В Барселона дни преди Коледа
Ако този дядо Коледа ви се коства форма на някаква подигравка, не бързайте със заключенията. Всъщност е част от една доста забавна традиция.
Барселона не е градът-синоним на коледно въодушевление. Вероятно поради топлия климат и палмите е мъчно човек да си показа коледния дух в сходна конюнктура. Но сигурно това е един от най-украсените за празниците европейски градове. Вярно, ситуацията е непривична, тъй като липсват зимният мраз и сняг. Краят на декември е, а вечер несмущаемо похапваш на открито тапас – мезета, с които да “затапваш “ пиенето и отпиваш сангрия – сладко вино с плодове и кубчета лед или сербеса – т.е. бира, а газови устройства топлят гърба ти. Дърветата са задачите отрупани със светлинки – по този начин е по прелестната пешеходна улица Ла Рамбла, която стига до паметника на Колумб и пристанището с яхтите. А улиците са феерично украсени с огромни светещи в разнообразни цветове кубове, звезди, огрени са и фасадите на постройките.
И въпреки Средна Европа да е родината на коледните базари, има ги и тук, огромни и добре проведени. С доста зеленина са – с изключение на елхички, продават се и доста цветя, свежи клончета, завършени като букетчета, има евтини бижута и декорация за дома. В обилие се оферират направени от дърво сувенири - по този начин присъщите за католическите страни древен подиуми, изобразяващи раждането на Христос в пещерата, влъхвите и прочие знакови моменти. По-късно по каталунската телевизия демонстрираха по какъв начин тези неща се създават от хора с увреждания в тамошните обществени центрове.
Най-големият коледен базар се намира пред катедралата Света Еулалия в остарялата част на Барселона. Част от сергиите са покрити със напълно дребни, междинни и прекомерно огромни пънчета с изрисувани личица.
Те са част от любопитна локална традиция, която се уважава и до през днешния ден. Децата имат вяра безусловно в нея и я съблюдават благодарение на своите родители, несъмнено. Историята е следната: тези пънчета се назовават „ Посерковци “ и първоначално са напълно дребни. Всяко дете би трябвало дни наред да храни, пои и изобщо всячески да се грижи за своето пънче. Оставя му храна, която родителите скрито вземат и изяждат, а пънчето заменят с малко по-голямо – сякаш порасло от положителните грижи на детето. И по този начин с дни наред. Когато пристигна новата година, детето стартира да бие своето към този момент огромно пънче с пръчка, пее му ритуална песничка, а пънчето „ изаква “ заслужения подарък. На непослушните деца „ изаква “ въгленче вместо подарък. Сега обаче тези „ въгленчета “ в действителност са сладки, ядат се и децата доста повече желаят да получат точно тях.
До същия централен коледен базар имаше издигната сцена, а на нея сложено голямо пънче-„ Посерко “. Дечицата, водени от своите учителки, се качваха горе, изпяваха песничката, заедно шибайки пънчето с пръчки, а най-после друга учителка раздаваше на всички малчугани подарък-сладкиш, сякаш излязъл от Посеркото. Тук обликът на Посеркото се е трансформирал в метафора. По сергиите можете да видите обилие от фигурки на политици, на Дядо Коледа, та до целия футболен тим на Барселона със свалени гащи в нелицеприятната поза. За политиците това значи, че от тях се чака да „ родят “ потребна за обществото идея; за футболистите – резултатът от напъните им да е гол и спортна победа, а от Дядо Коледа се желаят само дарове, несъмнено.
В Барселона новата година се свързва с гроздето. Има вярване, че на всеки час от последните 12 часа на годината би трябвало да се изяде по едно зърно от грозде. В тази връзка ги продават особено откъснати по 12 зърна.
Ще пропусна обичайните туристически обекти на Барселона, има ги във всеки справочник. Ще споделя единствено няколко забавни особености от характера на каталунците. Месните поданици са доста прями и не понасят мрънкането. Ако някой стартира да се оплаква на работа, да вземем за пример, му се споделя напряко: „ Не ме занимавай. Иди при шефа да ти реши казуса, аз не мога. “ За разлика от нас, които считаме, че е демонстрация на неприятен усет да не зацъкаме прочувствено с език. Не са по никакъв начин спестовни, харчат цялата си заплата в границите на месеца и имат два доста типични израза в тази връзка. Единият е – „ когато умра, не желая да съм най-богатия труп на гробището “. Вторият гласи - „ животът е единствено два дни “ в смисъл, че е напълно къс.
Коледен дух на юг е нещо напълно друго от всичко познато ни. Но сигурно е доста прелестно прекарване, което ще те остави вечно удивен от невероятната Барселона и нейните поданици – родени актьори и хедонисти.
