Конфликтът, който ще промени света
Ако би трябвало да начертаете икономическия гравитационен център на картата на света, той би попаднал навръх границата сред Европа и Азия. Той обаче надалеч не е статична точка. От 40 години се следва дълга дъга от средата на Атлантическия океан, моретата на предишното, до Хималаите, сушата на бъдещето. Това написа в разбор на "Политико ", представен от Webcafe.
И в случай че смятате, че историята на модерния Запад е вълна от технологии и груба мощ, почакайте да видите азиатската "модерност " - софтуерна в големи мащаби и насочвана от два колоса: Индия и Китай. Виджай Чотайуали е един от идеолозите на новата вълна в политиката на индийския министър председател Нарендра Моди, който сега управлява групата по външна политика в Индия "Бхаратия Джаната ". Той споделя какви съгласно него са действителните рискове от евентуален конфликт сред Китай и Индия.
Между разширяващия се Китай и отдръпващата се Америка следва да бъде реализиран сложен баланс. Китай последователно ще навлиза в районите, изоставени от Съединени американски щати. Какво обаче се случва, когато Китай и Индия навлизат в една и съща област с прибързаните дейности, присъщи за новоизгряващи международни сили? Чотайуали се възприема като зрелия човек в съответната обстановка, опитващ се да балансира гласовете на "Интернет хиндуистите ", които приканват за по-твърда политика по отношение на Китай, и обичайния хайлайф, съгласно който Индия би трябвало постоянно да отстъпва във външната политика. Търпението е рационално, защото позицията на Индия единствено ще става все по-силна с времето, само че в същото време Китай бързо се трансформира в най-важния въпрос за индийската вътрешна политика. Двете страни наподобява навлизат в своя Студена война, която включва продължаващ конфликт за Малдивите, както и трайни разногласия за далечен район в Хималаите.
Тази седмица китайското издание Global Times, следено от страната, заплаши Индия с боен отговор при положение на намеса на Малдивите. Конфронтацията в Доклам по-рано даде явен ориентир по какъв начин би трябвало да се пояснява това. Миналото лято китайски войски бяха видяни да си проправят път през територия, аз която спорят Китай и Бутан, известна като платото Доклам. То се простира до коридора Силигури, тясна линия от индийска територия, разделяща индийските съществени територии от североизточните районни щати. Ако Китай успее да блокира коридора, това ще изолира североизточния район, което е убийствена обстановка при положение на война. Индия възприе този ход на Китай като неприемлива смяна на статуквото и прекоси личната си граница, с цел да спре работата на китайците.
Чотайуали удостоверява, че решението за секване на границата и прекъсване на строителството е било деликатно премислено и целеустремено. Индийските стратези знаят, че Китай напредва като трансформира обстановката на място, от време на време с дребни стъпки, само че постоянно с огромни цели зад тях. Има единствено един метод да се противодейства на тази тактика и той е да се блокира всеки от тези опити без опасения от ескалация - развиване на събитията, към което Китай очевидно няма интерес. Според Чотайуали Китай отстъпва - той засяга съглашението, реализирано по-късно през лятото на предходната година, при което двете страни отдръпнаха войските си от конфликтната точка. Запитан за вестите, че по-късно Китай още веднъж се е завърнал в региона, добави, че Индия "също е подготвена ". Тази игра наподобява много рискова. Сателитни фотоси, оценени от индийското военно разузнаване и дългогодишния му чиновник - полковник Бат, демонстрират, че Китай построява непрекъснати позиции в оспорваната гранична зона, северно от точката където беше конфликтът сред двете страни предишното лято.
Новите фрагменти разкриват бетонни укрепления, седем хеликоптерни площадки, няколко десетки въоръжени транспортни средства и висока наблюдателна кула единствено на метри от най-предните индийски гранични изкопи. Бойните укрепления, издигнати на съвсем всеки рид по северното плато, имат изкопани зони и огромни съобщителни траншеи на две равнища. Полковник Бат е служил в индийската войска в продължение на повече от 30 години. Той е бил експерт по разбор на сателитни фотоси от зони с огромна надморска височина и е участвал и на срещи на граничари като преводач от мандарински китайски. И той има отговор на въпроса за какво Пекин е толкоз твърдо решен да откри надзор над платото Доклам. Факт е, че тези гранични региони са надалеч от обитаемите зони и в доста случаи действителната граница е сложна за установяване.
Демаркационната линия произлиза от остарели контракти сред династията Цин и Британския Радж и остарели, ръчно начертани карти. Има ли действително значение кой ще получи преимущество там? Според Бат има значение. Ако китайците управляват Доклам, изключително южен Доклам, те ще съставляват опасност за коридора Силигури. След платото Доклам нещата ще тръгнат на по-зле. Срещу всеки защитителен батальон са нужни сред 9 и 16 нападателни батальона на толкоз огромна надморска височина. Това трансформира напълно обстановката. Индия счита, че е спечелила борбата през лятото в Доклам, само че тактиката на Китай е да провокира отмалялост от чакането на ответна реакция.
Ако другата страна счита, че е победила, е по-малко евентуално да подхване още веднъж въпроса, когато Пекин продължи да оказва напън или да подхваща провокативни дейности. Както акцентира полковник Бат, Китай сега на процедура към този момент управлява платото, само че в случай че употребява това стратегическо преимущество и прекоси точката на летния спор, това би означавало война. За хората с работещо въображение звучи като предизвестие. Историята на бъдещето ще се написа в Азия и евентуално като съвършено връщане към случилото се в предишното, Западът може да бъде замесен в драми - дълги и кървави драми, които се пишат от други.
