Ако трябва да говорим сериозно за политическите лостове за постигане

Ако би трябвало да приказваме съществено за политическите лостове за реализиране на единодушие по Плана за възобновяване на Европейски Съюз след коронакризата, всички погледи сега са вперени в канцлера Ангела Меркел. Това сподели пред БНР Весела Чернева, шеф на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.
В предаването „ Събота 150 “  тя разяснява вчерашната пета видеосреща на върха, която медиите нарекоха „ интродукция, само че без съглашение “, а ръководителя на Европейския парламент Давид Сасоли дефинира като „ добра насочна точка “.
„ При всички случаи ще има промени в Плана за възобновяване на Европейски Съюз от 750 милиарда евро, препоръчан от Европейската комисия. От диалога през вчерашния ден стана ясно, че разликите сред водачите и страните към момента са прекомерно огромни. Освен за размера те спорят, даже повече съгласно мен, какви да бъдат тези пари – дали страни като Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, би трябвало да взимат заеми, които жителите им да изплащат през годините, с цел да облекчат ситуацията на жителите на други страни “.
Според Чернева погледите за реализиране на единодушие в този момент са вперени в Меркел, освен тъй като въплъщава концепцията за европейска интеграция посредством повече помощ за по-слабите страни, само че и тъй като Германия поема председателството на Европейски Съюз от 1 юли.
„ На това председателство ще се падне освен Фондът за възобновяване, само че и договарянето на бюджетната рамка за идващите 7 години. Германия ще би трябвало да даде образец за страна, която е склонна да харчи за другите, да взима заеми за другите и да употребява безукорния си кредитен рейтинг за подкрепяне на други страни. Германците сякаш най-добре излязоха от рецесията с Covid-19, или на този стадий най-малко по този начин наподобява, както немската стопанска система, по този начин и обществото като цяло “, сподели Чернева.
Важни са детайлите
Дяволът е в детайлите сподели тя, разяснявайки апела на австрийския канцлер Себастиан Курц – трансформирал се в нещо като представител на „ спестовната четворка “ (Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция), грантовете от Плана за възобновяване да се влагат в смислени планове в региона на дигитализацията и битката с климатичните промени.
„ Различните страни имат разнообразни показа за такива вложения. Дали е задоволително да се изсипят едни пари – до 85% на държавните управления, тъй като в този момент проектът по този начин наподобява, а те да вземат решение какво да вършат с тях. Или европейските институции да се опитат да създадат планове с присъединяване на повече страни в тях. Да кажем общ план, обвързван с възобновимите енергийни източници, или за създаване на по-силна цифрова обща инфраструктура. Мисля, че това също ще е причина за разлики, тъй като в другите страни политически сили по друг метод поясняват цифрово или „ зелено “.
Като образец за разлики, тя уточни и българското държавно управление, което счита, че атомната сила може да бъде зачислена в графата „ зелена “ сила, което европейските институции не одобриха.
Има разлики и занапред договарянията ще се развиват до идната среща на водачите в средата на юли, сподели Чернева.
Без Европейски Съюз не може да има трайно съглашение по Косово
Конфликтът сред Сърбия и Косово трябваше да бъде контролиран от Европейски Съюз, само че самодейността бе конфискувана от Ричард Гренел - специфичния делегат на Тръмп по Сърбия и Косово, някогашен дипломат в Германия, прочее много несполучлив, изясни Чернева.
Според нея Гренел залага своята политическа кариера на това – да накара сръбския и косовския президент да подпишат някакъв документ преди края на този месец. Двамата водачи отиват за среща в Белия дом на 27 юни.
„ Но това ми се коства много несериозно, изключително в частта, в която Съединени американски щати се пробват да изолират Европейски Съюз, защото всички отлично схванат схващат, че даже да се подпише един лист хартия и да има фотография, с която по-късно Тръмп може да изпрати туит, от това няма да последва нищо съответно за района “.
Чернева уточни, че всяко второ евро в бюджета на Косово идва от Европейски Съюз, Сърбия е страна кандидатка за участие в Европейски Съюз и дълготрайно вероятността на двете страни явно е обвързвана с Европейски Съюз.
„ Европейски Съюз ще е този, който би платил сметката, в случай че нещо не провърви, само че и този, който евентуално ще се притече за сметката, когато това се наложи. Не може да има трайно съглашение без поддръжката и присъединяване на Европейски Съюз. “
Според анализаторката концепцията, че Гренел може да се избави политически и по едно и също време с това да позволи този спор, е немного сериозна.
Разклащане на трансатлантическата връзка
Чернева уточни и други дейности на Тръмп, които разклащат трансатлантическата връзка – желанието за евакуиране на американски войски от Полша и прехвърлянето им в Германия, изтеглянето на Съединени американски щати от Световната здравна организация, безспорното парализиране на Световната комерсиална организация, както и други деяние и думи.
„ Те значително разклатиха трансатлантическата връзка, до степен, че европейците са все по-скептични във връзка с Съединени американски щати. 70 на 100 от германците споделят, че безусловно нямат доверие на водачеството в САЩ… Поради това в действителност Европа чака какво ще стане на изборите за президент през ноември в Съединените щати, само че чака с едно смеещо се и едно плачещо око “.
Според Чернева от една страна успеха на Тръмп втори мандат би означавала, че Европа в действителност дефинитивно би трябвало да се оправя сама и може би най-сетне ще вземе ориста в личните си ръце и ще стартира да се занимава и с европейска защита и сигурност доста по-сериозно.
„ От друга страна загуба на Тръмп значително ще покаже, че изобщо популистките водачи имат къс живот, и че решенията им не са градивни в обстановка на рецесия. „ И в случай че не по същността си, най-малко по тона, връзката сред Вашингтон и европейските столици ще се усъвършенства “