Девет местни манджи скриват шапката на чужденците
Ако би трябвало да " скриете шапката " на чужденец, пристигнал ви на посетители, какво ще му сервирате? Министерството на туризма го е измислило. В общ план с Университета по хранителни технологии в Пловдив ведомството разгласи преди дни дългочаканото национално меню, дружно с девет районни, които да дават отговор на туристическите райони в страната. Първоначалният план още по времето на ексминистър Марияна Николова бе тези менюта да се вкарат в огромните заведения за хранене и хотели в най-посещаваните курорти. Впоследствие стана ясно, че това няма по какъв начин да има наложителен темперамент и ще служи единствено за ориентир на готвачи, които желаят да омайват туристи с достоверни, локални усети.
„ Запазената марка “ на туристическия район " Тракия " с център Пловдив стават станимашките сармички и задушеното шкембе в гърне. Преди тези специалитети обаче подхващате задграничните си посетители с царска туршия и кьопоолу /през зимата/ или домашна лютеница, намазана на прясно изпечен самун с чеснов мирис. Лошото в прословутото национално меню е, че там не са разказани рецептите за достоверен усет. Така всеки си я прави по лични пропорции.
Всепризнатите майстори обаче се намират напълно покрай Пловдив
- в село Куртово Конаре, където всяка година си избират дори и Царица на лютеницата. Фестивалът " Куртово Конаре фест " се организира ежегодно през втория уикенд на месец септември, когато има най-голямо обилие на домати, чушки и лютеница. Наред с яденето " на стомах ", се раздават награди за максимален домат, максимален пипер, най-красива кукла, направена от зеленчуци, най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни обичайни ястия в разнообразни категории - месни, безмесни или тестени. Фестът е доста известен и в неналожителен диалог умерено можете да си „ откраднете “ рецепта за локален специалитет.
Туристически район " Тракия " се простира от град Септември на запад до Стралджа на изток. Северната граница хваща Нова и Стара Загора, а на юг стига чак до Свиленград. Ето за какво в менюто има два типа сарми - фамозните станимашки /асеновградски/ и тракийски. Станимашките сармички са същинско тестване за подготвяне, тъй като
правилото е, че колкото по-малки са, толкоз по-вкусни стават.
Което значи половин ден стесняване. Историята споделя, че още през 18. век, когато Станимака е бил с гръцки етнически образ, в околните женски метоси и манастири се приготвяли въпросните сармички. Само че тогава се наричали " кириос сарми " (господарски сарми). Гостоприемните калугерки гощавали с тях значимите и защити посетители. Оригиналната рецепта от този момент обаче не е непокътната.
Тракийските сарми пък са напълно разнообразни от станимашките. Те съставляват тестена кора с плънка от нежно свинско месо и зеленчуци. Трети вид за главно ядене е заешката капама.
А най-засуканото меню идва от община Тунджа
Тунджанските катми са приготвени на сач и поднесени с петмез /карамелизиран мед с части тиква и дюли/. Кухнята в оня край в действителност заслужава внимание, тъй като е запазила доста старинни предписания. Най-разпространените ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сарма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял фасул в гърне, гювеч със зеленчук и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран - плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и станджански дъртак (дядичко). За закуска локалните постоянно подготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, сложена на триножник „ пиростия “), катми (пекат се от тесто върху специфичен сач), триеница „ рязана супа “ (нарязано тесто се кипва във врящо мляко)
И най-после идва десертът - безапелационно от Свиленград. Прочутото Свиленградско малеби е емблема на граничния град. Според националното меню на Министерството на туризма се подготвя от тънък крем с чукан ориз и розов сироп. Но кореняк-свиленградчаните го избират в композиция със сладолед.
Хрупкаме салата от джуджоле в Родопите
Менюто на обитаемоте места в Родопите създателите на плана доста удачно са нарекли “Родопска идилия “. Това в действителност е един от районите, в който включените ястия са доста известни и разпознаваеми - качамак, родопски чеп, чеверме. Да си оближеш пръстите! Хубаво чеверме става от тлъсто младо животно. Върти се постепенно, маже се с мазнинка от 4 до 7 часа, до момента в който месото почне да пада от шиша. Най-хубава плам става от бук или дъб, меше. Това изясни преди време за “Марица” баш майсторът на родопското чеверме Митко Иванов от Забърдо. Всичко останало е загадка. Той е деец в занаята и върти чевермета над 60 години. Няма по какъв начин да се мине и без смилянски боб - една от дребното български храни, които са предпазени с патент за словна марка. Патенто-ваният смилянски боб се отглежда основно в горното поречие на река Арда. От 2003 година в едноименното село има празник, отдаден на боба, а локалните могат да го подготвят по дузина разнообразни способи - на сарми и пълнени чушки, баница с фасул, рула, пълнена тиква с фасул, трахана с телешко месо и царевица и даже шишчета от фасул.