И в случай че смятате, че историята на модерния Запад е вълна от технологии и груба мощ, почакайте да видите азиатската "модерност " - софтуерна в големи мащаби и насочвана от два колоса: Индия и Китай. Виджай Чотайуали е един от идеолозите на новата вълна в политиката на индийския министър председател Нарендра Моди, който сега управлява групата по външна политика в Индия "Бхаратия Джаната ". Той споделя какви съгласно него са действителните рискове от евентуален конфликт сред Китай и Индия.
Между разширяващия се Китай и отдръпващата се Америка следва да бъде реализиран сложен баланс. Китай последователно ще навлиза в районите, изоставени от Съединени американски щати. Какво обаче се случва, когато Китай и Индия навлизат в една и съща област с прибързаните дейности, присъщи за новоизгряващи международни сили? Чотайуали се възприема като зрелия човек в съответната обстановка, опитващ се да балансира гласовете на "Интернет хиндуистите ", които приканват за по-твърда политика по отношение на Китай, и обичайния хайлайф, съгласно който Индия би трябвало постоянно да отстъпва във външната политика. Търпението е рационално, защото позицията на Индия единствено ще става все по-силна с времето, само че в същото време Китай бързо се трансформира в най-важния въпрос за индийската вътрешна политика. Двете страни наподобява навлизат в своя Студена война, която включва продължаващ конфликт за Малдивите, както и трайни разногласия за далечен район в Хималаите.
Тази седмица китайското издание Global Times, следено от страната, заплаши Индия с боен отговор при положение на намеса на Малдивите. Конфронтацията в Доклам по-рано даде явен ориентир по какъв начин би трябвало да се пояснява това. Миналото лято китайски войски бяха видяни да си проправят път през територия, аз която спорят Китай и Бутан, известна като платото Доклам. То се простира до коридора Силигури, тясна линия от индийска територия, разделяща индийските съществени територии от североизточните районни щати. Ако Китай успее да блокира коридора, това ще изолира североизточния район, което е убийствена обстановка при положение на война. Индия възприе този ход на Китай като неприемлива смяна на статуквото и прекоси личната си граница, с цел да спре работата на китайците.
Чотайуали удостоверява, че решението за секване на границата и прекъсване на строителството е било деликатно премислено и целеустремено. Индийските стратези знаят, че Китай напредва като трансформира обстановката на място, от време на време с дребни стъпки, само че постоянно с огромни цели зад тях. Има единствено един метод да се противодейства на тази тактика и той е да се блокира всеки от тези опити без опасения от ескалация - развиване на събитията, към което Китай очевидно няма интерес. Според Чотайуали Китай отстъпва - той засяга съглашението, реализирано по-късно през лятото на предходната година, при което двете страни отдръпнаха войските си от конфликтната точка. Запитан за вестите, че по-късно Китай още веднъж се е завърнал в региона, добави, че Индия "също е подготвена ". Тази игра наподобява много рискова. Сателитни фотоси, оценени от индийското военно разузнаване и дългогодишния му чиновник - полковник Бат, демонстрират, че Китай построява непрекъснати позиции в оспорваната гранична зона, северно от точката където беше конфликтът сред двете страни предишното лято.
Новите фрагменти разкриват бетонни укрепления, седем хеликоптерни площадки, няколко десетки въоръжени транспортни средства и висока наблюдателна кула единствено на метри от най-предните индийски гранични изкопи. Бойните укрепления, издигнати на съвсем всеки рид по северното плато, имат изкопани зони и огромни съобщителни траншеи на две равнища. Полковник Бат е служил в индийската войска в продължение на повече от 30 години. Той е бил експерт по разбор на сателитни фотоси от зони с огромна надморска височина и е участвал и на срещи на граничари като преводач от мандарински китайски. И той има отговор на въпроса за какво Пекин е толкоз твърдо решен да откри надзор над платото Доклам. Факт е, че тези гранични региони са надалеч от обитаемите зони и в доста случаи действителната граница е сложна за установяване.
Демаркационната линия произлиза от остарели контракти сред династията Цин и Британския Радж и остарели, ръчно начертани карти. Има ли действително значение кой ще получи преимущество там? Според Бат има значение. Ако китайците управляват Доклам, изключително южен Доклам, те ще съставляват опасност за коридора Силигури. След платото Доклам нещата ще тръгнат на по-зле. Срещу всеки защитителен батальон са нужни сред 9 и 16 нападателни батальона на толкоз огромна надморска височина. Това трансформира напълно обстановката. Индия счита, че е спечелила борбата през лятото в Доклам, само че тактиката на Китай е да провокира отмалялост от чакането на ответна реакция.
Ако другата страна счита, че е победила, е по-малко евентуално да подхване още веднъж въпроса, когато Пекин продължи да оказва напън или да подхваща провокативни дейности. Както акцентира полковник Бат, Китай сега на процедура към този момент управлява платото, само че в случай че употребява това стратегическо преимущество и прекоси точката на летния спор, това би означавало война. За хората с работещо въображение звучи като предизвестие. Историята на бъдещето ще се написа в Азия и евентуално като съвършено връщане към случилото се в предишното, Западът може да бъде замесен в драми - дълги и кървави драми, които се пишат от други.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