Спомен за Маргрет Николова – гласът, който остана завинаги в сърцата ни
Ако би трябвало да поздравя аудиторията, бих им изпяла пък песента на обичаната си поетеса Ваня Петкова " Любовта на Юнгата " - като обръщение да се обичат един различен!
Маргрет Николова
" Българските управници да имат повече топлота и обич към хората ", бяха заръките на Маргрет Николова, които са настоящи и през днешния ден!
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Една история...
Беше късна есен. Тръгнах за град Трън за среща с Маргрет Николова. До тогава не я познавах персонално...Беше много от дълго време. Руската централна телевизия - ОРТ, от предаването на Андрей Малахов „ Пусть приказват “ ме наеха да направя документален филм за Маргрет Николова...Пратиха оператор, а аз бях техният тъй наречените „ стрингер “. Наехме автомобил и с оператора, който се споделяше Дима, в случай че не ми изневерява паметта тръгнахме за град Трън. По пътя се отбихме в един доста забавен параклис на Св.Петка в едни високи скали, много стълби катерихме нагоре, само че стигнахме. Не след дълго към този момент бяхме в Трън. Паркирахме пред дома на известната певица. Посрещна ни синът ѝ и снаха ѝ с баница, чай, бонбони и доста простосърдечност и гостолюбие. Тя знаеше аз коя съм и на кой съм щерка. Започна да ми споделя за стиховете на майка ми, и по какъв начин Йосиф Цанков ги е срещнал и започнаха едни истории безкрайни. „ Ако би трябвало да поздравя аудиторията, бих им изпяла пък песента на обичаната си поетеса Ваня Петкова " Любовта на Юнгата " - като обръщение да се обичат един различен! “ Това изречение безусловно ме стопи....щях да се просълзя, само че се въздържах.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Трябваше да върша съответен репортажен филм, но смеех ли да я прекъсна. Може ли да прекъснеш безкрайните мемоари и безграничната история. Просто извадих диктофона, оператора настрои камерата и микрофона и започнахме да записваме каквото всичко приказва. А тя, Маргрет, говореше неуморно! Такъв избистрен разум, такава памет! Аз не помня въобще числа и дати, а тя, на нейната напреднала възраст помнеше елементи в дати и часове! Невероятно!
Снимка: Оля Ал-Ахмед
На потегляне Маргрет ми надписа книгата за нея, зави ни баница за изпът, застана на чердака и ни махаше дълго, до момента в който не се скрихме от погледа ѝ...
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Това посещение беше първата ни среща и двете взаимно не просто се усетихме, а се заобичахме! Филмът беше излъчен с дребни редуциране в границите на съветското предаване „ Пусть приказват “, в студиото даже участваха Филип Киркоров и татко му, варненецът Бедрос, който също неотдавна се причисли към звездния хор.
Така стартира нашето другарство с Маргрет Николова. Поредица от изявленията и доста телефонни диалози. Бях поканена публично отнея на 90-ет годишният ѝ празник, който чествахме дружно с безчет нейни фенове, армейски музиканти, публицисти, поети, писатели и доста други известни реализатори. Изведнъж на видео стената стартира един от най-популярните шлагери на Маргрет Николова - „ Любовта на юнгата “ по текст на поетесата Ваня Петкова, музика Йосиф Цанков, аранжимент Точно Русев. След като песента завърши тя сподели, че в залата участват дъщерите на двамата създатели – дъщерята на поетесата Ваня Петкова и дъщерята на композиторът Йосиф Цанков. Ние двете станахме прави, залата аплодираше нашите родители. Тогава за пръв и финален път видях дъщерята на Йосиф Цанков...която в следствие разбрах, че също е отлетяла към звездния хор...На този празник аз подарих на Маргрет една икона, която донесох от Москва – иконата на Владимирската Божия Майка. Маргрет доста обичаше тази икона, сподели ми, че я закачила над леглото си, над главата ѝ. „ Тази икона ме пази и ми оказва помощ, Оленка!- ми сподели един път тя....