Какво значи Шенген за Хърватия
Ако тази седмица Хърватия получи позволение да се причисли към най-голямата безвизова зона в света, големите опашки от коли по границите с европейските ѝ съседи ще останат в историята.
Министрите на правораздаването на Европейския съюз се събират в четвъртък, с цел да решат дали да одобряват Хърватия в безпаспортната Шенгенска зона, която дава опция на повече от 400 млн. души да се движат свободно в 26-те ѝ страни членки.
Един от главните противоречиви моменти е въпросът за способността на Хърватия да охранява най-дългата външна сухопътна граница на 27-членния Европейски Съюз в миг, когато миграцията остава главно предизвикателство за страната.
Кандидатурата на Загреб за присъединение към Шенген през 2016 година също бе подадена в сензитивен за Европа миг.
От 2015 година насам милиони мигранти, доста от които от конфликтни зони, рискуваха живота си, с цел да влязат нелегално в Европейски Съюз, а по-късно през 2020 година настъпи пандемията Covid-19.
И двете подтикнаха страните от Шенгенското пространство да вкарат още веднъж избран граничен надзор.
Ако Хърватия получи зелена светлина за присъединение към Шенген километричните опашки от транспортни средства на граничния пункт Брегана със Словения ще останат в предишното.
Брегана е един от 73-те сухопътни пропускателни пунктове със прилежащите на Европейски Съюз Словения и Унгария, които ще престанат да съществуват.
" На 1 януари ще вдигнем бариерите и придвижването по границата ще бъде свободно ", съобщи пред Агенция Франс Прес ръководителят на националната гранична полиция Зоран Ничено.
На летищата смяната ще влезе в действие на 26 март заради механически проблеми.
Хърватия се надява, че присъединението към Шенген ще даде подтик на доходоносната ѝ туристическа промишленост.
Тази година страната с население от 3,9 млн. души е приела четири пъти повече гости, множеството от които от други страни от Европейски Съюз.
Премахването на граничния надзор ще разреши на туристите да доближават по-бързо до хърватските дестинации, съобщи неотдавна ръководителят на националния туристически ръб Кристиян Станичич.
" Международните превозвачи ще бъдат удовлетворени ", съобщи Владимир Юрчец от националната асоциация на автомобилните превозвачи.
Премахването на инспекциите по границите ще им спести сред 6 и 10 часа всяка седмица.
" Край на тълпите и часовете на опашки ", означи водачът на камион Филип Светличич, чийто камион, пътуващ за Италия, е затънал на километрова опашка, с цел да излезе от Хърватия през Брегана.
На 1 януари Хърватия също ще се причисли към клуба на единната валута на Европейски Съюз - еврозоната.
Предизвикателство за противозаконната миграция
Откакто някогашната югославска република стана член на Европейски Съюз преди съвсем десетилетие, тя има тежката задача да охранява най-дългата външна сухопътна граница на блока.
Границата, която се простира на повече от 1350 км с Босна, Черна гора и Сърбия, е известна с трафика на мигранти, опиати и оръжие.
Най-предизвикателна е 1 011-километровата граница с Босна, която е освен най-дългата, само че и се състои от сложен терен, посипан с реки и скалисти планини.
На граничния пункт Стара Градиска с Босна полицията деликатно ревизира документите и чакащите транспортни средства.
За Малик Сафета, водач на рейс от Сараево, този непоколебим надзор не е нещо извънредно.
" Това е обикновено. Това е последната защитна линия за Европейски Съюз и Шенгенската зона преди източния свят, който постоянно е малко по-проблемен ", споделя той.
Не се чака обстановката по границите на Хърватия с нейните съседи, които не са членки на Европейски Съюз, да се промени доста след 1 януари, защото Загреб към този момент вкара разпоредбите на Шенгенското пространство за работа с външните си граници.
" Хърватия ползва шенгенските процедури от години и употребява всички принадлежности, нужни за подобен граничен надзор ", сподели Ничено, шеф на граничната полиция.
Полицията съобщи, че оправянето с противозаконната миграция е било и ще остане най-трудната задача за нейните сили от към 6 500 гранични чиновници.
Неправителствени организации и медии неведнъж са упреквали хърватската полиция, че принуждава мигрантите да се връщат назад през външните граници на страната, постоянно с принуждение. Загреб изрично отхвърля тези изказвания.
Хърватия се намира на рисковия балкански мигрантски маршрут, през който минаха стотици хиляди евентуални претенденти за леговище от Азия, Близкия изток и Африка по време на " мигрантската рецесия " в Европа през 2015-2016 година
След като маршрутът беше публично затворен през 2016 година, мигрантите, които се пробват да влязат в Западна Европа, продължиха да го употребяват, въпреки и в доста по-малък брой.
През тази година обаче броят им доста се усили.
От началото на 2022 година по маршрута са открити близо 130 000 души, в това число дами и деца. Това е със 170% повече, в сравнение с през 2021 година, по данни на граничните сили на Европейски Съюз Frontex.
Към ноември Хърватия е записала към 30 000 незаконни мигранти, което е с близо 150% повече, в сравнение с за същия интервал на предходната година.
Районът на Стара Градишка се е трансформирал в гореща точка за мигрантите, които се пробват да прекосят река Сава с дребни лодки или от време на време даже с плуване макар ниските температури.
Според хърватската полиция, с цел да се оправят с казуса би трябвало да се нападат уредниците и бандите, които управляват трафика. Хората, които се задържат от полицията са последните във веригата на трафика (шофьорите), обявиха от Загреб.
