"Най-високията" Еверест
" Ако успееш да вървиш още веднъж, това би било необикновено достижение ". Тези думи чува преди три години 28 годишният Ед Джаксън. Професионален играч по ръгби, който одеве, е осъществил мечтания трансфер.
Същият този човек, три години по-късно, по време на обществената изолираност, " изкачи " в дома си във Англия най-високият връх на планетата – Еверест. Или по-скоро неговата височина, само че по стълбите на личния си дом.
На Джаксън са нужни четири дни, за това достижение. Забележете - цялата тежест на тялото му пада единствено на десния крайник. Защо?
През 2017 година претърпява случай, след който лявата част от тялото му е обездвижена. Въпреки това той се включва в предизвикването, като набира над 50 000 $ за Британската здравна работа.
„ Беше бясно, необичайно и прелестно и нещо. Съвсем друго! На моменти беше мъчително, монотонно и скучно, само че, виждайки набраните средства, беше вдъхновяващо ", споделя Ед след дългото нанагорнище.
Нека обаче върнем лентата обратно. На 8 април 2017 година, Джаксън изпада в кома. В един от почивните му дни, Джаксън и приятелите му се любуват на хубавото време, като си вършат барбекю. Един басейн обаче прекатурва живота му. Ед се пробва да скочи в него, подхлъзва се и удря неприятно гръбначния си дирек.
Не помни съвсем нищо от случката. Претърпява няколкочасова интервенция, след която не усеща нищо в тялото си от врата надолу. Травмите са доста съществени, а като човек в разцвета на спортната си кариера, първият му въпрос, когато съумява да проговори в болничното заведение, е " Ще мога ли да играя ръгби още веднъж? ".
Отговорът е предстоящ, само че и мъчителен.
Докторите му изясняват, че е допустимо да минат дълги години, преди въобще да употребява крайниците си. Тогава Ед е едвам на 28 години. Току-що е направил трансфер от „ Бат “ в „ Нюпорт “.
Тази история обаче продължава като урок по живот, урок за всички нас. Точно три дни му лишава да зажиивее с обстоятелството, че спортът е в предишното. На третия ден споделя на годеницата си Луис, да провежда изработката на уеб страница, в който да стартира да вкарва всички елементи от възобновяване.
" Искам да имам дневник, тъй като аз още веднъж ще спортувам ", споделя Джаксън.
По време на рехабилитацията, за следващ път чува, че ще е цяло знамение, в случай че успее да проходи. Напук на медицината, на 28-годишна възраст Ед Джаксън прохожда. За повторно живота си се научава да върви. Успява още на шестия месец след интервенцията. Този път прохожда благодарение на патерици, бастун и непоколебимата воля да потвърди, че може. Първите стъпки, най-трудните, са направени.
Ед освен се е изправя на краката, а насочва погледа си нависоко – към планините, към завладяването на върхове. Едва направил първите крачки, към този момент мечтае. Мечтае да изкачи Сноудаун (най-високия връх в Уелс). И какво си мислите?
Прави го. През април 2018 година, по-малко от година след случая! За него това е върхът на света и не крие сълзите си. Всички тръгнали с него изпитват невъобразимо удивление и удовлетворение като че ли е изкачил... Еверест.
Непрестанно тренира, играе всевъзможни игри за хора с увреждания и не стопира да мечтае за Хималаите. През септември 2018-та прекарва два месеца, катерейки по-ниски върхове. Достига към 1850 метра височина, минава през няколко базови лагера за алпинисти и разказа в онлайн дневника си прекарванията. Точно, както си е заречен на третия ден от случая.
Ако задачите му в спорта са били високи, то в този момент погледът му е ориентиран допустимо най-високо, безусловно. Иска да е първият неработоспособен, който се покорява Еверест. Вярва, че е физически е квалифициран да го направи, макар че компликациите наподобяват толкоз доста..., само че да не забравяме, че лекарите не му даваха огромни очаквания въобще да проходи.