винаги ми благодареше за иконата, а аз постоянно ѝ благодарих за нейните песни и най към този момент за двете песни на майка ми, които тя е изпяла и са се трансформирали в шлагери за тези години. Песента „ Любовта на юнгата “ печели конкурс за най-хубава ария за Черноморието, 1965 година (1-во издание) и взима „ Награда на публиката “. Съпровожда оркестър „ Балкантон “ с диригент Димитър Ганев. Другата ария по стихове на Ваня Петкова изпята ослепително от Маргрет Николова е - „ Старият Барба “, още веднъж на морска тема. Всеки път кагота ѝ звънях да ѝ благопожелавам рождения ден на 10 октомври, незабавно щом види на екрана, че се обаждам аз без „ добър ден “, без различен привет ние двете си имахме закодирана връзка – започвахме в дует по телефона да пеем: „ Юнга, юнга, не тръгвай в този момент,
юнга, юнга, подай ѝ ръка,
юнга, юнга, пред дългия път
двете очи ще те спрат. “
И по този начин пеехме и си пеехме, а след това говорихме с часове! Учудвах се на нейния избистрен разум, разсъдък, памет, просветеност, осведоменост! Беше невероятна жена, същинска дама, благородник по поведение, диалект, интонация – всичко в нея беше съвършено! Трудно ми е да допускам, че към този момент няма с кой да си пея в дует „ Юнга, юнга..... “.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Много може да се приказва за Маргрет Николова. Сега, когато към този момент я няма всички приказват, пишат, само че малко на брой се сещаха за нея приживе – нещо много постоянно срещано в актуалното българско общество. Сега внезапно всички се присетиха за нея и какъв брой била велика, пишат ли пишат като на съревнование. А малко на брой бяхме тези, които се сещахме за нея приживе и постоянно ѝ звъняхме във връзка и без мотив...За мен Маргрет Николова бе и ще остане събитие в българска естрадна музика. С нея си отиде една ера, една парченце от моето потомство, само че искрата на нейния глас и омагьосване ще живее постоянно в нас. По този мотив написах поема, която посветих на моята скъпа Маргрет Николова. В този стих съм споделила всичко с което бих желала да я изпратя в полета към Вечността. Ще ви напомня и последното си изявление с нея за един от юбилеите ѝ....Тя живя почтено и остави голямо културно завещание за генерации българи. „ Десетилетия наред Маргрет Николова даряваше публиката с топлината на своя глас и с неподражаемо театрално наличие. Нейните песни – изпълнени с лиризъм, човещина и финес – се трансфораха в част от Златния фонд на българската музикална памет и не престават да вълнуват генерации българи. С неизчерпаема отдаденост към изкуството и с висок професионализъм тя утвърди своя жанр и се трансформира в знак на класическата българска сцена – образец за усет, мярка и духовна мощ.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Сред многочислените оценки, с които е удостоена Маргрет Николова, са огромната премия на фестивала „ Златният Орфей “ за българска ария, медал „ Кирил и Методий “ - втора степен (1964), медал „ Народна република България “ - втора степен (ноември 1988), премията „ Златен век ” - щемпел на Цар Симеон Велики – златен на Министерството на културата (2018). “, се споделя в изказването на Министерството на Културата.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Сбогом, Маргрет! Ти постоянно ще бъдеш с нас...
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Полет 2026...
на Маргрет Николова
И ти отлетя при звездите,
Да пееш със звездния хор,
На Земята завършиха дните,
А горе сте към този момент тим...
Ще свирите безконечните песни,
С оркестър от ярки звезди,
Където Ангели нежни небесни,
Танцуват по божествен бразди...
И там, измежду мълчания светли,
ще шепнеш за земния път,
за болките тихи и клети,
за всеки обичан твой кът…
Остави искрица от спомен,
И доста огромна диря,
В животът нелесен и непретенциозен,
Запомнен с огромна горест...
Ще слизаш в сънища нежни,
Ще чуваме твоя благ глас,
Ще стопляш сърцата безбрежни,
Ще шепнеш в листата край нас...
И няма да има разлъка,
А мост в Светлина и Любов,
по който душата ти бяла,
Пее в темп със вятър необработен....
