Ако търсите идеалния пример за това колко се е променил

Ако търсите идеалния образец за това какъв брой се е трансформирал Холивуд през последните десетилетия, погледнете филмовия откъс на най-новия „ Междузвездни войни “. През 70-те години филмите бяха цялостни със комплицирани кукли и хора, потящи се в тенекиени роботи, само че в този момент всичко е цифрово. Или най-малко съвсем всичко.

Оказва се, че има хора на филмовото изкуство, които се опълчват на монопола на компютърните резултати и вършат откачени неща, с цел да ни дадат невероятни подиуми, за които множеството не знаят, че са снимани с същински обекти.

5. Истински пясъчни стихии, роботи и галактически транспортен съд в „ Интерстелар “

Основно предписание в работата на Кристофър Нолан е, че в случай че резултатът наподобява прекомерно необикновен и неосъществим, то той евентуално е настоял да го създадат в действителност. Помните ли когато героят на Матю Макконъхи влезе в червеевата дупка и попадна на място, където пространството и времето бяха показани физически?

Вероятно не сте си и помисляли, че има нещо същинско в тази сцена – въпреки всичко тъкмо за това са измислени компютърните резултати. Как другояче биха го създали? Като окачат Макконъхи като марионетка в някаква смахната къща? Ами, общо взето, да.

Част от сцените са снимани на триетажна снимачна площадка, употребявайки висящи съоръжения от лазерни принтове, комплицирани проекции и трикове с вероятността.

Ами роботът TARS? Той сигурно е компютърна анимация, нали? Не. Около 80% от сцените с робота, които виждате във кино лентата, са снимани благодарение на физически модели, задвижвани от хидравлични помпи. Звучи впечатляващо, до момента в който не разберете, че са употребявали и 15-метров галактически транспортен съд, спуснат от кран.

Друго нещо, което всички считат за компютърни резултати са пясъчните стихии, тъй като множеството режисьори не са задоволително луди, с цел да сложат топ артисти на пътя на летящ със 100км/ч пясък. Но не и Нолан.

Жалко, че не му повериха „ Джурасик Парк “, тъй като сме сигурни, че щеше да измисли метод да клонира същински динозаври.

4. Едва не са умъртвили Том Круз в „ На ръба на утрешния ден “

„ На ръба на утрешния ден “ беше изпълнен с адреналин филм, в който очевидно множеството артисти са били разхвърляни като чучела.

Това в горния десен ъгъл не е каскадьор, а добре познатия ни Том Круз, към който летят ракети и хора. Вярно, най-малко е имал 60-килограмова имитация на бронирания костюм, която да го защищава. Разбира се, това надали му е помогнало доста, когато е трябвало да бяга от голяма огнехвъргачка.

А тук Круз очевидно е си намерил опрощение да не носи костюма и бяга от падащ хеликоптер без никакво подсигуряване. Актьорът даже едвам не умрял, когато колежката му Емили Блънт се блъснала с кола в едно дърво при една от каскадите. Притрябвали са им каскадьори…

3. Непрекъснатите подиуми в „ Истински детектив “ са умопомрачителни

С „ Истински детектив “ продуцентът Ник Пицолато очевидно е решил да види какъв брой хора помнят „ Ед малкия екран “ отпреди 20-ина години. Иначе сериалът е забавна история, трансформирала се в произведение на изкуството към края на четвърти епизод, когато се случва това:

Гледате 6-минутна, непрекъсната сцена, в която Макконъхи се пробва да избяга от квартал със пленник, до момента в който край него хвърчат патрони, бейзболни бухалки и доста псувни. Има два метода да се снима такава сцена. Първият е да се употребяват хитринки, с цел да се прикрият монтажите сред избрани моменти, като да вземем за пример когато камерата се обръща към хеликоптера – който знаем, че даже не е същински.

А в случай че си задоволително вманиачен, може да го направиш всичкото на един мирис – тъкмо както е тук. Били са нужни седем опита, с цел да се получи както би трябвало. Всеки път е имало куп скрити асистент режисьори, техници, гримьори, които мацали бързо с кръв актьорите, както и водачи на хеликоптери.

2. Невъзможната камера в „ Операцията 2 “

Ако филмите с бойни изкуства са еквивалента на мюзикълите, единствено че с повече принуждение, тогава „ Операцията “ е като „ Клетниците “  – толкоз безупречно конструиран и гибелен за всеки от персонажите. „ Операцията 2 “ не е по-различен, единствено че е по-мащабен във връзка с кръвта и кинематографията – от солидна бойна сцена в пандиза до дуел в дребна тоалетна, в този филм има по нещо за всеки почитател на насилието.

Но вижте какъв брой е тясно! Едва имa място някой да се изпикае прав, по какъв начин са побрали голяма камера там? Ами операторa?

Ако беше филм на Майкъл Бей, той щеше да добави стените при пост продукцията. Но тъй като не е, трябвало е да измислят нещо друго.

Да, в действителност са движели декорите към камерата. Доста семпло и елегантно решение. Но не е толкоз впечатляващо, колкото тази сцена:

Как смятате, че са я снимали? Прехвърляйки камерата от човек на човек, до момента в който единият оператор е облечен като седалка, а другият е окачен до колата.

1.„ Хижа в гората “ – пасмина от чудовища

Джос Уедън не прави нищо на половина. За „ Хижа в гората “ от 2012г, той и режисьорът Дрю Годард решили, че желаят сцена, в която общо взето всяко страшилище, което можете да си визиите, да се появи, въпреки и за половин секунда. Естествено упълномощили на хората по специфичните резултати да създадат същински версии на всички грозници от кошмарите ви.

Гигантски чудовища? Няма проблем:

Левитиращо момиче фантом? Ето го:

Балерина от Ада? Разбира се. Това е 9-годишно момиче, подложило се на часове гримиране.

Да не забравяме и човекът-русалка – окичен от глава до пети с тръбички с кръв – артистът не е можел да се движи по 12 часа и се е налагало да го разнасят с носилка.