Министрите на правораздаването на Европейския съюз се събират в четвъртък, с цел да решат дали да одобряват Хърватия в безпаспортната Шенгенска зона, която дава опция на повече от 400 млн. души да се движат свободно в 26-те ѝ страни членки.
Един от главните противоречиви моменти е въпросът за способността на Хърватия да охранява най-дългата външна сухопътна граница на 27-членния Европейски Съюз в миг, когато миграцията остава главно предизвикателство за страната.
Кандидатурата на Загреб за присъединение към Шенген през 2016 година също бе подадена в сензитивен за Европа миг.
От 2015 година насам милиони мигранти, доста от които от конфликтни зони, рискуваха живота си, с цел да влязат нелегално в Европейски Съюз, а по-късно през 2020 година настъпи пандемията Covid-19.
И двете подтикнаха страните от Шенгенското пространство да вкарат още веднъж избран граничен надзор.
Ако Хърватия получи зелена светлина за присъединение към Шенген километричните опашки от транспортни средства на граничния пункт Брегана със Словения ще останат в предишното.
Брегана е един от 73-те сухопътни пропускателни пунктове със прилежащите на Европейски Съюз Словения и Унгария, които ще престанат да съществуват.
" На 1 януари ще вдигнем бариерите и придвижването по границата ще бъде свободно ", съобщи пред Агенция Франс Прес ръководителят на националната гранична полиция Зоран Ничено.
На летищата смяната ще влезе в действие на 26 март заради механически проблеми.
Хърватия се надява, че присъединението към Шенген ще даде подтик на доходоносната ѝ туристическа промишленост.
Тази година страната с население от 3,9 млн. души е приела четири пъти повече гости, множеството от които от други страни от Европейски Съюз.
Премахването на граничния надзор ще разреши на туристите да доближават по-бързо до хърватските дестинации, съобщи неотдавна ръководителят на националния туристически ръб Кристиян Станичич.
" Международните превозвачи ще бъдат удовлетворени ", съобщи Владимир Юрчец от националната асоциация на автомобилните превозвачи.
Премахването на инспекциите по границите ще им спести сред 6 и 10 часа всяка седмица.
" Край на тълпите и часовете на опашки ", означи водачът на камион Филип Светличич, чийто камион, пътуващ за Италия, е затънал на километрова опашка, с цел да излезе от Хърватия през Брегана.
На 1 януари Хърватия също ще се причисли към клуба на единната валута на Европейски Съюз - еврозоната.
Предизвикателство за противозаконната миграция
Откакто някогашната югославска република стана член на Европейски Съюз преди съвсем десетилетие, тя има тежката задача да охранява най-дългата външна сухопътна граница на блока.
Границата, която се простира на повече от 1350 км с Босна, Черна гора и Сърбия, е известна с трафика на мигранти, опиати и оръжие.
Най-предизвикателна е 1 011-километровата граница с Босна, която е освен най-дългата, само че и се състои от сложен терен, посипан с реки и скалисти планини.
На граничния пункт Стара Градиска с Босна полицията деликатно ревизира документите и чакащите транспортни средства.
За Малик Сафета, водач на рейс от Сараево, този непоколебим надзор не е нещо извънредно.
" Това е обикновено. Това е последната защитна линия за Европейски Съюз и Шенгенската зона преди източния свят, който постоянно е малко по-проблемен ", споделя той.
Не се чака обстановката по границите на Хърватия с нейните съседи, които не са членки на Европейски Съюз, да се промени доста след 1 януари, защото Загреб към този момент вкара разпоредбите на Шенгенското пространство за работа с външните си граници.
" Хърватия ползва шенгенските процедури от години и употребява всички принадлежности, нужни за подобен граничен надзор ", сподели Ничено, шеф на граничната полиция.
Полицията съобщи, че оправянето с противозаконната миграция е било и ще остане най-трудната задача за нейните сили от към 6 500 гранични чиновници.
Неправителствени организации и медии неведнъж са упреквали хърватската полиция, че принуждава мигрантите да се връщат назад през външните граници на страната, постоянно с принуждение. Загреб изрично отхвърля тези изказвания.
Хърватия се намира на рисковия балкански мигрантски маршрут, през който минаха стотици хиляди евентуални претенденти за леговище от Азия, Близкия изток и Африка по време на " мигрантската рецесия " в Европа през 2015-2016 година
След като маршрутът беше публично затворен през 2016 година, мигрантите, които се пробват да влязат в Западна Европа, продължиха да го употребяват, въпреки и в доста по-малък брой.
През тази година обаче броят им доста се усили.
От началото на 2022 година по маршрута са открити близо 130 000 души, в това число дами и деца. Това е със 170% повече, в сравнение с през 2021 година, по данни на граничните сили на Европейски Съюз Frontex.
Към ноември Хърватия е записала към 30 000 незаконни мигранти, което е с близо 150% повече, в сравнение с за същия интервал на предходната година.
Районът на Стара Градишка се е трансформирал в гореща точка за мигрантите, които се пробват да прекосят река Сава с дребни лодки или от време на време даже с плуване макар ниските температури.
Според хърватската полиция, с цел да се оправят с казуса би трябвало да се нападат уредниците и бандите, които управляват трафика. Хората, които се задържат от полицията са последните във веригата на трафика (шофьорите), обявиха от Загреб.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