Това е полет към ярките струни,
На синьо небе и фантазии —
Където даже и без думи,
Ще светиш вечно ти…
С усмивка - и то през сълзите,
С религия в положителното у нас,
Ти галеше безшумно душите,
Със ярък и същински глас…
И през днешния ден, щом небето прегърнеш,
Със синя безкрайна дъга,
Сърцето ни отново ще се върне,
Към твоята жива следа…
***
„ Юнга, юнга, не тръгвай в този момент,
юнга, юнга, подай ѝ ръка,
юнга, юнга, пред дългия път
двете очи ще те спрат. “
***
И отново ще слушаме твоите песни,
Те в никакъв случай няма да спрат,
А ти ще пееш нови, небесни,
В светлината на звездния път....
Оля Ал-Ахмед
14.04.26
00:14
с.Езерово, Източните Родопи
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Последното ми изявление с Маргрет Николова:
https://fakti.bg/kultura-art/822472-chrd-95g-legendata-na-balgarskata-estrada-margret-nikolova-pred-fakti-balgarskite-upravnici-da-imat-poveche-toplina-i-lubov-kam-horata
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Легендата на българската сцена Маргрет Николова пред ФАКТИ: Българските управници да имат повече топлота и обич към хората
95г - Честит Рожден Ден, Маргрет Николова! Току що приказвах с нея по телефона! Както постоянно по традиция пяхме " Юнга, Юнга, подай ми ръка! " Бях на посетители в град Трън при легендата на българската сцена Маргрет Николова. За тези, които не знаят Маргрет Николова първа изпя песента " Любовта на Юнга " по текст на Ваня Петкова, моята майка. Песента беше шлагер цели 30 години! Маргрет Николова първа изпя и " Альоша ". Днес, на 95 години тя ми пя " Юнга, Юнга " по телефона, а аз ѝ честитих рождения ден с Happy Bithday!
Снимка: Оля Ал-Ахмед
" Животът ми е ария и песента е моят живот, показа певицата на безконечните шлагери Маргрет Николова, която през днешния ден чества 95-годишния си празник. Тя означи, че във връзка с креативната си активност е изживяла прелестно, красиво, мелодично време. " Не слязох от сцената повече 70 години - какво по-хубаво от това? Хубавите неща не би трябвало да подлежат на смяна, а да се пазят и не престават. " Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива ", сподели тя, като подчертава, че най-любимите ѝ концерти са били тези в армията. " Така, че концертната ми активност в армията ми даде доста незабравими мигове, показа тя. " Армията ми даде доста. Първо: желязна дисциплинираност, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи постоянно да проследявам за съвършения си външен тип - от главата до петите. Армията ме научи на асортимент на материала - песента да е на първо място със изчерпателен текст ", подчертава Маргрет Николова. Тя сподели още, че природата е магията, която я презарежда към този момент цели 95 години. " Доброто, ведро въодушевление, позитивните мисли, позитивизма, доброжелателността, слънчевата усмивка - всички тези добродетели на положението на духа спомагат за дълголетието, уверена съм! ", счита Маргрет Николова и описа, че доста се вълнува от всичко, което се случва както в страната, по този начин и в чужбина.
" Не бих се наела да давам препоръки, само че бих поискала на българските политици и управници да имат повече топлота и обич към хората, към народа и към тези, които ги показват - към народните представители, министрите. Бих им поискала да са доброжелателни, положителни, оптимисти и да си правят делото с доста позитивизъм и обич. Тогава, може би, и работата им ще бъде по-съдържателна ", сподели Маргрет Николова. А младите поучава: радвайте се на младостта, тъй като младостта е доста, доста красива.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Коя е Маргрет Николова?
Маргрет Николова е легендата на българската сцена! Родена на 10 октомври 1928 година в София. Завършва Държавното музикално учебно заведение през 1951-а със специалностите „ пиано " и „ пеене ". Солистка е на художествения отбор „ Лиляна Димитрова " при Централен комитет на РМС през 1945–1948. През 1960 година постъпва в смесения хор на Българското национално радио, а от 1963-а до 1977-а е солистка на Армейския естраден състав към Театъра на националната войска. Първата поп певица в България, завоювала публично самопризнание – медал „ Червено знаме " и „ Кирил и Методий " II степен, е измежду артистите, които образуват образа на известната музика у нас в основополагащия ѝ интервал.
