Коледните картички преди век
Ако би трябвало да съпоставим едно днешно коледно-новогодишно благопожелание, стъкмено готово в работилницата на Зукърбърг и изпратено с едно кликване върху мишката с пожеланията, изпращани и получавани преди век, доста ще се засрамим. Антикварен магазин в Стария Пловдив предлага остарели картички - измежду тях и коледни. Те разкриват забавни особености, за които от дълго време сме не запомнили.
Преди век, да вземем за пример, не се честити Коледа. Честито Рождество Христово е нормалният надпис на картичките. С това стартира и текстът на противоположната страна. А гърбът на картичката разкрива забавни истории. Очевидно, писмената форма на другарство там демонстрира най-хубавия си тип - сгъстено, с букви като мравки, да опишеш на лимитираните сантиметри цялото житие - съществуване на фамилията си, до цялостни детайлности. И даже не в телеграфен жанр. Някои картички съдържат любопитни детайлности, размишления, прошки. Има и такава, която е изпратена, единствено поради традицията. Иначе подателят й към момента се сърди на получателя.
В типично момчешки жанр, дребен братовчед написа до огромен, който учи в Париж. Обяснява му единствено какви старания е положил, с цел да му изпрати картичката. И толкоз! Картичките за Коледа и Нова година докъм 40-те съдържат знаци като дечица, сняг, елхи и... свине. Оказва се, че при започване на ХХ век прасето е било на шанс. То и в този момент е на шанс, стига да не го застигне африканска чума или най-малко намек за нея.
Прието е да се мисли, че у нас дарове до 44-та е носил дядо Коледа, сменен след това от руския дядо Мраз. Поне публично. Неофициално дядо Мраз носи дарове у нас от 1942-ра, както може да се види от една от картичките.
През 2012 година южнокорейци написаха, че ХХI век ще си остане най-незапазеният в цялата история на човечеството. Не остават хартиени носители, всичко е в мрежата. Стои там като постоянно, само че на процедура умира със идната технология и не оставя и знак след себе си.
Далеч по-примитивните времена обаче оставят знаци. И те са все по-любопитни, колкото повече се отдалечаваме от това време.
Преди век, да вземем за пример, не се честити Коледа. Честито Рождество Христово е нормалният надпис на картичките. С това стартира и текстът на противоположната страна. А гърбът на картичката разкрива забавни истории. Очевидно, писмената форма на другарство там демонстрира най-хубавия си тип - сгъстено, с букви като мравки, да опишеш на лимитираните сантиметри цялото житие - съществуване на фамилията си, до цялостни детайлности. И даже не в телеграфен жанр. Някои картички съдържат любопитни детайлности, размишления, прошки. Има и такава, която е изпратена, единствено поради традицията. Иначе подателят й към момента се сърди на получателя.
В типично момчешки жанр, дребен братовчед написа до огромен, който учи в Париж. Обяснява му единствено какви старания е положил, с цел да му изпрати картичката. И толкоз! Картичките за Коледа и Нова година докъм 40-те съдържат знаци като дечица, сняг, елхи и... свине. Оказва се, че при започване на ХХ век прасето е било на шанс. То и в този момент е на шанс, стига да не го застигне африканска чума или най-малко намек за нея.
Прието е да се мисли, че у нас дарове до 44-та е носил дядо Коледа, сменен след това от руския дядо Мраз. Поне публично. Неофициално дядо Мраз носи дарове у нас от 1942-ра, както може да се види от една от картичките.
През 2012 година южнокорейци написаха, че ХХI век ще си остане най-незапазеният в цялата история на човечеството. Не остават хартиени носители, всичко е в мрежата. Стои там като постоянно, само че на процедура умира със идната технология и не оставя и знак след себе си.
Далеч по-примитивните времена обаче оставят знаци. И те са все по-любопитни, колкото повече се отдалечаваме от това време.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