски връзки с колегата: „ Исках да те обичам. Исках да вършим секс. Да, желаех да печелим дружно пари. Исках да сключим договорка с теб. Исках да те опозная по-добре… ”. И това не престава до момента в който връзките действат и си коства тяхното продължение, в противоположен случай следва разлъка. Но дамата непрекъснато разиграва покруса, прибягва към шантаж, като по този метод понижава своята нематериалност. Много постоянно реализира историческа, егоистична и обществена рационалност, само че губи властта си над душата си, а това я води надолу.
Практически по целия свят при спор сред мъж и жена, обществото взема страната на дамата. Мъжът постоянно е отговорен, тъй като е сглупил и е навлязъл в играта, която е подправена по начало. Харесало му е да играе и е подготвен да повтори всичко, само че виталните сили на дамата няма да бъдат избавени.
Жената се разплаща, не поради причиняването щета на другия човек, а за провалите на личната си душа. Често, в профил всичко наподобява наред, само че външните победи не компенсират загубата на личния източник, като лишават дамата от опцията да се любува на личния си живот. При нея се появяват разнообразни психо-соматични разстройства, пораждат подтиснати положения, нощни безпокойства, странни нощни видения, логиката на психиката е подтисната, появява се боязън, който провокира нерешителност – и всичко това, тъй като в личността на дамата са се заселили чудовища. Причина за това е изменничество на личната нематериалност.
Откъс от книгата на Антонио Манегетти „ Жената на третото хилядолетие ”.