Концертната ѝ активност продължава повече от 70 години - 7500 концерта и гастроли в Русия, Полша, Иран, Финландия, Унгария, Сърбия, Чехия, Германия, Куба, Алжир, Англия и Австрия. Явява се фестивала в Сопот през 1964-а и печели трета премия. Има челни призове от Фестивалите на дружбата в Братислава, Москва и Варшава. През 1969-а дуетната ѝ ария с Петър Петров „ Любили сме, любили " (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) е оповестена за „ Мелодия на годината ". През същата 1969-а извършва с Кирил Семов „ Сън сънувах " (музика Атанас Бояджиев, текст Богомил Гудев) и печелят огромната премия на „ Златният Орфей " за българска ария. Маргрет е кралица на старите градски шлагери и съветските романси. Прави дуети с Николай Любенов, Петър Петров, Кирил Семов, Петър Чернев, Георги Кордов. Член на журито от основаването на фестивала „ Златен кестен " в Петрич и ръководител на журито на „ Под липите " в Стара Загора. Тя е на 72, когато приключва певческата си кариера. Съпругът ѝ Петър Николов приживе издава „ С ария в живота " - книгата за Маргрет, екземпляри от която имат единствено най-близки хора на фамилията.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
Най-известните песни от репертоара ѝ са „ Любовта на юнгата " по стихове на Ваня Петкова, „ Пролет моя ", „ Птици мои ", „ Песен за майката ", „ Целуни ме ", „ Твоята китара ", „ Ропотамо ", както и дуетните „ Сън сънувах " (с Кирил Семов), „ Любили сме, любили " (с Петър Петров), „ Малка къща измежду полето " (с Георги Кордов) и „ Альоша " (с Геогри Кордов). За нея Зорница Попова основава музиката към песента „ Да бъдеш жена " по текст на Блага Димитрова. За Маргрет творят мелодии Тончо Русев, Йосиф Цанков, Светозар Русинов, Ангел Заберски, Петър Ступел.
- Маргрет! Честит 95-и рожден ден! Честит празник! Бъдете здрава, дълголетна и все по този начин с млад дух! Какво си пожелавате през днешния ден?
- До края да ме държат краката и да съм с този ослепителен разсъдък! (Смее се!) Благодаря ти за поздравлението, Оля! Иконата, която ми донесе за 90-та ми годишнина от Москва е над главата ми и ме пази! Редовно ѝ се апелирам, а когато я погледна се сещам постоянно за теб.
- Да се върнем обратно във времето, а то е много .... Как се чувствате на 95?
- Като изключим обикновените болежки, усещам се доста добре! Благодаря. Предвид, че пребивавам измежду природата, която ми дава сили и чист въздух всеки ден. Природата е моят елексир. Тя постоянно ми е пособия освен за душевното ми и физическо равновесие, само че и за моите осъществявания на сцената. Природата е магията, която ме презарежда към този момент цели 95 години. Живея в град Трън, не просто в подножията на планината и вътре в нея. Боровете са ме наобиколили отвред и всяка заран ме зареждат с тяхното вълшебно благоухание и боров пресен въздух. Напоследък целият народ се е устремил на Запад, та и аз да не изостана съм на Запад, само че не зад границата, а в прелестната западна България - в град Трън.
- Каква е вашата рецепта на дълголетието?
- Не съм доста по рецептите. Дълголетието някак си пристигна от единствено себе си, даже съм сюрпризирана, защото в нашата фамилия, с изключение на вуйна ми, всички си отидоха доста рано. Ето ме и мен в този момент пред вас - на 95 години. Като цяло дълголетието се дължи на няколко фактора: първо - генът. Сетне е духът, положителното ведро въодушевление, позитивните мисли, позитивизма, доброжелателността, слънчевата усмивка. Всички тези добродетели на положението на духа спомагат за дълголетието, уверена съм. Винаги съм живеела за другите, на сцената съм се раздавала, пяла съм за хората, за тяхното положително въодушевление, с цел да видя лицата им щастливи и усмихнати. Целяла съм да доближи до душата на публиката. Да я заредя с положително въодушевление и да пръсна благополучие към тези, които ме слушат и гледат. Раздавала съм се на хората, и това не ме ощети, в противен случай, това ми помагаше. Трети, значителен фактор е - обкръжението. Много е значимо човек с какви хора ще се заобиколи. Имала съм щастието да бъда в прелестно обграждане както в фамилията си, по този начин и на прелестните си сътрудници. Важно е каква сила човек ще поема през целия ден в съответното обграждане. Затова един съвет - старайте се да си подбирате хората, с които поддържате връзка, те да са положителни, да не се оплакват, да имат вяра, да са лъчезарни и позитивни. И това оказва помощ, повярвайте ми.