Барселона не е градът-синоним на коледно въодушевление. Вероятно поради топлия климат и палмите е мъчно човек да си показа коледния дух в сходна конюнктура. Но сигурно това е един от най-украсените за празниците европейски градове. Вярно, ситуацията е непривична, тъй като липсват зимният мраз и сняг. Краят на декември е, а вечер несмущаемо похапваш на открито тапас – мезета, с които да “затапваш “ пиенето и отпиваш сангрия – сладко вино с плодове и кубчета лед или сербеса – т.е. бира, а газови устройства топлят гърба ти. Дърветата са задачите отрупани със светлинки – по този начин е по прелестната пешеходна улица Ла Рамбла, която стига до паметника на Колумб и пристанището с яхтите. А улиците са феерично украсени с огромни светещи в разнообразни цветове кубове, звезди, огрени са и фасадите на постройките.
И въпреки Средна Европа да е родината на коледните базари, има ги и тук, огромни и добре проведени. С доста зеленина са – с изключение на елхички, продават се и доста цветя, свежи клончета, завършени като букетчета, има евтини бижута и декорация за дома. В обилие се оферират направени от дърво сувенири - по този начин присъщите за католическите страни древен подиуми, изобразяващи раждането на Христос в пещерата, влъхвите и прочие знакови моменти. По-късно по каталунската телевизия демонстрираха по какъв начин тези неща се създават от хора с увреждания в тамошните обществени центрове.
Най-големият коледен базар се намира пред катедралата Света Еулалия в остарялата част на Барселона. Част от сергиите са покрити със напълно дребни, междинни и прекомерно огромни пънчета с изрисувани личица.
Те са част от любопитна локална традиция, която се уважава и до през днешния ден. Децата имат вяра безусловно в нея и я съблюдават благодарение на своите родители, несъмнено. Историята е следната: тези пънчета се назовават „ Посерковци “ и първоначално са напълно дребни. Всяко дете би трябвало дни наред да храни, пои и изобщо всячески да се грижи за своето пънче. Оставя му храна, която родителите скрито вземат и изяждат, а пънчето заменят с малко по-голямо – сякаш порасло от положителните грижи на детето. И по този начин с дни наред. Когато пристигна новата година, детето стартира да бие своето към този момент огромно пънче с пръчка, пее му ритуална песничка, а пънчето „ изаква “ заслужения подарък. На непослушните деца „ изаква “ въгленче вместо подарък. Сега обаче тези „ въгленчета “ в действителност са сладки, ядат се и децата доста повече желаят да получат точно тях.
До същия централен коледен базар имаше издигната сцена, а на нея сложено голямо пънче-„ Посерко “. Дечицата, водени от своите учителки, се качваха горе, изпяваха песничката, заедно шибайки пънчето с пръчки, а най-после друга учителка раздаваше на всички малчугани подарък-сладкиш, сякаш излязъл от Посеркото. Тук обликът на Посеркото се е трансформирал в метафора. По сергиите можете да видите обилие от фигурки на политици, на Дядо Коледа, та до целия футболен тим на Барселона със свалени гащи в нелицеприятната поза. За политиците това значи, че от тях се чака да „ родят “ потребна за обществото идея; за футболистите – резултатът от напъните им да е гол и спортна победа, а от Дядо Коледа се желаят само дарове, несъмнено.
В Барселона новата година се свързва с гроздето. Има вярване, че на всеки час от последните 12 часа на годината би трябвало да се изяде по едно зърно от грозде. В тази връзка ги продават особено откъснати по 12 зърна.
Ще пропусна обичайните туристически обекти на Барселона, има ги във всеки справочник. Ще споделя единствено няколко забавни особености от характера на каталунците. Месните поданици са доста прями и не понасят мрънкането. Ако някой стартира да се оплаква на работа, да вземем за пример, му се споделя напряко: „ Не ме занимавай. Иди при шефа да ти реши казуса, аз не мога. “ За разлика от нас, които считаме, че е демонстрация на неприятен усет да не зацъкаме прочувствено с език. Не са по никакъв начин спестовни, харчат цялата си заплата в границите на месеца и имат два доста типични израза в тази връзка. Единият е – „ когато умра, не желая да съм най-богатия труп на гробището “. Вторият гласи - „ животът е единствено два дни “ в смисъл, че е напълно къс.
Коледен дух на юг е нещо напълно друго от всичко познато ни. Но сигурно е доста прелестно прекарване, което ще те остави вечно удивен от невероятната Барселона и нейните поданици – родени актьори и хедонисти.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