Три години след случая, освен катеренето дава смисъл на Ед след случая. Той е горделив създател на фондацията „ M2M “, като задачата пред Джаксън, е да събере 250 000 $ и да построи с тях клиника за рехабилитация на хора с гръбначни контузии в Непал.
" Постоянно имам с какво да се занимавам - споделя някогашният ръгбист. - Телефонът звъни постоянно, търсят ме хора с благоприятни условия, научили за моята борба. Търсят ме и непознати хора, които са претърпяли сходна контузия като моята. На всеки пробвам да оказа помощ, като първото ми изречение, като чуя насреща " в никакъв случай няма да проходя ", е:
" Кой ти го сподели, другар!? Ще видиш, че нищо не схващат! "., споделя вдъхновяващият Ед.
Позитивен, въодушевяващ, несклоняем. Как се е научил да обича и цени живота толкоз доста живота? Приятелите и брачната половинка му постоянно задават този въпрос. Аз самата си го задавам. Повече на себе си, в сравнение с него. Прави го, тъй като противоположното е загуба на сила и време. Животът е за живеене, не за недоволство. Вярва, че: „ Животът е серия от провокации. Не можеш да ги оставиш да те тушират на земята. Просто учиш уроците си от тях и продължаваш. “. Тези думи споделя на своя 30-ти рожден ден.
Това е една история, на която попаднах с помощта на настъпилите времена, в които всички ние живеем в този момент. Може би щях да науча за смелото сърце Ед Джаксън след време, само че сигурно щях да съм закъсняла. Закъсняла да открадна от силата и волята на един несклоняем човек. Мечтата на Ед за Еверест звучи налудничево. Почти всеки един от вас си го мисли. Та, какъв брой готови, изцяло здрави алпинисти са тръгвали и вечно са оставали в прегръдките на Хималаите. Така е, само че дано не забравяме, че преди три години Джаксън чува „ Ако успееш да вървиш още веднъж, това би било необикновено достижение ". “ Може и да не успее да доближи до най-високата точка на планетата, само че едно е несъмнено – той ще опита!
bTV приканва: останете си у дома!
Същият този човек, три години по-късно, по време на обществената изолираност, " изкачи " в дома си във Англия най-високият връх на планетата – Еверест. Или по-скоро неговата височина, само че по стълбите на личния си дом.
На Джаксън са нужни четири дни, за това достижение. Забележете - цялата тежест на тялото му пада единствено на десния крайник. Защо?
През 2017 година претърпява случай, след който лявата част от тялото му е обездвижена. Въпреки това той се включва в предизвикването, като набира над 50 000 $ за Британската здравна работа.
„ Беше бясно, необичайно и прелестно и нещо. Съвсем друго! На моменти беше мъчително, монотонно и скучно, само че, виждайки набраните средства, беше вдъхновяващо ", споделя Ед след дългото нанагорнище.
Нека обаче върнем лентата обратно. На 8 април 2017 година, Джаксън изпада в кома. В един от почивните му дни, Джаксън и приятелите му се любуват на хубавото време, като си вършат барбекю. Един басейн обаче прекатурва живота му. Ед се пробва да скочи в него, подхлъзва се и удря неприятно гръбначния си дирек.
Не помни съвсем нищо от случката. Претърпява няколкочасова интервенция, след която не усеща нищо в тялото си от врата надолу. Травмите са доста съществени, а като човек в разцвета на спортната си кариера, първият му въпрос, когато съумява да проговори в болничното заведение, е " Ще мога ли да играя ръгби още веднъж? ".
Отговорът е предстоящ, само че и мъчителен.
Докторите му изясняват, че е допустимо да минат дълги години, преди въобще да употребява крайниците си. Тогава Ед е едвам на 28 години. Току-що е направил трансфер от „ Бат “ в „ Нюпорт “.