Снимка: Оля Ал-Ахмед
- От тези 95 години живот, какъв брой от тях минаха на сцената?
- На сцената минаха тъкмо 70 години от моите 95! Започнах креативната си кариера през октомври 1948 година и до пенсионирането си останах на работа във въоръжените сили на България. Най-прекрасните ми години, прекарани в ансамбъла на Министерство на вътрешните работи, след това в ансамбъла на армията, в естрадния оркестър на армията. Работих и с Концертна Дирекция и като реализатор, и като жури. Това бяха годините, в които остарялата градска ария беше взрив.
- Кои бяха най-любимите ви песни в репертуара?
- В нашето семейство доста се пееше. Имах чувството, че всички сме родени с ария. Пеехме както фрагменти от известни опери и оперети, по този начин и градски песни. Пеехме всички. Вуйчовците ми се събираха на самоковски зелник подготвен от баба ми, която е самоковка. Забравяха, че ги е събрал вкусният зелник. Започваха с песните, тъй че ги чуваха в цялата околия. Първите ми обичани песни бяха тези, които чух още от моите родители. После към този момент, когато станах професионална певица, се улових, че обичани са ми изпетите от мен песни на огромния наш музикант и композитор Йосиф Цанков. Целият ми креативен път е извънредно доста обвързван с Йосиф Цанков. Сега продължава дружбата ми с неговата щерка - Анастасия Цанкова.
Точно той ме срещна с известната и доста нашумяла тогава поетеса Ваня Петкова, вашата майка. А това запознанство ми даде доста. Първата ария, която записах на патриарха на поп жанра Йосиф Цанков бе " Любовта на Юнгата " по стихове на Ваня Петкова. Тази ария стана шлагер и се задържа в топ-класациите на шлагерите цели тридесет години. За времето си " Любовта на Юнгата " беше най-големият шлагер. Ваня дебютира с това стихотворение на естрадната сцена.
Кое прави една ария шлагер - хубавият текст и лесната за изпяване и запаметяваща се мелодия. В " Любовта на Юнгата " ги има и двете. Поисках да запиша тази ария, тъй като Ваня Петкова ми беше и остава обичана поетеса. Въпреки че тогава, през 1965-а, и тя беше младо, само че извънредно надарено момиче с непокорен темперамент. Стиховете ѝ се преписваха на ръка и се превръщаха в настолни на всички влюбени девойки, рецитираха я на всички места. Тогава нейната лирика изгряваше, само че не последователно, а внезапно, като запалена с бензин факла. Много я харесвах - и като персона, и като поетеса. Почти на всеки мой концерт ме викаха на бис с " Любовта на Юнгата " и залата пееше с мен. Много песни съм записала на композитора Йосиф Цанков, само че единствено една на Ваня Петкова - " Любовта на Юнгата " и тя остана вечно в моят репертоар! Всички я знаеха, пееше се на всички места. Друга доста обичана ария в репертоара ми беше несъмнено " Альоша ", аз я изпях първа. И сетне към този момент мога да сложа " Пролет моя ".
Снимка: Оля Ал-Ахмед
- А кои бяха най-любимите ви сътрудници и сътрудници на сцената?
- Любим сътрудник, с който доста песни изпяхме в дует, бе Георги Кордов, несъмнено. Прекрасно работих с Кирил Семов, с Николай Любенов. Известно време работих и с оркестър " Гамбринос " с богат репертоар от остарели градски песни с Иван Петров. Много добре съм работила и с Дони Милчева и Мими Севлиева. Не знам дали тези имена ще приказват нещо в този момент на новото потомство, само че не би трябвало да се не помнят.
Един популярен стадий от живота ми мина с съветските ми сътрудници. Не помня към този момент какъв брой турнета съм имала в Русия. Винаги на драго сърце се връщах в тогавашния Съветски съюз. Там публиката е доста сърдечна, културна и признателна. Непрекъснато имаше доста фенове, голяма посещаемост на концертите, залите бяха претъпкани. Българските реализатори постоянно бяха одобрявани извънредно добре и на равнище, а нас с Кордов просто ни обожаваха.