Родопска идилия
*Салата от джуджоле (мариновано цвекло с орехови ядки и пресни подправки)
* Смилянски боб яхния (пъстър фасул, подготвен с лук и моркови на муден огън в гърне)
* Родопски качамак с пръжки (царевичен крем с хрупкави пръжки от свинско месо)
* Телешко тархана (задушено телешко месо с нахут, наедрял пъстър фасул и люти чушки)
* Чеверме (агнешко месо, печено на шиш по обичайната технология)
* Родопски чеп (традиционно ядене с картофи, изпечено в банични кори на плоча)
* Тенурки (тестени питки с масло, поръсени със захар)
* Инжир саралия (домашни кори с печени орехови ядки и захарен сироп)
* Сок от коказе (традиционен велинградски сироп)
„ Запазената марка “ на туристическия район " Тракия " с център Пловдив стават станимашките сармички и задушеното шкембе в гърне. Преди тези специалитети обаче подхващате задграничните си посетители с царска туршия и кьопоолу /през зимата/ или домашна лютеница, намазана на прясно изпечен самун с чеснов мирис. Лошото в прословутото национално меню е, че там не са разказани рецептите за достоверен усет. Така всеки си я прави по лични пропорции.
Всепризнатите майстори обаче се намират напълно покрай Пловдив
- в село Куртово Конаре, където всяка година си избират дори и Царица на лютеницата. Фестивалът " Куртово Конаре фест " се организира ежегодно през втория уикенд на месец септември, когато има най-голямо обилие на домати, чушки и лютеница. Наред с яденето " на стомах ", се раздават награди за максимален домат, максимален пипер, най-красива кукла, направена от зеленчуци, най-вкусни домашни консерви от зеленчуци, най-вкусни обичайни ястия в разнообразни категории - месни, безмесни или тестени. Фестът е доста известен и в неналожителен диалог умерено можете да си „ откраднете “ рецепта за локален специалитет.
Туристически район " Тракия " се простира от град Септември на запад до Стралджа на изток. Северната граница хваща Нова и Стара Загора, а на юг стига чак до Свиленград. Ето за какво в менюто има два типа сарми - фамозните станимашки /асеновградски/ и тракийски. Станимашките сармички са същинско тестване за подготвяне, тъй като
правилото е, че колкото по-малки са, толкоз по-вкусни стават.
Което значи половин ден стесняване. Историята споделя, че още през 18. век, когато Станимака е бил с гръцки етнически образ, в околните женски метоси и манастири се приготвяли въпросните сармички. Само че тогава се наричали " кириос сарми " (господарски сарми). Гостоприемните калугерки гощавали с тях значимите и защити посетители. Оригиналната рецепта от този момент обаче не е непокътната.
Тракийските сарми пък са напълно разнообразни от станимашките. Те съставляват тестена кора с плънка от нежно свинско месо и зеленчуци. Трети вид за главно ядене е заешката капама.
А най-засуканото меню идва от община Тунджа
Тунджанските катми са приготвени на сач и поднесени с петмез /карамелизиран мед с части тиква и дюли/. Кухнята в оня край в действителност заслужава внимание, тъй като е запазила доста старинни предписания. Най-разпространените ястия са: кисело зеле със свинско месо на тава (зелник), пилешка и свинска кавърма, дроб-сарма, сарми с лозов лист, зелеви сарми, бял фасул в гърне, гювеч със зеленчук и овнешко месо, телешка глава в шкембе, никулденски шаран - плакия, бахур, домашна наденица, странджански бабек и станджански дъртак (дядичко). За закуска локалните постоянно подготвят гюзлеми (пекат се от тесто, напълнено със сирене, върху плоча, сложена на триножник „ пиростия “), катми (пекат се от тесто върху специфичен сач), триеница „ рязана супа “ (нарязано тесто се кипва във врящо мляко)
И най-после идва десертът - безапелационно от Свиленград. Прочутото Свиленградско малеби е емблема на граничния град. Според националното меню на Министерството на туризма се подготвя от тънък крем с чукан ориз и розов сироп. Но кореняк-свиленградчаните го избират в композиция със сладолед.
Хрупкаме салата от джуджоле в Родопите
Менюто на обитаемоте места в Родопите създателите на плана доста удачно са нарекли “Родопска идилия “. Това в действителност е един от районите, в който включените ястия са доста известни и разпознаваеми - качамак, родопски чеп, чеверме. Да си оближеш пръстите! Хубаво чеверме става от тлъсто младо животно. Върти се постепенно, маже се с мазнинка от 4 до 7 часа, до момента в който месото почне да пада от шиша. Най-хубава плам става от бук или дъб, меше. Това изясни преди време за “Марица” баш майсторът на родопското чеверме Митко Иванов от Забърдо. Всичко останало е загадка. Той е деец в занаята и върти чевермета над 60 години. Няма по какъв начин да се мине и без смилянски боб - една от дребното български храни, които са предпазени с патент за словна марка. Патенто-ваният смилянски боб се отглежда основно в горното поречие на река Арда. От 2003 година в едноименното село има празник, отдаден на боба, а локалните могат да го подготвят по дузина разнообразни способи - на сарми и пълнени чушки, баница с фасул, рула, пълнена тиква с фасул, трахана с телешко месо и царевица и даже шишчета от фасул.
Родопска идилия
*Салата от джуджоле (мариновано цвекло с орехови ядки и пресни подправки)
* Смилянски боб яхния (пъстър фасул, подготвен с лук и моркови на муден огън в гърне)
* Родопски качамак с пръжки (царевичен крем с хрупкави пръжки от свинско месо)
* Телешко тархана (задушено телешко месо с нахут, наедрял пъстър фасул и люти чушки)
* Чеверме (агнешко месо, печено на шиш по обичайната технология)
* Родопски чеп (традиционно ядене с картофи, изпечено в банични кори на плоча)
* Тенурки (тестени питки с масло, поръсени със захар)
* Инжир саралия (домашни кори с печени орехови ядки и захарен сироп)
* Сок от коказе (традиционен велинградски сироп)
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