Тази история обаче продължава като урок по живот, урок за всички нас. Точно три дни му лишава да зажиивее с обстоятелството, че спортът е в предишното. На третия ден споделя на годеницата си Луис, да провежда изработката на уеб страница, в който да стартира да вкарва всички елементи от възобновяване.
" Искам да имам дневник, тъй като аз още веднъж ще спортувам ", споделя Джаксън.
По време на рехабилитацията, за следващ път чува, че ще е цяло знамение, в случай че успее да проходи. Напук на медицината, на 28-годишна възраст Ед Джаксън прохожда. За повторно живота си се научава да върви. Успява още на шестия месец след интервенцията. Този път прохожда благодарение на патерици, бастун и непоколебимата воля да потвърди, че може. Първите стъпки, най-трудните, са направени.
Ед освен се е изправя на краката, а насочва погледа си нависоко – към планините, към завладяването на върхове. Едва направил първите крачки, към този момент мечтае. Мечтае да изкачи Сноудаун (най-високия връх в Уелс). И какво си мислите?
Прави го. През април 2018 година, по-малко от година след случая! За него това е върхът на света и не крие сълзите си. Всички тръгнали с него изпитват невъобразимо удивление и удовлетворение като че ли е изкачил... Еверест.
Непрестанно тренира, играе всевъзможни игри за хора с увреждания и не стопира да мечтае за Хималаите. През септември 2018-та прекарва два месеца, катерейки по-ниски върхове. Достига към 1850 метра височина, минава през няколко базови лагера за алпинисти и разказа в онлайн дневника си прекарванията. Точно, както си е заречен на третия ден от случая.
Ако задачите му в спорта са били високи, то в този момент погледът му е ориентиран допустимо най-високо, безусловно. Иска да е първият неработоспособен, който се покорява Еверест. Вярва, че е физически е квалифициран да го направи, макар че компликациите наподобяват толкоз доста..., само че да не забравяме, че лекарите не му даваха огромни очаквания въобще да проходи.
Три години след случая, освен катеренето дава смисъл на Ед след случая. Той е горделив създател на фондацията „ M2M “, като задачата пред Джаксън, е да събере 250 000 $ и да построи с тях клиника за рехабилитация на хора с гръбначни контузии в Непал.
" Постоянно имам с какво да се занимавам - споделя някогашният ръгбист. - Телефонът звъни постоянно, търсят ме хора с благоприятни условия, научили за моята борба. Търсят ме и непознати хора, които са претърпяли сходна контузия като моята. На всеки пробвам да оказа помощ, като първото ми изречение, като чуя насреща " в никакъв случай няма да проходя ", е:
" Кой ти го сподели, другар!? Ще видиш, че нищо не схващат! "., споделя вдъхновяващият Ед.
Позитивен, въодушевяващ, несклоняем. Как се е научил да обича и цени живота толкоз доста живота? Приятелите и брачната половинка му постоянно задават този въпрос. Аз самата си го задавам. Повече на себе си, в сравнение с него. Прави го, тъй като противоположното е загуба на сила и време. Животът е за живеене, не за недоволство. Вярва, че: „ Животът е серия от провокации. Не можеш да ги оставиш да те тушират на земята. Просто учиш уроците си от тях и продължаваш. “. Тези думи споделя на своя 30-ти рожден ден.
Това е една история, на която попаднах с помощта на настъпилите времена, в които всички ние живеем в този момент. Може би щях да науча за смелото сърце Ед Джаксън след време, само че сигурно щях да съм закъсняла. Закъсняла да открадна от силата и волята на един несклоняем човек. Мечтата на Ед за Еверест звучи налудничево. Почти всеки един от вас си го мисли. Та, какъв брой готови, изцяло здрави алпинисти са тръгвали и вечно са оставали в прегръдките на Хималаите. Така е, само че дано не забравяме, че преди три години Джаксън чува „ Ако успееш да вървиш още веднъж, това би било необикновено достижение ". “ Може и да не успее да доближи до най-високата точка на планетата, само че едно е несъмнено – той ще опита!
bTV приканва: останете си у дома!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