Пяла съм в Ансамбъла на армията с Борис Рубашкин и Валентин Русецки. Много добре си припомням Лев Лешченко, с който съм имала взаимно турне в Полша - доста прелестен, хубав и етичен тогава млад сътрудник. Истински благородник! Запомнила съм го като непретенциозно и свито момче - едвам прохождаше в изкуството. Сега е огромна звезда. Финалната ария на фестивала в Полша я пяхме дружно с Лев Лешченко. Прекрасно помня Йосиф Кобзон. Жалко, че си отиде. Но пя до последно! През 1964-а дружно бяхме на величествен фестивал в Сопот, Полша. На турнето ме съпровождаше брачният партньор ми, който отлично говореше съветски. Аз, за жалост, поради падежите по този начин и не проговорих. Но тогава с Кобзон доста се сприятелихме и неразделно бяхме дружно след участията на сцената. След време имахме още няколко взаимни обиколки с Йосиф Давидович. Спомням си турнетата с Макаров и прелестната Венера Майсурадзе. Невероятно надарена и красива - като всички грузинки! Много са сътрудниците, с които съм пяла на сцените, боязън ме е в този момент, на тази възраст да не пропусна някого. Да са живи и здрави тези, които са живи! Много от тях ми се обаждат, поддържаме връзка до ден сегашен. Уви, доста от гениите си отидоха. Често пъти се усещам дори самотна без тях.
- Неведнъж сте взела участие във фестивала „ Златният Орфей ". Как си го спомняте?
- Това беше един огромен празник на българската ария. " Златният Орфей " популяризираше българската ария, българските създатели в чужбина. Условието беше наложително да се изпее по една българска ария. Второ, това беше прелестна опция тук, в България, да се срещнат и съберат звезди от целия свят в Слънчев Бряг, даже от немислимо далечна Куба. Организираха се рецитали на огромни артисти. Гостуваха доста непознати артисти от целия свят. С моя сътрудник Кирил Семов записахме и изпълнихме на " Златния Орфей " " Сън сънувах ", която също като " Любовта на Юнгата " стана огромен шлагер и получи огромната премия. Пазя прословутата статуетка в дома си на почетно място, дружно с другите си титли - " Златният кестен ", " Заслужил актьор " и така нататък Носител съм и на премия за изцяло творчество - доста влиятелно отличие за това време. Станах " заслужил актьор " през 1964 година Това доста ме трогна, защото тогава се възприемаха по-насериозно изпълнителите на класическа музика. Направлението " сцена " беше прохождащо. И, когато получих толкоз огромно отличие като поп певица, всички останаха сюрпризирани. Трогнах се, че са ме оценили. Може да се каже, че аз съм класик в жанра. А в този момент към този момент съм и доайен, тъй като съм най-възрастната - на 90. Да се върнем на " Златния Орфей ". Този фестивал беше празник както за нас, изпълнителите, по този начин и за публиката.
- Кои бяха най-запомнящите се концерти?
- Концертите ми в армията, несъмнено! Като изключим фестивалите и турнетата, най-любимите ми концерти бяха тези в армията, когато се качвах на сцената, с цел да пея за нашата Българска войска, на нашите въоръжени сили. Армията ми даде доста. Първо: желязна дисциплинираност, нещо нетипично за хората на изкуството. Армията ме научи постоянно да проследявам за съвършения си външен тип - от главата до петите. Армията ме научи на асортимент на материала - песента да е на първо място със изчерпателен текст. Много се държеше преди време на текста. Имах щастието да работя с доста положителни и интелигентни музиканти и композитори - с Емил Георгиев, с Кирил Дончев, с Вили Казасян, с Ангел Заберски, с Милчо Левиев, с Иван Петров и ансамбъла му за остаряла градска ария. Така че концертната ми активност в армията ми даде доста незабравими мигове. Незабравими остават ходенията ми по фестивали, турнетата и гостуванията ми в Русия, в Сърбия и в други страни.
- Бихте ли споделила някоя забавна преживелица от вашите турнета...
- Някои от най-интересните бяха в Куба и в Ирак . Паметта малко се пробва да ми изневерява, само че все пак си припомням редица вълнуващи мигове от богатия ми театрален живот. Тогава Германия се делеше на две: Западна и Източна. От Западна бяха изпратили на фестивала в Сопот също един доста, но доста хубав и необикновено звучен артист. Кобзон сякаш видя в негото лице същински съперник и започнаха да се надпяват. Надпяването беше на смешка, несъмнено - като разговор. Запомних го за цялостен живот. Беше необикновено за слуха и окото, а мощните им гласове напряко кънтяха и цепиха въздуха. Незабравимо беше пътуването до Бухара, в Ташкент. Всичките източни републики тогава ни одобряваха нас, българите, необикновено задушевно. Изпъкваха със своето гостолюбие. Моят репертоар включваше и прелестни фронтови песни, а те са безконечни. Особено " Тьомная ноч " и „ Огоньок ".
Снимка: Оля Ал-Ахмед
- В коя страна не ви поканиха да пеете?
- Във Франция не съм пяла, а с имечтаех. Аз съм се учила от френския шансон и от съветския романс. Обожавам Шарл Азнавур, който наскоро напусна сцената на живота. Радвах се откровено, че даде няколко от последните си концерти тук, у нас. Ще ви призная нещо. Песента на Ив Монтан " Мъртви листа ", по комбинация на Жозев Кузма, в действителност ме насочи към естрадата. Дотогава бях класическа певица. Пътят ми към естрадата бе огрян от тази ария, която изпълних на френски в Ансамбъла на Министерство на вътрешните работи. Изпълнението на тази ария бе чуто по радиото от композитора Ангел Заберски и Лиляна Цонева, и по-късно те ме поканиха на запис по една стратегия, в която международните шлагери се изпълняваха на български език.
В Америка не съм ходила. Не са ме канили там , в никакъв случай не съм гастролирала там, по понятни за времето аргументи.
- А къде бихте се върнала в този момент?
- В Куба! На Острова на Свободата гостувах два пъти, и на драго сърце бих отишла отново! Прекрасна страна, прелестна, темпераментна аудитория, сърдечни и топли хора. Въпреки че моите песни множеството бяха балади, те също ги одобриха доста близо до сърцата си.
- Ако можехте да върнете времето обратно бихте ли трансформирали нещо?
- Ако става въпрос за креативната ми активност - не, не бих трансформирала нищо. Изживях прелестно, красиво, мелодично време. Не слязох от сцената 70 години! Какво по-хубаво от това? Хубавите неща не би трябвало да подлежат на смяна, а да се пазят и не престават. Доволна съм от живота си на певица и съм щастлива!
Ако можех да върна времето обратно в персонален проект - първо, бих върнала щерка си, в случай че можех. Наскоро чух една поговорка по радиото, че " който живеел със спомените си бил уединен ". Не съм съгласна с това, тъй като зависи от спомените. Аз съм щастлива, че имам доста, доста мемоари!
- Какво бихте желали да извършите в този момент, в този миг?
- Бих отишла още веднъж да попея в този момент на онази гранична застава, където преди време младите бойци ме посрещаха с овации и букети цветя.
- Имате толкоз доста албуми със фотоси, кой се грижи за вашия списък?
- Съпругът ми даже написа книга за мен - „ С ария в живота ". Той я направи, без аз да знам. Изненада ме. Той беше боен и откакто се пенсионира, реши да опише за креативния ми път. И защото постоянно ме съпровождаше по време на турнетата, имаше взор от близко - беше очевидец на доста случки. Водил си е тихом-мълком мемоари, тъй като аз отхвърлих да се прави за мен книга. Една вечер се прибирам от работа - аз концертирах много дълго, 50 години се задържах на сцената и виждам на пианото подредени няколко екземпляра. Но книгата не е за пазара, тя е единствено за другари. А моят живот в действителност мина с ария. Сега снаха ми, да е жива и здрава, се занимава с всичко това. Семейните албуми са настрана, професионалните – настрана. Снимките са подредени в тях, прицизно надписани с точна последователност. Тук, в албумите, са непокътнати освен незабравимите фамилните мигове, само че и тези от всичките ми турнета.
- Съжалявате ли за нещо в живота си?
- Всеки човек съжалява за доста неща в живота. И аз, евентуално, ще скърбя за доста неща. Рано или късно идва моментът, в който си вършим равносметката, пишем си доклада и изтърсваме на везните нещата, за които съжаляваме.
- С коя от Вашите песни бихте се поздравили за този празник? Коя бихте запяла в този момент, на рождения си ден?
- Обожавам поета Никола Вапцаров. А Йосиф Цанков преди години написа една превъзходна художествена ария по стихотворението на Никола Вапцаров " Пролет моя ". Винаги съм твърдяла, че това е моята песен в занимателния род. Бих се поздравила с тази ария " Пролет моя ". Плаша се от есента, не обичам зимата. Обожавам пролетта, когато всичко се ражда и цъфти. Тази ария за мен значи живот. Ако би трябвало да поздравя аудиторията, бих им изпяла пък песента на обичаната си поетеса Ваня Петкова " Любовта на Юнгата " - като обръщение да се обичат един различен!
- Пеете ли в този момент в къщи?
- Разбира се! Всеки ден си пея или напявам нещо. Животът ми е ария и песента е моят живот!
- Възприемате ли новите музикални талази? Как ви се костват песните на новото потомство?
- Не мога да бъда аршин, въпреки всичко съм на възраст и сетивата ми много поотслабнаха. Но бих могла да изкажа мнение. Има измежду новото потомство доста положителни гласове, огромни реализатори. Но несъмнено няма просвета на пеене. Изявяват гласови данни, които даже не са обработени. Младите реализатори не се стремят да покажат наличието, да почувстват песента, да развълнуват публиката с текста. Аудиторията просто се възхищава на едни хубави млади същества, с хубави тела, апетитно разголени. Навремето песните бяха извънредно мелодични и смислени. Песните, с изключение на с превъзходните си ноти, се допълваха с доста съдържателни текстове. Всеки можеше да ги запее и да ги запомни, нещо, което изцяло липсва в актуалната сцена или така наречен поп-музика. Сегашните песни с право ги назовават " парче ", а не ария. В някакъв смисъл бих определила младите реализатори сега като гениални. Защото аз не бих могла да изпея това, което в този момент се композира - накъсано, начупено, без мелодия, без текст. Трябва в действителност да си талант, с цел да изпееш нещо, което е надалеч както от музиката, по този начин и от поезията. Няма ли текст, който да ме води, не бих могла да изрека мелодията. Сега се повтаря едно и също както в музикален проект, по този начин и в текстови. Песните станаха опростени - два куплета и няколко ноти, това е!
- Какъв съвет бихте дали на младите реализатори и създатели?
- Бих ги посъветвала да слушат доста музика, същинска музика. Да слушат и класика, макар че те нямат тази музикална подготовка и настройка. Класическата музика дава знания в наличието, в богатия нотен диапазон, в музикалните изречения. Класическата музика е основата и от нея би трябвало да се тръгне. За да сътворят нещо хубаво, разбираемо и запаметяващо се, не би трябвало да се подценява класиката. Ще съветвам младите реализатори повече и по-сериозно да работят за развиването на гласовите си данни. Понякога имам чувството, че певиците се качват на сцената напряко откакто са се събудили от сън. От леглото напряко скачат на сцената или в екрана. Нито са сресани, нито са уместно облечени, с тия раздрани, евентуално в този момент съвременни облекла, нито са се разпели. Все едно един състезател да го пуснеш на стадиона без да си е направил подготовката и разтяганията, ми той ще се секне на секундата и нищо няма да реализира като резултат. Тук е същото. Един реализатор би трябвало да почита сцената и изкуството, което прави. А това почитание се демонстрира със театрално държание. Сценичното държание от своя страна се състои освен от обноски на поведение на сцената, само че и от отговарящ външен тип - прическа, театрален хубав костюм, открояващ се от ежедневното облекло. Вероятно, в случай че младите в този момент четат или слушат това, което ви приказвам иска ми се смеят или ще ме упрекнат. Но не мога да възприема един рошав човек със скъсани облекла да ми крещи от екрана. Съвременната вълна толерира, че колкото си по-рошав, толкоз си по-модерен, слушан и издирван. Едно време ние боготворяхме излизането на сцената и се стараехме всичко - от главата до петите, да е изпипано. Сега имам чувството, че както са излезли от леглото по нощници, несресани и неумити - и хо
